Tракийската ромфея
Тракия и околният свят. Научна конференция-Шумен, 2004 г.
МИФ 9, 2005 г. 285-294 с.
За тракийската ромфея
Станимир Димитров
Предмет на настоящата статия е едно странно оръжие откривано по нашите земи, безспорно свързвано от изследователите с траките. Към момента са ни познати десет находки, за повечето от които не е известна твърде малко информация. Случайността на откриването им и изваждането от археологическия контекст пречат за правилното датиране и интерпретиране на материалите.
Ще си поэволим в следващите няколко реда да дадем кратко описание на оръжията и другите материали откривани с тях, като се надяваме те да спомогнат разбирането на идеята ни:
с. Сатовча, Гоцеделчевско. В гроб от каменни плочи. Оръжието-силно корозирало. Запазена дължина:83 см.; дължина на дръжката:78 см. Открито заедно с бронозов шлем тракийски тип, бронзова броня, две бронзови фибули, железни верижки, къс и широк железен меч(?), глинени съдове. Датировка: ІV в. пр. Хр.
с. Дебрен, Благоевградско. В гроб. Оръжието е определено от откривателите като тънка желязна сабя . Месосъхранение-неизвестно. Открито е заедно с бронзов шлем тракийски тип. Датировка: ІV в. пр. Хр.
гр. Разлог, Благоевградско. В каменен гроб. Оръжието силно разрушено, открито върху дясната ръка и рамо на погребания. Запазена дължина: 110 см.; ширина на листа: 2,20 см.. Открито е заедно с шест бронзови торкви, фибула с билатерална спирала и спираловиден пръстен. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр.
с. Плетена, Благоевградско. Зидан каменен гроб. Оръжието е повредено-липсва голяма чяст от острието. Запазена дължина: 115 см.; дължина на дръжката: 38 см.. Открито е заедно с железен шлем тракийски тип, бронзови наколенници, шест бронзови торкви. Датировка: края на ІV в. пр. Хр.-първата половина на ІІІ в. пр. Хр.( Фиг5 ).
с. Руен, Пловдивско. В каменен гроб. Дължина:137 см., като горният край е отчупен; дължина на дръжката:53 см-в задния край с кръгъл отвор. В широката част на острието-кръгъл отвор. Нережещият ръб на оръжието е снабден с жлеб. Датировка-ІІІ-ІІ в. пр. Хр..( Фиг. 6 )
с. Червен, Пловдивско. Запазена дължина: 145 см.; дължина на дръжката: 58 см. Върхът и част от дръжката са отчупени. В края на острието и в началото на дръжката-по един кръгъл отвор. Ширина на острието: 2,50 см. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр..( Фиг. 4 ).
Асенова крепост, Пловдивско. силно повредено-върхът е отчупен, а дръжката-сцепена на две. Запазена дължина:128 см.; дължина на дръжката:52 см., като в задната и част има два отвора. Кръгъл отвор в широката част на острието. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр..
с. Цар Калоян, Пловдивско. Зидан гроб. Оръжието е определено от разкопвача като желязно копие, остро само от едната страна, дълго 1,17 м., изковано от цяла желязна пръчка така, че по-широката му част е дълга 0,63 м., а останалата част-по-дебелата, съставя дръжката, която види се е била натъквана на върлина . Дръжката на оръжието има два отвора, а долната по-широка част на острието е снабдена с два отвора, в които има две железни халки. Открито е в гроба заедно с глинени съдове, бронзова торква, бронзова фибула и гривна, железен връх на копие. Датировка: ІІІ-І в. пр. Хр. (Фиг. 2).
с. Брястовица, Пловдивско. Открито в зидан гроб. Било е счупено на три части. Ширина около 3 см.Датирано в IV в. пр. Хр
с. Забърдо, Смолянско. Открито е в пещера. Дължина: 147 см.; дължина на дръжката:58 см.; острието е извито. Два отвора в задната част на дръжката и в долната част на острието. Оръжието е подобно на това от с. Цар Калоян. Вероятна датировка:ІІІ-І в. пр. Хр.
