МИСТЕРИЯТА В БИТКАТА ПРИ АКЦИУМ

[Thorn]

Какво значи цялото военно имущество? И освен това, ако Клеопатра е подготвила ескадрата си за бягство, не е задължително и Антоний да е бил уведомен.

[Sir Gray]

Корабите на Антоний също са с мачти и платна. Точно което още тогава са изтъквали като фактор в полза на "планираното бягство".
Но въпреки платната самата идея за пробив и оттегляне към Египет ми се струва стратегически безсмислена. По какви причини Антоний ще действа по това решение, изоставяйки и обричайки сухопътната си войска? Както и жизнено важен ТВД в Гърция и вървящата с нея Сирия? Да отстъпва панически към Египет бих го разбрал ако е понесъл стратегическо поражение, но това не е случая - в момента на битката протагонистите са в стратегическо равновесие с известни тактически предимства към едната и другата страна.

[T.Jonchev]

Рационално обяснение има, но смятах да изясняваме въпросите последователно, защото ако се закачи предварително като етикет, всяко обяснение би изглеждало елементарно и би предизвикало остри спонтанни възражения от типа на тези на Thorn. Всъщност всички хипотези съдържат немалко "за" и "против" и поради това ще е крайно несъстоятелно да залепим окончателния отговор преди изясняването на проблемите, от които той неизбежно се влияе.
Имайте минимум търпение!

[T.Jonchev]

ВЪПРОСЪТ ЗА БРОЯ НА КОРАБИТЕ - продължение

Б.Корабите на Цезар Октавиан

1.Според данните на източниците през януари 31г. в Брундизиум били съсредоточени 8 Октавианови легиона, 12 000 конници и 250 либурни. Но още през есента на предната година една малка ескадра (съставът й е неизвестен) била изпратена при Акрокераунион, за да наблюдава флотата на Антоний, стационирана в Амбракийския залив.
2.Преди отплуването на Октавиан от Брундизиум за Керкира с част от тези кораби Агрипа извършил набег около полуостров Пелопонес, където били разположени няколко Антониеви лагери и завзел Метоне. Смята се, че този рейд е направен с цел да се отвлече вниманието на антонианците и да се даде възможност основните сили спокойно да десантират в Гърция. В началото на март Октавиан напуснал Брундизиум с 230 либурни и, спирайки за кратко на Керкира, извършил десант в Южен Епир – край селцето Торюне при нос Акрокераунион, на място доста близо на север от Амбракийския залив, в който се намирали ескадрите на Антоний.
3.От тези данни излиза, че рейдът на Агрипа към Пелопонес е бил предприет само с 20 либурни (= 250 – 230). Това обаче е маловероятно. Толкова незначителен брой кораби едва ли би могъл да привлече особено вниманието на Антоний и в този смисъл – не би могъл да реализира целта: да се даде възможност на главните сили да преминат Адриатика, без да срещат вражеска съпротива. Антоний е знаел за съсредоточаването на войска и кораби в Брундизиум, но въпреки това десантът на Октавиан при Торюне го е изненадал: известно е, че спускайки се на юг, цезарианците едва не пленили цялата Антониева флота при Акциум – единствено мълниеносната реакция на Антоний и неговата съобразителност попречили на това. След като не очаквал удар при Амбракийския залив, значи очакването е било другаде – очевидно около Пелопонес, където се намирал и самият Антоний по това време (в Патра). Фактът, че появата на Агрипа изпълнила предназначението си означава, че под негово командуване е имало немалък брой кораби, а не само 20-те, които получаваме в резултат на горната сметка. Не е изключено останалите да са изпратени от Сицилия.
През май Агрипа се присъединил към основните сили на цезарианците с ескадрата си, след като превзел остров Левкадия и нос Дукато и пленил намиращите се там Антониеви кораби.
4.От май до средата на юли Октавиановата флота останала в бездейстие в дн. залив Комаро и при Левкадия, като основната й грижа била да не позволи да се преминава през блокадата на Амбракийския залив. През юли според някои данни Агрипа отново се появява при Пелопонес, където нанася поражение на една Антониева флота, командувана от Гай Созий и превзема Патра, след което отново се завръща при Октавиан. Разбира се, в тези сражения той е имал загуби, но тъй като битките завършвали победоносни за него, явно ескадрата му е нараствала за сметка на пленяваните в сраженията вражески кораби. През август отново настъпва морско бездействие.
5.Не е изключено в тези месеци (от март до края на август) флотът на Цезар Октавиан да е увеличен както в резултат на успешните морски сблъсъци, така и чрез изпращаните откъм Италия и Сицилия кораби. Знаем, че основната заплаха за Октавиан (докато е още в Италия) е не толкова сухопътната мощ на Антоний, колкото многобройните му кораби, с които би могъл да прехвърли войските си на италианския бряг. Впрочем през 37г. той постъпил именно по този начин. Ето защо в интерес на Октавиан е било да се усили по море колкото е възможно повече. А след унищожаването на Секст Помпей и разполагайки с корабостроителницата при Portus Iulii той е имал тази възможност – необходимо му е било само малко време. Смятам, че 5-те месеца от края на март до края на август са били достатъчно, за да получи като подкрепление нови кораби.
6.Източниците пишат, че на своите кораби в деня на битката при Акциум Октавиан бил качил 50 000 легионери. Ако приемем за меродавни споменаваните 260 либурни излиза, че средно на всеки кораб е имало по 192 войника, което е над два пъти повече от нормалното (една либурна има на борда си военен състав от една центурия – 80 легионери). От гледна точка на нуждите на абордажа срещу Антониевите колоси това може би изглежда оправдано, но да се съглася с подобно виждане пречат две обстоятелства:
6.1. Либурната е лек и неособено голям кораб, който в хода на сражение се движи само с гребла. Ако бъде претоварен, той губи от скоростта и маневреността си. А именно това е основното преимущество на флота на Октавиан и ако той не го е разбирал, то Агрипа е бил наясно по този въпрос.
6.2.Пригодена за действията на една центурия, в либурната няма оперативен простор за две. Т.е. 192 легионери не биха били полезни, защото няма как да се сражават с противника едновременно поради липса на достатъчно място.
Ето защо според мен Октавиановите либурни не са возили много повече войници от обичайното. А това навежда на мисълта, че те са били доста повече от 260 – може би около 400.
7.Към същия извод насочва известието, че за да превземат декерите на Антоний, всяка от тях била атакувана от 2-3 либурни на Октавиан едновременно. Подобно нещо би било невъзможно, ако противниците в това сражение са имали почти изравнени сили, защото то означава срещу една част от Антониевите кораби да няма никакви Октавианови съдове.
8.В автобиографията на Цезар Октавиан, цитати от която се срещат у по-късни автори, се споменава, че в битката той пленил 300 кораба на Антоний. По всяка вероятност това е неточност: нито Антоний, както видяхме, е разполагал с толкова кораби в това сражение, нито пък всичките са били пленени. Може би става дума за толкова пленени кораби на Антоний изобщо, т.е. за цялото време от март 31 до края на тази година. Ако обаче това обстоятелство не е направило впечатление на Плутарх и на останалите антични автори, считам това за косвено указание, че корабите на Октавиан са надхвърляли 260: с 260 кораба едва ли можеш да плениш 300.
9.Когато куриерите на Антоний, изпратени от нос Тенарион към Абракийския залив, за да предадат известия на Канидий Крас пристигат, не заварват никого, тъй като капитулиралите легиони Октавиан е изпратил с флотата в Италия, а сам по суша е поел вече към Атина. Това е доста интересно известие. Тези куриери са изпратени на 5 септември по суша и няма как да са стигнали Акциум преди 12-13 с.м. От друга страна легионите на Антоний в лагера при Акциум отказват да се предадат 7-8 дни след морската битка. Т.е. между капитулацията и пристигането на куриерите е имало не повече от 2-3 дни, нека да са и четири. За това време обаче Октавиан е успял да амбаркира и отправи по море към Италия не по-малко от 80-90 000 души (пленените и предалите се в края на битката Антониеви кораби заедно с екипажите и гребците, както и капитулиралите в лагера), сред които поне осем-десет хиляди конници. С колко кораба е могло да стане това, след като очевидно превозването е било на един курс (разполагаемото време го доказва)? С по-малко от 500 кораба е невъзможно.
Откъде си ги е доставил Октавиан?
9.1.От участвалите в сражението Антониеви кораби 40-50 са били потопени, а над 60 (не е ясно колко още, освен тези на Клеопатра) са се спасили. Т.е. цезарианците са пленили около 150 кораба.
9.2.Не всички кораби, които Октавиан е имал, са пратени в Италия, някои получават други диспозиции: напр. Гай Корнелий Гал е изпратен към Кирена с една малка ескадра (неизвестен брой).
9.3.Щом за превозване на капитулиралите части са били използвани поне 500 кораба това значи (при горните бележки), че в сражението трябва да са участвали , минимум 340 Октавианови съда. Не е изключено да са били и повече.
10.Ако е така обаче, защо никой автор не споменава това? Обяснението вече посочих в частта за броя на корабите на Антоний: “намаляването” на бройката при победителя и увеличаването на тая при победения прави славата по-голяма и й придава повече блясък.

