Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Гибелта на РИМ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Всичко описано там е много интересно и с повечето неща, особенно за кризата в икономическата концепция на империята съм съгласен но те за съжаление визират признаците на краха а не причинителите му. Например никъде не се описва неадекватното снабдяване на Гражданските провинции и че само Рим, и околностите са изяждали житото което целият Египет е произвеждал, а египтяните без запаси са били принудени да купуват жито от персите. И въпреки това Римляните се отнасяли доста нехайно към усвояването на Галия .... гъстотата на римски селскостопански колонии там е просто незначителна за сметка на голям брой военни пунктове, а в Галия е имало огромни необработени площи пригодни за посев.
    Не е спомената неадекватноста на цензорската институция и квесториатите , които не са били в състояние да ревизират работата на раздутия административен апарат и съответно от там се появяват доста разногласия между центъра и периферия в административен план.
    Трето естествено пагубното влияние на ранния охолен безгрижен абсолютизъм на Цезарите, които за разлика на републиканските консули вече не са спирани от нищо да обслужват само своята личност и да оставят грижите за империята на дребните чиновници по местата - без контрол и търсене на отговорност. Статистически факти показват че по отношение на деловодните документи открити от периода на Римската империя преди Август преобладават съдебните дела над чиновници които дори не са крали, а просто са се отнасяли нехайно към работата си - смъртни присъди, докато слред Август тенденцията преминава към политически екзекуции и конфискации на имуществото на политическите съперници. След Домициан не е открит нито един съдебен запис за привлечен към отговорност чиновник ... а този период е доста добре документиран в сравнение с по-ранните.

    Във военно отношение също вече говорих ... едно е, че дисциплината вече не е същата и родолюбието към една Империя която не познаваш е по различно от това към един град, в който си израстнал. Войските са разпръснати по големите територии на Империята, а и за първи път се сблъскват с начина на водене на битка на нахлуващите племена от изтока. Конния бой е почти непознат на римляните, конницата никога не се е използвала като основна сила, а само за преследване на бягащите ....иначе се рискува живота на прекалено важни за империята личности. Конниците са били отделно и доста влиятелно съсловие

    И като сложиш и преминаването на Рим в лоното на една не толкова гъвкава държавна религия ... прекрасно е известно, че Римляните са ползвали политеистичната си религия доста успешно в дипломацията си като част от асимилационната си политика. Пантеона на Юпитер не е спрял да нараства до своя край при Константин. В него са били включени дори няколко нисши божества на Южно-африкански племена.
    Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

    请您死在地狱般的阵痛
    [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
    きさまはしんでくださいませんか
    [kisamawa shinde kudasaimasenka]

    Comment


      #32
      "2. Отслабването на местните армии и използването на все повече наемни войски. Пряк резултат от тези действия е и трайното настаняване на Османците на Балканите. "

      Здравейте!
      Да добавя, че ТАКА е паднала и (Западно) Римската империя.
      Завладяла света с къс меч, а го загубила, защитавайки го с копие (това показва страх!). После, римляните предпочитали да бъдат мирни колонисти и да цивилизоват "варварите", а не да бъдат воини. Макар да има един период на войнишките императори.
      Но те са знаели, че тронът е проветриво място.
      Затова използвали наемници - практика, вазприета и на Изток (Византия).
      Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

      Comment


        #33
        Римляните са всичко друго, но не и мирни колонисти. Те са първия и май единствения народ, който си признава най-невинно и дори се гордее, че води война до пълното унищожаване на врага. Техните походи са кампании на анихилацията, след като минат те територията или бива анексирана (и евентуално оживялите месни биват подчинени на римския закон) или бива обезлюдена.
        Но не искам да кажа, че бъркаш, ти право казваш като цяло (въпреки че лафа май върви, че губят империята с дългия меч, не с копие).
        Смешното е, че копието пък е било най-доброто решение за борба с кавалерията на номадите, разбирасе подкрепено с лъкове и лека конница. Но пък то вече говорихме, че в крайна сметка не е ставало въпрос да се спечели някоя отделна битка (което римляните са можели по всяко време да направят ако се понапрегнат малко)
        XV mile the sea brode is
        From Turkey to the Ile of Rodez...