Въз основа на горните данни може да се обобщи следното заключение: налице е едно оръжие със средна дължина на запазените екземпляри:145 см. То е изработено от една пръчка желязо, като тялото му може да се раздели на две ясно разграничени части:
1.острие с издължена триъгълна форма-право, а в два от случаите със закривена вътрешна страна, на която е разположен режещият ръб. Външната страна е по дебела и няма режещ ръб. Средна дължина: 86 см.; ширина при основата: 3,50-2,20 см. В долната си част към режещия ръб, острието е снабдено с кръгъл отвор, а в два от случаите в отворите има железни халки.
2.дръжка с трапецовидно сечение. Средна дължина:59 см. В долния си край дръжката има оформена ръкохватка с два отвора, а при някои от екземплярите се срещат идатини, които я ограничават от двата края.( Фиг. 1 )
Какво е описаното по-горе оръжие? Борис Дякович го нарича желязно копие . По-късно Петър Детев го описва като меч-копие , а проф. Георги Михайлов отбелязва приликата му с оръжието, държано от някои даки от релефите от Адамклиси. ( Фиг. 3 )
Сравнявайки находката от с. Плетена с два пасажа от Плутарх и Тит Ливий, Димка Стоянова-Серафимова предполага, че това е описваната от тях ромфея /румпия. Характеризирайки това оръжие като меч, към мнението на Стоянова-Серафимова се присъединяват Христо Буюклиев и Камен Колев,а Кирил Жуглев се връща към терминологията на П. Детев и го нарича копие-меч . Като цяло в гореспоменатите автори се оформя представата за оръжие, използвано за мушкане и сеч от пеши и конни войни.Производството му се локализира в Родопите, като е използвано изключително от траки.Най общо датировката му се отнася към IV-I в. пр. Хр.
За по-детайлна защита на тезата ни, която ще изложим по-долу, ще си позволим да цитираме споменатите пасажи от Тит Ливий и Плутарх. Първият описвайки бойните действия между консула Сулпиций и Филип V през 202 г. пр. Хр., между другото казва:
Повечето от околните места били гористи и като такива крайно неудобни за действието на македонската фаланга пък и траките дори не могли да си послужат със своите румпии, които бидейки предълги, преплитали се между спускащите се отвред клони на дърветата .
Плутах пък описва битката при Пидна през 168 г. пр. Хр. така:
Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове (τυνεοι-б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи .
Както отбелязва Г. Михайлов, щитовете споменати от Плутарх са наречени τυρεοι , като названито им произлиза от думата врата , предизвиквайки представата за голям правоъгълен или овален щит, подобен на латинския scutum . По този начин за ромфеята е оставала свободна само дясната ръка. Споменатото от Плутарх поклащане на дясното рамо би се получило само, ако оръжието е закрепено към гърба на притежателя си с ремък или пък е било поставяно в своеобразна ножница, също носена на гърба.Ако разгледаме детаилно пасажът от същия автор, ще открием два отчетливо разделени момента: свидетеля на битката( пълководеца Назика ) е видял траките с това оръжие издигнато над рамо пред римския строй, а в следващият миг те вече са атакували и се врязали в легионите. В такъв случай възникват два въпроса: Първо: как в стремителната атака на неприятелските редици бойците биха могли с една ръка, държейки дръжката на това дълго близо 150 см. оръжие, прикрепено за гърба да го изтеглят готово за бой, а в другата да носят тежък щит? Второ: за какво е използвано оръжието-за сечене или за мушкане и как се ползвало в мелето на битката?
Описаната от Плутарх тракийска войскова част не е сбирщина от хора, а ако се съди по еднаквостта на облеклото и въоръжението явно става въпрос за добре екипирана войскова единица, организирана и подчинена на един замисъл. Големите щитове предполагат сгъстен строй, подобен на македонската фаланга или римския легион, където такова дълго оръжие, използвано за сечене би било неизползваемо поради липса на пространство. Характерни за гърци, македонци и римляни са късите мечове (дължина 50-60 см.), като за римляните Тит Ливий и Флавий Вегеций Ренат казват, че воиниците били обучавани да мушкат, а не да секат.
