Tракийската ромфея

[gollum]

Мисля че подобно оръжие най-общо май се назовава "канджа" и далеч не е само китайско май . Има и японски вариант, който е точно острие на меч, закрепено на прът - нагината. И двете се ползват като своеобразна алебарда доколкото знам, т.е. както за мушкане "отдалеч", така и за нанасяне на разсичащи удари или както там се наричат.

[танкиста от Харков]

За ромфаята

:38: С удоволствмие разледах материалите и статията. Преди няколко години в НИМ бяха изложили няколко образци на ромфаи. Бяха направили няколко възстановки, защото нямаха цяла запазено оригинално оръжие. Миналата година в клуба на софийското дружество "Традиция", един чичка донесе такава ромфая, завита във един вестник. Някакъв човек му я дал и искал за нея 400 евро. Обяснил, чее била намерена в разкопана могила в североизточна България. Оръжието беше толкова добре запазено, че стояха железните нитове, които са държали дръжката. По дължината на острието в близост до затилъка имаше два успоредни плитки канала. Дръжка естествено нямаше. Може да е била от кост или нещо друго. Но по вероятно е да е била дървена. Съдейки по дължината на нитовете, може да се предположи, че дебелината и е около 2,5-3 см. Сигурно е имала съответни украси, метални и костени набивки и пр. Спорихме за дължината на дръжката, тъй като на металната част под остришето може да се настави всякакво дърво със различна дължина. Сега като гледам картинката от погребението се вижда, че в зидания гроб, дръжката на ромфаята стига почти до стената. Това обаче не изключва счупване или отрязване на дръжката при полагането и в гроба. Но в мен остана убеждението, че тя не е по дълга от металната част. Което съществено променя начина за използване при сражения. Интересно за мен е намирането на ромфаи със запазена халка в края на острието.
Всъщност, може да се предположи, че ромфаята е била лично оръжие на родовата тракийска аристокрация и по-знатните и богати тракийци. Или на таркийските професионални военни. Вероятно е била носена и закрепяна по някакъв удобен начин с кожени връзки през халката, за амуниицията на коня и на колана на облеклото.
:kill_myse Сигурно още доста ще се спори за функционалното предназначение на ромфаята и начините за водене на бой с нея. От представените археологически находки може да се предположи, че се срещат две разновидности. Едната е с право острие, а другата с закривено до 15-20 градуса навътре. Този начин на ситуиране на режещото острие от вътрешната страна се наблюдава и при по-късни хладни оръжия. Най-добрия пример вероятно е балканския ятаган, във всичките му разновидности. Така с ромфаята е можело да се нанасят както мушкащи, така и странични съсичащи удари с изтегляне назад. Те са целяли поразяването на незащитените от бронята части от тялото на боеца и със сигурност са били ефективни. Една от колежките в НИМ твърдеше, че с ромфая траките са сечали глави. Останах с впечатление, че цитира някакъв извор, но тогава не проявих интерес за подробности. Как се е държала ромфаята и как се е използвала, вероятно може да се изясни при изработването на едно действащо копие и упражняване с него. Така може да се стигне до някой предположения и изводи, до които тук на книга (на екран), не може да се стигне.

[tonev]

едно малко еретично мнение от мен - колкото повече го гледам това толкова повече ми прилича на изправена коса. и по дължина и по ширина. била е лесна за изработка и прилично страшно оръжие. като гледам и дръжката е подобна на тази на косата - само че скъсена, може би.

[gladiator]

едно малко еретично мнение от мен - колкото повече го гледам това толкова повече ми прилича на изправена коса. и по дължина и по ширина. била е лесна за изработка и прилично страшно оръжие. като гледам и дръжката е подобна на тази на косата - само че скъсена, може би.

Проблема е, че античните коси не са като днешните. Те представляват един огромен сърп

[Warlord]

Този експеримент е направен при една от възстановките на LEGIO XX Вижте какво се случва с римския щит.

[Saratok]

Този експеримент е направен при една от възстановките на LEGIO XX Вижте какво се случва с римския щит.

Това обаче не е ромфея. Римляните внесли това объркване с името. Дори и по румънските сайтове за Дакия го наричат правилно "фалкс". В нашите земи няма такова оръжие или поне не ми е известно да е намирано. Има подобни, но размерът им е далеч по-малък/ не повече от 30 см./ и се нарича с познатата дума "косер".
Ромфеята винаги ме е интересувала, така че който знае нещо любопитно, нека да пише.

