Диадохи(Хронология)
Колкото заплетен толкова и занимателен период (а надявам се и не само за мене) от античната епоха е ерата на Диадохите (наследниците) и Епигоните (подражателите) на Александър Македонски. Около 50 години войните за наследство над ефимерната световна държава разтърсват елинистическия свят.
323 (лятото) - Александър ІІІ Велики умира във Вавилон. Владенията му се простират от Дунав до Инд и от Сахара до Хималаите. Казано е че борбите за наследството на Александър започват още преди да изстине трупа му. В Македония войските издигат за цар Филип ІІІ Аридей слабоумният полу-брат на Александър. Такова е желанието на починалия понеже няма други кръвни наследници от мъжки пол. По-късно същата година Роксана ражда сина на Александър който веднага също е обявен за цар - АлександърІV. Македония регент продължавал да бъде както и преди Антипатър докато на изток като такъв се откроил Пердика. Фактическата власт над повечето провинции към този момент обаче била в ръцете на стратезите (сатрапи)- т.е генералите които били: Лизимах (части от Тракия и Мала Азия), Антипатър (Македония и Елада), Антигон (Мала Азия и Сирия), Евмен (Мала Азия), Селевк (Месопотамия и повечето източни земи), Птолемей (Египет).
322 - Александровата империя все още е единно цяло управлявано от 2 царе , 2 регенти и голям брой полунезависими стратези. Ясно е обаче че това положение няма дълго да се задържи. Води се Ламийската война - въстание на гръцките градове срещу македонските гарнизони. Демостен бяга от Атина и се самоубива, Родос обявява независимост. В края на годината Антипатър потушава бунта.
321 - Междувременно Пердика се опитва да наложи авторитета си над стратезите, които въпреки че не му се противопоставят открито, отказват да изпълняват заповедите му. Най-силен бил Птолемей който откраднал тялото на Александър за да го погребе в Египет в 323 и завладял Кирена. През пролетта Пердика повежда поход срещу него но не успява да пресече източния ръкав на Нил. Войната се проточва а македонците не желаят да се бият срещу тези с които навремето са воювали рамо до рамо. Подкупите и агентите на Птолемей свършват останалото. Войските на Пердика минават на страната на противника (320) а той самия е убит без да постигне нищо.
319 - умира Антипатър който обявява за регент своя приятел Полисперхон. Противопоставя му се обаче синът на Антипатър - Касандър, който успява да го изгони отМакедония. Близо 10 години те водят борба за влияние сред гръцките градове като Касандър поддържа олигархията а Полисперхон се свързва с демократичните кръгове. Това води до непрекъснати вълнения и преврати в и без това разпокъсаната политически Гърция.
317 - Армения обявява независимост начело със сатрапа Ардават. Понт продължава да е фактически независимо.
316 - Антигон разбива Евмен в Мидия и присвоява земите му. В този момент целостта на Александровото царство е повече илюзорна отколкото истинска. Касандър продължава да е формално регент на империята, но той претендира за нищо повече от Македония и Гърция. След убийството на Олимпиада и Филип Аридей действали съвместно с Епир срещу него, Касандър постига неоспорвана власт и по-късно (311) отравя Роксана и АлександърІV последните роднини на Александър Велики.
Стратезите вече имат собствени империи и интереси като диадохи-наследници на властта.
Лизимах както и преди властва над части от Тракия и Мала Азия и желае да разшири властта си доколкото може на изток срещу Антигон, на юг в Македония и Епир, на север срещу Одриси, Гети и скити.
Касандър държи властта в старата Македония и манипулира елинските градове чрез подставени лица (напр. Деметрий Фалеронеца в Атина) и така ги държи слаби и зависими.
Птолемей стабилно се е укрепил в Египет и най-малко от всички диадохи желае териториално разширение. Той се намесва само когато влиянието му е застрашено или някой от диадохите става опасно силен.
Селевк администрира източните слабонаселени сатрапии и се бори да се наложи там. Месопотамия с Вавилон - столица на бившата империя буди завистта на опасен противник.
