Войната на Китос, 115-118 г.сл.Хр.

[Кухулин]

Първи се надигнали евреите от градовете Низибис и Адиабена, от страх, че съдбата им ще бъде като тази на единоверците им Юдея, след Голямото въстание. Царчето на Адиабена, специално, бил от род, преминал към юдейството. Малко по-късно се надигнали и древните евреи в Селевкия на Тигър. Римляните били изненадани, разпръснати и понесли значителни загуби.

Аз пак да питам - откъде знаем, че първо се надигнали евреите от тези градове?

При Харта бил и ранен в кавалерийски сблъсък.

Това ли казват изворите?

[Кухулин]

Хъм. Може би работата с изворите е затруднителна, затова ще постна малко цитати.

Дион Касий:

For during the time that he [Траян] was sailing down to the ocean and returning from there again all the conquered districts were thrown into turmoil and revolted, and the garrisons placed among the various peoples were either expelled or slain.

Trajan learned of this at Babylon; for he had gone there both because of its fame — though he saw nothing but mounds and stones and ruins to justify this — and because of Alexander, to whose spirit he offered sacrifice in the room where he had died. When he learned of the revolt, he sent Lusius and Maximus against the rebels. The latter was defeated in battle and perished; but Lusius, in addition to many other successes, recovered Nisibis, and besieged and captured Edessa, which he sacked and burned. Seleucia was also captured by Erucius Clarus and Julius Alexander, lieutenants, and was burned. Trajan, fearing that the Parthians, too, might begin a revolt, desired to give them a king of their own. Accordingly, when he came to Ctesiphon, he called together in a great plain all the Romans and likewise all the Parthians that were there at the time; then he mounted a lofty platform, and after describing in grandiloquent language what he had accomplished, he appointed Parthamaspates king over the Parthians and set the diadem upon his head.

When Vologaesus, the son of Sanatruces, had arrayed himself against Severus and his army and before joining battle asked and secured an armistice, Trajan sent envoys to him and granted him a portion of Armenia in return for peace.

Next he came into Arabia and began operations against the people of Hatra, since they, too, had revolted. This city is neither large nor prosperous, and the surrounding country is mostly desert and has neither water (save a small amount and that poor in quality) nor timber nor fodder. These very disadvantages, however, afford it protection, making impossible a siege by a large multitude, as does also the Sun-god, to whom it is consecrated; for it was taken neither at this time by Trajan nor later by Severus, although they both overthrew parts of its wall. Trajan sent the cavalry forward against the wall, but failed in his attempt, and the attackers were hurled back into the camp. Indeed, the emperor himself barely missed being wounded as he was riding past, in spite of the fact that he had laid aside his imperial attire to avoid being recognized; but the enemy, seeing his majestic gray head and his august countenance, suspected his identity, shot at him and killed a cavalryman in his escort. There were peals of thunder, rainbow tints showed, and lightnings, rain-storms, hail and thunderbolts descended upon the Romans as often as they made assaults. And whenever they ate, flies settled on their food and drink, causing discomfort everywhere. Trajan therefore departed thence, and a little later began to fail in health.

Meanwhile the Jews in the region of Cyrene had put a certain Andreas at their head, and were destroying both the Romans and the Greeks. They would eat the flesh of their victims, make belts for themselves of their entrails, anoint themselves with their blood and wear their skins for clothing; many they sawed in two, from the head downwards; others they gave to wild beasts, and still others they forced to fight as gladiators. In all two hundred and twenty thousand persons perished. In Egypt, too, they perpetrated many similar outrages, and in Cyprus, under the leadership of a certain Artemion. There, also, two hundred and forty thousand perished, and for this reason no Jew may set foot on that island, but even if one of them is driven upon its shores by a storm he is put to death. Among others who subdued the Jews was Lusius, who was sent by Trajan.

Trajan was preparing to make a fresh expedition into Mesopotamia, but, as his malady began to afflict him sorely...

------------------

Евсевий:

1. The teaching and the Church of our Saviour flourished greatly and made progress from day to day; but the calamities of the Jews increased, and they underwent a constant succession of evils. In the eighteenth year of Trajan's reign there was another disturbance of the Jews, through which a great multitude of them perished.

