Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Тракийско-Римските войни

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    Абсолютно точно, Sire Gray, напълно е възможно да се открие тракиец погребан с нетракийско оръжие, например възможно е намерената тази лято бронзова броня да е всъщност от гръцки произход. Ако обаче следващото лято намерят още 2, тогава вече може да се приеме, че и траките са правели такива. Напълно съм съгласен.
    Хайде сега при добро желание, да се поровим малко и да се опитаме да намерим картинки на тракийски воини от тогавашния период. Ще е добро начало.

    Comment


      #77
      Ами това лято Китов намери доста работи(меко казано).Ризницата която намери е много типична за периода.Подобни са носели гърците македонците илирите дори римляните.Не виждам защо и траките да не употребяват.Най-често срещаните шлемове(хайде смейте се) са тия извитите(ми забравих какъв тип им казваха ама беше някаква гръцка област) щитовете(също предположение) са били по често пелте(за леката пехота съм сигурен).За нападателни оръжия копия късият тракийски меч акинак,махайрата и ромфеята на които пуснат снимки.Интересно е че снимки на махайра в нета има много и е представена като(ще имат да вземат!) македонско или персийско изобретение.Снимката на ромфеята е от български сайт на художествена галерия Други снимки на ромфея не съм засичал колкото и да съм се ровичкал.ТВВ каза че наподобява дакския флакс.Флакс е на английски на български е коса.Ами траките и даките са много близки племена нормално е да има някакви влияния.Но ромфеята е типично оръжие само за бесите докъто даките живеят доста по далече(по тогавашните стандарти).Това ми навява няколко хипотези...Все пак е прието траките да се считат за нашественици на Балканите а не автохонно население...
      ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

      Comment


        #78
        За бойния дух на траките искакм само да добавя,че бях чел някъде Арес си е чисто тракийски бог на войната. Гърците го взаимстват и него
        Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

        Злобата крепи човека, а мързела го грози!
        (собствен патент)

        Comment


          #79
          Да у античната писмена традиция съществува схващане, че Арес произхожда, че е роден в Тракия. Това обаче не трябва да се тълкува като сведение, че той е привнесено божество в олимпийския пантеон от там. Според мен обвързването на Арес с траките е по скоро въз основа на "сходство в характерите".

          Comment


            #80
            Арес присъства и при скитите и при даките.Не може да се каже със сигурност "гръцки е" или "скитски е".
            ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

            Comment


              #81
              Още в началото на ²² в. пр.н.е. Римската република насочва вниманието си към Балканския полуостров. През 188 г. пр.н.е. траките се сблъскват за първи път с римските легиони, които се завръщат от Мала Азия в Италия. Местните племена - асти, кени, мадуатени и корели, нападат римските войски при Кипсела, а по-късно при устието на Марица ги разгромяват.
              Одрисите водени от Битюс, син на Котис, се включват в антиримската коалиция, начело с Македонската държава и така се създава общ балкански фронт срещу нашественика. Тракийските войски се сражават с изключителна храброст и умение, но Рим побеждава и Битюс е пленен. На чело на делегация Котис пристига в Рим и е приет и изслушан благосклонно пред римския Сенат. Пленниците са върнати. Тогава за първи път са установени дипломатически отношения между Рим и траките, като е определена и границата между Рим и Одриската държава.

              Богатата Тракия обаче привлича римските търговци и робовладелци със своите селскостопански продукти и възможността за доставка на роби.
              Между 55 и 48 г. пр.н.е. в североизточните области на Балканския полуостров се издига Гетското царство на Буребиста. Този енергичен владетел успява да обедини тракийските племена южно от Стара планина в борбата им срещу Рим. Използвайки римските междуособици, одриският владетел Раскупор се обявява за владетел на цяла Тракия и поставя началото на Сапейската династия, последната в историята на независима Тракия, със столица Бизия в Странджа (днес в Турция).

