Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Морските сражения и победи на руския ветроходен флот митове и реалност

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Морските сражения и победи на руския ветроходен флот митове и реалност

    Тъй като много често се отварят теми за броненосната епоха, а темите за за ЦУшима, Жълто море, Втората световна война, че и първата са доста разглеждани, реших да се спра на морските победи на ветроходния флот на Русия. Преди време ми правеше впечатление, че западните историци не отразяват великите руски флотоводци или дори да ги споменат, то става някак си мимоходом, помежду другите грандиозни събития от същата епоха. След като в продължение на няколко години дълбах по посока историята на руския флот и на вече войните 1696-1856 г. бих искал да поставя на разглеждане от уважаемите съфорумници този въпрос.
    Нека започнем да споменаваме съществените сражения едно по едно. Като под "съществени" нямам предвид да са големи.
    1. Гангутско сражение - чисто галерна победа. Не може да се каже, че е особено славна страница 99 галери срещу един прам/Олифант 18 оръдия, който незнайно защо пораства до фрегата!/, може би за да се покаже пред света че победата е по-значима. Останалото са шхерботове с малки екипажи, които въпреки това удържат 2 атаки на руснаците. След победата при Гангут фактическото положение не се променя. Шведсският линеен флот продължава да господства в морето. Самият Петър не е уверен в силите на новосъздаденият си флот и макар да им към 16 линейни кораба, той не рискува да ги сблъска с 20-24 шведски които го превъзхождат по качество на постройката и тренираност на екипажите.
    Следващата вече чисто ветреходна битака е Езелското сражение - 3 руски 52 оръдейни кораба /2 от тях построени в Англия/ надвиват и пленяват един шведски 52 оръдеен, фрегата с 34 и бриг.......
    За чиста победа може да се вземе превезмането на четири шведски фрегати при Гренгам, макар че дори и тази победа по-скор играе роля за повдигане на морала на руснаците. Тя не намалява ударната сила на шведите.
    Преминаваме нататкъ. Руско-турска война 1735-39 - в повечето и важни сражения турците бият руснаците като мачета от дирек.
    Война 1741-43 между Русия и Швеция - нерешителна, сраженията се водят на голяма дистанция, запазват се териториалните придобивки по Нищадсския договор, реално победа за Русия.
    Война с Турция 1768-1774г. Тук влиза боя при Хиос и Чесменското сражение. Противно на всички досегашни утвърждения, че турския флот е по-голям, по мощен от руския и т.н. действителността е малко по-различна. 50, 60 и 70 оръдейните кораби са нищо друго освен въоръжени търговски кораби, които местните феодали и алжирците са ги въоръжавали за войната. Техните оръдия са по-леки от руските, а често и по-некачествени. Достатъчно е да видим плененият трофей на турския кораб Родос и да се убедим че това не е линеен кораб.Въшно прилича, но на външен вид за линейни кораби могат да минат и холандските кораби от Ост индийската компания които носят по 60-70 оръдия. При сражението при Хиос завършващо с победа на руснаците загубите са еднакво тежки - 1 на 1 кораб, дори поради небрежно боравене с барута пръв гръмва руския кораб. Чесма е брилянтно проведена операция, това е абсолютно безспорно.
    Войната от 1787-1791 г ми е най-забавна. Учудващо е че всички руски историци се захласват да я възвеличават. Смешното е че тя се води на второстепеннен морски театър, с второстепенни кораби и второстепенни офицери. По това време тече и шведско-руската война на север 1788-190, която е далеч по-кръвопролитна и шведите ядат пердах. Лошото е че след смъртта на Самюел Грейг /шотландец на руска служба/ Чичагов се държи пасивно и загубите на шведите се дължат главно на собствените им грешки - я кораб налети на плитчина, я бранедр запали свой и т.н.
    За войната от 1787-1791 г. да се върнем. В едно от първите сражения е пленен линейня кораб Мария Магдалина и е преименуван в Дар от Бога на турски. Руската версия е далеч по невинна - изви се буря , строшиха му се мачтите корабът дрейфува цяла седмица, влезе в Константинопол и се предаде.
    Ушаков се проявява добре по време на сраженията, но не и гениално. В сраженията при Керч и тендра турците губят линейни кораби и победите са категорични, но при Калиакра независимо от отстъпението на турците сражението е конфуз - няма загуби от турска страна в кораби, според руснаците те губят 14 уити и 27 ранени а турците 450 на флагмана и няколко хиляди на останалите кораби Според турските източници - руските кораби са толкова потрошени че хвърлят котва край Емине и се ремонтират няколко дни подред преди да отплават обратно за Севастопол. Ако искате да споделите някакви мнения, ще ми бъде интересно да ги споделите!
    П.В.

    #2
    Друга известна победа е Атонското сражение от 1806 г. В него руснаците нанасят несъмнено решително поражение на турците /за разлика от хиоското, където може да се определи само като тактическа победа, но в край сметка резултатите от средиземноморската кампания са плачевни. Изпратеният флот е блокиран от английска ескадра в Лисабон и принудена да се интернира в Обединеното кралство. Само два от корабите се добират до РУсия и то чак през 1813 г.
    П.В.

