Ямато

[Thorn]

това, че не са загубени, не означава, че остават в строя. Има повредени.

Но общо взето ме убедихте. Без НИТО ЕДИН самолетоносач японците трудно ще открият американския флот, камо ли да го настигнат. Въпреки това е можело да разорат Мидуей.

[gollum]

Да, могли са да обстрелят Мидуей, но какъв е смисъла от подобно действие? Целта на операцията не е тази - идеята е да се стигне до "генерално сражение", в което да бъдат поразени самолетоносачите. Дори и да бомбардират стабилно съоръженията и пистите в Мидуей, резултатът ще е кратковременен, а риск от още загуби ще има - в района има подводници, има все още и някаква брегова и авоносна авиация (да потопят линкор няма да могат, но да нанесат повреди - напълно е възможно). Малко вероятно е подобно действие да достигне основната цел и да "привлече" достатъчно близо самолетоносачите. Иначе последните са достатъчно бързи, за да не бъдат хванати от японските надводни сили. Още повече, че "очите и ушите" на флота в тази ситуация - ескадрените миноносци и леките крайцери, са все пак уязвими за въздушни атаки.
Сащианците разполагат с достатъчен брой летящи лодки и тежки бомбардировачи, с които да разузнават положението на японските сили.

[Odzava]

Варианта с обстрела на Мидуей е разумен при положение, че това е с цел да се превземе острова. Разбира се след това да се задържи е щяло да бъде невъзможно, но Токийските експреси щаха да плават от Уейк и Оминато до Мидуей, а не от Рабаул до Гуадалканал.

[Gaden Gogi]

Какъв калибър бомби са имали реално през 1942 и доколко те биха сериозно повредили линкор, камо ли Ямато и Мусаши?

Така като ти чета мненият аот началото на темата оставам с впечатление че за тебе Ямато е нещо ултра-супер-пупер-мега,всяващо страх и превръщащо островите в кратери (което при наличитео само на бронебойни снаряди ще енаистина трудно).
Реално въпросните 4 кораба( 2 построени, 1 преустроен, 1 незавършен) освен че са големи не блестят с нищо. Като оставим на страна че са абсолютно безполезни (сравними с пирамидите и стената), но поради технологичната си изостаналост апонците дори не успяват да извлекат максимума от това огромно водоизмествана и размери.
Сега очаквам Одзава да дойде и да почне да се превъзнася.
Та понеже в съседна тема отвори дуам за булба (който не е японско изобретение)- так по разни монографии авторите се превъзнасят колко страхотен бил корпусът на Ямато и отделно колко булбът му допринасял за това (и разни други хитрини като заварена обшивка).
Това хубаво, но цифрите говорят съвсем друго, а те казват че по-калпава форма на корпуса имат само първите две серии американски линкори. Всичко друго (без КГ 5 които са близо) е на светлинни години напред, при все че чпонците са имали предимството на голямото водоизместване и размери и (ако за снаели как) саможели да направят наистина уникален корпус , който ако имаше обводите на Венгард (където дори няма булб) би развивал минимул 30,74 възела, а най-вероятно повече порадиразликата в размера.
като се върна от почивка ще продължа с бронята оръдията и общата конструкция.

[Odzava]

Одзава няма да се превъзнася, а ще даде няколко цитата от съветската литература:

Ходовым качествам линейных кораблей типа «Ямато» уделялось очень много внима*ния. С целью выбора наилучших обводов корпуса в бассейне научно-исследователь*ского института ВМС в Токио было испыта*но 50 моделей. Это привело к значительно*му отступлению от существовавших тогда в японской практике правил, в частности — к отказу от клиперской формы носовой оконечности в пользу бульбообразной. На осно*вании обширных модельных испытаний были выбраны оптимальные обводы носо*вого бульба, форма кронштейнов гребных валов и линий установки скуловых килей. Все это позволило снизить сопротивление движению в пределах 5—8%, что означало уменьшение потребной мощности примерно на 16000 л.с. при скорости 27 уз.

Линейные корабли типа «Ямато» про*ектировались с таким расчетом, чтобы они удовлетворяли высшим требованиям, предъ*являемым к живучести. Так, например, в случае затопления всех незащищенных бро*ней отсеков плавучесть неповрежденной бронированной цитадели должна была обес*печить нахождение корабля на плаву и сох*ранение остойчивости с углом заката диа*граммы в 22°. В случае затопления всех пустых отсеков одного борта угол крена не должен был превысить 18°.