              През 15 г. пр.н.е. в Тракия избухва голямо въстание на бесите под предводителството на жреца Вологес. Целта му е да си възвърне светилището на Дионис в Родопите, предадено от римляните на одрисите. Едва през 13 - 11 г. пр.н.е. римляните успяват с много жестокости да ликвидират съпротивата. Рим предава политическата власт в Тракия на династията от Бизия. Октавиан Август умело превръща тези династии в свои васали, дава им пълномощия и над земите на север от Стара планина, за да защитават дунавската граница. Най-известният владетел е Реметалк, който управлява съвместно с брат си Раскупор. Васалното царство просъществува до 45 г. от н.е., когато Тракия става римска провинция, а през 107 г. и Дакия е присъединена към империята, с което се слага край на тракийските независими държави.
              (\_/)
              (°_°)
              (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

              Comment


                #82
                Абе Warlord, откъде тая информация бе? Имам предвид следните:
                се включват в антиримската коалиция, начело с Македонската държава и така се създава общ балкански фронт срещу нашественика. Тракийските войски се сражават с изключителна храброст и умение
                римляните успяват с много жестокости да ликвидират съпротивата. Рим предава политическата власт в Тракия на династията от Бизия
                Не се заяждам, просто ми се стори че придаваш малко прекалено много патос и подробности, които няма как да се знаят - и съвременни понятия, които не си пасват много с епохата. Иначе това са неща които не знаех (древната история не ми е толкова интересна), затова благодаря
                "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                "But I know none, and therefore am no beast."

                (Richard III - William Shakespeare)

                Comment


                  #83
                  През целия първи век пр. Хр. траките създават неприятности на римляните.работата става действително сериозна по време на Митридат VI Евпатор, владетел на Понтийското царство. В борбите си срещу Рим той успява да привлече за съюзници и редица тракийски племена. През Първата Митридатова война траките постоянно връхлитат върху римските владения в Македония. Най-сетне през 85 г. пр. Хр. римските войски под командването на Луций Корнелий Сула успяват да навлязат по долината на р.Стримон и да вземат връх над медите. Предполага се че по време на тези военни действия попада в плен и е отведен в Италия Спартак.
                  За Рим единствената алтернатива е да отслаби и да сплаши непокорните тракийски племена. Ето защо през 78-76 г. пр.Хр. наместника на Македония Апий Клавдий Пулхер подема редица операции, но без особени резултати, отново срещу медите и срещу планинските траки, които живеят в Родопите. Действията срещу добиват решителен характер едва по време на третата Митридатова война.
                  С изпълнението на плана на контраофанзива срещу Митридат римския сенат натоварва Марк Теренций Варон Лукул. През 72 г. пр. Хр. той настъпва по крайбрежието, сетне продължава похода си на север по течението на реките Марица и Тунджа и като следва трасето на военните кампании на Филип II и Александър III Велики, се разправя с непокорните беси, след едно голямо сражение превзема Филипополис, сетне Ускудама(Адрианопол, дн. гр. Одрин) и Кабиле(до днешен гр. Ямбол) и за първи път извежда римляните на Черноморското крайбрежие. В ръцете му падат град след град и съюзниците с Митридат елинските колонии – Аполония, Месембрия, Дионисополис, Бизоне, Калатис, Томи и Истрия.
                  Независимо обаче от оставените в някои градовете гарнизони, римляните не успяват да наложат трайно властта си над траките. Победите им не донасят очаквания политически ефект. През 62-61 г. пр. Хр. Новият управител на провинция Македония – Гай Антоний Хибрида, повтаря движението на Лукул , но край Истрия, при устието на р. Дунав понася сериозно поражение от съюзните сили на дардани и на гети и едва се спасява в бягство. Положението се оправя при неговия приемник Гай Октавий, бащата на будещия император Октавиан Август. През 59 г. пр. Хр. той търси реванш, този път срещу бесите, но въпреки сериозно замислената кампания пълководеца не постига стабилни военни резултат и териториално разширение.
                  През 57-55 г. пр. Хр. отношенията се изострят, защото понякога и римляните не знаят какво правят. Така например наследника на провинция Македония Луций Калпурний Пизон, по време на един поход срещу медите, напада и постоянно верните на Рим дентелети. Реакцията е мигновена и обединените тракийки войски на медите, на дентелети и на дардани нахлуват и опустошават провинцията, за малко да превземат и Тесалоники(дн. гр. Солун).Нападението е отхвърлено с големи усилия.