2. For in Alexandria and in the rest of Egypt, and also in Cyrene, as if incited by some terrible and factious spirit, they rushed into seditious measures against their fellow-inhabitants, the Greeks. The insurrection increased greatly, and in the following year, while Lupus was governor of all Egypt, it developed into a war of no mean magnitude.

3. In the first attack it happened that they were victorious over the Greeks, who fled to Alexandria and imprisoned and slew the Jews that were in the city. But the Jews of Cyrene, although deprived of their aid, continued to plunder the land of Egypt and to devastate its districts, under the leadership of Lucuas. Against them the emperor sent Marcius Turbo with a foot and naval force and also with a force of cavalry.

4. He carried on the war against them for a long time and fought many battles, and slew many thousands of Jews, not only of those of Cyrene, but also of those who dwelt in Egypt and had come to the assistance of their king Lucuas.

5. But the emperor, fearing that the Jews in Mesopotamia would also make an attack upon the inhabitants of that country, commanded Lucius Quintus to clear the province of them. And he having marched against them slew a great multitude of those that dwelt there; and in consequence of his success he was made governor of Judea by the emperor. These events are recorded also in these very words by the Greek historians that have written accounts of those times.

------------------

Ясно се вижда, че бунта в Месопотамия не носи еврейски характер. В него може да са участвали евреи, може и да не са участвали. В Африка обаче бунта е подчертано еврейски. По-късно, след потушаването му, почват еврейските мъки в Месопотамия с мъченици и т.н., описани в талмуда.

[Last roman]

като цяло в Месопотамия царчетата на Осроена, Адиабена и пр. са с еврейски произход. Нещо повече, след 71-ва година доста евреи се изнасят от Юдея точно по посока на Партия. Т. е. лично аз не бих подценявал контактите между диаспорите с останалите юдеи в империята. Налице са ако не съгласувани, то инспирирани бунтове и в Близкия изток и в Египет, което практически неутрализира постигнатите от римляните успехи и ги принуждава да се изтеглят от завладените територии. Разбира се в Месопотамия в бунта участват и други етноси, но както месопотамските гърци са съюзници и симпатизират на римляните, така и юдеите там, а и в Палестина са естествени съюзници на партите.

Нелоша статия по въпроса:

http://www.proza.ru/2008/11/30/108

[Кухулин]

Всичко това е безспорно - в Месопотамия има много евреи, има и еврейски династии. На кого са лоялни - отделен въпрос. Говори се, че един еврейски цар даже сина си пуснал на Траян в знак на гостоприемност

Въпроса е, че тези евреи не са формирали облика на бунта в Месопотамия. Може и да са участвали в него, но авторите не са ги забелязали. Докато евреите в Африка са блестели доста ярко по това време.

[Guy de Mont Ferrand]

Хм, този Квиет май е имал немалки шансове за императорския венец, съдейки по ролята и поддръжниците му в двора на Траян.

[г-н Никой]

Накратко, неясно дали под партско влияние или поради страх от гонения, еврейските диаспори, първо в Месопотамия, а почти едновременно с тях в Киренайка (Североизточна Либия), Кипър и Египет се вдигат на бунт. Старата гръцка Кирена, център на износа на смятания за чудотворен силфий (σίλφιον, лат. silphium) е превзета от бунтовниците. Те разрушават както езическите храмове, така и обществени сгради, свързани с римското управление, например публичните бани, което за африканските условия си е нехигиенично.

Със сигурност пръст имат партите. По принцип иранците (персите-сасаниди и партите-аршакиди, че и ахеменидите преди тях) са манна небесна за евреите в империите си. Не ги тормозят по никакъв начин, дори сътрудничат с тях. Неслучайно еврейските екзилиарси (князе в изгнание) векове наред имат като "щаб квартира" Северна Месопотамия и парто-сасанидската столица Ктесифон. По-късно, докъм Х век, същата роля играе арабският Багдат.
Да припомня също така, че когато персите превземат Йерусалим през 614 г., точно тамошните евреи извършват старши зверства спрямо местното християнско население под благосклонния поглед на Сасанидите.