[T.Jonchev]

ЗАЩО МОРСКО, А НЕ СУХОПЪТНО СРАЖЕНИЕ?


Още някои от античните автори (Плутарх и Дион Кассий например) твърдят, че Антоний решил да се сражава с Цезар Октавиан по море, вместо по суша, където имал числено превъзходство, по настояване на египетската царица и против мнението на своите легати и приятели. Плутарх дори привежда отправени към Антоний укорни думи от някакъв ветеран от неговите кампании на изток.
Тези твърдения имат своето развитие в историографията. Болшинството изследвачи не само приемат решението за морската битка като превантивна грешка на Антоний, но дори намекват (а някои го лансират и като съвсем категорично становище), че ако бе проведена на сушата, Антоний би спечелил не само битката, но дори и войната. Посоченото схващане е придобило такава популярност, че най-често се смята, че сухопътни сражения въобще не е имало – пример в това отношение е мнението, изказано от Thorn.
Какви са фактите?

А.Обстановката край Амбракийския залив от март до август 31г. (накратко)

Във втората половина на март, след като ескадрата на Агрипа отвлякла вниманието на антонианците, карайки ги вероятно да мислят, че десантът ще се осъществи по бреговете на Пелопонес, Октавиан с главните си сили отплувал от Коркира и дебаркирал в пристанището Глюкос при Акрокераунион - на 22 мили северно от Акциум, където заел селцето Торюне (“лъжица”). Когато докладвали това на Антоний в Патра, той се стреснал, а Клеопатра, за да го успокои, се пошегувала: “И какво толкова е станало, ако Цезар е в лъжицата?” Явно обаче Антоний отгатнал намеренията на Октавиан, защото се понесъл към Амбракийския залив с най-голямата възможна бързина. Междувременно Октавиан, който бил информиран, че при Антониевия флот не са разположени никакви войски, настъпил към Акциум с цел да опожари неговите кораби. Когато се появил там обаче заварил на бордовете им готови за бой легионери; предпочел да не рискува и се върнал. Всъщност това били спешно облечени в униформи матроси и гребци. Този маскарад бил сполучливо и навреме устроен от Антоний или пък от някой от офицерите му в залива и това спасило флотата, защото дало възможност на легионите да подходят и да се съсредоточат при Акциум. Антоний устроил за войските си внушителен лагер край малкия град Анакториум на южния бряг на залива, а същевременно изпратил военни части на северния – в град Амбракия и по поречието на Оропос. Скоро при залива се появила и египетската царица с целия си двор, а също и другите сьюзни владетели от Изтока, подкрепящи Антоний, с изключение на Бокхус Мавритански, който бил загинал при превземането на лагера в Метоне. Това станало през април.
Още докато 19-те легиона на Антоний и войските на съюзниците му се съсредоточавали при Анакториум, в началото на май Октавиан със своите легиони настъпил на юг по посока на залива. Неговите легати Тит Статилий Тавър и Марк Тиций атакували и обърнали в бягство няколко али от кавалерията на Канидий Крас в района на Амбракия, което принудило разположените северно от залива Антониеви части да се оттеглят. В известие до Рим това било представено като блестяща победа над Антоний. Независимо от преувеличението, този сблъсък дал възможност на Октавиан да изгради силно укрепен лагер в най-тясната част на затварящия от север входа на залива полуостров, недалеч от долното течение на Оропос. Флотата му се разположила в непосредствена близост до лагера в един плитък залив (дн. Комаро). Вероятно още тогава Октавиан наредил на една ескадра под командата на Луций Арунций да наблюдава неотлъчно входа на Амбракийския залив и важната Антониева база на близкия остров Левкадия.
Също през май флотата, с която Агрипа извършвал диверсии около западните брегове на Пелопонес, се върнала при Октавиан и завзела остров Левкадия, а също една друга база на Антоний – на нос Дукато. В Рим било изпратено известие, че Антониевата флота е напълно блокирана в залива. Че това е било именно така личи от разказа на Плутарх: тъй като морската снабдителна комуникация била прекъсната, Антоний заповядал да бъде организирана нова – по суша през Етолия и Акарнания. Голям брой местни жители били насила заставени да пренасят предназначените за армията доставки – сред тях бил и дядото на Плутарх.
През юни Антоний, който вече бил концентрирал почти всичките си сили при Акциум (около 100 000 римски легионери, 10 000 римски и 2 000 галатски конници, както и около 30 000 войници на съюзниците му), решил да проведе сухопътно сражение, но Октавиан не го приел и не мръднал от лагера си. Имал изгода да протака: армията на противника се снабдявала много трудно по суша (провинция Македония вече била напълно разсипана от реквизиции, а новата комуникация действала крайно бавно), а междувременно агентите на цезарианците полагали усилия да привлекат отделни части на своя страна.
Изчаквателната позиция, заета от Октавиан, принудила Антоний да предприеме действия за превземането на вражеския лагер. Той прехвърлил легионите на северния полуостров, независмо от крайно нездравословните условия в ниската му част, оставена незаета от Октавиан, изградил там втори лагер и се опитал да прекъсне източниците на вода на цезарианците, но това не му се удало. Извършени били и многобройни атаки на Октавиановия лагер. Тези опити продължили около 2,5 месеца и завършили без съществен резултат – в средата или втората половина на август Антоний изтеглил войските си отново в лагера край Анакториум. Малко преди това сам той за малко не бил отвлечен от диверсионна част на Октавиан, докато се разхождал по един мост почти без охрана.
Междувременно Агрипа направил втори рейд край Пелопонес, при който превзел Патра, блокирал Коринт по море и унищожил още една (Созий) или две (Созий и Нагидий) ескадри на Антоний – вероятно изтеглени от Амбракийския залив още преди дебаркирането на Октавиан в Епир.
В хода на тези месеци разложителната работа на цезарианците сред противника дала резултати: на страната на Октавиан преминали някои от Антониевите приятели (Гней Домиций Ахенобарб) и съюзници заедно с войските си (пафлагонският цар Филаделф, кападокийският Архелай и галатският Аминтас). Цар Ямблих и сенаторът Квинт Постумий били убити порази подозрението, че също се готвят да дезертират. Заподозряна в предателство се оказала дори и самата Клеопатра, която Антоний карал да опитва ястията и питиетата му. Тя обаче находчиво излязла от ситуацията, показвайки му, че ако си е наумила да го убие, той не би могъл да й попречи и така отново спечелила пълното му доверие.