[Warlord]

Ами то по-принцип някои го водят като дакийската разновидност на ромфеята. Болшинството от намерените на юг от Дунав са малко по-тънки и по-изправени, но определено си приличат. Странно е обаче, че има и изображения които показват, че сече от изпъкналата страна, а не както е на снимката.

[SSmart]

['......Характерни за гърци, македонци и римляни са късите мечове (дължина 50-60 см.), като за римляните Тит Ливий и Флавий Вегеций Ренат казват, че воиниците били обучавани да мушкат, а не да секат......"
Много интересна тема и много хубава работа. Научих нови факти и се надявам да има още по темата. Малка забележка: НЕКА НЕ ГОВОРИМ ЗА ГЪРЦИ ПО ВРЕМЕ ,В КОЕТО ЕДИНСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ,ЧЕ ГИ Е ИМАЛО СА ПИСАНИЯТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ТАКИВА!
Тогавашните сами наричат себе си ЕЛИНИ и връзката им със сегашното население на тези земи е твърде проблематична!

[Saratok]

Ами то по-принцип някои го водят като дакийската разновидност на ромфеята. Болшинството от намерените на юг от Дунав са малко по-тънки и по-изправени, но определено си приличат. Странно е обаче, че има и изображения които показват, че сече от изпъкналата страна, а не както е на снимката.

Не се заблуждавай. Тези оръжия само си приличат, но по същество са различни.
Дакския или дакийския фалкс е изкован от един детайл , докато тези по нашите земи и специално от Плетена/Сатовча са двупластови, като горния слой е от чисто желязо.
Втората основна разлика е в ширината на острието: при фалкса стига до 5.5 см. , а при ромфеята е максимум 3 см и то, в най уширената и част.
Трета основна разлика: Острието на фалкса е с дебелина на профила от 4 до 6 мм. , а при ромфеята едва 2 мм, след което има напречно оребряване /подобно на късния щик/ като профила на реброто е от 8 до 4 мм.
Фалксът е оръжие, използвано с цел разцепване и вероятно е ползвано от физически силни мъже. По тази причина дръжката е по-голяма от самото острие. Носили са ги изправени на рамо - така са изобразени и на колоната в Рим. Ромфеята обаче е сравнително по-леко оръжие и е предназначено за нанасяне на порезни рани, сваляне на конници и посичане на коне. Това личи от наличието на напречното ребро, за което казах: то не позволява острието да навлиза твърде дълбоко, което прави процеса на посичане бърз, лесен и ефективен. Размерът на ромфеята е съобразен с ръста на човека и има строги размери - 55 см. дръжка и 90 см. острие. Това правило се наложило поради начина на носене - халката, често вградена за началото на острието, се прикачвала към колана и тогава острието докосва земята. Балансът е точно измерен защото оръжието стои под ъгъл 70 градуса, с издадена напред и нагоре дръжка

[Warlord]

Не, аз не отричам разликите, те са си безспорни и вече посочих, че ромфеята е по-тънка и по-изправена от флакса.
А също можем да отбележим и че дръжката на ромфеята е около 40% от цялата дължина, докато при флакса е по-дълга (до 60%), а острието по-късо и широко.
Но има сходства, които отличават тези оръжия от останалите през епохата. Въобще за цялото антично средиземноморие са безпрецедентен случай, оръжия с толкова дълги остриета не е имало. Интересно как не са се чупели ромфеите, дори и да са били използвани само за прободни удари.
Пък и при флакса от острието право надолу продължава дълга пластина забита в дръжката. Незнам само за двата пласта при ромфеята - другият какъв е бил, някаква сплав от бронз?

[Saratok]

Пък и при флакса от острието право надолу продължава дълга пластина забита в дръжката. Незнам само за двата пласта при ромфеята - другият какъв е бил, някаква сплав от бронз?