Само две от описаните по-горе находки имат криви остриета, което предполага удобство при сечене, докато при останалите остриетата са прави. Едва ли с такова дълго (135-150 см.) оръжие, със сравнително тясно острие, би било удобно да се нанесе сечащ удар върху един добре брониран противник, като например римляните с шлемове и железни ризници, прикриващи се зад стена от щитове . Като се има предвид формата на оръжието, много по-удобно би било с него да се мушка, като се държи с две ръце, но тогава възниква въпросът как се носи големия щит. Дори и да се носи от физически силен боец, то ако се държи накрая за ръкохватката, би се нарушил баланса му. В такъв случей пробивната му мощ ще е нищожна и тънкият връх ще се счупи. Това предложение влиза в противоречие с данните на Тит Ливий, където дългите румпии се преплитали в ниските клони на дърветата (т.е.предполага се, че с тях се е эамахвало), а също и с изображенията по релефите от Адамклиси, където служещите си с това оръжие го държат с две ръце. Явно има съществено разминаване между запазените данни и предположенията на съвременните изследвачи. То се подсилва и от следната забележка на античния лексикограф Хизихий: Ромфея-тракийско оръжие за защита- махайра, меч или дълго копие .
Ако погледнем съпровождащия инвентар, на някой от оръжията за които имаме данни, се вижда, че той съвсем не е беден. Още по-интересен е и фактът, че там присъстват допълнителни нападателни оръжия: в един от случаите копие; а в друг къс меч, което показва, че притежателя на т. нар. ромфея не е разчитал само на нея. Странно е за редови войни наличието на стабилно защитно въоръжение: в три от гробните комплекси присъстват бронзови шлемове(Сатовча, Дебрен, Плетена ), като единия от тях е комбиниран с бронзова броня(Сатовча),а втория с бронзови наколенници, шест торкви и вероятно кожена или платнена броня, подсилена със споменатите от разкопвача бронзови апликации(Плетена). В още един гроб освен оръжието има и бронзови торкви също шест на брой. По принцип в Тракия защитните доспехи са били претежание на състоятелни лица. Заедно със скъпите доспехи се откриват конски кости, или амуниция, което недвусмислено сочи че притежателите им са конници. Категорично може да се твърди ,че такива липсват при описваните находки, което означава само едно-воините използващи тези оръжия са били пешаци. Интересно е, че в нито един от случаите не са открити следи от щит. Това може да се обясни с наличието на оръжие, толкова дълго, защото е трябвало да се държи с две ръце и най-вероятно е използвано за мушкане, а по-рядко и за сеч. В подкрепа на това наше твърдение ще споменем стенописът от откритата през 1982 г. гробница до с. Свещари, Исперихско (до този момент не използван като паралел от занимаващите се с въпроса изследователи) (Фиг.7 ).
Композицията на стенописа включва конник, следван от двама пешаци и четири жени срещу тях. Първият от пешаците носи на рамото си оръжие, описвано като копие, на главата си има калпак или шлем, а на кръста му се забелязва меч. Странно е, че той държи т. нар. копие за самия му край, а копие така не се носи. Въпреки, че стенописът не е завършен, ясно се забелязва щирокото острие и извития му горен край, т. е. въпросното оръжие изобразено на стенописа от Свещари напълно съвпада с някой от описаните от нас по-горе археологически находки.