С целью снижения массы заклепочных соединений и повышения их прочности вся наружная обшивка в средней части корабля соединялась внакрой, а в оконеч*ностях, где шероховатость оказывает наи*более сильное влияние на скорость кораб*ля, соединение листов обшивки выполня*лось вгладь на стыковых планках. Принятая смешанная схема заклепочных соединений обшивки хорошо зарекомендовала себя в дальнейшем.

...

То, что для потопления обоих линкоров пришлось израсходовать большое количество боеприпасов, свиде*тельствует об исключительной боевой стой*кости и живучести линейных кораблей типа «Ямато». Эти качества обеспечивались мощной, хорошо продуманной системой конст*руктивной противоторпедной защиты и хо*рошей противокреновой системой. История вооруженной борьбы на море не знала более живучих боевых кораблей, чем японские линкоры «Ямато» и «Мусаси».

О. Бережных

Ето и линкче за сравнение на линкорите-"набори" на "Ямато". "Айова" се появява 4 г. по-късно, но и тя е разгледана тук -

http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2005_N1/15.htm

А за това с колко е можел да плава "Ямато" - вижте удебеленото. И да си спомним, че на скорост от 16 възела "Ямато" е плавал 7200 мили, т. е. има междуконтинентален боен радиус.
Но колкото и да е бил съвършен "Ямато" няма как да не се съгласим, че

Сегодня можно считать, что создание кораблей типа «Ямато» является финалом развития класса линейных кораблей — весьма неприступных для воздействия против*ника и способных наносить более тяжелые удары, нежели могли получать сами.

Но ни «Ямато», ни его однотипный со*брат никогда не продемонстрировали своих возможностей. То, что суперлинкоры решали крайне незначительные задачи нужно счи*тать следствием ошибочной стратегии воен*ного руководства Японии.

[Thorn]

За торпедата - този проблем май се отнасяше само до типовете, използвани в подводниците, не до авиационните торпеда.

злополучная торпеда Мк.ХIII, помимо низкой надежности, имела слишком малую эффективную дальность и очень строгие ограничения по сбросу (скорость не более 150 км/ч, высота до 20 м). Чтобы иметь хоть какой-то шанс на попадание, требовалось под шквальным огнем из всех видов оружия подойти к цели почти вплотную, на расстояние в 450-500 м.

- това е от airwar.ru

[Sailor_Malan]

Какъв калибър бомби са имали реално през 1942 и доколко те биха сериозно повредили линкор, камо ли Ямато и Мусаши?

454 и 726 кг бронебойни бомби принципно. Какво са носели Хорнет и Ентърпрайс не е ясно. Съвсем спокойно биха се справили с повреждането на линкор - най-малкото биха го оставили без ток, биха омели всичко по палубата, включително оръдията зад щитове. Само дето за довършването на линкор е трябвала помощта на торпедоносците, а те не са виреели много в среда богата на изтребители. Но пък и на втория ден не е имало много изтребители.

Чтобы иметь хоть какой-то шанс на попадание, требовалось под шквальным огнем из всех видов оружия подойти к цели почти вплотную, на расстояние в 450-500 м.

А виж проблема на американците при Мидуей е първо, че нямат достатъчно торпедоносци(Авенджърите пък са и по-малко от общия брой) и изтребители и второ, че още не са се научили да нападат едновременно от различни страни

[gollum]

Но пък и на втория ден не е имало много изтребители.

Така е, но и торпедоносци на практика не са били останали.
Благодаря, Торн, прочетох материала, но не намерих в него точно този цитат, нито споменаване за проблеми с взривателите. Споменава се, че недостатъците на торпедото (към времето на сражението, което обсъждаме) са малката височина и скорост, при които трябва да се осъществи пуск, което е довело до големите загуби на торпедоносци и нулевата резултатност.
Както и да е, проблема за японската страна е в това, че на следващия ден пикиращите бомбардировачи ще действат без противодействието на японските изтребители или в много по-добри условия.

[De Ruyeter]

Помня, че съединението на Курита също е атакувано от палубна авиация - в крайна сметка именно тя потопява Мусаши, бомби улучват НАгато и май един от линейните крайцери -Конго или ХАруна, но не съм сигурен.Интересно би било да се разбере какви за бомбите, използвани от американските самолети и какви повреди са нанесли.

[Amazon]

454 и 726 кг бронебойни бомби принципно. Какво са носели Хорнет и Ентърпрайс не е ясно.

Мисля че пикиращите бомбардировачи са можели да носят до 1200 паунда бомби, така че по-вероятно са били въоражени с 454 килограмови. Торпедоносците са можели да носят по-тежки, но след битката, на Енърпрайс и Хорнет няма много останали торпедоносци - техни, или на Йорктаун.