В такава обстановка е било взето решението да се даде морска битка.

[T.Jonchev]

ЗАЩО МОРСКО, А НЕ СУХОПЪТНО СРАЖЕНИЕ? – продължение

Б.Възможностите на Антоний в края на август 31г.

Понеже Антоний е обвиняван (както от античните автори, тъй и от съвременните), че се бил съгласил с Клеопатра да даде морско сражение на Цезар Октавиан, вместо да използва другите възможности, които имал (обикновено това се пише, без тези възможности изчерпателно да се посочват) да спечели войната, тук правя опит да ги разгледам на фона на обстановката в края на август 31г. Според мен възможностите му са били шест:
1.Да остане с армията си при Амбракийския залив в относително бездействие. Тази възможност е чисто теоретична и я споменавам единствено за пълнота. Да бездейства той не можел поради снабдителните си затруднения, както и поради започналите дезертирания на съюзници и негови приятели. Очевидно било, че времето не работи за него, а за Октавиан и ако бездействал, рискувал да загуби войната. Наистина, до края на август никой от легионерите му не бил дезертирал (трябва да бъдем справедливи – легионите останали верни на Антоний дори след битката при Акциум), но едва ли той можел да разчита, че това ще продължи още месеци при дадените обстоятелства, особено ако не бъдат поведени в сражение.
2.Да преговаря с Октавиан. Такава възможност също не липсвала по принцип и Антоний със сигурност е знаел, че противникът му няма да откаже да води преговори (Октавиан преговарял с него дори на следващата година, когато настъпвал срещу Египет – във време, когато Антоний вече почти не разполагал с никакви сили). Но му е било също ясно, че воденето на преговори би било изгодно за Октавиан, а не за него: а) преговорите представляват протакане, при което непрекъснато усложняващото се продоволствено положение на Антоний щяло да се влоши; б) преговорите биха представили Октавиан като миролюбец, какъвто той много държал да изглежда; в) преговорите биха внесли допълнителни колебания и съмнения в лагера на Антоний. От друга страна Октавиан нямал никакво реално намерение да постига споразумения – той още в края на предната година преговарял единствено за да печели време и познавайки го достатъчно добре, Антоний едва ли е могъл да има илюзии в това отношение. В този смисъл воденето на преговори е било също съвсем безперспективно.
3.Да се сражава с Октавиан на сушата, използвайки численото си превъзходство. Всъщност близо три месеца Антоний се опитвал да прави точно това, но резултатите били нищожни. Превъзходството му в жива сила не било чак толкова голямо, че да помете лагера на врага си и всичките направени опити се били провалили. Очевидно не можело да се разчита, че един следващ опит ще бъде успешен. Да не забравяме, че дори самият Юлий Цезар не превзел упорито отбраняваната от галите Алезия, а сломил съпротивата на Верцингеторикс именно прекъсвайки снабдяването и с помощта на времето. Но тук времето помагало на Октавиан и Антоний, а не той имал продоволствени проблеми.
4.Да отстъпи със сухопътните си сили към Тесалия или към Централна Гърция, опитвайки се да увлече Октавиан след себе си, за да му даде сражение в по-изгоден момент и терен (напр. в полето при Фарсала, както впрочем той предлага по едно време). Тази възможност е неудачна, тьй като:
- Тесалия, както и цяла Македония били вече разорени от многобройните реквизиции и не били в със-
тояние да изхранват огромната армия. Тъкмо поради това тя се продоволствала не оттам, а чак
от Азия и Египет с доставки по море. Централна Гърция също не би могла да осигури продоволствието на армията за по-дълго време, като се има предвид, че ключовият пункт в нея – Коринт – също бил блокиран от цезарианците;
- Антоний едва ли е можел да разчита, че Октавиан ще го последва в скоро време. Времето работело за
цезарианците, а не за Антоний. Всяко забавяне утежнявало положението му предвид затрудненията с
доставките и започналите дезертирания;
- едно отстъпление от залива обричало флотата на Антоний, защото тя щяла да остане блокирана и със
сигурност щяла да попадне в Октавиановите ръце. Разбира се, Антоний можел да я унищожи преди да
започне отстъплението, но по този начин щял да се постави в още по-лошо положение. Пълното господство на цезарианците в морето предоставяло на Октавиан възможността да протака (любимата му тактика впрочем) и да победи Антоний, без въобще да се сражава, тьй като цялата Антониева армия щяла да бъде блокирана в южната част на Балканския полуостров, без шанс скоро да се измъкне от него.
5.Да се изтегли с флотата и да нареди на легионите също да се изтеглят. По този начин той можел със сравнително малки загуби да пренесе военните действия на друго, по-удобно за него място. Обаче корабите му били блокирани в Амбракийския залив и за да излязат оттам, трябвало да се даде морска битка.
6.Да разбие Октавиановата флота и да си върне господството по море, а чрез това да усили позициите си и на сушата.