Иначе конкретно във връзка с ролята на евреите като партска пета колона в римския тил ще цитирам в преразказ малко информация за втората римо-партска война от ²² век по Анатолий Бокщанин "Парфия и Рим", том 2:

Обаче през 161 г., когато Антонин Пий умира и съгласно завещанието му Римската империя е разделена между синовете му Марк Аврелий и Луций Вер като съуправители, Вологез ²V, очаквайки избухването на гражданска война западно от Ефрат, преминава в настъпление. Голяма партска армия начело с пълководеца Хосров нахлува в Армения и набързо я завзема. Сохемос е принуден да бяга в Рим и на негово място партите поставят аршакида Пакор (арм. Бакур), който управлява между 161 и 163 г.
В отговор на партското настъпление наместникът на Кападокия Гай Севериан самоуверено преминава само с един легион през река Ефрат. При град Елегия Севериан е пресрещнат от партите и след тридневни сражения римляните са изтребени до крак, а Севериан се самоубива. След това партите нахлуват в Кападокия, а оттам в Сирия. Като превзема градовете Низибис и Едеса, Хосров поставя като марионетен цар в Едеса някой си Баал. Проконсулът на Сирия Атий Корнелиан опитва да задържи настъплението на противника, но е разбит и отблъснат. Положението на римляните и става още по-сложно, защото в Сирия, където живеели доста евреи, започнали да се забелязват пропартски настроения.

Римските части в началото. Има, разбира се съобщения че в похода през Армения и Месопотамия участват 17 легиона, но това са по-скоро части и eлементи от тях.Това, което посабрах е:

² Adiutrix идват от Панония, към тях се присъединяват и ХV Apollinaris от Дунав; стигат до Равена и са превозени в Сирия от елементи от римската флота. ²² Triana идва от Египет и се премества в Сирия, докато ²²² Cyrenaica се стягал в приготовления в Бостра, пак провинция Сирия, макар че също обичайно се базира в Александрия. В Кападокия били изпратени още два легиона, Х²² Fuliminata и ХV² Flavia Firma, които се присъединяват към императора през март 114. Това прави шест легиона, които участват по време на пролетната офанзива през 115, Около 60 000 до 70 000, включително спомагателните части.

Въпросът е, оголeна ли е било напълно Африка през 115? Имам някаква идея какво са имали в Египет и Юдея, но може и друг да добави нещо...

Според Бокщанин римските сили са много по-големи: 13 легиона плюс 10 000 – 12 000 съюзнически части и императорската преторианска гвардия от 9000 души – колосална военна групировка от 140 000 – 150 000 души

Намерих, го извора. Спартаниус пише, че Хадриан твърдял, че не иска да убива Квиет в някаква своя автобиография, но Сенатът така решил:

Тук на латински: http://penelope.uchicago.edu/Thayer/...adrian/1*.html

А тук на английски: http://penelope.uchicago.edu/Thayer/...adrian/1*.html



Иначе ето и от мен малък личен принос към цялостната картина на конфликта от 114-117 г.