Антигон Монофталм (Едноокия) и синът му Деметрий притежават повечето от Мала Азия, Асирия, Медия и др. Амбицирани да възстановят империята на Александър и да властват над нея те разполагат със достатъчно ресурси за да го направят , но и с достатъчно врагове за да не могат.
313 - Антигон напада Селевк и отнема Месопотамия. В този момент той е най-близо до осъществяването на мечтата си.
312 - Коалиция между Касандър, Лизимах, Птолемей и Селевк срещу Антигонидите. Те са победени, Селевк си връща Месопотамия и взема Медия и Сирия. Антигон се опитва да разклати властта на Касандър в Гърция чрез Полисперхон и етолийците. Антигон е пленен и после освободен от Птолемей и Селевк в замяна на мир.
307 - Антигонидите на поход за "освобождаване" на Гърция от властта на Касандър. В Атина Деметрий Фалеронски е свален Антигон и Деметрий са почетини като богове-спасители. Деметрий е изпратен да завладее Родос. За обсадата наема 30 000 души които построяват гигантската кула хелептолис (превземачка на градове) и 55 метров таран. Въпреки че обсадата е неуспешна Деметрий е наречен Полиоркет (Обсадителя).
306 - Деметрий разбива флота на Птолемей и превзема Саламин в Кипър. В чест на победата Антигон и Деметрий приемат царски титли - първи от диадохите правят това. Един след друг Птолемей, Селевк и Лизимах също се наричат царе. Само Касандър отказва въпреки че има фактически царска власт.
303 - Антигонидите се налагат в Гърция. Останалите диадохи се фокусират върху унищожаването им.
301 - В битката при Ипсос в М.Азия Антигон е разбит и убит от армиите на диадохите (без Птолемей) най-вече благодарение на 500`те слона на Селевк подарени му от индийския цар. Земите на Антигон са поделени, а Деметрий се спасява начело на армия и флот но фактически без територии.
300 - Деметрий е приет от Селевк който се стреми да го използва срещу Лизимах. Деметрий бяга и неуспешно търси помощ от Атина.
298 - Касандър умира. Синовете му въвличат Македония в гражданска война. Пир от Епир завладява част от страната.
297 - Деметрий Полиоркет използва положението в Македония където е обявен за цар.
296-293 - Деметрий воюва в Епир и Гърция, завладява Атина и крои планове срещу Лизимах и Селевк.
293 - Лизимах води война с гетите но е пленен. Това кара Деметрий да нахлуе в земите му. Лизимах е освободен от гетите срещу мир и започва война с нападателя.
288 - Съюз между Пир и Лизимах които влизат в Македония.
287 - Войската на Деметрий го изоставя и той бяга в Гърция а после в М.Азия.
285 - Деметрий се предава на Селевк и завършва живота си в плен. Синът му Антигон ІІ Гонат управлава няколко града и остатъка от армията му в Гърция. Птолемей І Сотер абдикира в полза на сина си. По това време диадохите са вече старци над 80 годишна възраст.
283 - Умират Деметрий Полиоркет и Птолемей. Единствените живи диадохи са Селевк І Никатор и Лизимах. Последният се скарва с Пир за Македония, побеждава го и го изгонва от Епир. Сега той се насочва срещу стария се противник Селевк, който владее огромните територии на изток.
281 - Битката при Корупедион в М.Азия решава спора между последните Диадохи. Лизимах е разгромен и убит. Земите на Селевк почти обхващат Александровата империя без Египет. Той поделя властта със сина си Антиох и поема към родната си Македония където възнамерява да прекара старините си.
280 - В двора на Селевк І Никатор се намира Птолемей Керавн (Светкавицата) син на Птолемей ІІ изгонен от него заради опита си да го свали от власт. Селевк го държи при себе си с цел да го използва срещу баща му. Сред македонската армия назрява недоволство срещу опита на Селевк да превърне старата Македония в периферна провинция на империята си. Керавн използва това за да се обяви неочаквано за цар и да се обърне срещу покровителя си. Метеж в Тракия води до убийството на стария цар който е последният от Диадохите.
Само година по-късно келтите нахлуват на Балканския полуостров, опустошават Македония, Тракия, Гърция и М.Азия. Птолемей Керавн загива в безрасъдна битка с тях. Те са победени едва по времето на Антиох І Сотер и Антигон ІІ Гонат, а държавите им в Тракия и М.Азия съществуват още дълго време.