        Comment


          #34
          Дългият меч-това е метафора и значи, че империята преминава в отбрана.
          То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

          Comment


            #35
            Мдам, така е, Парабелум!
            Ама тва май го бяхме обсъдили вече някъде из форума???
            Нека Всевишний укрепи десницата на народа и войската, за да запази честта, правата и славата на Отечеството и на избраний от народа монарх. Да живее България!!!

            Comment


              #36
              ooo Rim...zashto li e padnal?
              ot kyde da zapochna da karam po nqkakyv hronologichen red ili...da preminavam prez epohite kato da svetovno..e haide da ne se obesnqvam poveche ami da pisha.
              753 g pr.n.e se syzdava Rim....byrzo si dyrpa napred e malko problemi ima s toq s onq ,no si se razviva idva vreme da se opyne na silniq mu oponent Kartagen ot drugiq krai na Sredizemno more.....i pobejdava (makar che za men Anibal gi e razmazal )...sledvat novi zavoevaniq potoci ot robi se prodavat po pristanishta i po pazari.Rabtonata sila na Rim tova sa robite za rimlqnite e unijenie veche da rabotqt.Nqma da se vpuskam v cqlostno prosledqvane na istoricheskite sybitiq,a i vyprosa e drug.
              Otnachalo samo jitelite na grad Rim sa imali previliegiite,no sled zavladqvaneto na novi zemi rimskata uprava se natykva estestveno i na nqkakva mestna aristokraciq.....koqto se ostavq da upravlqva razbira se v interes na Rim.
              Rimskite senatori promenqt znachenieto na 'zvanieto" rimlqnin-tova sa veche vsichki koito jiveqt v dyrjavata Rim..robskiq trud prodyljava da e proizvoditelen,no s techenie na vremeto..zapochva da gubi tazi visoka proizvoditelnost....ozashto?
              ami roba nqma nishto....decata mu kato se rodqt syshto sa robi....nqma go hysa a i zashto da raboti na gospodarq?
              A prez tova vreme rimlqnite vyv vechniq grad bivshi legioneri koito sa profukali pensiqta koqto im otpuska dyrjavata kisnat v gradovete i se molqt n a svoq patron da im otpusne neshticho si.Tazi tylpa se prevryshta v lichna gvardiq na patrona si...a kolko sa patronite...dostatychno
              vse pak da si predstavim che smyrtnosta pri robite e golqma..vse pak ne e 21 vek a primerno 1 vek predi novata era.....choveskiq resurs zapochva da se izcherpva.
              Rimskite zakonodateli davat veche prava na robite davat im malko zemq da se chuvstvat zainteresovani da rabotqt i da se izplashtat na gospodarq si.
              lek polah na srednovekovno kreposnichestvo.....
              poqva na latifundii.
              kriza....v rimskata imperiq obecenqvaneto na zlatnite moneti..namaleno sydyrjanie na zlato t.e inflaciq
              ogromnata imperiq ima nujda ot mnogo voiska v zenita si Rim e razpolagal sys 700 000 armiq koqto za togavshoto vreme e ogromen choveshki resurs.
              a i kum 1 vek do 4 do padaneto na Rim-ne e izgodno Rimski grjdani da hodqt v armiqta privlichat se naemnici ...vse moje da si napravi smetakata kak se bie naeminika..ako ima pari bie se ako nqma ...xvyrlq vsichko i si trygva.
              konstantin mnogo pravilno e precenil....da razdeli Rim na dve iztochna i zapadna chast koito da sa v edno obshto cqlo no vseki da se zanimava s negovata si pod opechna teritoriq
              i....v tochno kogato rim e v nai-golqmata si kriza zapochva Velikoto preselenie na narodite -po tochno pyrvata vylna hunite taka i dovyrshvat veche slabata infrastruktura na imperiqta
              izvoda kakyv e : che Rim se unishtojava sam otvytre razbira se napadanqta na "varvarskite plemena" ,no takyv e jivota kato si silen biesh kato si slab bqgash i te biqt.
              Prosto robovladelskiq stroi si izpqva pesenta nisko proizvoditelen e za nujdite na togashnite hora......zapochvat "tymnite vekove"-feodalizma

              Comment


                #37
                доста си писал ама като е на латиница не се чете лесно и хората се отказват...