Както се вижда, при създалата се към края на август обстановка, сражението по море не само не било абсурдно, но дори напротив – единственото логично, а и перспективно решение, осигуряващо (поне като замисъл) ако не пълната победа, то съхраняването в максимална степен на военните сили на Антоний, защото:
1.Ако той спечелел това сражение (шестата възможност), ситуацията незабавно се обръщала наопъки в негова полза:
1.1.Щял да възстанови морската снабдителна комуникация, което рязко подобрявало продоволственото положение на войските му при залива;
1.2.Загубвайки контрола в морето, Октавиан щял да изгуби своята снабдителна комуникация по море, което го поставяло пред същите продоволствени усложнения, които дотогава имал Антоний;
1.3.Времето щяло вече да работи за Антоний, а не за Октавиан;
1.4.Лишени от поддръжката на флотата, легионите на Октавиан щели да се окажат в много по-лошо положение от Антониевите дотогава, тъй като лагерът им можел да се блокира не само откъм морето, но и откъм сушата, благодарение на численото превъзходство на Антоний. Блокирането само откъм сушата, което Антоний бил опитал през юни-август не дало добър резултат именно поради морската снабдителна комуникация на Октавиан.
2.Ако пък сражението се окажело неуспешно (все пак Октавиановите кораби били повече, а Антониевите екипажи – доста оредели), Антоний все пак постигал (петата възможност):
2.1.Деблокиране и запазване на боеспособността на голяма част от флотата;
2.2.Възможност да оттегли легионите от залива, без те да бъдат преследвани от всички сили на Октавиан (понеже при наличие на Антониев боеспособен флот, Октавиан не можел да рискува да остави своите кораби без войници, за да преследва Канидий и това би го принудило да раздели силите си), т.е. при абсолютно съхранение на численото им превъзходство – и то в открит терен.

Защо – ако е така – решението да се води морската битка е толкова укорявано както през Античността, така и днес? Според мен причината е в развръзката на битката и последиците от нея, а не в липсата на целесъобразност при вземането на това решение.
Дали действително Клеопатра, в противовес на всички Антониеви легати, е настояла за него? Никак не ми се вярва – решението е било по-скоро очевидно и ако египетската царица е трябвало да го прокара с усилия, тогава се налага да се каже, че тя е имала качества на военен тактик повече, отколкото всички легати на Антоний, взети заедно. Но едва ли е било точно така. Никъде в изворите не се посочва конкретен Антониев приятел или легат да се е противпоставил на решението за морската битка: единствено Плутарх споменава за някакъв пехотен офицер (вероятно центурион), ветеран от походите на Антоний, който сутринта в деня на сражението, му отправя с тон на несъгласие въпрос в тази връзка. Късните обобщения на Дион Кассий Кокцеан, повлияни твърде много от официалната пропаганда, едва ли могат да бъдат безрезервно приемани.
Прави впечатление, че гръко-римската историография (не забравяме, че историята се пише от победителите, нали така?), а след нея и съвременната доста прецизно подбира боите, с които описва героите на това събитие: Клеопатра и приближените й (Ирас, Хармион, Мардион, Алексас и пр.) – в абсолютно черни краски; римските легати на Антоний – в бледи цветове с изключение на неколцина; самия него – ту в черно, ту в по-светло в зависимост от това доколко “се поддава” на внушенията на царицата; предалите го съюзни владетели – в много положителен или най-малкото в неутрален нюанс. Коя е тук детерминативната линия? Според мен това е пропагандата и политиката на Октавиан: той е миролюбец, той не желае войната, тя му е наложена едва ли не насила, за да спасява Рим от египетските домогвания. Всички, освен египтяните са потенциално невинни – донякъде дори и Антоний: той просто е обезумял, омагьосан от египтянката и предава Рим от любов. Всички римляни при Антоний (е, с изключение на тия, които Октавиан екзекутира след битката и след окупацията на Египет) са съвсем достойни хора, благородни римляни, които остават с него не защото подкрепят наложената му от царицата политика, а само от лична преданост – тази проява на почтеност следва да бъде зачетена, а животът им – съхранен. Ето защо всички решения и действия, които нямат успех, са приписани на Клеопатра – първо, за да бъдат оневинени онези, които получават прошката на победителя; второ, за да се подчертае дисбалансът между амбициите и способностите на тази жена, пред която Рим основателно или неоснователно трепери през 33-31г.; трето, за да се открои още повече позитивният образ на Октавиан с неговата политика на clementia (която впрочем не е негова, а на Цезар) и реставрация на res publica и mos majorum.

Разбира се, съзнавам ясно, че това мое мнение се противопоставя твърде радикално на всичко, което е написано в науката от Гардхаузен до днес по повдигнатите въпроси, но все пак смятам, че си струва труда такава хипотеза поне да бъде формулирана. Много се радвам, че предположенията, които Sir Gray изказа в един от постовете си тук, се схождат така добре с моите заключения - така поне няма да се чувствам "самотен бегач".

[Thorn]

Аз не считам за грешно решението на Антоний за морска битка. Грешка и безумие е да я зареже по средата и за да гони някаква вятърничава курва.

[Sir Gray]

Thorn, давай по-сериозно де,иначе е подигравка към дългите постове на Йончев.

Каквото аз бих определил като основния проблем е не решението за морска битка само по себе си, което ми се струва добре подплатено, а целите, търсени от тази битка:
- било ли е това сражение замислено като решително, сиреч унищожаване на цезарианската флота и възвръщане на морското преимущество? Ако да, то тогава защо е историята с изтеглянето на египетския флота и прекъсването на сражението в средата?
- дали е замислено само като пробиване на блокадата? Ако да обаче защо сухопътните сили не са съответно инструктирани в случай на успех да се изтеглят към вътрешността? Която липса на инструкции в крайна сметка довежда до тяхното капитулиране.

[Thorn]

Аз не се подигравам. Още един път казвам ,че няма нужда от десет страници пост, който да ми разкаже цялата история от Адам и Ева и накрая да ми каже, че няма рационална причина Антоний да зареже всичко посред битката. Дотогава всичко е разумно и обяснимо.

[T.Jonchev]

Thorn е прав, че е било грешка Антоний да хукне след Клеопатра (за "вятърничавата курва" няма как да съм съгласен, но каква е била всъщност Клеопатра е въпрос за друга тема). В това хукване наистина няма нищо рационално, но - влюбен бил човекът. Най-хубавото обяснение за това нерационално поведение на Антоний го дава сам той (но във филма "Клеопатра", където ролята му се изпълнява от Ричард Бъртън): "Виждах само, че моята любов си отива и че моето място е след нея". Това обяснение естествено е романтично и звучи лековато, но вие никога ли не сте били влюбени?

На въпросите на Sir Gray обаче може да се отговори по-аргументирано и по-исторично. Ето ги отговорите:


АНТОНИЕВИЯТ ПЛАН (ПЛАНОВЕ) ЗА СРАЖЕНИЕТО ПРИ АКЦИУМ

А.Фактите и тяхното обяснение в изворите и историографията

Дион разказва, че в последните дни на август при Октавиан от Антониевия лагер избягал Квинт Делий (Деилий), който съобщил, че по настояване на царицата Антоний е взел решение да даде морска битка с цел да се измъкне от Амбракийския залив и да се върне заедно с Клеопатра и част от войската си в Египет. Узнавайки това, Октавиан първоначално решил да улесни противника си: да го остави да пробие блокадата и да се оттегли на юг, за да стане ясно, че Антоний бяга и зарязва армията си, а след това да го подгони с бързите си либурни. Но по-късно (под влияние на Марк Випсаний Агрипа) се отказал от тази идея и се съгласил да проведе класически морски бой.
От своя страна Антоний, готвейки се за сражението, заповядал част от по-леките и слабовъоръжени кораби да бъдат потопени в залива. Тази стъпка той направил, за да може да използва техните матроси и гребци на големите си бойни кораби, тъй като екипажите в целия му флот били нападнати през зимата от някакви болести, които отнесли живота на много хора, така че се наложило през лятото да бъдат набирани принудително неопитни местни жители за гребци. Колко кораба са били унищожени съгласно тази заповед не е ясно (това не успяват да установят и подводните археологически проучвания, правени в залива в ново време), но те със сигурност не са били прекалено много – в противен случай източниците биха отбелязали изрично това (а може би биха го и квалифицирали като поредното безумие на влюбения Антоний). При все че имам определено виждане за приблизителен брой, предпочитам да не се ангажирам с числа, ако не е съвсем наложително – възприех това от Sir Gray.
Клеопатра пък наредила предани роби тайно от римските войници да натоварят на нейните кораби всичкия й багаж, както и военната й каса – това товарене продължило пет поредни нощи.
Междувременно на 28-31 август морето било много бурно и не позволявало движението на кораби. Антоний използвал това време, атакувайки за пореден път лагера на Октавиан – на 30 август – но само с няколко свои кохорти, може би за отвличане на вниманието на противника от морските приготовления. На 1 септември бурята престанала и Октавиан вече очаквал излизането на вражеската флота от залива, но се оказал излъган. Този ден тя не помръднала.
На 2 септември сутринта корабите на Антоний напуснали Амбракийския залив и се построили в боен ред от две линии пред входа му: в първата линия според източниците имало 3 ескадри – център и две крила, а във втората – само една, състояща се от 60 кораба под личното командуване на царицата. Античните автори не се схождат по въпроса кои лица са били начело на фланговите ескадри от първата линия, докато за командуващия в центъра са почти единодушни – това бил Марк Октавий. Според Велей Патеркул (който е най-ранен) и Апиан левия фланг командвал Гай Созий, докато Плутарх пише, че там начело стоял Целий. Хелий Публикола ръководел деснофланговата ескадра според Патеркул и Плутарх, а според Апиан това бил лично Антоний. Впрочем Плутарх също отбелязва, че и Антоний бил на този фланг, тъй че може да се предположи, че е бил наистина там, но като върховен главнокомандуващ, а не като командир на ескадрата, какъвто очевидно е бил Публикола. Подобни разноречия има и по въпроса за командващите на Октавиановата флота.
Когато флотът се стягал за боя, Антоний наредил да бъдат взети на борда мачтите и платната, обяснявайки, че ще се наложи да се преследва противникът. Освен това той заповядал на кормчиите да задържат корабите неподвижно като на котва и да не нарушават бойния ред.
Част от изложените дотук факти (потопяването на кораби; тайното натоварване на ценности и пари; качването на такелажа на бордовете, което никога не се практикувало в морско сражение) се разглеждат (още в източниците, но най-вече сред специалистите) като доказателство за намерението на Антоний и Клеопатра да изоставят войските при Акциум, т.е. според болшинството интерпретатори на събитията Антониевият план за това сражение е бил план за пробив на блокадата с цел бягство или поне оттегляне, който – според същите специалисти – се потвърждава категорично от действията на Клеопатра и Антоний по време на самото сражение. Това становище почива изключително на разказа на Дион Кассий, както посочих в началото.
По-нататък събитията се развиват по следния начин:
През цялата сутрин двете флоти останали неподвижни на разстояние от около 8 стадия една от друга и построени в боен ред. Било пълно безветрие. Понеже краищата на фланговите ескадри на Антоний опирали във външните брегове на залива и били защитени от тях, а редът им бил силно сгъстен и поради това несъкрушим, цезарианците не посмели да атакуват фронтално. Плутарх споменава, че Цезар Октавиан се чудел как да измъкне противника от теснината, да го накара да разстрои бойния ред, за да могат либурните му да се вмъкнат между вражеските кораби и да ги нападат отстрани. Дълго време обаче това не му се удало.
Към обед излязъл вятър, който задухал откъм сушата. Скоро след това левият фланг на Антоний, командван от Гай Созий (или Целий – според Плутарх) атакувал десния фланг на Октавиан, където се намирал и самият той. Това била твърде самоуверена атака според античните автори – Созий бил сигурен, че корабите му са неуязвими. Но ескадрата на Октавиан се оттеглила на запад, за да принуди този фланг да се откъсне от останалите кораби и тъй по-лесно да го обкръжи. Корабите на Созий я преследвали упорито, но не могли бързо да я настигнат, понеже, въпреки че носели такелаж, платната им не били вдигнати. Приема се, че десният фланг на Октавиан завързал бой със Созий едва когато последният се бил откъснал достатъчно напред и бил нарушил бойния ред, което позволявало обкръжаване. Но явно и централната ескадра на Антоний е поддържала Гай Созий – тя също напреднала на запад след Созиевата. Ако е останала неподвижна, египетската ескадра, която била разположена в самия вход на залива, въобще не би могла да потегли. Явно настъпление започнала и деснофланговата ескадра, начело на която били Хелий Публикола и сам Антоний. Срещу тях действал лично Агрипа, който – макар да се приема, че е играл ролята на фактически главнокомандуващ на Октавиановата флота – се намирал на този фланг заедно с началника на ескадрата Луций Арунций.
Към два часа наше време, когато боят се бил разгорял по протежение на цялата линия и извън него оставала единствено египетската флота, тя потеглила внезапно с опънати платна и след като пресякла полесражението, заплувала с пълна скорост към северозападния бряг на остров Левкадия. Веднага след това Антоний с някаква пентера (а не с командния си кораб) на свой ред преминал през биещите се флоти от север към юг, за да настигне египетския флагман “Антониада”. Той се прехвърлил на него в момента, в който няколко либурни (командвани от Евриклес), които го били сподирили, атакували царския команден кораб, но били успешно отблъснати. Цезарианците не можели да преследват египетската флота, тъй като не разполагали с платна и тя се отдалечила почти без загуби от мястото на сражението, последвана и от някои други кораби на Антоний, броят на които остава неизвестен.
Битката при Акциум продължила обаче с неотслабваща ярост до края на деня. За да превземат корабите на Антоний, цезарианците трябвало да ги нападат с по 2-3 либурни едновременно или да ги опожаряват с огън, хвърлян от корабните балисти. Знаменитите харпакси, изобретени от Агрипа през 36г., били безсилни срещу високите бордове и кули както поради дебелите обшивки, така и поради огромното тегло на октерите и декерите на антонианците. Едва вечерта, когато вече били загубили доста съдове и най-сетне разбрали, че Антоний го няма, неговите кораби започнали да се предават на Октавиан, но 24 успели да напуснат битката, вмъквайки се обратно в залива зад силните укрепления на входа му.
Опасявайки се от нежелани обрати, Октавиан задържал своята флота и армия в бойна готовност през цялата нощ и сам прекарал тази нощ на командния си кораб.
Междувременно флотата на Клеопатра продължила на юг и на 5 септември спряла на нос Тенарион (най-южната точка на Пелопонес). До този момент Антоний не бил разменил нито дума с царицата и дори категорично отказвал да я види, въпреки че пътували на един кораб. Едва на Тенарион нейните придворни го предумали да престане да страни от нея. Оттук той изпратил куриери обратно към Акцийския нос (но по суша) със заповед до Публий Канидий Крас легионите да отстъпят през Македония към Азия.