                  Comment


                    #84
                    Dinain написа
                    Не се заяждам, просто ми се стори че придаваш малко прекалено много патос и подробности, които няма как да се знаят
                    "Прекалено много патос" - не мисля. :not: А дори и да вкарвам известна доза от време на време предполагам, че това не се квалифицира като престъпление, нали?
                    Иначе подробности се знаят и то доста. Това горе го нахвърлях повече по памет, очаквам да ми върнат една книга и тогава ще дам още подробности и историография по тракийско-римските сблъсъци.
                    (\_/)
                    (°_°)
                    (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

                    Comment


                      #85
                      Тракия в границите на Рим


                      Първият контакт между траките и римляните е през 188г. пр. н.е., когато те се опитват да атакуват завръщащите се от Азия легиони, спечелили Втората сирийска война срещу Антиох.
                      Тракия влиза в сферата на римските интереси още след присъединяването на Гърция и Македония към империята след 168г. пр. н.е. Тракийските племена меди, дентелети и скордиски /последните може да са келти/ нееднократно опустошават провинциите и дори ограбват Делфи /117 г. пр. н.е./. В битка с тях при Стоби /близо днешната река Вардар/ загива наместникът на македония Секст Помпей /дядо на Помпей Велики/ през 118 г. Пр.н.е. През 114 г. Пр.н.е. консулът Гай Порций Катон търпи поражение от тях. Понеже до Цезар легионите били изпращани само при нужда, военните действия се водели спорадично, а границата между Рим и варварите минавала там, "докъдето достигали мечовете и копията на римските войници..." По успешни били действията на Марк Ливий Друз /112-111г. Пр.н.е./ - първият римски пълководец достигнал бреговете на Дунав и Луций Сципион /110-107г. Пр.н.е./, който най-накрая разбил скордиските и прогонил останалите на левия бряг на Дунав.
                      В хода на Митридатовите войни в началото на 1 в. пр. н.е се оформят два "полюса" в тракийския свят - малките независими племена - меди, беси, сапеи - подкрепящи Понт и Одриската династия, ориентирана към Рим. Като съюзници на Митридат медите опутошават Македония през 89-88г. пр.н.е. Походът на Сула срещу тях /след като разбива митридатовите войски в гърция/ през 86-85г. пр. н.е. има за цел по-скоро да затвърди престижа сред тракийските племена. За нещо повече нямнало време, тъй като диктаторът си имал достатъчно проблеми в Рим.
                      Кулминацията на римската офанзива обаче е при Марк Лукул /72 г. пр. н.е./ през третата Митридатова война. Той е натоварен със задачата да лиши Митридат от съюзниците му в Европа - понтийските колонии и тракийските племена. Пълководецът разрушава Аполония и укротява медите и бесите, като подкрепя римските съюзници одрисите.
                      Походът на друг римски генерал - Гай Антоний Хибрида /срещу гетите на Зиракс/ обаче завършил с поражение на последния при Истрия, като римляните дори загубили знамената си. Те били съхранявани в едно гетско светилище 30 години, докато накрая не били възвърнати от Рим.
                      Бащата на Август - Гай Октавий през 59 г. пр.н.е отново бил принуден да води военни действия срещу бесите /в едно тяхно светилище дори му било предсказано, че синът му ще стане император/.
                      По време на гражданската война Тракия останала в периферията на римските интереси, а на север от Стара планина Буребиста /гетски цар/ създал значително племенно обединение. Цезар дори замислял широкомащабна военна кампания срещу него, но убийството му предотвратило римската офанзива.
                      В последвалата гражданска война на наследниците на Цезар - Марк Антоний и Октавиан срещу рапубликанците - Брут и Касий, траките застанали на страната на последните /всъщност траки като наемници имаме засвидетелствани още във войната срещу Югурта/. След победата на Антоний и Октавиан на траките не им останало нищо друго, освен да се съобразяват безрезервно с волята на Рим.
                      Съюзникът на империята - Одриското царство запазило призрачната си самостоятелност и след 31 г. пр.н.е, но било твърде слабо, за да стане проводник на римското влияние в цяла тракия. От север нахлували бастарните /или германци или скити по произход/, а бесите също били неспокойни. Затова Август изпратил Марк Лициний Крас /внук на едноименния триумвир/. През 28-27г. пр. н.е. подчинил бесите, сердите, медите и наказал гетите, като си възвърнал изгубените от Хибрида отличителни знаци. Бастарните били прогонени зад Дунав, а на Одриското царство било предоставено светилището на бесите и редица земи в Южна тракия. Създадена била префектура Мизия /днешна северна България/, през 12г. пр.н.е. превърната в провинция.
                      19-11г. пр. н.е. започнала широкомащабна римска кампания по завладяване на Балканския полуостров и придвижване до Дунав. Завладени били Реция, Норика, и Панония. В Тракия действал Лентул, които имал задачата да отблъсне преминаващите Дунав бастарни и гети.
                      През 11г. пр. н.е. бесите начело с Вологес /жрец на Дионис/ се вдигнали на въстание срещу одриския цар Рескупорис. След потушаването му от римляните, статутът на Одриското царство минал от съюзно на клиентно - т. е. било подготвено неговото превръщане в римска провинция.
                      През 21г. въстанали койлалети и одриси и дори обсадили Филипопол, където се намирало римското наместничество. С помощта на войски от Мизия бунтът бил потушен.
                      След смъртта на Тиберий, калигула поставил на пресатола Реметалк III.
                      След смъртта на Калигула в Одриското царство настъпили размирици и римляните разположили легиони там. Тракия се превърнала в римска провинция през 45г. по времето на император Клавдий.
                      За покоряването на отвъддунавсите траки най-голяма заслуга има император Траян. Дакийските войни, които той води през 101 - 106г. срещу Децебал. Войната може да се разглежда като отговор на Рим срещу неуспехите при Домициан, когато римският генерал Корнелиус Фускус претърпял съкрушително поражение през 86г. от даките на Диурпанеус.
                      В резултат на кампанията на Траян римляните покоряват по-голямата част на Дакия и с това започва асимилацията на траките и превръщането им в римски граждани.
                      sigpic