323 (лятото) - Александър ІІІ Велики умира във Вавилон. Владенията му се простират от Дунав до Инд и от Сахара до Хималаите. Казано е че борбите за наследството на Александър започват още преди да изстине трупа му. В Македония войските издигат за цар Филип ІІІ Аридей слабоумният полу-брат на Александър. Такова е желанието на починалия понеже няма други кръвни наследници от мъжки пол. По-късно същата година Роксана ражда сина на Александър който веднага също е обявен за цар - АлександърІV. Македония регент продължавал да бъде както и преди Антипатър докато на изток като такъв се откроил Пердика. Фактическата власт над повечето провинции към този момент обаче била в ръцете на стратезите (сатрапи)- т.е генералите които били: Лизимах (части от Тракия и Мала Азия), Антипатър (Македония и Елада), Антигон (Мала Азия и Сирия), Евмен (Мала Азия), Селевк (Месопотамия и повечето източни земи), Птолемей (Египет).
322 - Александровата империя все още е единно цяло управлявано от 2 царе , 2 регенти и голям брой полунезависими стратези. Ясно е обаче че това положение няма дълго да се задържи. Води се Ламийската война - въстание на гръцките градове срещу македонските гарнизони. Демостен бяга от Атина и се самоубива, Родос обявява независимост. В края на годината Антипатър потушава бунта.
321 - Междувременно Пердика се опитва да наложи авторитета си над стратезите, които въпреки че не му се противопоставят открито, отказват да изпълняват заповедите му. Най-силен бил Птолемей който откраднал тялото на Александър за да го погребе в Египет в 323 и завладял Кирена. През пролетта Пердика повежда поход срещу него но не успява да пресече източния ръкав на Нил. Войната се проточва а македонците не желаят да се бият срещу тези с които навремето са воювали рамо до рамо. Подкупите и агентите на Птолемей свършват останалото. Войските на Пердика минават на страната на противника (320) а той самия е убит без да постигне нищо.
319 - умира Антипатър който обявява за регент своя приятел Полисперхон. Противопоставя му се обаче синът на Антипатър - Касандър, който успява да го изгони отМакедония. Близо 10 години те водят борба за влияние сред гръцките градове като Касандър поддържа олигархията а Полисперхон се свързва с демократичните кръгове. Това води до непрекъснати вълнения и преврати в и без това разпокъсаната политически Гърция.
317 - Армения обявява независимост начело със сатрапа Ардават. Понт продължава да е фактически независимо.
316 - Антигон разбива Евмен в Мидия и присвоява земите му. В този момент целостта на Александровото царство е повече илюзорна отколкото истинска. Касандър продължава да е формално регент на империята, но той претендира за нищо повече от Македония и Гърция. След убийството на Олимпиада и Филип Аридей действали съвместно с Епир срещу него, Касандър постига неоспорвана власт и по-късно (311) отравя Роксана и АлександърІV последните роднини на Александър Велики.
Стратезите вече имат собствени империи и интереси като диадохи-наследници на властта.
Лизимах както и преди властва над части от Тракия и Мала Азия и желае да разшири властта си доколкото може на изток срещу Антигон, на юг в Македония и Епир, на север срещу Одриси, Гети и скити.
Касандър държи властта в старата Македония и манипулира елинските градове чрез подставени лица (напр. Деметрий Фалеронеца в Атина) и така ги държи слаби и зависими.
Птолемей стабилно се е укрепил в Египет и най-малко от всички диадохи желае териториално разширение. Той се намесва само когато влиянието му е застрашено или някой от диадохите става опасно силен.
Селевк администрира източните слабонаселени сатрапии и се бори да се наложи там. Месопотамия с Вавилон - столица на бившата империя буди завистта на опасен противник.
Антигон Монофталм (Едноокия) и синът му Деметрий притежават повечето от Мала Азия, Асирия, Медия и др. Амбицирани да възстановят империята на Александър и да властват над нея те разполагат със достатъчно ресурси за да го направят , но и с достатъчно врагове за да не могат.
