Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Войната на Китос, 115-118 г.сл.Хр.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Ъхъ, това си е голяма тема, но малко в страни.

    Първо, сега понавлязах в биографията на Луций Квиет, или по-скоро на последствията от отстраняването му по заповед на Хадриан. Квиет е бил от Мавритания, син на тамошен вожд и префект на едно или повече крила (aleas) спомагателна конница от района. Конник става при Домициан, но като офицер на Траян, и бързо напредва до сенатор. Нещо като Мюра на Наполеон, може би най-добрият кавалерийски офицер на императора. Ликвидирането му довежда до бунтове в Мавритания, което вероятно е и повода за преместването на III Augusta на запад. Самото преместване е можело да бъде във всеки момент от 115 нататък, просто защото е фиксирано по археология.

    Второ, за походите на римляните из Сахара и Фезан, има бая какво да се говори и пише. Нали Лептис Магна все пак е бил център на износа на носорози, лъвове , жирафи и маймуни от Африка за игрите из империята. До къде са стигали през Тибетсите римските търговци не се наемам да прогнозирам, но вероятно си запознат, че езерото Чад не е било предела. Щом знаят за пигмеите ?! Е, Гален и за Базилиски говори в пустинята, но това вече са си нормални легенди. Флак и Балб в различни моменти бая на юг стигат, а Клавдий Птолемей се чуди после как да ги мери стадиите Но римляните са имали и камилски части (примерно, личната ми слабост, крилото I Ulpia dromedariorum), и всичко в рамките на военната необходимост бая да скитат между оазисите. Сахара ми е любима тема, един ден, ще направя и тема за римските скитания на юг, живот и здраве!

    Click image for larger version

Name:	garamantes ancient location.jpg
Views:	1
Size:	68.7 КБ
ID:	540714

    Релеф от музея в Дамаск, дано да е здрав
    Click image for larger version

Name:	dromedarii-1.jpg
Views:	1
Size:	395.1 КБ
ID:	540715
    Last edited by von Danitz; 26-05-2014, 19:40.

    Comment


      #17
      Случайно и на мене ми е любима тема римляните в Африка (Африка, изобщо ), така че бих се радвал да отворим приказка по въпроса. Значи въпросният мавритански офицер потъшава бунта на евреите и затова конфликтът е известен като "войната на Квиет" ли? А иначе Лептис Магна и пътят през Фезан и Централна Сахара си е "вървежен" до най-нови времена (използван вкл. и за превоз на роби от Багирмите до Истанбул дори в нач. на миналия век), но ми се струва почти напълно безперспективен що се отнася до някакви завоевания и настъпление на юг от някоя североафриканска сила. За овладяването на Судан, което, разбира се, не е завършено, тези, които постигат най-големи успехи - арабите - използват маршрути от изток и от запад, централният вероятно би изтощил коя да е армия. Но след Адриан римляните май губят всякакви такива амбиции. Интересно дали проблемът не е свързан по някакъв начин и с тази тема
      A strong toun Rodez hit is,
      The Castell is strong and fair I wis...


      блог за средновековна балканска история

      Comment


        #18
        Във всеки случай май наистина дн. Либия, т.е. "централният маршрут", става по-актуален (от мавританския) след управлението на Адриан, та чак до византийско време.
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          #19
          Значи въпросният мавритански офицер потъшава бунта на евреите и затова конфликтът е известен като "войната на Квиет" ли?
          Точно той,, в един момент е и префект на провинция Юдея. Бая пътешествия за мавър - Рейнската граница, Дакия, Месопотамия и назад. На всякъде, където е бил и Траян.
          Last edited by von Danitz; 27-05-2014, 01:37.

          Comment


            #20
            Може би като продължение, на римските части, за които е известно, че са били на гарнизон в Египет, ако не точно по времето на Партската експедиция на Траян и бунта на евреите, но поне около времето на наследниците му, в по-голямата част, от археологически данни, трябва да посочим поне 6 конни крила:

            Apriana
            Augusta Syriaca
            Commagenorum
            Gallorum veterana
            I Thracum Macedonica
            Vocontiorum


            Ако всяко е по 480 души, това прави едно 2880 конници. Пък допълващите кохорти и смесените кохорти (cohortes equitatae) са:

            I Pannoniorum
            II Ituraeorum
            III Ituraeorum
            II Thebaeorum scutata c.R.
            - тези трябва да са получили римско гражданство за себе си, но не за децата си, което явно ги прави участници в кампанията на Траян

            и съответно:

            ² Ulpia Afrorum eq
            I Flavia Cilicum eq
            I Aug. praetoria Lusitanorum eq
            I Macedonica eq
            I Thebaeorum eq
            I Apamenorum eq sagitt


            Вторите, освен пехота са с по четири турми конници. Всяка около 600 души, от които 120 конници. За специализирани можем да приемем само I Apamenorum eq sagitt= sagittariorum, сиреч стрелци, вероятно и конни.
            Last edited by von Danitz; 27-05-2014, 01:37.