Б.Моето обяснение на същите факти

Не съм в състояние да приема традиционната интерпретация на Антониевия план за сражението - че целта му е оттегляне на флота и сухопътните войски от Амбракийския залив или дори елементарно бягство. Срещу тази интерпретация (по-скоро два варианта на интерпретация) има важни аргументи.
1.Самият Октавиан не бил убеден вечерта след сражението, че е категоричен победител и се опасявал от изненади (затова държал войските и корабите си в готовност и през нощта). Това показва, че той считал отплуването на Антоний за някакъв маньовър и не е изключвал завръщането му – каквото очакване впрочем имали всички антонианци в дните след битката. На основание на това заключение трябва да направим извода, че доста късният (III в.) разказ на Дион Кассий за това, как Делий (Деилий) бил уведомил предварително Октавиан за намеренията на Антоний, не е – меко казано - никак точен.
2.Антоний бил натоварил, както е известно, на своите кораби 22 000 войници (колко е имало на корабите на Клеопатра не се знае). Неговите кораби обаче били големи и със значителна товароподемност, така че той можел да качи на тях поне 2,5 пъти повече войници. Защо не го е направил, ако целта му е била да се оттегля или да бяга? Защо сам се е лишил от немалка част от войската си?
3.Нито един от корабите на Антоний не бил получил заповед за напускане на сражението, което би било изключено, ако се е планирало оттегляне. Флотата му не само не разбрала, че го няма, но продължила да се сражава най-самоотвержено часове наред след неговото отплуване;
4.Поведението на легионите му на сушата. Те също напразно чакали завръщането му дни наред. Чак на 5.09. на Тенарион Антоний решил да нареди на Публий Канидий да започне отстъпление от залива -
следователно сутринта на 2 септември не го е направил, а това също не е възможно, ако планът е бил оттегляне;
5.Тридневната студенина на Антоний към царицата остава напълно необяснима, ако това, което се е случило при Акциум, е резултат от предварително планувани действия – било за оттегляне, било за бягство.

Ако ли пък говорим за възможността Антоний и Клеопатра да са имали простичкото намерение да спасяват себе си при Акциум, смятам, че Антоний не би се намирал на десния си фланг, а заедно с царицата на левия – в единствено възможната посока за бягство – на юг, към Египет. Да не говорим, че той би могъл да се спасява и без усложненията, които създава едно сражение, при това в морето.

Всичко необяснимо обаче става обяснимо, ако приемем, че Антоний е дал сражението при Акциум, планувайки да разгроми Октавиановия флот и само в краен случай, ако не успее да го унищожи – да предприеме оттегляне на всички сили, които държал в залива. При такъв план не е било необходимо да се дават предварителни заповеди за оттегляне нито на корабите, нито на легионите (за да не се внасят колебания и съмнения без крайна нужда), но се налагало потопяването на корабите, както за да бъдат използвани екипажите им, така и за да не попаднат те в плен, ако битката бъде неуспешна и се наложи оттегляне. Натоварването на корабните такелажи би било оправдано и при двата случая – победа и преследване, както и оттегляне – но естествено преди битката Антоний обяснил само едната причина за тази своя заповед.
Що се отнася до тайното товарене: като се има предвид, че неколцина съюзни царе дезертирали, явното товарене на ценностите е можело да предизвика подобни съмнения у Антониевите легионери и по отношение на царицата на Египет, което би се отразило много зле върху настроенията – армията добре знаела, че цялата й издръжка произлиза от кесията на Клеопатра, която отпуснала 20 000 сребърни таланта за воденето на войната (половин милиард драхми).

Както изглежда, Антоний имал намерението да примами Октавиан да нападне в теснината пред входа на Амбракийския залив. Разполагайки с мощните си октери, нонери и декери, великолепно въоръжени, защитени и в сгъстен боен ред, той знаел, че вражеските либурни не са в състояние да използват преимуществата си и точно затова наредил на кормчиите си да държат корабите като на котва. Но той добре познавал Октавиан и неговата предпазливост и е можел да предположи, че последният няма да се реши на такава самоубийствена атака, която – дори да постигне успех – ще го дари с твърде пирова победа. При подобна ситуация било много вероятно Октавиан да не нападне и сражението въобще да не се състои.. Но Антоний не би могъл да си позволи подобен развой в ситуацията, в която се намирал – той буквално нямал време за губене. Ето защо, решавайки да даде сражение, не можел да се откаже от него, независимо от поведението на Октавиан. Ако Октавиан не нападнел неговите кораби на позицията им, трябвало сам Антоний да нападне. Предвид това, мисля че атаката, проведена от Созий на левия фланг, не е била предприета самоволно и против разпорежданията на главнокомандуващия, както обикновено се счита, а наопъки – по негови предварителни и то много прецизни заповеди. Точно поради това в един от предните постове споменах, че е възможно Антоний да е имал не един, а два плана за сражението – за позиционен бой, в който флотата на противника да бъде обезкървена; за настъпателно фронтално сражение с евентуално нанасяне на флангов или тилов удар.
Има още един интересен детайл, чиято роля в битката ми се струва подценявана: вятърът. Прави впечатление, че докато нямало вятър, всички кораби на Антоний стриктно спазвали предварителната заповед да стоят като на котва, въпреки че това продължило изключително дълго и било съвсем ясно, че Октавиан няма да атакува. Когато обаче задухало откъм брега, Созий неочаквано “нарушил” заповедта и започнал настъпление.
Би могло да се каже, разбира се, че корабите на левофланговата ескадра атакували именно след излизането на вятъра, понеже били прекалено тежки и бавноподвижни само с весла в сравнение с леките вражески либурни и нямало смисъл да настъпват в безветрие. Може, но не би било вярно – те настъпили точно по същия начин, по който биха го направили и без вятър, тьй като мачтите и платната им не били вдигнати. Всъщност от вятъра се възползвала единствено египетската ескадра, следователно настъплението на Созий най-вероятно е било предприето в пряка връзка с нейните действия.
Каква роля в Антониевия план е трябвало да изиграе тя?

ДЕЙСТВИЯТА НА КЛЕОПАТРА


Както вече стана дума в предните постове, в самия разгар на сражението, когато всички вражески кораби били вече вплетени в бой едни срещу други и изходът все още оставал далечен и неясен, командваната от Клеопатра египетска ескадра с издути платна се хвърлила в центъра на битката и като прекосила полесражението, поела бързо на юг-югозапад покрай бреговете на Левкадия. Настигайки “Антониада” с една своя пентера, Антоний се качил на борда му, след което царската ескадра продължила на юг и напуснала сражението.
Като се има предвид положението в момента на оттеглянето (победата все още не клоняла на ничия страна) с право в науката се приема, че дори да не е основна причина за поражението на Антоний, това оттегляне допринесло изключително много за него.