313 - Антигон напада Селевк и отнема Месопотамия. В този момент той е най-близо до осъществяването на мечтата си.
312 - Коалиция между Касандър, Лизимах, Птолемей и Селевк срещу Антигонидите. Те са победени, Селевк си връща Месопотамия и взема Медия и Сирия. Антигон се опитва да разклати властта на Касандър в Гърция чрез Полисперхон и етолийците. Антигон е пленен и после освободен от Птолемей и Селевк в замяна на мир.
307 - Антигонидите на поход за "освобождаване" на Гърция от властта на Касандър. В Атина Деметрий Фалеронски е свален Антигон и Деметрий са почетини като богове-спасители. Деметрий е изпратен да завладее Родос. За обсадата наема 30 000 души които построяват гигантската кула хелептолис (превземачка на градове) и 55 метров таран. Въпреки че обсадата е неуспешна Деметрий е наречен Полиоркет (Обсадителя).
306 - Деметрий разбива флота на Птолемей и превзема Саламин в Кипър. В чест на победата Антигон и Деметрий приемат царски титли - първи от диадохите правят това. Един след друг Птолемей, Селевк и Лизимах също се наричат царе. Само Касандър отказва въпреки че има фактически царска власт.
303 - Антигонидите се налагат в Гърция. Останалите диадохи се фокусират върху унищожаването им.
301 - В битката при Ипсос в М.Азия Антигон е разбит и убит от армиите на диадохите (без Птолемей) най-вече благодарение на 500`те слона на Селевк подарени му от индийския цар. Земите на Антигон са поделени, а Деметрий се спасява начело на армия и флот но фактически без територии.
300 - Деметрий е приет от Селевк който се стреми да го използва срещу Лизимах. Деметрий бяга и неуспешно търси помощ от Атина.
298 - Касандър умира. Синовете му въвличат Македония в гражданска война. Пир от Епир завладява част от страната.
297 - Деметрий Полиоркет използва положението в Македония където е обявен за цар.
296-293 - Деметрий воюва в Епир и Гърция, завладява Атина и крои планове срещу Лизимах и Селевк.
293 - Лизимах води война с гетите но е пленен. Това кара Деметрий да нахлуе в земите му. Лизимах е освободен от гетите срещу мир и започва война с нападателя.
288 - Съюз между Пир и Лизимах които влизат в Македония.
287 - Войската на Деметрий го изоставя и той бяга в Гърция а после в М.Азия.
285 - Деметрий се предава на Селевк и завършва живота си в плен. Синът му Антигон ІІ Гонат управлава няколко града и остатъка от армията му в Гърция. Птолемей І Сотер абдикира в полза на сина си. По това време диадохите са вече старци над 80 годишна възраст.
283 - Умират Деметрий Полиоркет и Птолемей. Единствените живи диадохи са Селевк І Никатор и Лизимах. Последният се скарва с Пир за Македония, побеждава го и го изгонва от Епир. Сега той се насочва срещу стария се противник Селевк, който владее огромните територии на изток.
281 - Битката при Корупедион в М.Азия решава спора между последните Диадохи. Лизимах е разгромен и убит. Земите на Селевк почти обхващат Александровата империя без Египет. Той поделя властта със сина си Антиох и поема към родната си Македония където възнамерява да прекара старините си.
280 - В двора на Селевк І Никатор се намира Птолемей Керавн (Светкавицата) син на Птолемей ІІ изгонен от него заради опита си да го свали от власт. Селевк го държи при себе си с цел да го използва срещу баща му. Сред македонската армия назрява недоволство срещу опита на Селевк да превърне старата Македония в периферна провинция на империята си. Керавн използва това за да се обяви неочаквано за цар и да се обърне срещу покровителя си. Метеж в Тракия води до убийството на стария цар който е последният от Диадохите.
Само година по-късно келтите нахлуват на Балканския полуостров, опустошават Македония, Тракия, Гърция и М.Азия. Птолемей Керавн загива в безрасъдна битка с тях. Те са победени едва по времето на Антиох І Сотер и Антигон ІІ Гонат, а държавите им в Тракия и М.Азия съществуват още дълго време.
Comment