Всичко това ни дава основание да предложим следната хипотеза. Оръжието, описвано в научната ни литература като ромфея се състои от право и по-рядко извито, едностранно заточено острие и дълга дръжка, завършваща с ръкохватка, която е била обкована с дърво или кост. Според нас оръжието се е носило по следния начин: едната ръка е стояла върху ръкохватката, а другата се е разполагала върху трапецовидната дръжка, която навярно на това място е била облечена с кожа или друг подходящ материал, изпълняващ ролята на амортисьор. Силно издължената форма на острието с тънкия връх е спомагала за нанасянето на мушкащ удър, проникващ през противниковия доспех. Като се има предвид високата цена на оръжието в онази епоха и сложната технология на изработване(направено е от една пръчка желязо),както и богатия гробен инвентар, открит с него може да заключим, че с това оръжие са били въоръжени състоятелни войни, воюващи като пешаци. (Фиг.8 )
Те най-вероятно са отговаряли за охраната на своя господар, както е показано и на стенописа от Свещари. Поради липсата на щит тези войни са били снабдени с шлемове и доспехи, защитаващи останалите части на тялото, както и с нападателни оръжия за близък бой. С дългите си оръжия те са държели на разстояние противникът, като особено са били ефиктивни срещу конници, при които защитата от долу нагоре винаги е представлявала проблем. Със сигурност може да се каже, че това оръжие не е меч, но не е и описваната от Тит Ливий и Плутарх ромфея/румпия.
Като се има предвид датировката на находките, с които се открива това оръжие, то може най-общо да се отнесе към периода ІV-І в. пр. Хр., като подобните оръжия от релефите в Адамклиси, могат да се приемат за негова по-късна реминисценция и поради тази причина считаме за уместно тяхното разглеждане на друго място. В заключение ще цитираме проф. Г. Михайлов, който според нас е дал най-точното определение за разглежданото по горе оръжие: Може би у различните племена или по-скоро през различните епохи името е било давано на различни оръжия от този вид .
Само нови, добре проучени находки, открити в ненарушена археологическа среда и разгледани заедно със сведенията у античните автори, както и със запазените произведения на изкуството биха спомогнали да се даде точен отговор на въпроса: Какво представлява тракийската ромфея?
МИФ 9, 2005 г. 285-294 с.
За тракийската ромфея
Станимир Димитров
Предмет на настоящата статия е едно странно оръжие откривано по нашите земи, безспорно свързвано от изследователите с траките. Към момента са ни познати десет находки, за повечето от които не е известна твърде малко информация. Случайността на откриването им и изваждането от археологическия контекст пречат за правилното датиране и интерпретиране на материалите.
Ще си поэволим в следващите няколко реда да дадем кратко описание на оръжията и другите материали откривани с тях, като се надяваме те да спомогнат разбирането на идеята ни:
с. Сатовча, Гоцеделчевско. В гроб от каменни плочи. Оръжието-силно корозирало. Запазена дължина:83 см.; дължина на дръжката:78 см. Открито заедно с бронозов шлем тракийски тип, бронзова броня, две бронзови фибули, железни верижки, къс и широк железен меч(?), глинени съдове. Датировка: ІV в. пр. Хр.
с. Дебрен, Благоевградско. В гроб. Оръжието е определено от откривателите като тънка желязна сабя . Месосъхранение-неизвестно. Открито е заедно с бронзов шлем тракийски тип. Датировка: ІV в. пр. Хр.
гр. Разлог, Благоевградско. В каменен гроб. Оръжието силно разрушено, открито върху дясната ръка и рамо на погребания. Запазена дължина: 110 см.; ширина на листа: 2,20 см.. Открито е заедно с шест бронзови торкви, фибула с билатерална спирала и спираловиден пръстен. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр.
с. Плетена, Благоевградско. Зидан каменен гроб. Оръжието е повредено-липсва голяма чяст от острието. Запазена дължина: 115 см.; дължина на дръжката: 38 см.. Открито е заедно с железен шлем тракийски тип, бронзови наколенници, шест бронзови торкви. Датировка: края на ІV в. пр. Хр.-първата половина на ІІІ в. пр. Хр.( Фиг5 ).
с. Руен, Пловдивско. В каменен гроб. Дължина:137 см., като горният край е отчупен; дължина на дръжката:53 см-в задния край с кръгъл отвор. В широката част на острието-кръгъл отвор. Нережещият ръб на оръжието е снабден с жлеб. Датировка-ІІІ-ІІ в. пр. Хр..( Фиг. 6 )
с. Червен, Пловдивско. Запазена дължина: 145 см.; дължина на дръжката: 58 см. Върхът и част от дръжката са отчупени. В края на острието и в началото на дръжката-по един кръгъл отвор. Ширина на острието: 2,50 см. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр..( Фиг. 4 ).
