МИСТЕРИЯТА В БИТКАТА ПРИ АКЦИУМ

[T.Jonchev]

Морската битка при Акциум на 2.9.31г. пр. Хр. между Цезар Октавиан и Антоний се оказва решаваща за хода на световната история, тъй като след победата над Антоний и Клеопатра дългото управление на Октавиан радикално и завинаги променя целия римски свят.
Според специалистите сражението при Акциум протекло по следния начин:
След като взел решение (под влияние на Клеопатра и в разрез с мнението на своите приближени, както се твърди) да води морски бой, Антоний заповядал да потопят една част от корабите (по-малките и по-слабосъоръжените), за да прехвърлят техните екипажи и гребци на декерите и пентерите, тъй като през последните месеци били измрели мнозина гребци. На 2 септември сутринта Антониевата флота, на която били натоварени 20 000 легионери и 2 000 токсоти, излязла от Амбракийския залив и се построила в две линии: в първата, която била разгърната в бойния ред acies lunatas falcata (изпъкнала към противника дъга) се намирали ок. 170 големи кораба, а във втората стояли 60-те декери на египетската царица. Всички кораби по нареждане на Антоний били взели на борда мачтите и платната си, което било необичайно за морско сражение и което често се коментира като предварително намерение за бягство.
Флотата на Цезар Октавиан с 50 000 легионери на борда, на свой ред се построила срещу Антониевата във forceps. Между центровете на бойните редове на противниците имало разстояние от 8 стадия – това античните автори изрично отбелязват.
На брега край своите лагери останали онези войски, които главнокомандуващите не били взели на корабите: близо 70 000 легионери и съюзници на Антоний под командата на Публий Канидий Крас и около 30 000 легионери и съюзници на Цезар Октавиан под командата на Тит Статилий Тавър Сизенна.
Почти до обяд сражението не започнало. Корабите на Антоний оставали неподвижни пред входа на залива, а Октавиановите не смеели да ги нападнат там поради теснината на мястото, гъстия им стройи добре защитените от брега флангове, което не давало никаква възможност на либурните да проникнат сред тях, за да атакуват отстрани тежките, високобордни и с дебели обшивки съдове на Антоний.
Към обяд въздухът най-сетне се раздвижил и откъм сушата излязъл вятър. Не много време след това левият фланг на Антоний, командуван от Гай Созий, заплувал ( с гребла, мачтите не били издигнати, нито платната опънати) срещу десния фланг на цезарианците. Началникът на този фланг Марк Лурий обаче се оттеглил назад, за да принуди Созий да се откъсне от останалата флота. Корабите на Созий продължавали да плуват след оттеглящия се Лурий, без да могат да го достигнат, тъй като били много по-тежки и бавни от Октавиановите либурни. Созий бил последван и от централните и деснофланговата ескадра, където се намирал самият Антоний.
След около час или два двете флоти се сблъскали яростно. Макар че Антониевите кораби вече били нарушили бойния си ред, не се оказало никак лесно да бъдат таранирани и абордирани поради мощните бордове и обшивки. Описващите сражението антични автори отбелязват, че се налагало по 2-3 либурни на Октавиан да атакуват един Антониев кораб, за да успеят да го превземат или потопят.
Когато битката вече била в разгара си, египетската флота, която дотогава оставала неподвижна във входа на Амбракийския залив, внезапно потеглила на югозапад (горе долу по посока на остров Левкадия) с вдигнати платна и се врязала сред сражаващите се, внасяйки голямо объркване. Като преминала през биещите се кораби, тя продължила на юг към Левкадия. По същото време Антоний напуснал сражението и с една пентера (вместо със своя команден кораб, който със сигурност е бил декера) настигнал царския флагман “Антониада” и се качил на борда му. Няколко Октавианови кораба се опитали да атакуват “Антониада”, но били отблъснати и цялата египетска флота, следвана и от други кораби на Антоний (неизвестен брой) се отдалечила от полесражението с пълна скорост. Останалите кораби на Антоний обаче продължили да се бият чак до вечерта,без въобще да разберат, че Антоний го няма. Флотата на Цезар Октавиан, командувана от Марк Випсаний Агрипа, най-сетне изтръгнала победата, но с голям труд. Ситуацията била толкова неясна, че Октавиан заповядал на войските и ескадрите си да останат в бойна готовност през цялата нощ след битката. Сам той също нощувал на кораба си.
На следващия ден предложил на Антониевия легат Канидий Крас да капитулира, но получил отказ. Войниците на Антоний запазили верността си към своя вожд цяла седмица, очаквайки неговото завръщане. Едва когато Канидий Крас, отчаян от липсата на известия от Антоний, избягал от лагера, легионите се предали и минали на страната на Октавиан.
Междувременно египетската флота била продължила на юг. Антоний не само не продумал на Клеопатра, но дори отказал да я види. Едва на 5 септември, когато пристигнали на нос Тенарос (най-южната точка на Пелопонес), склонил да общува с нея. Същия ден той изпратил оттам по суша куриери към Акциум със заповед до Канидий Крас да оттегли легионите през Македония. Но когато куриерите пристигнали, не заварили вече никого при Амбракийския залив: Октавиан бил изпратил предалите се легиони за Италия, а сам начело на своите, се бил отправил за Атина.