В началото на 114 г. Траян обявява война на Армения, използвайки като предлог смяната на Ахшадар с Партамасир. Предишната година римляните отхвърлят молбите на партския цар Хосров да бъде запазен мирът между двете империи, но Партамасир да остане на престола. Същият неуспех имат и опитите на Партамасир да се свърже с Траян чрез посредничеството на наместника на Кападокия Марк Юний. Една римска армия от Мелитене навлиза в Армения през Сатала в посока на Арташат, без да срещне сериозна съпротива. Дион Касий съобщава, че Траян “след като покорил цялата страна на арменците и победил много от царете, към онези от тях, които се предали доброволно, той се отнасял приятелски, докато другите, които не желаели да се покорят, той подчинил [макар и] без война.”
В местността Елегия в лагера на Траян се появява и арменският цар Партамасир: “Партамасир имал твърде дръзко държане. В първото си писмо той се бил подписал като “цар”, но след като не получил отговор, писал отново, [този път] пропускайки званието си.... В Елегия в Армения той (Траян) приел Партамасир седнал на преториума посред стана. Князът го поздравил, свалил диадемата от главата си и я положил в нозете му, след което застанал мълчаливо в очакване тя да му бъде върната обратно. При вида на това войниците завикали на висок глас и приветствали Траян като император все едно бил спечелил някаква победа. Виковете уплашили княза, който решил, че това е замислено с цел да бъде оскърбен и е знак за гибелта му и той се обърнал като да побегне, но като видял, че е обграден от всички страни, помолил да бъде оставен да говори не пред тълпата. С оглед на това той бил въведен в шатра, където [обаче] не получил нищо от онова, което желаел. Затова той излязъл гневно [от шатрата], а след това и от стана, но Траян изпратил да го върнат и сядайки отново на преториума, го подканил да каже на всеослушание всичко онова, което желаел. Това той сторил, за да попречи на някой, незнаещ за онова, което си били говорили на четири очи, да разпространи неверни слухове. Като чул тази заповед, Партамасир не си замълчал, а напротив – заговорил с голяма прямота, заявявайки покрай всичко останало, че не бил нито победен, нито пленен, а дошъл доброволно с вярата, че с него няма да бъде постъпено несправедливо и ще получи обратно царството си, така както Тиридат го бил получил от Нерон. Траян отвърнал подобаващо на всичките му възражения и наблегнал на това, че няма да предаде Армения на никого, тъй като тя принадлежала на римляните и щяла да има римски управител. Въпреки това той щял да остави Партамасир да отиде където му се понрави. И тъй, той отпратил княза заедно с неговите партски спътници и им дал за придружители отряд конници, за да бъде сигурен, че те няма се присъединят към никого и да повдигнат въстание, но наредил на всички арменци, дошли с княза, да останат по местата си в страната, тъй като вече били негови поданици.”
Дион Касий не съобщава повече нищо за съдбата на Партамасир, обаче Евтропий и Ариан пишат, че той прави опит да избяга и да се освободи от придружителите си, но римските конници го залавят и по заповед на Траян го убиват. След това римляните превземат столицата Арташат. Там императорът приема подчинението и на Кавказка Албания. Една римска колона начело с романизования мавританец Лузий Квиет се насочва на изток от езерото Ван, за да покори обитаващото днешния район Рауандуз иранско племе на мардите (Mardomedi, изопачено записано като Marcomedi). След фронтална атака те са разгромени, а императорската преторианска гвардия достига до Прикаспието. В южната арменска провинция Кордук (Кордуена) Квиет приема капитулацията и на някой си княз на име Манисар. От Кордук римските войски се придвижват към Месопотамия в подготовка за продължаване на военните действия. През 116 г. Армения е обявена за римска провинция, като за неин Legatus Augusti pro praetore е назначен Атилий Руфин, а за легат на Кападокийския военен окръг, в който била включена новата провинция, е определен консулът за 110 г. Катилий Север. На Армения е наложен официално и култът към императорската личност и в нейните храмове са поставени статуи на Траян. Обаче съдбата на Армения щяла да бъде решена не около Арарат и езерото Ван, а от изхода на сраженията между римляните и партите в Двуречието.
През 115 г. римляните навлизат в Северна Месопотамия и покоряват управляваната от цар Абгар Осроена и столицата й Едеса. Не всички области на Северна Месопотамия падат толкова лесно под римска власт. Най-енергична съпротива оказват жителите на град Низибис, голяма част от които евреи, помнещи добре кървавото потушаване на въстанието в Юдея през 71 г. След Низибис в римски ръце падат и градовете Сингара, Либана, Тебета, Батна. През есента на 115 г. Траян дава разпореждания за подготовка на кампанията за следващата година.
Зимата на 115/116 г. обаче разкрива цялата мощ на природните стихии. Гърция, Мала Азия и особено Западна Сирия са поразени от жестоко земетресение. Катастрофата е толкова силна, че планинските реки и извори пресъхват и после започват да текат в нови русла. Трусовете предизвикват и мощни урагани и бури. Под руините на разрушените градове загиват хиляди хора, в т.ч. и немалко легионери. Въпреки огромните материални загуби и удара по духа на войската и населението, през 116 г. римската армия възобновява настъпателните операции срещу партите. Първо е сломена съпротивата на партския съюзник и васал Мобарсап, царя на Адиабена, след което римляните превземат градовете Арбела и Гавгамела на източния бряг на река Тигър. Прехвърляйки се на западния бряг на реката, римляните овладяват важния в политико-религиозно отношение град Хатра, където се намирала една от резиденциите на партските царе и имало гробници на Аршакидите. Партският цар Хосров се оказва неспособен да окаже сериозна съпротива на римското нашествие, защото по същото време му се налага да се справя с поредните династически междуособици и да потушава въстания в Елимаида и Персида. Опасявайки се да не бъде пленен, Хосров бяга панически на североизток, изоставяйки дори семейството си. Римляните превземат без особени усилия Селевкия на Тигър и партската столица Ктесифон, където в ръцете на Траян попада престолът на партските царе. След това римляните се спускат на юг и без бой завземат древния Вавилон и васалната на партите южномесопотамска държавица Месена, чийто владетел Атамбел V се задължава да плаща данък. След като построява флот на Персийския залив, Траян обявява създаването на три нови римски провинции – Армения, Месопотамия и Асирия, в които е въведена римската административна и данъчна система. Изглеждало че Римската империя се намира в апогея на мощта си, че опасният източен враг сразен и че само още малко усилия били нужни, за да бъде довършен. Триумфът на Траян се оказва преждевременен.