            Comment


              #21
              Квиет сигурно ли е, че Адриан го е убил или са само подозрения?


              thorn

              Средновековните църкви в България

              Comment


                #22
                Съществува още един извор, за момента не ми е достъпен, но се цитира. Това е Aelius Spartianus "Hadrianus". В девета книга?! пишело, че офицерите Палма, Целз, Нигрин и Луций Квиет са направили заговор, разкрити са били и съответно, съдени и екзекутирани. Иначе, по Талмуда, разбирам, че има объркване, кой точно е бил убит.

                Намерих, го извора. Спартаниус пише, че Хадриан твърдял, че не иска да убива Квиет в някаква своя автобиография, но Сенатът така решил:
                Nigrini insidias, quas ille sacrificanti Hadriano conscio sibi Lusio et multis aliis paraverat, cum etiam successorem Hadrianus sibimet destinasset, evasit. quare Palma Tarracinis, Celsus Baiis, Nigrinus Faventiae, Lusius in itinere senatu iubente, invito Hadriano, ut ipse in vita sua dicit, occisi sunt.
                Заплетена работа! Книгата е седма, всъщност.
                Last edited by von Danitz; 27-05-2014, 01:46.

                Comment


                  #23
                  VII. (1) Он благополучно избег покушения, которое готовился совершить на него во время жертвоприношения Нигрин совместно с Лузием и многими другими, хотя Адриан предназначил его в преемники себе. (2) Вследствие этого Пальма был убит в Террацине, Цельз – в Байях, Нигрин – в Фавенции, Лузий – в пути, – все по приказу сената, против воли Адриана, как он сам пишет в собственном жизнеописании. (3) Поэтому, чтобы опровергнуть в высшей степени неблагоприятное для него мнение, будто он позволил убить одновременно четырех консуляров, Адриан немедленно вернулся в Рим, доверив управление Дакией Турбону и удостоив его – для придания ему большего авторитета – звания префекта Египта.

                  (3) Не будучи уже больше в состоянии выносить могущества своего префекта, а некогда опекуна Аттиана, он склонялся к тому, чтобы погубить его, но его от этого отговорили ввиду сильной ненависти, вызванной против него гибелью четырех консуляров[25], убийство которых он, правда, сваливал на подававшего ему советы Аттиана.

                  Тук на латински: http://penelope.uchicago.edu/Thayer/...adrian/1*.html


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    #24
                    Същото

                    Comment


                      #25
                      Срещал съм данни за староеврейски общности в сахарските оазиси, та даже и в царствата по течението на Горен Нигер. Става въпрос за средновековни извори, но дали пък разгромът на въстанието в Киренайка не е стимулирал еврейска емиграция на юг и по този начин да е сложил началото на тези общности? Любопитно е също, че те по-късно, изглежда, изчезват - може би пометени от вълната на ислямски фанатизъм, обхванала Сахел и Магриба още от времената на Алморавидите?
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment


                        #26
                        един сравнително кратък обзор на римското владичество в Африка, който реших да направя, инспириран от темата:
                        sigpic

                        Comment


                          #27
                          V. (1) Достигнув власти, Адриан немедленно стал следовать древнему образу действия[18] и направил свои усилия к тому, чтобы установить мир по всему кругу земель. (2) Ведь не только отпали те народы, которые покорил Траян, но и производили нападения мавры, шли войной сарматы, нельзя было удержать под римской властью британцев, был охвачен мятежами Египет, наконец – проявляли непокорный дух Ливия и Палестина. (3) Поэтому все земли за Евфратом и Тигром он тотчас же покинул по примеру, как он говорил, Катона, который провозгласил македонцев свободными, так как не мог удерживать их. (4) Убедившись в том, что Партамазирис,[19] которого Траян поставил парфянским царем, не пользуется большим влиянием у парфян, Адриан назначил его царем соседних племен. (5) Адриан сразу стал проявлять исключительное милосердие: несмотря на то что в первые же дни его власти Аттиан посоветовал ему в письме казнить префекта Рима Бебия Макра, если тот будет отказываться признать его власть, и Лаберия Максима, который находился в ссылке на острове по подозрению в стремлении к власти, а также Фруги Красса, – он не причинил им никакого вреда; (6) впрочем, впоследствии, когда Красс покинул остров, прокуратор без приказания Адриана убил его под тем предлогом, что он замышляет государственный переворот. (7) По случаю начала своего правления Адриан произвел раздачу воинам в двойном размере. (8) Он обезоружил Лузия Квиета, отрешив его от управления мавританскими племенами, так как подозревал его в стремлении захватить власть. Для подавления беспорядков в Мавритании он назначил после разгрома иудеев Марция Турбона. (9) После этого он выехал из Антиохии, чтобы увидеть останки Траяна, которые сопровождали Аттиан, Плотина и Матидия. (10) Встретив их и отправив на корабле в Рим, он вернулся в Антиохию и, назначив правителем Сирии Катилия Севера, сам через Иллирик прибыл в Рим.