                      Comment


                        #86
                        Last roman написа
                        Бащата на Август - Гай Октавий през 59 г. пр.н.е отново бил принуден да води военни действия срещу бесите /в едно тяхно светилище дори му било предсказано, че синът му ще стане император/.
                        Въпросното светилище е Перперикон, ето и един исторически извор:
                        "...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар".

                        Гай Светоний Транквил

                        Интересен е и сблъсъка на Домитиян с даките.
                        След разпадането на гетското царство на Буребиста, новото обединение на северните тракийски племена се осъществява през втората половина на I век на н.е под ръководството на владетеля на даките Децебал. Всъщност още преди 68 г. роксолани и даки нападат крайдунавските лагери на помощните войски, но са отблъснати. Набезите зачестяват, а над цялата провинция Мизия надвисва сериозна опасност. Събитията са особено драматични през 85-86 г. като по замръзналата река даките нахлуват с още по-голяма сила. Мощта на тяхната държавна организация не остава място за съмнение, а целостта на римските владения по долното течение на Дунав е застрашена.
                        В тази обстановка император Домициан е принуден лично да потегли на поход срещу даките със задачата да разгроми тяхното царство със столица Сармисегетуза. Унизителните поражения обаче, а и усложнената международна обстановка, принуждават императора да сключи позорен мирен договор. Според него даките се задължават да не нарушават целостта на римските граници(нещо, което те никога не правят), a Рим трябва да им изплаща ежегоден паричен данък.

                        Last roman написа
                        За покоряването на отвъддунавсите траки най-голяма заслуга има император Траян. Дакийските войни, които той води през 101 - 106г. срещу Децебал.
                        В предаването си памет българска Божидар Димитров (предаването беше за историята на Силистра) беше казал, че в послядния поход на Траян армията на Рим е наброявала 100 000 души срещу 200 000 даки.