Въвеждането на пряка римска власт в покорените територии, свикнали от столетия с местно самоуправление под ненатрапчивия партски контрол, предизвиква силни антиримски настроения. Начало на въстанието в Северна Месопотамия дава град Низибис, столицата на гъсто населената с евреи Адиабена, управлявана от цар Мабарсап, чиито предци били приели юдаизма. Въстания в тила на римляните избухват не само в Месопотамия, но и в Египет, Кирена и Кипър, населявани също от голям брой евреи, които говори за съгласуваност между различните бунтовнически центрове. Ситуацията за разпръснатите на огромна територия римски войски се усложнява допълнително от това, че Аршакидите прекратяват междуособните си ежби. Враждуващият дотогава с брат си Хосров партски принц Митридат с войска набрана от източните, иранските области на Партската империя, навлиза в Северна Месопотамия, застрашавайки римляните в тил. Нелепата смърт на Митридат, паднал от кон, не подобрява нещата, защото командването на партските войски е поето от сина му Санатрук.
Въстанието и настъплението на партите принуждава Траян да раздели римските сили на три войскови групировки. Една колона начело с Лузий Квиет се насочва към най-невралгичната точка на римските позиции – Северна Месопотамия – превзема отново и опожарява Низибис и Едеса, ликвидирайки по този начин опасността римляните да бъдат обкръжени от север и да бъдат откъснати от базите си. Втората колона под началството на Еруций Клар и Юлий Александър превзема отново разбунтувалата се Селевкия на Тигър и я опожарява. Третата римска армия водена от пълководеца Максим обаче е напълно разгромена от партите в открито сражение и командирът й пада на бойното поле.
Отвоюването на Селевкия позволява на Траян да концентрира силите си в Северна Месопотамия срещу Санатрук. При това с цел отново да разпалят династични борби сред партите римляните склоняват появилия се в Двуречието начело на втора партска армия Партамаспат, син на цар Хосров, да премине на тяхна страна и като васал да заеме трона на Партия в Ктесифон. След измяната му Траян успява да нанесе тежко поражение на армията на Санатрук, който загива по време на бягството си от бойното поле.
Въпреки военните успехи на римляните и разоряването на редица градски центрове на Месопотамия въстанието продължава да се разраства. За потушаването на бунта на евреите в Кирена, Кипър и Египет Траян е принуден да отдели част от месопотамската си армия. Това, както и загубите в предишните сражения окончателно сковават възможността на римляните не само да водят нови настъпателни операции, но дори и да задържат завоеванията си. Въстанието на арабските племена, заели северномесопотамската крепост Хатра съвсем парализира римските сили. Всички отчаяни опити на водените лично от Траян римляни да превземат крепостта се оказват безплодни. През лятото на 117 г. обезкръвените и деморализирани легиони са принудени поетапно да опразнят първо Южна, а след това и Северна Месопотамия и да се изтеглят на римска територия. Скоро 61-годишният Траян заболява и умира.
Адриан (117–138), наследникът на Траян, е изправен пред сериозни проблеми за разрешаване. Когато през август 117 г. поема властта, войната на изток не е приключена, а въстанията в Кирена, Кипър и Египет не са потушени. Партският цар Хосров се възползва от изтеглянето на римляните от Месопотамия и разгромява подкрепяния от тях Партамаспат, като възстановява властта си между Тигър и Ефрат. Синът на Хосров бяга при римляните, които през 118 г. му дават управлението на Осроена съвместно с цар Ялур. Пренапрежението на римските финанси и военна машина по време на грандиозната офанзива на Траян обаче показва, че и те имат предел и че войната не може да бъде продължена, особено преди да бъдат потушени вътрешните бунтове.
Партите също са в тежко състояние. Войната се води на тяхна територия и най-богатите и важни в икономическо отношение провинции на империята са опустошени. Докато Партамаспат е в Месопотамия, страната продължава да е в състояние на гражданска война. Невъзможността и на двете страни повече да воюват ги подтиква по пътя на мира.
Ако по отношение на Месопотамия нещата са ясни, то Армения изправя римляните пред дилема. И през втората половина на 117 г. римските гарнизони все още са на нейна територия, застрашавайки по този начин не само Месопотамия, но и Мидия-Атропатена. След като завоюва страната, Траян променя военно-административната структура на Мала Азия, като създава Кападокийския военен окръг, към който придава и Армения. Към военните сили на окръга, съставени от легиона XV Apollinaris, е добавен XII легион Fulminata. Тези войски обаче се оказват недостатъчни да осигурят отбраната на още 287 000 км2 арменска територия от нападенията на аланите и сарматите от север и на партите от юг и югоизток, още повече, че същите 2 легиона трябвало да защитават и крайбрежието на Черно море от Трапезунд до Себастополис (днес Сухуми). Затова римляните решават да възвърнат статута на Армения от времето на Нерон и да я използват като буферна държава спрямо северните номади и партите. Към края на 117 г. в Армения са възстановени на власт Аршакидите и със съгласието на Рим за нов цар на страната е изпратен Валарш ² (117–140), вероятно син на някогашния арменски цар Санатрук.