    Comment


      #3
      За разлика от параходната епоха, победите на руския ветроходен флот са си победи от къде и да ги погледнеш.
      Вярно че голям пръст в това имат чужденци на руска служба като Александър Иванович Круз /датачанин по произход/, Самуел Карлович Грейг - шотландец, (между другото женен за братовчедка на Джеймс Кук, любопитна подробност) и др., но Ушаков, Сенявин, Лазарев доста бързо възприемат и надминават учителите си.

      Comment


        #4
        Надминаване на учителите - да.На аз исках да подчертая, че победите на руския флот не са чак толкова съществени и не се унищожава част от противниковия флот както често го правят англичани, французи или холандци. За да бъде една победа наистина със силен отзвук тя трябва не само да е победа в тактически аспект, но и да даде отражение на хода на войната. А руските победи дори и най-убездителната при Чесма, макар че там не се бият флот срещу флот, а брандери срещу флот не се отразява на изхода на войната, тъй като тя продължава още 4 г.
        А и е много съмнително дали и 16-те кораба според руски източници наистина са линейни а не са просто въоръжени търговски кораби или големи корсарски "каравели" както ги нарича Пол Джоунс
        П.В.

        Comment


          #5
          А Наварин и Синоп?

          Освен това архипелагските експедиции сами по-себе си са постижение. Вилнееш си в задния двор на противника на хиляди мили от своите бази.

          Има и някакво сражение при Дамиета, за което не знам подробности, но там били разбили египтяните.


          thorn

          Средновековните църкви в България

          Comment


            #6
            За Русия войните винаги са били решаващи на сушата, флотът е бил така да се каже екстра. Каквото да постигне все файда е. За турските линейни кораби не ми се вярва да са били по-скоро за други нужди. Французите са им помагали по него време. Корабите са били бързи, корпусите са били обковани с мед. Междупалубното им пространство е било по-голямо, вярно, но това се е дължало на обстоятелството че екипажите са били с бая високи "шапки".
            Между другото руснаците даже и през параходната епоха са постигали частични успехи. И то не за вярване кога и къде - през ПСВ на Балтика. Цяла флотилия немски есминци загива на руско минно поле.
            Last edited by Kramer; 28-06-2011, 22:40.

            Comment


              #7
              Ако влизаме в подробности по време на Архипелагските експедиции са унищожени около 6-7 турски линейни ветрохода в различни бази. Синоп е най-големия резил за руснаците. Какво "велико" има в победа, последиците от която са влизане на Англия и Франция във войната? Освен това какъв би могъл да бъде изхода от сражение между 6 линейни ветрохода /3 със 120 оръдия, 3 с 84 и то частично с бомбически/ срещу 7 фрегати с 44-60 оръдия?? и пак руските кораби са толоква сериозно повредени, че не са ремонтирани до навлизането на съюзническия флот макар същия да се е точил цяла седмица и да е могъл да бъде пресрещнат още при влизането му в Черно море! Освен това какво новаторско проявява Нахимов? Дали действа като Ушаков или Сенявин - неговият замисъл е с повече сили да смачкаме по-малко.
              За Наваринския бой че той руска победа ли е??? 10 линейни кораба - английски, френски и руски нанасят поражение на турско египетски флот, в който има 3 линейни кораба и останалото са големи фрегати........50-60 оръдейни.- 15 на брой. Да не говорим че маторсите на съюзната ескадра са професионални, а турското-египетските матроси са или корсари набрани от крайбрежните "варварски" държави. А тези които са щатни в османския флот в голямата си част са гърци, далматинци и т.н, тоест не горят от желание да се сражават за полумесеца. Наваринския бой е нищо повече от полицейска акция в стил НАТО. Да не говоримче главнокомандващ е Кодрингтън, а не Хейден / холандец на сруска служба/.
              П.В.

              Comment


                #8
                Макар че малко излизаме извън темата ще добавя за руския флот през парната епоха: ЗАгиването на цяла флотилия немски есминци едва ли е най-голямата победа. Доста по-съществени са непрекъснатото преследване на Гьобен в Черно море, който не може да се изяви по никакъв начин и дори бяга от ескадра стари броненосци.Попадането на японските броненосци Хазусе и Яшима и потъването им е по-голяма победа, но това е вследствие на пасивни мерки взети за защита на пристанищата.
                Иначе успехите на Русия през ПСВ се броят на пръстите на едната ръка - например потопяването на малкия Албатрос - минен заградител.
                П.В.

                Comment


                  #9
                  да добавя още нещо - през 90-те години на 18 век с указ на Екатерина ²² е постановено, че дъната на всички кораби трябва да се обшиват с мед.Отделен е въпросът,че поради корупция дъната на едва 20% се обшиват с мед. Например изпратената в Англий през 1795г ескадра на адмирал Макаров е била в много лошо състояние, корабите са пропускали вода, дъната - необшити с мед. Англичаните са сключили бартерна сделка - срещу 15 000 пуда конопено въже са им обшили дъната с медни листа!
                  П.В.