Историографските обяснения

Какво накарало египетската царица да побегне?
От античните източници единствен Плутарх дава някакво обяснение: той намеква, че Клеопатра се била уплашила. Обаче образът на тази забележителна жена се налага с такава сила, че никой от специалистите не приема думите му за чиста монета. Търсят се други, не тъй “обикновени” причини, които хем да отговарят на съобщаваните в изворите факти, хем да не помрачават всепризнатите й качества. А че не е била страхлива, е наистина безспорно – за смелостта й има достатъчно доказателства.
Ето трите най-популярни историографски обяснения за действията й в хода на битката:
1.Тъй като най-често самото сражение при Акциум се интерпретира като замаскиран начин за оттегляне (бягство), потеглянето на Клеопатра се разглежда като част от предварителна уговорка между нея и Антоний, която била реализирана в хода на сражението. Акцентира се върху това, че очевидно неслучайно египетската флота е била с вдигнати платна – тя просто чакала излизането на вятър, за да потегли. Според някои автори разпореждането на Антоний за такелажите било направено не за да бъдат те използвани по време на битката (все едно с каква цел), а за да не се стори някому странно, че египетските кораби влизат в сражение с мачти и платна. Фактите сочат, че действително само египетската ескадра си е послужила по предназначение с такелажа.
Дори да игнорираме военно-политическите контестации, които изложих в предните постове срещу възможността Акцийската битка да е водена, за да маскира оттегляне (бягство), тази хипотеза не е в състояние да обясни два съществени факта: а) защо Антоний се е намирал на десния фланг; б) защо тъй дълго се сърдил на царицата след напускането на сражението.
2.Има историци, които допускат, че действията на царицата са били предварително съгласувани с Октавиан. Очаквало се след като Клеопатра напусне битката, Антоний да попадне в плен, но планът се бил провалил, защото той също успял да се изплъзне. Измяна на съюзник в хода на сражение е твърде често срещано явление както през Античността, така и през Средновековието, а не липсват примери и от по-ново време. И ако тази хипотеза не е на първото място по популярност, причината е по-скоро емоционална: хората, пък и повечето специалисти не искат и не могат да си представят как Клеопатра изменя на на голямата си любов – все едно да твърдим, че Жулиета предава Ромео. Само че ако не бъдем толкова тънко чувствителни и позагърбим романтиката, трябва да признаем, че голямата любов на Клеопатра не е Антоний, нито дори Цезар, а Египет и царската й диадема – все пак тя се самоубива не над трупа на Антоний, а по-късно, когато става окончателно ясно, че е загубила безвъзвратно страната и властта си.
Привържениците на тази “безчувствена” хипотеза посочват в нейна подкрепа известни факти, които, макар да нямат еднозначно тълкувание, все пак могат да се разглеждат като аргументи: подозренията на Антоний при Акциум, които царицата находчиво парирала; предаването на Пелузиум на цезарианците през 30г. от Селевк – комендант, който тя била назначила; измяната на нейната флота в битката за Александрия и т.н.
Освен това тази хипотеза има предимството, че обяснява поведението на Антоний от момента, в който се качил на “Антониада” до пристигането на нос Тенарион. Но пък има и един съществен недостатък: в никой източник не се споменава Клеопатра да е изменила на Антоний в битката при Акциум. А ако е било така, римската пропаганда не би пропуснала да се възползва, за да я очерни още повече (по-късно, разбира се, вече след смъртта й – особено ако е имало договорка между нея и Октавиан).
3.Някои предполагат, че Клеопатра помислила Антоний за убит в сражението и това предизвикало нейното бягство. В това също има логика: знаем, че той доплувал до нейния флагман с някаква пентера, а не със своя navus praetoria – не е изключено командният му кораб да е бил потопен; ако приемем, че приятелите му (с изключение на подкупените от царицата) били нейни противници и непрекъснато го съветвали да я отпрати в Египет, както свидетелстват изворите, тя е можела да се опасява, че след смъртта му всички ще преминат на страната на Октавиан, а при това положение тя неизбежно щяла да бъде пленена. Едно такова съображение е достатъчно, за да мотивира решението й да напусне веднага битката.
Тази хипотеза също може да обясни иначе странното поведение на Антоний от 2 до 5 септември. Но пък не може да обясни нещо друго.