                        Comment


                          #87
                          Завладяването на Дакия е последната успешна завоевателна кампания на Римската империя с трайни последици и образуване на нова провинция. През ² в.сл.хр. племената на сев.от Дунав набират сила и са обединени от Буребиста. След смъртта му даките се разделят на 5 части. Към 80 те год. на века вожд на име Дюрпаней отново сплотява племената в могъща държавна организация и плячкосва римските земи. Сериозно е нахлуването им в Мизия през 85 г. В отговорр имп.Домициан изпраща преторианския префект Корнелий Фуск с 2 легиона да завладее даките. Те се оказват неочаквано силни и разбиват римляните и убиват командира им. Поражението на Рим се сравнява с това при Тевтобургската гора. Дюрпаней набира престиж, променя името си на Декебал (Силен за десет), и сключва съглашение с германските племена. В 88 г. Домициан лично оглавява поход срещу даките. Той обаче е военен лаик, поверява командването на Терций Юлиан, а той самия остава в тила. Римляните отново са победени, но не и разбити. Новината за германски нахлувания по Рейн кара Домициан да прекрати войната и да приеме много оскърбителни условия за мир. Декебал казал че ще приеме мир ако всеки поданик на императора му плати по един обол. Рим действително започва да изплаща големи суми за да запази мира, дори изпраща инженери и строители които да помогнат на даките в строежа на крепости и обсадни машини. Набезите на римска територия не спират а Домициан губи дотолкова от авторитета си че е убит от приближени. Положението се променя след идването на имп. Траян (98-117), започнал подготовката за мащабна кампания. В две войни бие даките и превръща земите им в последната провинция. ² Дакииска война (101-102) се води няколко месеца. След като легионите побеждават дакската войска на римска територия, те навлизат в Дакия по специално построен мост през Дунав. Декебал побързва да сключи мир да се признае за зависим от Рим и да приеме римски гарнизони. Той обаче запазва ресурсите си, укрепява крепости, набира войски и се готви за нов конфликт. Траян знае това и когато започва ²² Дакийска война (106-108) е подготвен. Даки и съюзните им племена нахлуват отвъд Дунав и са отблъснати с голям труд от римляните. През лятото Траян начело на 15 легиона влиза в Дакия, овладява важните пунктове и обсажда столицата Сармизегетуза - могъща цитадела дори според римските стандарти, разположена на 5 укрепени тераси. Скоро Декебал е предаден, бяга и се самоубива след поражението си при Поролисум на следващата година. Сармизегетуза е срината, хазната наброяваща 165,5 тона злато и 331 тона сребро е присвоена от римляните. Партизанската съпротива продължава още около година.
                          Last edited by josi; 14-03-2006, 16:45.

                          Comment


                            #88
                            Скоро се "регнах" във форума и нямах време да прочета много по темата. Искам да кажа само някой неща свързани с траките и тяхната конница. Ситалк и неговия поход в Македония - 50 000 са си много наро, но не всичките са били конници. Численоста на Ситалковата армия е нараснала поради присъединяването на тракииски племена по време на самия поход. Жалко, че териториите завладени от Ситалк не остават във владение на одриското царство. А гетската конница наистина е била доста силна. Интересно е почитането на Тракииския конник - негови оброчни плочки се срещат предимно в северна България, там където конят е бил най-много използван. Въпроса за стремето ме подсети за нещо наистина интересно - Мадарския конник. Главно заради Него официалната теория за произхода му е, че е български. Но дали е така? На първо място - Мадърския конник е типично изображение на Тракииски конник тип Б, по типологията на Г. Кацаров - конник убиващ животно. Надписи винаги могад та бъдат изсечени. Стремето - дали конен народ, ако може да наречем гетите такива не са използвали стремена, но кожени. Някои иманяри твърдят, че са намирали бронзови стремена на антични обекти. Няма археологически официални данни за това, но можете да погледнете златния гребен от Солоха, нищо че съкровището е от руска земя Интересно е и това, че на Мадара се намериха много оброчни плочки на Тракииския конник. дали това не е най-голямото светилище на това Божество. И накрая - Някой спомена нещо за Александър и тракииската конница - мисля че никъде не съм срещал да пише, че клиновидния тип подредба на конницата на Александър е взаимствана от гетите. Не се сещам за античния автор който описва похода на Александър на север, но Той споменава за този клиновиден строи на гетската конница. Това е засега