Не, не става въпрос за сплав...След откриването на желязото като материал, вероятно в дългия процес на работа с него леярите започнали да различават чистото желязо от стоманата. Чел съм много за това, но няма задоволителен отговор до днес. Тогава не съществували научни лаборатории нито били наясно с молекулния строеж, но по всичко личи, че от опит са стигнали до разграничаването и извличането на тези два материала. По всяка вероятност това "научно дело" било привилегия на хетите. В нашите земи като метод навлиза или с идването на персите тук или с новата вълна траки, пристигнали непосредствено след бронзовата епоха. В хода на свикването с желязото те разбрали, че новият метал определено е по-твърд и полезен в оръжейното дело, но с едно доста лошо качество - корозията. Разбрали също, че чистото желязо, без въглерод е много по устойчиво на външни влияния, макар и значително по-меко. За това започнали да коват оръжията двупластово. Ходил съм в Кавказ и с очите си съм виждал това изкуство, запазено до днес като традиция, в действие. Моностоманата ,да я наречем, се кове заедно със слой тънко чисто желязо - съотношението е 3 към 1. Преди закаляването се правят гравировките върху слоят чисто желязо и след това се извършва закаляване. Резултат от закаляването е синьозеленият цвят по повърхността, така че тези оръжия никога не са изглеждали сребристо бели както се предполага. Целта на тази сложна операция е само една - да се продължи живота на оръжието колкото е възможно повече. По тази причина почти всички махайри от 6-5 век Пр.Хр. са в добро състояние, макар че отвътре са почти изцяло корозирали. Когато римляните променят въоръжението в района изместват тази брилянтна технология в полза на масовото производство и оръжията се правят само от моностомана. Това е причината да корозират бързо и да ги намираме в лошо състояние

[Saratok]

:38:.........Една от колежките в НИМ твърдеше, че с ромфая траките са сечали глави. Останах с впечатление, че цитира някакъв извор, но тогава не проявих интерес за подробности. Как се е държала ромфаята и как се е използвала, вероятно може да се изясни при изработването на едно действащо копие и упражняване с него. Така може да се стигне до някой предположения и изводи, до които тук на книга (на екран), не може да се стигне.

Танкисте, това твърдение е доста погрешно и идва от незадълбоченото изследване на ромфеята. Няма как да са сечени глави с оръжието по простата причина, че ромфеята не се заточва по протежение на острието. Контрафорсът или напречното рамо свършва на 70-тия сантиметър и единствено оставащите 20 сантиметра са заточвани. Това трябва да е осигурявало възможност за пробождане и малка такава за посичане в процеса на измъкване на оръжието.
Аз още не мога да си обясня защо едно животинче може да бъде вкарано в червената книга като рядък вид, а вниманието към ромфеята да е почти нулево!? Та това е единствения принос на траките към световното въоръжение!? ...На Сатрите - за да сме конкретни.

[gladiator]

След като написах статията заромфеята, а то бе отдавна, научих за една публикувана от Паунов, от Родопите, намираща се в Перник и една от Добрич публикация на С. Торбатов и една от Пазарджишко, публикувана от |Катинчарова
Продължавам да мисля, че е прободно оръжие. Паунов дава доста цитирания но те са от късновреме, когато самото понятие вече значи друго. Той дори описва единият от персонажите от Александрово, който носи закривен напред дървенпредмет като ромфея, което е абсурд
Също описва как Курций Руф казва, че траките сечели с ромфеи краката на слоновете на Пор.
първо намерихКурций, е там става дума за фалката
Второ, явно Паунов не е виждал слонски крак :1087:

Отово с последните публикаци картината е същата, наличие на сравнително богати гробове, но без щитове. От всички само този от Црънча е имал щит, но там има и много оръжие и по скоро е изключение, отколкото правило :rock:

[танкиста от Харков]

:38: По нагоре писах, че един чичка донесе в клуба такова чудо! Разгледах го много внимателно и съм абсолютно сигурен, че то беше наточено по цялата дължина на острието, отвътре, а не както се твърди, че е остра само малка част от върха!!!. Затова не съм съгласен, че ромфеята се е ползвала само за мушкане! Това силно стеснява възможностите и за употреба, което при онази липса на желязо и високата му цена, си е направо разкош!!! И няма логика! :rock:
Ако тракийския боец, независимо от статуса и социалното му положение е въоръжен с ромфея, то той може да няма друго оръжие - късо или дълго. Правата Ромфея замества и късия меч, и копието за хвърляне! Тези модели, които са закривени навътре, вероятно се ползват за атака, с удар отгоре или отстрани и изтегляне, при което се получават дълбоки поражения. Дължината позволява да се противодейства и на конници, и на пешаци.
:secret: Изразеното мнение, че ромфеята се ползва от бойци охранители на високопоставени особи, или пазители на крепости, укрепления и сгради, също не е лишено от логика.


:fahr39:

[gladiator]

Там където има инвентар не са само с ромфеи!
Защо трябва да я хвърля!
като казвам за мушкане, явно може и да порежеш нечие шкембе, да не би рапирите да са само загточени на върха?