Без съмнение периода от 338 г. пр.Хр. до 168 г. пр. Хр. – с други думи от Херонея до Пидна си остава доминиран от присъствието по бойните поля на фалангата, но не такава, каквато я познават гърците, съставена от хоплити, а от копиеносци с тежки копия наречени сарисофори.
Макар, че доста е писано по въпроса, иска ми се да нахвърля няколко отделни аспекта, върху които да поръзсъждаваме.
І. Поява, функции на фалангата от сарисофори.
За жалост в гръцкият свят доминира традицията на героичната художествена живопис, където отделните персонажи се изобразени в героични двубои, а не в масови батални сцени. По тази причина ни липсват изображения на фалангистите строени в гъсти редици, насочили напред или нагоре своите сариси. Определено самата сариса твърде се различава от хоплитското копие. За него се привеждат размери обхващащи диапазона от 2 м до около 2,25-2,30 м. самата сариса е с доста по-големи размери. Теофраст пише, че македонската пика или сариса била дълга 12 кубита, или 5,4 м. Асклеопид твърди, че най-късата пика е 10 кубита, а най-дългата 12 кубита. По времето на спартанският цар Клеопим – 300 г. пр. Хр., според Полиен дължината на копието нараснала на 16 кубита.
Според Майнър Маркъл основният материал за изработването или е бил дрян или череша. Той много се основава на една втулка открита при Вергина, която според него е служила за съединяването на двете части на дългата дръжка. Подобни възгледи отстоява и Питър Конали. Те дават и една тежест на оръжието, първият около 7 кг, вторият около 4кг. В техните възтановки задължителен елемент се явяват накрайникът от Вергина намерен с втулката, както и една масивна задна част - утежнен шип, подобен на накрайниците на хоплитските копия, наричани соутери. Маркъл дори индетифицира още няколко върха от Вергина като такива от сариси, което би било доста любопитно, стига да може наистина да се потвърди.
Мисля, че наличието на този масивен накрайник е доста странно. Майнър Маркъл приема, че той балансира дългата пика, тъй като тя се хваща в края, също така служи да се забие в земята при противостояне на конница, при счупване оръжието може да се обърне и да се използва отново
Кое е интересното в случея? През Античността няма такива вихрени кавалерийски атаки на гъсто построени пехотински маси. Така, че идеята да се забие края в земята за посрещане на конница ми се струва странен. В късното Средновековие при масовото доминиране на пиките и с тогавашната конница, никой не се е сетил за такова решение на въпроса. Пиките нямат накрайници отзад, просто се опират на земята и се застъпват.
Ако се счупи върха, как ще се обърне сарисата в огромната маса от гъсто строени хора, които максимално са се згъстили за битката? При една своя въстановка проведена с 14 човека, Конали пише, че задният шип не пречи на хората в следващите редици, но все пак той ми се струва даденост с която те е трябвало да се съобразяват.
Всички знаем как се строява фалангата, как действа. Тя наистина се явява страховита бойна машина, но само при настъпление с прикрити флангове и тил. Най-малкото препятствие би разрушило нейната единност и обрекло всичко на провал. Странно но класическата фаланга се използва доста малко, в няколко сражения. Отивайки все по на Изток, Александър изостава фалангистите и се обгражда с по-мобилни части, способни да воюват при начупеният терен на Согдиана, Бактрия, Индия. Всичко това ме навежда на идеята, че тя е създадена от Филип специално за похода му срещу персите, за който той толкова се е готвил. Не знам да ли може да се вярва на идеята, че той копира сарисата от Епаминонд, но това бойно построение е ефективно именно в огромните азиатски равнини, а не на Балканите. Нужен е бил един “таралеж”, който да не може да се пробие от персийската конница и стрелци.
Смущаващ е и големият брой хора в дълбочина. Те обичайно са 16 реда, но по някога могат да се удвоят и да станат 32. Това се обяснява с нуждата от заменяемост т на падналите бойци и с натиск на задните маси напред. Някъде бяхме разсъждавали за хоплитите и още там писах, че този натиск, когато щитът на задния притиска гърба на боеца отпред е невъзможен и дори вреден по време на бой. А къде забравяме острите соутери насочени назад? Те как се избягват от задните, които по време на бой натискат напред?