                донякъде е и моя вината защото все обещавам че ще вложа автоматичен кирилизатор а все не мога да намеря такъв...
                albireo написа
                ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                Comment


                  #38
                  Това са всички Римски императори до 395 година




                  Принципат

                  Династия на Юлиите - Клавдии

                  23 г. до н.е. -14 г. н.е
                  Октавиан Август

                  14 - 37 г
                  Тиберий

                  37 - 41
                  Калигула

                  41 - 54
                  Клавдий I

                  54 - 68
                  Нерон



                  68
                  Галба

                  69
                  Отон

                  69
                  Вителий I

                  Династия на Флавиите

                  69 - 79
                  Веспасиан

                  71 - 81
                  Тит

                  81 - 96
                  Домициан I

                  Династия на Антонините

                  96 - 98
                  Нерва

                  97 - 117
                  Траян

                  117 - 138
                  Адриан

                  139 - 161
                  Антонин Пий

                  161 - 180
                  Марк Аврелий

                  161 - 169
                  Луций Вер

                  176 - 192
                  Комод



                  192 - 193
                  Пертинакс

                  193
                  Дидий Юлиан

                  193 - 194
                  Песцений Нигер

                  Династия на Северите

                  193 - 211
                  Септимий Север

                  198 - 217
                  Каракала

                  209 - 212
                  Гета

                  217 - 218
                  Макрин

                  218 - 222
                  Елагабал

                  222 - 235
                  Александр Север

                  Епоха на "войнишките" императори

                  235 - 238
                  Максимин Тракиец

                  238
                  Гордиан I

                  238
                  Гордиан II

                  238
                  Балбин

                  238
                  Пупиен

                  238 - 244
                  Гордиан III

                  244 - 249
                  Филип I Араб

                  247 - 249
                  Филип II Младши

                  248 - 251
                  Деций I

                  248 - 253
                  Ураний

                  249
                  Иотапиан

                  250 - 251
                  Деций II Младши

                  251 - 253
                  Требоний Гал

                  251 - 253
                  Волузиан

                  253 - 259
                  Валериан

                  253 - 268
                  Галиен

                  258 - 268
                  Постум ( Галия )

                  260
                  Макриан

                  261
                  Регалиан

                  267 - 268
                  Авреол

                  268 - 270
                  Клавдий II Готски

                  268 - 270
                  Викторин ( Галия )

                  270
                  Квинтил

                  270 - 275
                  Аврелиан

                  270 - 273
                  Тетрик ( Галия )

                  272
                  Вабалат

                  275 - 276
                  Тацит

                  276
                  Флориан

                  276 - 282
                  Проб

                  281
                  Сатурнин

                  282 - 283
                  Кар

                  283 - 284
                  Нумериан

                  283 - 285
                  Карин I

                  Епоха на домината

                  Тетрархия

                  284 - 305
                  Диоклетиан ( Изток )

                  285 - 305
                  Максимиан ( Запад )

                  287 - 293
                  Караузий ( Британия )

                  293 - 296
                  Алект ( Британия )

                  Нео-Флавианская династия

                  293 - 306
                  Констанций I Хлор ( Галия, Запад )

                  293 - 311
                  Галерий ( Изток )

                  305 - 313
                  Максимин Даза ( Изток )

                  305 - 307
                  Флавий Север II ( Запад )

                  306 - 312
                  Максенций ( Запад )

                  306 - 337
                  Константин I Велики

                  308 - 311
                  Александр

                  308 - 324
                  Лициний ( Изток)

                  317 - 340
                  Константин II

                  324
                  Мартиниан

                  324 - 361
                  Констанций II

                  333 - 350
                  Констант ( Африка, Запад )

                  350
                  Непотиан

                  350
                  Ветранион

                  350 - 353
                  Магненций

                  355
                  Силван

                  355 - 363
                  Юлиан II Апостат

                  363 - 364
                  Йовиан

                  Династия Валентинианите - Теодосии

                  364 - 375
                  Валентиниан I

                  364 - 378
                  Валент II

                  367 - 383
                  Грациан

                  375 - 392
                  Валентиниан II

                  379 - 395
                  Теодосий I Великий

                  383 - 388
                  Магн Максим

                  384 - 388
                  Флавий Виктор

                  392 - 394
                  Евгений

                  395 г. Окончателно разделяне на Римската империя на Източна и Западна
                  То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                  Comment


                    #39
                    Abe mnogo ste pisali i ne mojah prez vsichko da mina, no shte dam i az mnenie, niama kak!