Ролята на египетската ескадра във втория Антониев план за сражението

Известно е, че 60-те кораба на царицата се намирали във втората линия, зад ескадрите на римската флота. Приема се, че били построени в самия вход на Амбракийския залив – в най-тесния участък. Последното няма как да отговаря на истината, понеже най-тесният участък на входа има ширина ок.600 м, включително с плитчините, а дори при сгъстен боен ред това пространство е крайно недостатъчно за толкова кораби. Полосата, заемана от един голям кораб (октера, нонера, декера) е не по-малка от 18-20м (включва самата ширина на кораба, външната дължина на веслата и двете полудистанции отстрани, необходими за да може корабът да маневрира, без да се заплитат веслата му в тези на съседния). Така че ескадрата на Клеопатра е била построена не точно на най-тясното място, а по на запад, на изхода на залива, където разстоянието между двата бряга надхвърля 1200 м. Що се отнася до римската флота, данните на източниците и топографията на района около залива показват, че нейните ескадри са били разгърнати поне на 2-3 стадия пред египетската, за да бъде възможно хем фланговете им да опират до брега, хем дължината на бойната линия да не надвърля 3,8-4 км (колкото е дълъг приблизително сгъстеният боен ред за корабите, с които разполагал Антоний). При това положение левият фланг на ескадрата, командувана от Гай Созий, е достигал до тесния полуостров, който се протяга подобно на ръка от остров Левкадия и затваря от север входа на т.нар. Диориктос – протока между острова и материка. На всички карти и схеми на битката при Акциум, които съм виждал, тези подробности са отразени всъщност неправилно, а те са извънредно важни.
Опитах се да покажа, че атаката на левия фланг на антонианците, ръководен от Созий, не е била своеволна, а запланувана и свързана с излизането на вятъра, от който се възползвала единствено египетската флота. Очевидно това настъпление е целяло да отблъсне цезарианците от Левкадия и да даде оперативен простор за корабите на Клеопатра – точно затова атаката е била поддържана и от централната ескадра на Марк Октавий. Въпросът е: за какво е бил предназначен оперативният простор? За бягство или за нещо друго?
В един от горните постове някой (мисля, че беше Sir Gray) беше споменал прословутия филм “Клеопатра” с Елизабет Тейлър, та тогава се сетих, че в него имаше следната сцена от битката: докладват, че Антоний се намира в центъра на Октавиановата флота и е обкръжен; разтревожената царица заповядва на своя адмирал Евфранор (всъщност родоски наварх, загинал в битката при Каноб 16 години по-рано) “Пратете помощ!”, а той отговаря: “Нямам какво да пратя”. Този филм съдържа немалко грешки, както впрочем и всеки исторически филм. В случая – имало е какво да се прати и е чудно, че никой специалист не е допуснал, че потеглянето на Клеопатра може да е имало за цел не напускане на сражението, а наопъки – намеса в него в критичния му момент. Защото това е много логично: вече всички римски кораби и от двете страни са били вкарани в сражението (фактът, че Антоний е преследван много слабо от Евриклес, сочи, че Октавиан не е имал повече резерви) и единствено Клеопатра е разполагала със свежи сили, с които могла да реши изхода на боя, атакувайки във фланг или в тил Октавиановата флота. Мисля, че това е бил най-важният елемент от втория план на Антоний за провеждането на битката (ако първият – за позиционно сражение – не се окаже успешен поради предпазливостта на противника). Този замисъл напомня за действията на Юлий Цезар при Фарсала, където резервът нанася унищожителен удар върху левия фланг и тила на Помпеевите легиони. Като се има предвид преклонението на Антоний пред Цезар, а и собствените му военни дарби, може да се предположи, че той се е опитал да проведе един морски вариант на Фарсалската битка.
Какво собствено доказва, че маневрата, предприета от египетската царица, е имала за цел атака, а не бягство? Смятам, че такова доказателство има и то е следното:
След като потеглила, египетската ескадра преминала през самото полесражение. Защо, ако е бягала, Клеопатра е минала по този толкова рискован и най-вече сравнително дълъг за напускане на битката път? Неизбежно ли е било това преминаване, не е ли имала друг избор?
Тъй като посоката на движението й е юг-югозапад, това значи, че е пресякла разстроената вече линия на ескадрата на Гай Созий. Както знаем, преди неговото настъпление между центровете на двете флоти е имало разстояние от 8 стадия (ок.1,4 км). Но понеже Антониевият боен ред е acies lunatas falcata (изпъкнала към противника дъга – най-общо казано), Созиевата ескадра е била разположена в отстъп спрямо тази на Марк Октавий, на около 2-3 стадия зад която са стояли египетските кораби. След началото на Созиевото настъпление, при което той се опитал да достигне и атакува десния фланг на Октавиан (който пък се оттеглял назад известно време, избягвайки боя), след него потеглила централната ескадра, а вероятно също и деснофланговата, при което цялата първа линия на Антоний преминала в настъпление срещу цезарианците. Това означава, че цялата линия се е отместила на запад минимум с 8 стадия, дори да приемем, че централната ескадра на Октавиан въобще не е мръднала от първоначалното си място. Созий обаче трябвало доста да преследва оттеглящите се пред него кораби, докато накрая се откъснал от централната ескадра, т.е. между неговите кораби и тези на Марк Октавий се получила пролука от минимум 3-4 стадия – достатъчна, за да успеят либурните да предприемат заобикаляне и обхващане на десния му фланг без непосредствена опасност за собствения им тил. Това означава, че когато Клеопатра е потеглила, между нейните кораби и тези на Гай Созий е имало внушително празно пространство, ограничавано от юг от входа на Диориктос и северния бряг на Левкадия, от югозапад – от северозападния бряг на Левкадия, а от запад – от биещите се кораби, които се намирали поне на 15 стадия (ок.2,7 км) от египетската флота. Така че, за да премине през сражаващите се кораби, Клеопатра е трябвало да пропътува тези близо 3 км. Ако целта й е била да избяга, извършената маневра само я забавяла, да не говорим, че я приближавала до боя, вместо да я отдалечава от него. Ако целта й била да избяга, египетската царица имала дори не една, а две алтернативи:
1.Да премине през Диориктос, т.е. между източния бряг на Левкадия и материка. Това бил най-късият, най-удобният и същевременно напълно сигурен път на юг към Пелопонес – използвали го дори през зимата, понеже бил достъпен за плуване даже по време на морски бури. А още от момента на построяването на флотата на Антоний в боен ред (сутринта) северният вход на Диориктос се намирал под негов контрол – корабите на Гай Созий били разположени малко по-западно от него, т.е. той оставал в тила им.
2.Да премине покрай биещите се кораби (между тях и северните брегове на Левкадия), а не през тях.Този път е доста по-дълъг от предишния, но бил също тъй сигурен, понеже Октавиан не разполагал със сили, които биха могли да попречат на оттеглянето на Клеопатра край бреговете на Левкадия.

Фактът, че не била избрана нито една от тези алтернативи, а напротив – царицата се хвърлила с целия си флот в разгара на битката – доказва, че целта на маневрата е била атака, а не бягство. Източниците говорят за бягство, защото маневрата завършила с него, въпреки че не за това била започната. Причината атаката на египетската флота да не бъде развита и да се превърне в бягство е възможно да е било неочакваното за Клеопатра известие за потопяването на Антониевия флагман. Смъртта на Антоний обезсмисляла всяка тактическа победа – ето защо царицата побързала да се погрижи за собствената си сигурност, за децата си и за Египет.


Бях толкова разточително обстоятелствен не за друго, а защото смятам, че когато лансираш някаква хипотеза това трябва да се прави не като залепване на етикет, а с всички възможни аргументи, както и да се изнесат аргументи против хипотезите, с които не си съгласен. Освен това изчерпателната фактология около сражението не е чак толкова известна, а и аз нямаше как да зная кой от четящите потребители я познава и кой не. Ако съм прекалил - моля да бъда извинен.
Е, това е. Quid potui - feci.

[Thorn]

Ок, възможно е. Антоний пак си остава влюбен глупак - могъл е да прати някой от приближените си да разбере какво става, а не лично да я гони.

Освен това съм съгласен да оттегля от Клепатра етикета "вятърничава".

[T.Jonchev]

Очарован съм :tup: А за съществителното - :vb_sad: ?

[resavsky]

Йончев искаш да кажеш че нелепа случайност е лишил Марк Антоний и Клеопатра от победа?Кой знае историята е пълна с подобни случайност.Как ли щеше да изглежда историята ако Клеопатра беше атакувала корабите на Октавиан?Или ако Марк Антоний въобще не беше взимал Клеопатра със себе си а я беше оставил в Египет?Очевидно опитен военен не би допуснал нейната грешка.

В тази връзка дали отиването на Антоний на египетската флота не е имало за цел да убеди Клеопатра че е жив за да се върне на бойното поле?Тогава защо египетските кораби не са се върнали?

[T.Jonchev]

Да, излиза, че е нелепа случайност. Трудно ми е да предскажа какво би станало, ако ударът е бил нанесен - все пак това са 60 внушителни кораба, атакуващи вплетен в нелек бой враг, който няма резерви. Може би Антоний щеше да изтръгне победа и всичко да се развие по съвършено различен начин не само в римската история. Но може би и не - Антоний е бил добър пълководец, но не и добър държавник. Винаги е действувал под нечие ръководство. Освен това е бил човек на живота, бонвиван, а такива хора просто нямат търпението да управляват - за тях властта е главно средство да живеят както им се харесва.
Навремето Паскал казал, че "ако носът на Клеопатра е бил малко по-къс, светът днес щеше да има друг вид". Не зная какво точно е имал предвид, но във всеки случай никой не е мерил носа й, изразът е метафоричен. Можем да приемем, че се отнася и за този случай.

Защо египетската флота не се е върнала обратно, след като Антоний е стъпил на царския флагман? И на мен ми се ще да зная, но няма как - липсват каквито и да е данни, дори и косвени, за да може човек поне да предполага.