Толкова много хора струпани на тясно пространство едва ли е било добър вариант. Това го виждаме в битките при Магнезия и Пидна, където скупчените фалангити просто били изклани от легионерите.
Макар, че доста е писано по въпроса, иска ми се да нахвърля няколко отделни аспекта, върху които да поръзсъждаваме.
І. Поява, функции на фалангата от сарисофори.
За жалост в гръцкият свят доминира традицията на героичната художествена живопис, където отделните персонажи се изобразени в героични двубои, а не в масови батални сцени. По тази причина ни липсват изображения на фалангистите строени в гъсти редици, насочили напред или нагоре своите сариси. Определено самата сариса твърде се различава от хоплитското копие. За него се привеждат размери обхващащи диапазона от 2 м до около 2,25-2,30 м. самата сариса е с доста по-големи размери. Теофраст пише, че македонската пика или сариса била дълга 12 кубита, или 5,4 м. Асклеопид твърди, че най-късата пика е 10 кубита, а най-дългата 12 кубита. По времето на спартанският цар Клеопим – 300 г. пр. Хр., според Полиен дължината на копието нараснала на 16 кубита.
Според Майнър Маркъл основният материал за изработването или е бил дрян или череша. Той много се основава на една втулка открита при Вергина, която според него е служила за съединяването на двете части на дългата дръжка. Подобни възгледи отстоява и Питър Конали. Те дават и една тежест на оръжието, първият около 7 кг, вторият около 4кг. В техните възтановки задължителен елемент се явяват накрайникът от Вергина намерен с втулката, както и една масивна задна част - утежнен шип, подобен на накрайниците на хоплитските копия, наричани соутери. Маркъл дори индетифицира още няколко върха от Вергина като такива от сариси, което би било доста любопитно, стига да може наистина да се потвърди.
Мисля, че наличието на този масивен накрайник е доста странно. Майнър Маркъл приема, че той балансира дългата пика, тъй като тя се хваща в края, също така служи да се забие в земята при противостояне на конница, при счупване оръжието може да се обърне и да се използва отново
Кое е интересното в случея? През Античността няма такива вихрени кавалерийски атаки на гъсто построени пехотински маси. Така, че идеята да се забие края в земята за посрещане на конница ми се струва странен. В късното Средновековие при масовото доминиране на пиките и с тогавашната конница, никой не се е сетил за такова решение на въпроса. Пиките нямат накрайници отзад, просто се опират на земята и се застъпват.
Ако се счупи върха, как ще се обърне сарисата в огромната маса от гъсто строени хора, които максимално са се згъстили за битката? При една своя въстановка проведена с 14 човека, Конали пише, че задният шип не пречи на хората в следващите редици, но все пак той ми се струва даденост с която те е трябвало да се съобразяват.
Всички знаем как се строява фалангата, как действа. Тя наистина се явява страховита бойна машина, но само при настъпление с прикрити флангове и тил. Най-малкото препятствие би разрушило нейната единност и обрекло всичко на провал. Странно но класическата фаланга се използва доста малко, в няколко сражения. Отивайки все по на Изток, Александър изостава фалангистите и се обгражда с по-мобилни части, способни да воюват при начупеният терен на Согдиана, Бактрия, Индия. Всичко това ме навежда на идеята, че тя е създадена от Филип специално за похода му срещу персите, за който той толкова се е готвил. Не знам да ли може да се вярва на идеята, че той копира сарисата от Епаминонд, но това бойно построение е ефективно именно в огромните азиатски равнини, а не на Балканите. Нужен е бил един “таралеж”, който да не може да се пробие от персийската конница и стрелци.
Смущаващ е и големият брой хора в дълбочина. Те обичайно са 16 реда, но по някога могат да се удвоят и да станат 32. Това се обяснява с нуждата от заменяемост т на падналите бойци и с натиск на задните маси напред. Някъде бяхме разсъждавали за хоплитите и още там писах, че този натиск, когато щитът на задния притиска гърба на боеца отпред е невъзможен и дори вреден по време на бой. А къде забравяме острите соутери насочени назад? Те как се избягват от задните, които по време на бой натискат напред?
Толкова много хора струпани на тясно пространство едва ли е било добър вариант. Това го виждаме в битките при Магнезия и Пидна, където скупчените фалангити просто били изклани от легионерите.
Comment