                    Ima razlichni faktori igraeshti vajna rolia v upadaka na Rim, a dali da ne e i vsiaka imperia.

                    Parvo mislia, che vsiaka imperia rano ili kasno zapochva da se raziajda otvatre. Neie ne ia biat otvan, ami tia sama se bie! Pod raziajdane razbiraite na parvo miasto koruptsia. Sled tva idvat vatreshni mejduosobitsi ot roda na borba na vlast. Tva znachitelno otslabva imperiata i vodi do neinoto neizbejno razdrobiavane. Tva e sashto priznak na otslabvane na tsentraliziranata vlast.

                    Vtoro, teritorialna ekspanzia e noj s 2 ostrieta. Prosto idva moment v koito zavladiavane na ogromna plosht zemia i narodi vse po-trudno i po-trudno se kontrolirat. Niakoi hora govoriha za tsentar i periferia i/ili za komunikatsionni prblemi. Ami vsichko e vklucheno. Otdelno kato stava vapros za loialnost: koi voinitsi shte sa ti nai-loialni? Iavno tvoite, no te stigat li da vadvoriavat red v ogromna imperia? Nai-veroitano ne...

                    Treto, koeto e do goliama stepen svarzano s parvata prichina e tsivilizatsiata ili prekalenoto tsivilizovane na imperskia zavoevatel. Iavno tsivilizatsiata ne samo korupmpira, no i otslabva imunnata sistema na imperiata. Niama ia jiznenata sila na tia deto se boriat za hrana ejednevno, tsivilizatsiata prosto iznejva horata. Zabelejete,che Rim biva razbit ne ot druga imperia, a ot "varvarite." Stava vapros za Gerkanskite plemena i Hunite-kadeto iavno i nie imame prast. Govorim za sblasak na zasednala kultura sreshtu podvijna/nomadska. Tsivilizatsiata v kraina smetka prevrashta Rim ne samo c gnilo, no i konservativno obshtestvo. Kakto nikaoi spomena po-rano, Rimlianite ne sa v sastoianie veche da se reformirat, a karat po inertsia i traditsia. I iavno ne sa bili sposobni da se spraviat s konnite narodi. Pak i vekove ne sa nauchiha da iazdiat kone kat 'orta - mnogo sa izlagat naistina!

                    Posledno, mislia, che edin ot nai-vajnite faktori e nalichieto na sposobni lideri edin sled drug. Silni imperatori i voenachalnitsi edin sled drug vodiat do silna darjava, koiato prosashtestvuva mnogo vreme. Mai po tva vreme na Rim veche mu lipsvat i takiva. Ne sam siguren i za sistemata im na izdigane v ierahiata, no ako po tva vreme Rim e polzval familno pravo za naslednik na titli i drugi kluchovi pozitsii na rakovodstvo, to imperiata e bila obrechena na gibel. Tva vaji za vsiaka sitema, koiato ne pozvoliava na hora da se izdigat na slujba po zaslugi.

                    No v kraina smetka Rim se e darjal s vekove, che i posle Vizantia. Malko li im e bilo? Vanka v kraina smetka, koi gi e izbiral da darhat mandat tolkova vreme?
                    Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

                    Злобата крепи човека, а мързела го грози!
                    (собствен патент)

                    Comment


                      #40
                      I az da se proiznesa

                      ПАРАБЕЛУМ веднъж ми каза от кой самодържец на Рим започва да се използва термина "Император" ама съм забравил :cry: .
                      Ще внесеш ли тази корекция в посата си за "Принцепсите"? Предварително благодаря!

