Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Цушима и дредноут

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Цушима и дредноут

    Как мислите, ако нямаше Цушима и войните от края на 19 и началото на 20 век - имам предвид испано-американска и руско-японска, щеше ли да се стигне до промяната на въоръжението и построяването на кораби и крайцери от дредноутен тип?
    П.В.

    #2
    De Ruyeter написа
    Как мислите, ако нямаше Цушима и войните от края на 19 и началото на 20 век - имам предвид испано-американска и руско-японска, щеше ли да се стигне до промяната на въоръжението и построяването на кораби и крайцери от дредноутен тип?
    Ами вероятно да, но доста по-бавно. Идеите за all-big gun ship са малко по-стари от Цушима.
    Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

    Comment


      #3
      питам, защото през 1901г. Виторио Куниберти разработва схема и публикува статия за идеалния проненосеца за английския флот, въоръжен с 12х305мм оръдия в двуоръдейни, еднооръдейни кули и каземати. А това е преди Цушима

      Те и японците планират Аки да е с еднокалибрена артилерия, но Р-Я война им попречва да реализират идеята. Американците също някъде към 1903-04г. започват разработки в тази област, да не говорим за руснаците на които всичко им е ясно още през 19век
      Last edited by De Ruyeter; 09-10-2007, 17:05. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
      П.В.

      Comment


        #4
        Щеше да се забави построяването на кораби от дредноутен тип ако не беше цушима.

        Comment


          #5
          Дали?Не е много сигурно. Още преди ЦУшима в различни европейски държави и САЩ има концепции за строителство на all-big-gun кораби. Войната просто катализира процеса
          П.В.

          Comment


            #6
            Тя е просто ускорява процеса ,имам предвид войната

            Comment


              #7
              Според мен нещото, което прави броненосците или линейните кораби от додредноутн тип действително стари е системата за управление на огъня. Не е важно колко ствола имаш, а дали постигаш попадения с тях, има ли способ за прицелване и водене на огън.
              П.В.

              Comment


                #8
                Т.е. заедно с това и дистанциите, на които огънят на главния калибър е ефективен (т.е. може да постига попадения и те да имат ефект върху поразената цел).

                Comment


                  #9
                  GWPDA Maritime War Section - US Naval Ordnance and Gunnery, 1910

                  GWPDA Maritime War Section - US Naval Fire Control, 1918


                  това са линкове за сиситемата за управление на огъня.
                  П.В.

                  Comment


                    #10
                    Искам да попитам знаещите има ли казематното разположение на средната артилерия някакво предимство пред куловото и на какво се дължи тази тенденция, която се запазва до края на Първата световна война?

                    Comment


                      #11
                      Без да съм сигурен, но така не се ли пести маса от брониране? Имам предвид, разположението в каземати. Освен това би трябвало да се защитават малко по-лесно, както от по-малкото "изложено" за попадение пространство, така и от самото разположение. А може би се пести и малко пространство на палубата, макар че пък се заема вътрешно.
                      Иначе отрицателните страни са ясни. Макар че предполагам, основната причина в случая е била традицията.

                      Comment


                        #12
                        Кулови установки на втория калибър се появяват още през 19 век на американските броненосци тип Орегон /203мм/, руските тип Полтава /152мм/, впоследствие на Бородино и Ретвизан /пак 152мм/. Англичаните преминават към кули чак на Кинг Едуард V²² /203мм оръдия/ /1905-1906г., броненосеца Лорд Нелсън /234мм/, японците също, но на Аки /254мм втори калибър/, Сацума и т.н.
                        Ами куловите оръдия са с ниска скорост на въртене, често засичат и това намалява теоретично положителните им страни.Например на Бородино 152мм оръдия при темп на стрелбат 4-5 изстрела в минута дават реално по 1-2, което е крайно недостатъчно за отблъскване на миноносна атака. Казематните оръдия имат предимство по-скоростно да се въртят, там хидравликата е отработена. Куловите оръдия от по-тежък калибър от 152мм, поради дългите стволове не могат да се монтират в каземати, защото ще се заравят дори и при сравнително спокойно море във водата. Казематите са принципно по слабо или еквивалентно защитени с кулите, но се намират ниско до водата - в корпуса, а не над него. Англичаните имат едни броненосни крайцери типове Дрейк, Креси, Монмаут с двуетажни каземати и при малко вълнение долният ред е практически неизползваем, а това намалява огневата мощ на кораба. При Коронел Гуд Хоуп и Монмаут поради вълнение не могат да стрелят с половината си артилерия по Шарнхорст и Гнайзенау.Казематите на немските кораби са една палуба по-нагоре и позволяват да се стреля дори и при вълнение.
                        В края на ПСВ нарства значението на мореходността и увеличаване здравината на корпуса. Казематите в горната част на корпуса доста го отслабват. Конструкцията на повечто кораби точно заради казематите е с дълъг полубак, тъй като ако е гладкопалубен оръдията ще са на нивото на водата!)))
                        П.В.

                        Comment

                        Working...
                        X