                          Явно още тогава е възникнал този проблем, който е играл толкова трагична роля за империята чак до самия и край в средата на 15 век - ако си успешен пълководец, просто си длъжен да се разбунтуваш и обявиш за император, иначе императорът ще те убие от страх да не се разбунтуваш и обявиш за император.


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            #28
                            Click image for larger version

Name:	IMG_2655.jpg
Views:	1
Size:	117.2 КБ
ID:	540734

                            Мавританската конница на Квиет през дакийската война, колоната на Траян

                            Comment


                              #29
                              von Danitz написа Виж мнение
                              [ATTACH=CONFIG]24832[/ATTACH]

                              Мавританската конница на Квиет през дакийската война, колоната на Траян
                              Приличат на растафарианци...Интересно дали това на главата им е перука, естествена прическа или обработена кожа от бабуин (като на етиопските им родственици)...А жребчетата също е интересно какъв род са, на мен ми напомнят малко превъзходната арабска порода.

                              Ма дайте за въстанието и военните действия де; кво, що, на мене ми е много интересно
                              A strong toun Rodez hit is,
                              The Castell is strong and fair I wis...


                              блог за средновековна балканска история

                              Comment


                                #30
                                Е ми, плаващ по Персийския залив и съжаляващ, че не е млад, за да тръгне към Индия, Траян научава, че еврейското, но и арабското население в Междуречието се е вдигнало на бунт. Все пак в заетите територии на Месопотамия били организирани римски провинции, въвеждали се римските закони и норми, а евреите от тези земи били чували кой бил разрушил храма в Йерусалим. А и поведението на римските войници, а и на спомагателните части, било далеч от коректното. Бунтът не обхванал само Вавилония, но и Киренайка, Египет и Кипър.

                                Първи се надигнали евреите от градовете Низибис и Адиабена, от страх, че съдбата им ще бъде като тази на единоверците им Юдея, след Голямото въстание. Царчето на Адиабена, специално, бил от род, преминал към юдейството. Малко по-късно се надигнали и древните евреи в Селевкия на Тигър. Римляните били изненадани, разпръснати и понесли значителни загуби.

                                Братът на партския цар Хозрой, Мехердат, спрял междуособната война с роднината си и нахлул от платото на Иран в този район. Макар и да загинал малко след това, заради падане от кон, синът му, Санатрук продължил борбата. Траян изпратил назад именно Луций Квиет. Легатът буквално трябвало да отвори пътя за връщане на императора. Той изгорил до основи Низибис и превзел също надигналата се Едеса. Така поне било предотвратено пълното изолиране на римската армия в Южна Месопотамия. Легатите Еруций Клар и Юлий Александър превзели Селевкия на Тигр. Санатрук обаче пък победил колоната на някой си Тит Юлий Максим (може и новия префект на провинция Месопотамия), който загинал в сражението.

                                Траян се завърнал на север, съсредоточил войските си, и след като настроил с преговори сина на Хозрой- Партамасат срещу братовчеда Санатрук, останало му да се бие само с последния. В сражение партите били разгромени, а Санатрук загинал. Партамасат показал пълната си тъпота и избягал от собствената си армия при Траян, който веднага го обявил за цар на Партия.

                                Обаче в това време се вдигнала и крепостта харта, в северна Месопотамия. По скоро с арабско население и с силни укрепления, тя одържала на обсадата на римляните, водена лично от императора. Този епизод бележи началото на общото отстъпление на римската армия в района. Траян вече бил болен. Египет и Кипър в ръцете на бунтовниците. До пролетта на 117 римляните напълно напуснали Двуречието. Траян се върнал в Антиохия болен и обвиняващ антуража си, че е отровен. При Харта бил и ранен в кавалерийски сблъсък. Императорът направил опит да напусне Изтока, като предаде командването на племенника по линия на съпругата си, Хадриан, по това време префект на Сирия. Траян стигнал само до Киликия, град Силинус. Днес това е Газипаша, а след смъртта му бил прекръстен на Траянополис.

                                Хадриан вече бил осиновен. Но положението в източните провинции оставало твърде напрегнато. Някой си Андрей в Кирена, лидер на въстаналите евреи, избивал всеки римлянин и грък. От Киренайка, въстанниците преминали в долината на Нил. Бягащите спомагателни част на римляните извършили погром над евреите в Александрия. Но пък въстаниците бързо стигнали града и от своя страна върнали тъпкано на местните римляни и елини. Опустошаването на важното пристанище пък създало опасност от гладни бунтове в самия Рим. Хадриан бързо изпратил в Египет Марций Турбо, който потушил бунтовете.

                                След това Турбо се прехвърлил в Кипър и избил, буквално, евреите там. Някои евреи от острова избягали в Палестина, но пък там вече бил новият префект Луций Квиет, който набързо подтиснал у юдеите всяко желание за бунт. Единствената обсада там била за град Лида, чието население било изклано от римляните.

                                Comment

                                Working...
                                X