Съответствие на крайцеростроенето във Великите сили с техните доктрини

[von Danitz]

Имам малко неща от Смирнов. Слагам до където стигна, тия дни съм малко позает, но все някакви неща мога да препиша.

Есмералда Чили, 1883, 2180 брт, 6500 к.с. мощност на машините, 18 кабелта скорост, брониране на палубата 25мм, въоръжение 2-254 мм, 6-152мм, 2- 3 фунтови, 5-1 фунтови оръдия,2 картечници (какви ли?),3 торпедни апарата

Едгар Великобритания, 1893, 7700 брт, 12 000 к.с. мощност на машините, 19 кабелта скорост, брониране на палубата 127 мм, въоръжение 2-234 мм, 10-152мм, 2 торпедни апарата - това е кръстосвач първи ранг по британската класификация, значително по тежък е от чилийския.

Паскал Франция, 1895, 4020 брт, 8500 к.с. мощност на машините, 19 кабелта скорост, брониране на палубата 57 мм, въоръжение 4-165 мм, 10-100 мм, 10-47 мм, 2 торпедни апарата

Хела Германия, 1895, 2040 брт, 6000 к.с. мощност на машините, 20,5 кабелта скорост, брониране на палубата 57 мм, въоръжение 4-88 мм, 10-100 мм, 6-50 мм, 3 торпедни апарата, 8 картечници

Касаги Япония, 1898, 4760 брт, 15 000 к.с. мощност на машините, 22,5 кабелта скорост, брониране на палубата 114 мм, въоръжение 2-203 мм, 10-119 мм, 12-75 мм, 6-2,5 фунтови, 4 торпедни апарата

В бой между такива кораби ми е трудно да преценя кой ще има успех. Разликите са значителни. Търсела се е формулата.

[Odzava]

Ей тука малко постче за немските и италиански крайцери от 19-ти и 20-ти век - http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=4834

[De Ruyeter]

Ето ви нещо което съм писал по въпроса за броненосните и бронепалубните крайцери от този период

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7340

[von Danitz]

Одзава, защо не помислиш, такива неща да се съберат на Вимпел. На форума просто не е пригледно да се изнамерят тези данни, а ето че ги има.

[Odzava]

Mоже. Но аз се занимавам с подготовката на страниците на корабите. Просто не ми стига времето. Ако някой се съгласи да го напише съм готов да го сложа.

[De Ruyeter]

Само как да ги разделим и да сортирме инфото - по държави, по клсове кораби - бронепалубни и броненосни или по някакъв друг критерии

[Odzava]

Де Ройтер, защо не вземеш като шаблон една страница от Вимпел и да напишеш за британските крайцери от ПСВ. За които решиш. Авторските права ще са си твои. Но ще ги редактирам дотолкова че да не се отличават драстично от стила на сайта. Не претендирам да е най-стилния, но така съм го почнал. Ако си съгласен може да го обсъдим по-подробно.

[De Ruyeter]

Става, но ще се фокусирам върху бронепалубните от преди ПСВ и броненосните.

[Odzava]

Твоя воля. За един да напишеш ще помогнеш на 100% и ще е подредено. Може да актуализираме и "Крайцерския справочник" .

[De Ruyeter]

А сега да продължим по съществото на темата. Започвам от любимите ми тежки крайцери. Държавите които притежават такива кораби са Аржентина, Испания, Великобритания, Германия, САЩ, Япония, Франция и Италия. Съветските Киров въпреки напъните им не ми изглеждат такива.
Аржентинските са предназначени да плашат съседите и да им внушат, и на себе си и на тях, че Аржентина е най--най-великата морска силав Южна Америка. Испанците строят тежки крайцери по английски образец, което е добре - защото имат голяма далечина на плаване и могат да ги ползват за защита на колониите си. Странното е, че те си ги държат в Европа. Друга странна морска сила, която има тежки крайцери е Германия - това добре, но не отговарят на рейдерската концепция малка далечина на плаване - 6800 мили на теория - на практика 6100-6300 и то на 16 възла не на 19. Може би като част от един балансиран флот съгласно план Z са щели да изглеждат добре в ролята си на ескадрени крайцери, но тогава защо сса има торпедни апарати???? :wo-oh:

[gollum]

Може ли едно въпросче - защо (по каква идея) са им на тежките артилерийски кораби въобще торпедните апарати? Забелязал съм, че преди и по време на ПСВ и линейните кораби имат такива. Реално използвали ли са ги? Какво им е било предназначението?

[Gaden Gogi]

Нещото датира от началото на миналият век когато дистанциите на стрелба не са били големи и теоретично използването на торпеда е било възможно, иначе единственото използване на торпедно въоръжение от линеен кораб е при бълбукването на Бисмарк.
При крайцерите се монтира за да се осигури възможност за борба с линкори.

[De Ruyeter]

Франция и Италия като страни по Вашингтонския договор си строят по 7 крайцера - допустимото количество, които реално трябва да се използват съвместно с флотовете, да подкрепят торпедните атаки на разрушителите и действията на леките крайцери. Остават трите най-интересни и с най-многоброен флот държави. Великобритания иска да има повече леки крайцери - такова е и договорното съотношение и тя има 15 Вашингтонски крайцери с 8 дюймова артилерия и и към 44 леки крайцера, може и повеч. Тяхната доктрина е защита на комуникациите и унищожаване на рейдерите. Затова и тежките им крайцери са с добра мореходност, далечина на плаване, обитаемост, но не и защита, щото се предполага че противник ще бъдат или леки крайцери или спомагателни, които ще бъдат унищожавани от голяма дистанция. Да пуснеш такъв крайцер в борба с аналогичен си е доста рисковано, макар че основната защита на тези кораби не е бронята, а интензивното разделяне на множество водонепроницаеми прегради.
САЩ - в мечтата си за флот на два океана, те решават да изградят и подобаващ крайцерски, който от периода на ПСВ отсъства. Дори голямата серия леки крайцери с тяхната смехотворна защита по-скоро приличат на големи разрушители, нежели на крайцери. Според тяхната доктрина крайцерите не носят торпеда, защото си има специално конструирани за целта кораби - ескадрени миноносци. Дали ги използват правилно - не особено поради липса на линкори след Пърл Харбър. Тези кораби са пратени край Гуадалканал където тяхната нескорострелна артилерия, несъвършени към 1942г. радари им изиграва лоша шега, която се казва Желязното дъно. Като охрана на самолетоносачи са добри, но в боевете не се проявяват. Затова американците си мечтаят за тежък крайцер със скорострелна артилерия и такъв се появява след войната в лицето на Де Мойн.
Япония - първите им четири тежки крайцери - Аоба, Фурутака, Како и Кинугаса са си башка "тежки скаути" съгласно програмата 8-8, които обаче отнемат от и така лимитираното водоизместване на Япония. Следващите две поколения - Миоко и Такао са доста добри и отговарят на концепцията на японския флот - нощен торпеден бой с помощта на тежки крайцери и есминци, а на сутринта доунищожаване от линкорите на остатъка от вражеския флот. С оглед на идеята за гмуркащи се снаряди техните накрайници не са от здрава стомана, а и самитеп представляват "калпачета" .

[De Ruyeter]

След като денонсират през март 1934г. договорите по които са страна - Вашингтонски и първи Лондонски, те превъоръжават леките крайцери тип "Могами" с 203мм оръдия, а Тоне си ги строят направо като тежки. Дали им съответстват крайцерите на концепцията - да, доре се проявяват в нощните боеве /докато радарът не е усъвършенстван/, но определено артилерията не е най-важният им коз, макар да имат най-голям брой оръдия. Японците разчитат главно на торпеда