ПЕРСИЙСКАТА ИМПЕРИЯ

[angevins]

и аз предполагах нещо подобно.но тогава остава вьпроса какво става с тирската флота...вероятно тя се предава след обсадата....един друг вьпрос кои е бил сатрап на египет и киренаика по това време при пелузиум алекс е могьл да буде спрян и да му бьде нанесен сериоз,удар......а и някои знае ли дали Дарий у4аства в заговора срещу Артаксеркс 4 Арс през 336 г пр Хр.след като го наследява на трона вероятно да ,но може и да е бил изтикан там от останалите сатрапи все пак е бил 4лен на царското семейство.майка му е била вну4ка на Артаксеркс 2.(до 4ух 4е бил замесен някакьв евнух)

[angevins]

забравих да спомена за персийското наследство. всяка империя е велика и в икон. и полит. гледна то4ка но тези неща са преходни ето алекс е еткривал в всеки по голям град по 70 000 таланта злато, (вавилон и суза).според гр. мярка 1 талант = 26 кг.но днес иран е една от бедните страни и т.н.важно е духовното наследство-има една персийска дума на която са крьстени река и животно това е тигрис което зна4и стрела..а сьщо и името роксана се среща което зна4и блестяща и е равно на гр. елена напр.освен това персия е пурвата велика империя която изповядва монотеисти4ен религиоз,култ.ау има и др. думи но не се сещам сега..ами играта шах казват 4е е индийска но защо се казва така?

[angevins]

грешка майката на Дарий 3 Сизигамба не е вну4ка а дьщеря на Артаксеркс 2......готово поправих се!

[RAPTOR]

Шах е арийска дума(владетел,цар),а както знаем персите са арийци както и част от индийците-та оттам идва "Шах-мат"-царят е мъртъв

[Гост]

Бехистунския надпис на цар Дарий ²

Персия обединява ред древни държави с висока култура и установена държавност. Интересен е подхода на Дарий към опитите на действителен или мним потомък на владетелите на някогашните държавици станали персийски провинции да се отцепи - той оспорва техния произход и от там правото им да са владетели. Разбира се всичко се решевало в крайна сметка със силата на оръжието. Но надписът показва, че процесът на формиране на обширната персийска държава не е бил бърз и гладък.

Иначе не мисля, че неуспехът да се завладее Гърция е бил някаква катастрофа за Персия. Но и за нея както за всички други империи дошъл краят. Това не значи, че държавата е станала безнадеждно слаба. Напр. Чингиз хан е превзел Китай, а поляците поставят на Русия тъкмо двама Лъжедимитриевци. Това обаче никак не попречило по-сетне 1-та да сложи ръка върху част от Монголия, а 2-та върху част от Полша. Персия на Дарий ²²² не могла обаче да стане хомогенна държава и това довело до краят на империята. И все пак макар и доста променена и намаляла, Персия си съществува (както много др. държави вкл. и България).

[шляхтич]

Персия не е завоевателска държава. Като се замислим Артаксеркс взима за жена еврейката Естир, Кир прави жертвоприношение на Мардук, взима Кир за съветник - това е една унионизираща държава.

[Last roman]

Малко за персийската армия /става дума за епохата на ахеменидите/...
Персите създали първата огромна империя, обхващаща земите от Инд на изток до Пропондида на запад; от степите на Скития на север, до Либийската пустиня на юг....

За разлика от асирийците обаче персите били по-толерантни към покорените народи и много-много не им се месели в живота /при положение, че си плащали редовно данъците разбира се/....
Персийската армия:
Попълвала се посредством набор от сатрапиите /провинциите/ и била огромна дори по съвременни мащаби. Голяма част от войниците обаче не била добре подготвена, което обяснява пораженията на персите при сблъсък с по-малобройни, но по-добре организирани гръцки и македонски войски. Пехотата се деляла на хилядни подразделения /хазарабам/, които от своя страна се деляла на стотни /сатаба/, съставени от отряди с по 10 човека -/датхабам/. Пехотата била гръбнакът на армията, поддържали я отрядите стрелци /продължение на асирийската традиция/. Предната линия на пехотните подразделения се наричала спарабара - носещи т. нар. спара /плетен правоъгълен щит с опъната кожа върху него, закриващ тялото от шията до бедрото/ и дълго до 2м. копие. Имали и късо подобие на сабя - фалсион. Всяко поделение от по 10 човека /датхабам/ било командвано от датхапатис /десетник/. Зад тях се разполагали стрелците, които обстрелвали противника:

Проблемът при пехотинците бил в липсата на броня, поради което те не могли да устоят на атаката на тежковъоръжените гръцки и македонски хоплити. Дори царската гвардия - т. нар "Безсмъртни" са били без доспехи. Въоръжени с копие, щит и лък те били фанатично предани на Царя на Царете:

Освен перси и мидийци войска предоставяли и покорените страни, като те по правило боравели със традиционното за тях оръжие - арабски стрелци, лидийски хоплити, тракийски пелтасти...
След пораженията при Маратон и Платея, където за победата на гърците решаваща роля изиграли по-доброто въоръжение и високия боен дух, персите направили опит да попълнят липсата на тежка пехота за сметка на карийски и гръцки наемници, а също и създаването на собствени отряди - такабара - въоръжени с дълги копия и така /голям кожен щит/.
При Исос срещу Александър Македонски на страната на персите се биели 30 000 гръцки наемници.
Съществували и т. нар. кардака - млади благородници изпълняващи роля на царска гвардия, въоръжени според Ксенофонт с две метателни копия, лък и бойна брадва.
Конницата на персите била използвана съвместно със стрелците и пехотата и могла ефективно да противостои на степните народи, но пък се оказала абсолютно неефективна срещу тежковъоръжената пехота на гръцките полюси. В кампаниите на Дарий и Ксеркс конните стрелци и копиехвъргачи се използвали ограничено и не могли да навредят особено на фалангата. Конят на т. нар масистий /персийски конник/ бил едро животно, издържащо бронята на воина. Те се отглеждали в Мидия и се финансирали изцяло от царската хазна. Ценните качества на коня позволили персите да увеличат бронята на воина, както и да слагат защитни доспехи и на коня:

Към 4в пр. н. е. персите изобретили и ламеларната броня, която била лека, здрава и не ограничавала движенията на кавалериста, въпреки че закривала ръцете и краката му. Но конницата все прилагала конно-стрелковата тактика на мидийците, а не се използвала за нанасяне на фронтален удар, както катафрактите в последствие.
Персите използвали колесници - те нямали стрелци, а били предназначени да побият строя на противника. Били масивни, теглени от 4 коня. Отстрани за осите им били прикрепени сърпове или коси, които подрязвали краката на пехотата. Но тези съоръжения били доста тромави и уязвими за стрелците и копиеносците:

[gladiator]

Това си го взел от Оспрей, но имам по-различно мнение. Херодот споменава, че под хитоните си носят ризници, което винаги е характерно за Изтока.обличане върху доспеха. Така, че не е правилно да говорим за липса на бронирани части. Самите гърци с лененете си ризници не са по-тежки, просто са по-добре организирани.

[Stefan]

Изключително полезна и професионално написана статия за конницата на Ахеменидската държава(V в. пр. н. е.)-организация, тактика, въоръжение. Препоръчвам я горещо на всички. :nod: Обхваща периода на възникване на тежкобронираната кавалерия и реформите на Артаксеркс I

http://www.xlegio.ru/armies/max/achaemenid_cavalry.htm

Темата за победите на гърците над персите е много интересна.
Не трябва да забравяме обаче че етническия състав на Ахеменидската армия е бил доста пъстър. Самите перси са служили основно в кавалерията и гвардията на шаха, останалото са били представители на покорените народи и наемници. Един от основните фактори за победата над персия е доста низкия процент на етнически перси, а оттам и проблема с лоялността на войската. Дори във времената на Кир Велики след основния боен ред е имало кордон от доверени стрелци за стрелба по бягащите собствени воиски.
Ето някои картинки относно късната Персийска и Сасанидска държави.

[gladiator]

Шлем намерен в Олимпия с надпис, че е вземат от персите при Маратон. Предполага се, че е на тежък конник. Няколко пла8стини от доспехи открити в Персеполис.

[gladiator]

Персийски тежък конник пехотинец и сакски конник

Колесница, сражението при Термопилите

[gladiator]

Не му е тук мястото но начелници и нагръдници от Велика Гърция-480 г. пр. Хр. Явно и гръцката конница има тежки части.

[Last roman]

"Явно и гръцката конница има тежки части."
Гръцките коне са били много дребни и конницата се е използвала предимно да обстрелва противника /prodromoi/, а не да нанася директен удар. Кавалеристите са били предимно ентусиасти аристократи... Съмнявам се че по време на гръкоперсийските войни кавалерията на елините е била особено ефективна. Ама и персите явно не са я използвали по предназначение /както в последствие срещу Рим/.
Елинската конница става по-добра в следствие на селекцията на попадналите в гръцки ръце персийски коне.

[gladiator]

Въпросът защо огромната персийска държава губи поредицата от войни с гърците е доста комплексен. Може да се каже, че тук са обвързани икономически, политически, социални аспекти.
Както колегата по-горе бе отбелязал Персия е била огромна разноезична държава без нужната вътрешна спойка, което се е отразявало и на армията. По-време на гръко-персийските войни, империята постоянно е била раздирана от сепаристични въстания в провинциите, а също и от граждански войни. Определено част от войсковите контингенти са били набирани насилствено, на принципа на масовостта за сметка на качеството. Войните не са имали нужната подготовка, силно се е снизило явно и традиционното персийско изкуство-стрелбата с лък.
Самият център на Персия се намирал твърде далеч от бойните полета, така че превозването на най-качествените войски, етническите перси, на Запад си е било проблем. Самите гарнизони не са толкова големи. Така например в Мемфис той бил 100 копиеносци, а в Сарди 300. Явно огромните армии на Царят на царете са силно преувеличени от гърците. Възможно да е прав и Гор Видал, че самите перси, не са се интересували толкова активно от западната си граница. Възможно интересът тук да е загубен след злополучният поход срещу скитите през 513 г. пр. Хр. от Дарий ². Едва ли някой би почувствала в Испания, ако Кортес през 1519 г. не бе се завърнал и завинаги бе изчезнал с 600-те си бойци.
Не вярвам толкова да е достоверна широко разпространената и вече остаряла идея, че персите са много по-слабо въоръжени от гърците. Много често се съди по релефите от Персеполис, но не трябва да пропускаме, че там има гвардейци с парадни дрехи, за които въобще не е необходимо носенето на доспехи. На Изток, поради климата е разпространена практиката за носене на доспехите под горните дрехи, така, че те могат да останат незабелязани от наблюдателя. Персите са имали достатъчно количество бронзови ризници и ленени брони, които са разпространени и при гърците.
Проблемът явно е от сблъсъка на две различни военни концепции. Персите имат тежка ударна конница, но тя не може да действа добре срещу организирана пехота с копия, каквато е фалангата. Персите с големите щитове-герони изграждат леки полеви укрепления както при Платея през 479 г. пр. Хр., но тези щитове в близък бой не са практични, като хоплоните.
Филип ²² е казал, че няма крепост, която да отстои на магаре натоварено със злато. Персите много добре използвали този принцип, предизвиквайки конфликти и напрежение между гръцките полиси.

[gladiator]

rtet