Асенова крепост, Пловдивско. силно повредено-върхът е отчупен, а дръжката-сцепена на две. Запазена дължина:128 см.; дължина на дръжката:52 см., като в задната и част има два отвора. Кръгъл отвор в широката част на острието. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр..
с. Цар Калоян, Пловдивско. Зидан гроб. Оръжието е определено от разкопвача като желязно копие, остро само от едната страна, дълго 1,17 м., изковано от цяла желязна пръчка така, че по-широката му част е дълга 0,63 м., а останалата част-по-дебелата, съставя дръжката, която види се е била натъквана на върлина . Дръжката на оръжието има два отвора, а долната по-широка част на острието е снабдена с два отвора, в които има две железни халки. Открито е в гроба заедно с глинени съдове, бронзова торква, бронзова фибула и гривна, железен връх на копие. Датировка: ІІІ-І в. пр. Хр. (Фиг. 2).
с. Брястовица, Пловдивско. Открито в зидан гроб. Било е счупено на три части. Ширина около 3 см.Датирано в IV в. пр. Хр
с. Забърдо, Смолянско. Открито е в пещера. Дължина: 147 см.; дължина на дръжката:58 см.; острието е извито. Два отвора в задната част на дръжката и в долната част на острието. Оръжието е подобно на това от с. Цар Калоян. Вероятна датировка:ІІІ-І в. пр. Хр.
Въз основа на горните данни може да се обобщи следното заключение: налице е едно оръжие със средна дължина на запазените екземпляри:145 см. То е изработено от една пръчка желязо, като тялото му може да се раздели на две ясно разграничени части:
1.острие с издължена триъгълна форма-право, а в два от случаите със закривена вътрешна страна, на която е разположен режещият ръб. Външната страна е по дебела и няма режещ ръб. Средна дължина: 86 см.; ширина при основата: 3,50-2,20 см. В долната си част към режещия ръб, острието е снабдено с кръгъл отвор, а в два от случаите в отворите има железни халки.
2.дръжка с трапецовидно сечение. Средна дължина:59 см. В долния си край дръжката има оформена ръкохватка с два отвора, а при някои от екземплярите се срещат идатини, които я ограничават от двата края.( Фиг. 1 )
Какво е описаното по-горе оръжие? Борис Дякович го нарича желязно копие . По-късно Петър Детев го описва като меч-копие , а проф. Георги Михайлов отбелязва приликата му с оръжието, държано от някои даки от релефите от Адамклиси. ( Фиг. 3 )
Сравнявайки находката от с. Плетена с два пасажа от Плутарх и Тит Ливий, Димка Стоянова-Серафимова предполага, че това е описваната от тях ромфея /румпия. Характеризирайки това оръжие като меч, към мнението на Стоянова-Серафимова се присъединяват Христо Буюклиев и Камен Колев,а Кирил Жуглев се връща към терминологията на П. Детев и го нарича копие-меч . Като цяло в гореспоменатите автори се оформя представата за оръжие, използвано за мушкане и сеч от пеши и конни войни.Производството му се локализира в Родопите, като е използвано изключително от траки.Най общо датировката му се отнася към IV-I в. пр. Хр.
За по-детайлна защита на тезата ни, която ще изложим по-долу, ще си позволим да цитираме споменатите пасажи от Тит Ливий и Плутарх. Първият описвайки бойните действия между консула Сулпиций и Филип V през 202 г. пр. Хр., между другото казва:
Повечето от околните места били гористи и като такива крайно неудобни за действието на македонската фаланга пък и траките дори не могли да си послужат със своите румпии, които бидейки предълги, преплитали се между спускащите се отвред клони на дърветата .
Плутах пък описва битката при Пидна през 168 г. пр. Хр. така:
Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове (τυνεοι-б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи .
Както отбелязва Г. Михайлов, щитовете споменати от Плутарх са наречени τυρεοι , като названито им произлиза от думата врата , предизвиквайки представата за голям правоъгълен или овален щит, подобен на латинския scutum . По този начин за ромфеята е оставала свободна само дясната ръка. Споменатото от Плутарх поклащане на дясното рамо би се получило само, ако оръжието е закрепено към гърба на притежателя си с ремък или пък е било поставяно в своеобразна ножница, също носена на гърба.Ако разгледаме детаилно пасажът от същия автор, ще открием два отчетливо разделени момента: свидетеля на битката( пълководеца Назика ) е видял траките с това оръжие издигнато над рамо пред римския строй, а в следващият миг те вече са атакували и се врязали в легионите. В такъв случай възникват два въпроса: Първо: как в стремителната атака на неприятелските редици бойците биха могли с една ръка, държейки дръжката на това дълго близо 150 см. оръжие, прикрепено за гърба да го изтеглят готово за бой, а в другата да носят тежък щит? Второ: за какво е използвано оръжието-за сечене или за мушкане и как се ползвало в мелето на битката?
Описаната от Плутарх тракийска войскова част не е сбирщина от хора, а ако се съди по еднаквостта на облеклото и въоръжението явно става въпрос за добре екипирана войскова единица, организирана и подчинена на един замисъл. Големите щитове предполагат сгъстен строй, подобен на македонската фаланга или римския легион, където такова дълго оръжие, използвано за сечене би било неизползваемо поради липса на пространство. Характерни за гърци, македонци и римляни са късите мечове (дължина 50-60 см.), като за римляните Тит Ливий и Флавий Вегеций Ренат казват, че воиниците били обучавани да мушкат, а не да секат.
Само две от описаните по-горе находки имат криви остриета, което предполага удобство при сечене, докато при останалите остриетата са прави. Едва ли с такова дълго (135-150 см.) оръжие, със сравнително тясно острие, би било удобно да се нанесе сечащ удар върху един добре брониран противник, като например римляните с шлемове и железни ризници, прикриващи се зад стена от щитове . Като се има предвид формата на оръжието, много по-удобно би било с него да се мушка, като се държи с две ръце, но тогава възниква въпросът как се носи големия щит. Дори и да се носи от физически силен боец, то ако се държи накрая за ръкохватката, би се нарушил баланса му. В такъв случей пробивната му мощ ще е нищожна и тънкият връх ще се счупи. Това предложение влиза в противоречие с данните на Тит Ливий, където дългите румпии се преплитали в ниските клони на дърветата (т.е.предполага се, че с тях се е эамахвало), а също и с изображенията по релефите от Адамклиси, където служещите си с това оръжие го държат с две ръце. Явно има съществено разминаване между запазените данни и предположенията на съвременните изследвачи. То се подсилва и от следната забележка на античния лексикограф Хизихий: Ромфея-тракийско оръжие за защита- махайра, меч или дълго копие .
Ако погледнем съпровождащия инвентар, на някой от оръжията за които имаме данни, се вижда, че той съвсем не е беден. Още по-интересен е и фактът, че там присъстват допълнителни нападателни оръжия: в един от случаите копие; а в друг къс меч, което показва, че притежателя на т. нар. ромфея не е разчитал само на нея. Странно е за редови войни наличието на стабилно защитно въоръжение: в три от гробните комплекси присъстват бронзови шлемове(Сатовча, Дебрен, Плетена ), като единия от тях е комбиниран с бронзова броня(Сатовча),а втория с бронзови наколенници, шест торкви и вероятно кожена или платнена броня, подсилена със споменатите от разкопвача бронзови апликации(Плетена). В още един гроб освен оръжието има и бронзови торкви също шест на брой. По принцип в Тракия защитните доспехи са били претежание на състоятелни лица. Заедно със скъпите доспехи се откриват конски кости, или амуниция, което недвусмислено сочи че притежателите им са конници. Категорично може да се твърди ,че такива липсват при описваните находки, което означава само едно-воините използващи тези оръжия са били пешаци. Интересно е, че в нито един от случаите не са открити следи от щит. Това може да се обясни с наличието на оръжие, толкова дълго, защото е трябвало да се държи с две ръце и най-вероятно е използвано за мушкане, а по-рядко и за сеч. В подкрепа на това наше твърдение ще споменем стенописът от откритата през 1982 г. гробница до с. Свещари, Исперихско (до този момент не използван като паралел от занимаващите се с въпроса изследователи) (Фиг.7 ).