[Кухулин]

Начало на въстанието в Северна Месопотамия дава град Низибис, столицата на гъсто населената с евреи Адиабена, управлявана от цар Мабарсап, чиито предци били приели юдаизма.

Не че се заяждам или нещо такова, опазил ме Бог, ама кое от многобройните твърдения в това изречение може да се подкрепи с някакви данни?

1) Начало на въстанието дава Низибис?
2) Низибис е столица на Адиабена?
3) Предците на Мабарсап били приели юдаизма?

[г-н Никой]

Не че се заяждам или нещо такова, опазил ме Бог, ама кое от многобройните твърдения в това изречение може да се подкрепи с някакви данни?

1) Начало на въстанието дава Низибис?
2) Низибис е столица на Адиабена?
3) Предците на Мабарсап били приели юдаизма?

Бай Кухулине, точно по тия въпроси трябва да се обърнеш към другаря Бокщанин. Боя се обаче, че той не е сред живите.

[Кухулин]

Е па, требвАло е да посочи източници, преди да умре. Иначе язък за писаното

[von Danitz]

Интересно, поне за мен, легионите в Траяново време в Египет са три - Появява се и легионът ²² Trajana , поне според монети и Момзен.

[Last roman]

Траян създава упоменания, както и Legio XXX Ulpia Victrix, първоначално за война с Дакия. След това ги предислоцира в горещите точки на империята /Египет и Германия/.