Всичко описано там е много интересно и с повечето неща, особенно за кризата в икономическата концепция на империята съм съгласен но те за съжаление визират признаците на краха а не причинителите му. Например никъде не се описва неадекватното снабдяване на Гражданските провинции и че само Рим, и околностите са изяждали житото което целият Египет е произвеждал, а египтяните без запаси са били принудени да купуват жито от персите. И въпреки това Римляните се отнасяли доста нехайно към усвояването на Галия .... гъстотата на римски селскостопански колонии там е просто незначителна за сметка на голям брой военни пунктове, а в Галия е имало огромни необработени площи пригодни за посев.
Не е спомената неадекватноста на цензорската институция и квесториатите , които не са били в състояние да ревизират работата на раздутия административен апарат и съответно от там се появяват доста разногласия между центъра и периферия в административен план.
Трето естествено пагубното влияние на ранния охолен безгрижен абсолютизъм на Цезарите, които за разлика на републиканските консули вече не са спирани от нищо да обслужват само своята личност и да оставят грижите за империята на дребните чиновници по местата - без контрол и търсене на отговорност. Статистически факти показват че по отношение на деловодните документи открити от периода на Римската империя преди Август преобладават съдебните дела над чиновници които дори не са крали, а просто са се отнасяли нехайно към работата си - смъртни присъди, докато слред Август тенденцията преминава към политически екзекуции и конфискации на имуществото на политическите съперници. След Домициан не е открит нито един съдебен запис за привлечен към отговорност чиновник ... а този период е доста добре документиран в сравнение с по-ранните.
Във военно отношение също вече говорих ... едно е, че дисциплината вече не е същата и родолюбието към една Империя която не познаваш е по различно от това към един град, в който си израстнал. Войските са разпръснати по големите територии на Империята, а и за първи път се сблъскват с начина на водене на битка на нахлуващите племена от изтока. Конния бой е почти непознат на римляните, конницата никога не се е използвала като основна сила, а само за преследване на бягащите ....иначе се рискува живота на прекалено важни за империята личности. Конниците са били отделно и доста влиятелно съсловие
И като сложиш и преминаването на Рим в лоното на една не толкова гъвкава държавна религия ... прекрасно е известно, че Римляните са ползвали политеистичната си религия доста успешно в дипломацията си като част от асимилационната си политика. Пантеона на Юпитер не е спрял да нараства до своя край при Константин. В него са били включени дори няколко нисши божества на Южно-африкански племена.
Не е спомената неадекватноста на цензорската институция и квесториатите , които не са били в състояние да ревизират работата на раздутия административен апарат и съответно от там се появяват доста разногласия между центъра и периферия в административен план.
Трето естествено пагубното влияние на ранния охолен безгрижен абсолютизъм на Цезарите, които за разлика на републиканските консули вече не са спирани от нищо да обслужват само своята личност и да оставят грижите за империята на дребните чиновници по местата - без контрол и търсене на отговорност. Статистически факти показват че по отношение на деловодните документи открити от периода на Римската империя преди Август преобладават съдебните дела над чиновници които дори не са крали, а просто са се отнасяли нехайно към работата си - смъртни присъди, докато слред Август тенденцията преминава към политически екзекуции и конфискации на имуществото на политическите съперници. След Домициан не е открит нито един съдебен запис за привлечен към отговорност чиновник ... а този период е доста добре документиран в сравнение с по-ранните.
Във военно отношение също вече говорих ... едно е, че дисциплината вече не е същата и родолюбието към една Империя която не познаваш е по различно от това към един град, в който си израстнал. Войските са разпръснати по големите територии на Империята, а и за първи път се сблъскват с начина на водене на битка на нахлуващите племена от изтока. Конния бой е почти непознат на римляните, конницата никога не се е използвала като основна сила, а само за преследване на бягащите ....иначе се рискува живота на прекалено важни за империята личности. Конниците са били отделно и доста влиятелно съсловие
И като сложиш и преминаването на Рим в лоното на една не толкова гъвкава държавна религия ... прекрасно е известно, че Римляните са ползвали политеистичната си религия доста успешно в дипломацията си като част от асимилационната си политика. Пантеона на Юпитер не е спрял да нараства до своя край при Константин. В него са били включени дори няколко нисши божества на Южно-африкански племена.
Comment