Композицията на стенописа включва конник, следван от двама пешаци и четири жени срещу тях. Първият от пешаците носи на рамото си оръжие, описвано като копие, на главата си има калпак или шлем, а на кръста му се забелязва меч. Странно е, че той държи т. нар. копие за самия му край, а копие така не се носи. Въпреки, че стенописът не е завършен, ясно се забелязва щирокото острие и извития му горен край, т. е. въпросното оръжие изобразено на стенописа от Свещари напълно съвпада с някой от описаните от нас по-горе археологически находки.
Всичко това ни дава основание да предложим следната хипотеза. Оръжието, описвано в научната ни литература като ромфея се състои от право и по-рядко извито, едностранно заточено острие и дълга дръжка, завършваща с ръкохватка, която е била обкована с дърво или кост. Според нас оръжието се е носило по следния начин: едната ръка е стояла върху ръкохватката, а другата се е разполагала върху трапецовидната дръжка, която навярно на това място е била облечена с кожа или друг подходящ материал, изпълняващ ролята на амортисьор. Силно издължената форма на острието с тънкия връх е спомагала за нанасянето на мушкащ удър, проникващ през противниковия доспех. Като се има предвид високата цена на оръжието в онази епоха и сложната технология на изработване(направено е от една пръчка желязо),както и богатия гробен инвентар, открит с него може да заключим, че с това оръжие са били въоръжени състоятелни войни, воюващи като пешаци. (Фиг.8 )
Те най-вероятно са отговаряли за охраната на своя господар, както е показано и на стенописа от Свещари. Поради липсата на щит тези войни са били снабдени с шлемове и доспехи, защитаващи останалите части на тялото, както и с нападателни оръжия за близък бой. С дългите си оръжия те са държели на разстояние противникът, като особено са били ефиктивни срещу конници, при които защитата от долу нагоре винаги е представлявала проблем. Със сигурност може да се каже, че това оръжие не е меч, но не е и описваната от Тит Ливий и Плутарх ромфея/румпия.
Като се има предвид датировката на находките, с които се открива това оръжие, то може най-общо да се отнесе към периода ІV-І в. пр. Хр., като подобните оръжия от релефите в Адамклиси, могат да се приемат за негова по-късна реминисценция и поради тази причина считаме за уместно тяхното разглеждане на друго място. В заключение ще цитираме проф. Г. Михайлов, който според нас е дал най-точното определение за разглежданото по горе оръжие: Може би у различните племена или по-скоро през различните епохи името е било давано на различни оръжия от този вид .
Само нови, добре проучени находки, открити в ненарушена археологическа среда и разгледани заедно със сведенията у античните автори, както и със запазените произведения на изкуството биха спомогнали да се даде точен отговор на въпроса: Какво представлява тракийската ромфея?
Attached Files
навсякъде се споменава за траките че са били яки ама чак пък толкова освен това дръжката на ромфеите е доста дълга (е от 83см оръжие едва ли 78 е дръжка :lol: ) и се предполага че се е държала с 2 ръце.
а и ромфеите също?
римски източници твърдят че са доста по силни и издръжливи от самите римляни ;планинците дрехи почти не носят и каляват телата си с сутринната роса :rock: а и Китов каза че скелетите на тракийски благородници са доста големи като се има в предвид че средния ръст тогава е бил доста по малък от колкото сега примерно са си били яки момци :nod:
) което предсавлява "катана" закрепена на 1.5 метров прът (мяркал съм го по филми само 
)
Comment