Сега чета Ханс Делбрюк и в описанието си на гръцката фаланга той пише следното (преразказвам със свои думи):
Традиционно до Епаминонд фалангите започват боя по този начин: ||,
а го завършват по този: \\
като фланговете се изкривяват така, че на всеки от противниците десният фланг напредва повече в сравнение с левия. Обяснението на Делбрюк за този факт е следното: "В нормальном бою гоплитов обычно
получалось ,что обе противные стороны подавались несколько вправо ,а оба левых фланга несколько отклонялись назад ,так как каждому отдельному бойцу правая ,не прикрытая щитом сторона казалась менее защищенной ;поэтому он и старался напасть на противника именно права ." Т.е. при движението си хоплитите всеки един по редицата са се движили с единия крак напред и в резултат на това целият фронт се е изкривявал.
Стотина години след Делбрюк в рамките на една френска школа, която се занимава с антични изследвания от гледна точка на историческата психология, обяснението за същия факт е следното. Древногръцкото мислене е бинарно в опозиции от категории, в които единият член е положителен, а другият - отрицателен. За пръв път това световъзприемане е експлицитно изказано от Парменид 6-5 век пр.Хр. Светът според древните гърци от този период е разделен на вътрешен и външен, хората - на атиняни и варвари, на свободни и роби, физическият свят - на ляво и дясно, на светло и тъмно, духовният - на добро и лошо, на политическо и биологическо и т.н, като тези двойки са съчетани повежду си и атиняните, вътрешното, дясното, светлото и т.н. е добро, а лявото, външното и т.н. лошо. В съответствие с това виждане посторяването на фалангата става така, че на десния й фланг са по-добрите войски, а на левия по-слабите и чужденците. Делбрюк мимоходом също споменава за това, че гърците са поставяли на десния фланг по-силните си хоплити, но нито дава тактическо обясниние на този факт, нито анализира последстията му.
Древните гърци са обаче любознателни хора и вървят напред. Питагор въвежда представата за света като хармония, съответстваща на някаква числова пропорция, като състоящ се от множества, а не от двойки. Следствие от този по-рационализиран поглед към света са симетричното описание на човешкото тяло, изобщо виждането за симетрия, идеята за максималното използване и на двете ръце. Пръв питагореецът Епаминонд въвежда т.нар. коса фаланга, при която най-силните части са на левия фланг, срещу противниковото дясно, в което пот радиция се състои от елитни хоплити. Освен това самото командване и Епаминонд са на левия фланг. Дори Александър по-късно командва от дясната страна. Ефектът при Епаминонд е тактическа изненада и победа. Това, че Епаминонд е бил питагореец, предопределя възгледите му за света и съответно за военната стратегия, а да се достигне до причините за тактиката му е възможно не толкова чрез анализ на конкретни исторически документи или събития, а чрез влизане под кожата анализиране на начините на мислене, вземане на решения и светоусещане така както те са се случвали тогава, а не от днешна гледна точка.
Традиционно до Епаминонд фалангите започват боя по този начин: ||,
а го завършват по този: \\
като фланговете се изкривяват така, че на всеки от противниците десният фланг напредва повече в сравнение с левия. Обяснението на Делбрюк за този факт е следното: "В нормальном бою гоплитов обычно
получалось ,что обе противные стороны подавались несколько вправо ,а оба левых фланга несколько отклонялись назад ,так как каждому отдельному бойцу правая ,не прикрытая щитом сторона казалась менее защищенной ;поэтому он и старался напасть на противника именно права ." Т.е. при движението си хоплитите всеки един по редицата са се движили с единия крак напред и в резултат на това целият фронт се е изкривявал.
Стотина години след Делбрюк в рамките на една френска школа, която се занимава с антични изследвания от гледна точка на историческата психология, обяснението за същия факт е следното. Древногръцкото мислене е бинарно в опозиции от категории, в които единият член е положителен, а другият - отрицателен. За пръв път това световъзприемане е експлицитно изказано от Парменид 6-5 век пр.Хр. Светът според древните гърци от този период е разделен на вътрешен и външен, хората - на атиняни и варвари, на свободни и роби, физическият свят - на ляво и дясно, на светло и тъмно, духовният - на добро и лошо, на политическо и биологическо и т.н, като тези двойки са съчетани повежду си и атиняните, вътрешното, дясното, светлото и т.н. е добро, а лявото, външното и т.н. лошо. В съответствие с това виждане посторяването на фалангата става така, че на десния й фланг са по-добрите войски, а на левия по-слабите и чужденците. Делбрюк мимоходом също споменава за това, че гърците са поставяли на десния фланг по-силните си хоплити, но нито дава тактическо обясниние на този факт, нито анализира последстията му.
Древните гърци са обаче любознателни хора и вървят напред. Питагор въвежда представата за света като хармония, съответстваща на някаква числова пропорция, като състоящ се от множества, а не от двойки. Следствие от този по-рационализиран поглед към света са симетричното описание на човешкото тяло, изобщо виждането за симетрия, идеята за максималното използване и на двете ръце. Пръв питагореецът Епаминонд въвежда т.нар. коса фаланга, при която най-силните части са на левия фланг, срещу противниковото дясно, в което пот радиция се състои от елитни хоплити. Освен това самото командване и Епаминонд са на левия фланг. Дори Александър по-късно командва от дясната страна. Ефектът при Епаминонд е тактическа изненада и победа. Това, че Епаминонд е бил питагореец, предопределя възгледите му за света и съответно за военната стратегия, а да се достигне до причините за тактиката му е възможно не толкова чрез анализ на конкретни исторически документи или събития, а чрез влизане под кожата анализиране на начините на мислене, вземане на решения и светоусещане така както те са се случвали тогава, а не от днешна гледна точка.
Comment