                            Comment


                              #89
                              Почнах да чета и после буквално само прегледах мненията за да знам каква ви е насоката...ще почна за въоражението на траките и начина им на водене на битки.Пехотата е била основно пелтисти,махайрофори и ромфайори...имало е и други подразделения ама са били взаимствани от гърци и прочие.Пелтистите са биле леко въоражени войни с лек щит и почти без брони и прочие.Въоражението им е било копие за мятане и за ръкопашен бой,както освен това и къс меч(акинак или махайра) или кама в случей че останат без копия.Ризницата е била от грубо ленено платно.На главата шлем фригийски(тракийски) тип и по-рядко коринтски,също така често кожена шапка от лисица или друго животно.Въоражението ги правило бързи и лесно подвижни,докато при един хоплит е доста различно...едно на едно на хоплитите им би било трудно срещу такива войници.
                              Меченосците са изболзвали основно махайра,ромфая,акинак и рапира(рядко но е използвана).Ще обърна внимания на първите две защото са си тракийски оръжия.
                              Махайрата е била 40-60см острието,къс едноръчен извит вмеч с режеща част извитата.Прибавяме бронзоваи или медни броня и наколеници също така и щит(вероятно пак пелта) и ето един войник доста по-добре защитен от пелтите но също така бърз и с леко въоражение.
                              Ромфайорите...за тях е доста спорно.Първо трябва изясним самото оръжие какво е и за какво се използва.Дълго 150см,90см острие и 60 дръжка...определено е двуръчен меч.Има три варианта-първият е прав меч който според мене е служел повече само за мушкане и по-малко за сечащи удари.Другият вариант е силно извит със остър вътрешен ръб служещ само за сечене(дакийският вариант който много спорят че е друго оръжие) и средното положение-леко извита махайра служеща както за мушкане така и за сечене...това ми е фаворитният вариант.Защитното облекло е било ризница,наколеници и лакетници от бронз или мед,шлем фригийски или коринтски тип.Осмев ромфаята са имали и къс меч най-често махайра и нож(е то това е при всичките войници де).Щит принципно не са използвали заради характера на главното им оръжие,което е за две ръце.Но е описан ясен случей че имало и случей че са изполсвали и то големи тежки щитове(Тука имаше описание на битката при Пинда) в такъв случей с едната ръка щита а в другата ромфаята и са я използвали само за мушкане,т.е. като копие.

                              Като водене на бойни действия в разреден строй са били едни от най-добрите,но и в подреден строй са се справяли не по-зле.Според античните автори траките са имали страно подреждане и са си служили със хитрости.Мисля че в качествата им неможе да се съмняваме,най-малкото е че единственото поражение та Анександър Велики е от трибалите(едно от най-силните племена).

                              За кониците и колесниците.Колесниците се ползвани поради факта че в нея е имало доста по-голяма стабилност отколкото на гърба на коня...с усъвършенстването на стремето и прочие просто изчезват.При траките колесниците са използвани само от най-богатите благородници и то при съзтезания и празненства.По време на война е възможно да са се явявали с тях като предводители на войските,но дефакто нямат траките такъв род войска.Кавалерията...ами в античноста само скитските Нобилитатес според мене само към тежката коница може да прибавиме...тракийскиет кавалеристи са биле кони сткрелци,но и са използвали и копия...т.е. два рода коници.И според всичките древни автори наличието на коне при траките особено за янкой племена е отличителен белег.

                              За Ситалк и теговите 150 000 войници като една трета са коници...ами напълно възможно е да се намере такава армия...през ПВС ние имаме над 900 000...а тогава тракия е била в разцвет и е напълно възможно.

                              Определено има Римско-Тракийски войни...даните са малко поради факта че всяка империя като завладее някой който и е създал доста трудности ги премълчава или ограничав фактите.А и поне 50% от тракийското население е било избито и изселено.

                              Comment


                                #90
                                Мога само да вметна за бойния строй на трибалите.
                                Те се строявали в три редици. В първата се строявали пелтастите, които няма смисъл да описвам с това, че били почти деца или юноши.
                                Във втората се подреждали ветераните или бащите на тия от предната редица. Тяхното въоръжение е подобно на горното мнение. В третата редица се състояла от конницата-от ляво леката или пелтасти на коне, а в дясното крило заедно с трибалския вожда стояла тежката конница. Появява се и четвърта редица- това са жените на войните които виели и пищели. Случвало се е да налагат с пръчки и камъни войните , които показвали нерешителност в боя.
                                здз

                                Comment

                                Working...
                                X