                      Comment


                        #41
                        Карин 283 - 285 .Това е Владетелят ,който започва да се титулува официално Император.При него започват да навлизат Източните закони за управление на империята.Самата империя започва да се пръвръща в монархия от Източен тип.
                        То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                        Comment


                          #42
                          Впрочем няма римски владетел който да е приел "Император" за единствена официална титла - тя просто е била една от многото присъдени названия на държавния глава, които заедно с личното му име обазували официалното му наименование. Думата "император" е условно съвременно название, не че тогава не се е използвала, но е била отначало с едно значение (почест на военен победител) а при Император Цезар Август добива нов смисъл (носител на империума - държавната власт), без обаче това да отрича старото значение (в лицето на цезаря военната и държавната власт се припокриват - властта е там където са легионите). Върху монетите титлата Император е редовно присъстваща, особено след династията на Флавиите, а най вече през ²²²в. когато т.нар войнишки императори изтъкват военният елемент във властта си.
                          Първи опити за въвеждане на източни закони в държавното управления правят още Калигула и Домициан, които разпореждат да бъдат наричани "Господар и бог". Аврелиан прави същото в опит да издигне авторитета на имперската власт. Отслабващата съпротива на тесен кръг от сената не може да спре тенденцията към източен автократизъм и към края на ²²²в. Диоклециан официално и налага титлата "Доминус" - господар. Константин окончателно утвърждава това положение и епохата на принцепсите завършва . Ще минат няколко века обаче, преди Домината да се превърне в истинска и по име монархия. Самият Карин не съм сигурен дали има значим принос към този процес - поне върху монетите си не се нарича "Господар и бог", за разлика от баща си Кар (282-283). Първият управлява кратко и е толкова незначителен владетел (някъде го споменават като най-лошия рим.император) че ако и да прави някои опити за автократизъм те не са приемани насериозно, за разлика от реформите на Диоклециан.
                          P.S.
                          Тази тема не е ли по-подходяща за раздел Античност

                          Comment


                            #43
                            Императора е било републиканска длъжност. Висшите длъжностни лица на Рим в Републиканския период разполагали с висшата власт "империум". Тяхната власт била доста по-ограничена в Рим от Сената и народните събрания. Извън стените на столицата обаче правомощията, особено на военачалниците било доста по-големи. Та императора в републиканския период е бил просто военачалник. Римските императори от имперския период в началото (Принципата) ползват ред републикански длъжности - диктатор, принцепс, цензор, консул ... но за разлика от типичните за Републиката мандатност срочност, някои от тези длъжнности те са ги ползвали пожизнено и без прекъсване.

                            Значението на "империум" също се изменя с времето. Сега да речем се ползва понякога като противоположност на "доминиум" - съответно: властта на държавата над хората и властта на държавата над територията.

                            Comment


                              #44
                              Galahad написа
                              Тяхната власт била доста по-ограничена в Рим от Сената и народните събрания.
                              Хех, смешки. В границите на града империум не може да бъде притежаван от никой човек. Или за да сме по-точни в града империума приема друга форма (и се казва и другояче).
                              XV mile the sea brode is
                              From Turkey to the Ile of Rodez...

                              Comment


                                #45
                                Inferno написа
                                Каква е според вас основната причина за загиването на Великата Римска Империя. Дълги години обвинявах християнството, но сега не мисля че то е най-важната причина.
                                И е ли Византия достоен приемник на традициите на Рим?
                                Аз залагам на "изтощаването на жизнените сили". Познал архивеличие и богатство, обърнал хода на цивилизацията, създал държавата в съвременния й вид, духът на Рим просто се умаря. /Лев Гумильов има интересни книги по темата за "жизнените сили на народите"/.
                                Това е основното. Останалото са вече факторите, които определят кога ще се случи - варварски нашествия, негодна власт, центробежни сили.

                                Византия е може би най-блясковото постижение на ранното Средновековие, донякъде e приемник на Рим (в смисъла, в който поставяш въпроса), но тя в един момент се "азиатизира", поради което и тръгва назад, без да предложи на света нещо ново и без да даде принос като Римския, по-скорто само запазвайки цивилизацията занапред.

                                Струва ми се, че тези деградационни процеси почват със засилване на позициите на "елитите" и отслабването на "средната класа". Има такива процеси във Византия, има ги и в Рим. Така жизнената сила и енергия на обществото отслабва (не, че това не може да е няколковеков процес.)

                                Comment

                                Working...
                                X