                  Comment


                    #10
                    Де Ройтер написа
                    неговият замисъл е с повече сили да смачкаме по-малко.
                    Признавам си, че и моята реплика е офтопик (ако настояваш, ще я махна), но не се въздържах. По същество това кратко изречение е квинтесенцията на всяка военна наука и и изкуство, така че всеки пълководец, който успява да действа по този принцип е велик. Идеята че, "победа" е само когато победата идва "въпреки всичко" ми се вижда малко чужда, да си призная. Победа е когато успееш да наложиш волята си над противника и го накараш да отстъпи от бойното поле (и от позициите си). Как точно постигаш това е интересен въпрос, но не е пряко свързан с това дали си го постигнал или не. Но правилният начин да се постигне е като се разполага с колкото с може по-голямо преимущество над противника. Всички действия до сражението трябва да са насочени към това и страната, която успее да го постигне благодарение точно на това е спечелила и победата (когато я спечели, защото има редки случаи, когато успехът в предвартелния етап се проваля от некадърност при изпълнението).
                    Отделен въпрос е дали тактическата победа прераства в нещо повече, но най-често за това не отговаря само пълководеца, командвал силите в сражението.

                    Позволявам си този коментар само защото не рядко съм срещал подобна позиция: "победа е само когато си я постигнал с по-малко срещу повече". ") и ми се струва, че тя заслужава критика. За мен това е по-скоро загуба, която си пропуснал само заради някаква грешка на противника ти, който иначе е показал, че те превъзхожда в предварителния етап, а именно това превъзходство е истинско свидетелство аз военно майсторство (поне за мен). Това, разбира се, няма пряка връзка с руските флотски постижения.

                    Comment


                      #11
                      Напълно съм съгласен, но в случая идеята е била да се нападнат бързо и решително турските сили в Синоп. В залива е имало повече турски военни кораби, включително и транспорти, които са се връщали от Кавказ и е трябвало да превозят още войски. Те също са могли да бъдат унищожени....Излиза буря обаче и три от корабите са повредени - трих84 оръдия остават да патрулират пред Синоп. Могли са да атакуват Синоп и с тези сили..... Освен това при умела диспозиция не е имало от какво да се страхуват. Вместо да предприемат маньовъра на Ушаков и да застанат откъм морето и да стрелят по закотвените близо до брега кораби, така че бреговите батареи да не могат да водят ефективен огън, Нахимов си набутва половината ескадра между бреговите батареи и турската ескадра. Реално най-големите повреди ги понасят от бреговите батареи. Идеята ми е че в сравнение с победите на Ушаков, Сенявин и Архипелагската експедиция от 1770 - наричам я така защото там има много адмирали - Елфинстоун, Спиридов, Арф и главнокомандващ Орлов, та в сравнение с тях превъзходството в кораби и артилерия е смазващо.
                      П.В.

                      Comment


                        #12
                        сетих се да вметна още нещо. Елфинстоун е един от доста подценяваните адмирали в архипелагската експедиция. Той има неперестанни сопорове със Сипиродв, тъй като съгласно императорския указ той е подчинен само на Орлов, но не и на Спиродов, който му е равен по ранг. През същата 1770 г. Той атакува с 2 линейни кораба атакува 6 турски и ги принуждава да се оттеглят под прикритието на крепост. Елфинстоун продължава атаката и поврежда няколко турски галери които се опитват да изтеглят линейните кораби по- навътре в залива. Спиридов също се намира там, но не се включва в преследването на турските кораби под предлог че дъната на неговите ветроходи са обрасли и не могат да поддържат висока скорост. На следващия ден той отказва да поклрепи Елфинстоун при обстрела на турската крепост.
                        П.В.

                        Comment


                          #13
                          Ако разгледаме пораженията през онази епоха, ще видим че и те не водят до стратегически резултат. Второто Роченсалмско сражение през 1790г. срещу шведите е най-голямото поражение на руския гребен флот. Губят над 9000 човека и около 60 кораба - чудовищни загуби, дето биха били сравними само с Цушима, но Екатерина въпреки това награждава командващия флота принц Насау (също чужденец между другото), демек бълха ги ухапала руснаците.
                          Last edited by Kramer; 30-06-2011, 10:44.

                          Comment


                            #14
                            Така е но зависи какво е оръжието, с което си победил, респективно загубил. Да притежаваш гребен флот в балтика е полезно, но то не решава и не ти дава господство по море. Колкото и да бият шведите в шфхерите, тали накрая ще им се наложи да излязат в открито море, а галерите нямат шансове срещу фрегати и линейни кораби. Така е и при Гангут - руснаците побеждават, прекарват галерите и скампавеите подн носа на шведския линеен флот, но победата е с локално значение. самите те не дръзват да оспорят шведското гопсподство в открито сражение.
                            П.В.

                            Comment

                            Working...
                            X