Много неща около това сражение остават и до днес неясни, въпреки многобройните опити да се хвърли светлина върху тях, а обясненията и твърденията около други пораждат справедливи съмнения:

1.Още римските източници насаждат схващането, че морското сражение било дадено по изключителното настояване на египетската царица. За това е писано толкова много, че човек остава с впечатлението, че Антоний е допуснал генерална грешка като се сражавал в морето, вместо на сушата, поради което загубил не само битката и войната, но в края на краищата и живота си. Така ли е обаче в действителност?
2.Неясен остава планът на Антоний за сражението. Нещо повече – стои въпросът: един ли план е имал той за протичането на морската битка или два?
3.Обикновено се твърди, че в боя Антоний е вкарал ок. 230 кораба (в т.ч. 60 египетски под личните заповеди на Клеопатра), а Октавиан – ок.260. Но има данни, които хвърлят сянка върху реалистичността на този брой. На корабите си Октавиан натоварил 50 000 легионери, а Антоний на своите – 20 000 и 2 000 стрелци. Но Октавиан имал главно либурни, т.е. не особено големи, но много повратливи и бързи кораби. Как тогава на една либурна е успял да качи средно по 192 войници (освен екипажа и гребците), след като обичайният военен състав за либурната е 1 центурия (80 легионери)?
4.И най-сетне, проблемът на проблемите: как да си обясняваме действията на Клеопатра? Можем ли без резерви да приемем намеците на гръко-римските историци и аналисти – нейни противници или намиращи се под влиянието на нейните противници – че египетската царица просто се уплашила и зарязала битката, в която се решавал въпросът за господството над света и която – според същите тези историци и аналисти – тя самата била предизвикала?

Струва си да се поумува, нали?

[Юлиан Август]

Е, както е казано- победителите пишат историята. Но Антоний е имал превес на сушата в численост и с по-големия си опит се е очаквало може би да постигне лесна победа. Вижда се , че легионерите му демонстрират безрезервна лоялност. Няма съмнение, че биха я демонстрирали и на сушата.
Риските източници наистина наблягат на факта, че Антоний се оттегля твърде бързо, докато флотата му още се сражава, но мисля, че той е изгубил сражението още с маневрата на Созий. С тежките си кораби няма никакъв шанс да застигне октавиановите.

Планът на Антоний не е никак лош- ако подмами либурните да атакуват пурви, после да ги разпръсне с контраатака. Но едва ли е имал втори план, защото когато пъвия не сработва, той просто се хвърля в битката- вместо да се откаже и да слезе да търси битка на брега. Така че, според мен е допуснал грешка.

Колкото до броя на екипажаите на окт. кораби, е според мен историците тогава са посмалили бройката на либурните, за да изглежда по-равносойна и напрегната битката, но едва ли е било с пъти в по-малко. Екипажа е било нужно да се увеличи, защото се атакуват големи кораби с много войници на борда и при абордажа се е постигнало по-ефективен превес в жива сила- още повече, че абордиращите нападат от различни страни и разконцентрирват отбраняващия се.

[Thorn]

Един мъж оглупял от любов и една жена, която е постигала всичките си политически успехи чрез предлагане на тялото си. Когато почнала да определя и политическите и военни решения на Антоний - капут!

[T.Jonchev]

Thorn, прибързваш. Всъщност това, което казваш, точно повтаря лансираната през 32-30г. и след това в Рим пропагандна версия за безхарактерността на Антоний, за това, че е "омагьосан" от Клеопатра и др. под. Нещата едва ли са били чак толкова елементарни.

[Thorn]

Напротив - мисля, че простото обяснение е вярно. Търсенето на някакви дълбоки конспиративни причини за явни глупости /а как иначе да наречеш факта, че Марк А. зарязва огромната си армия без да е влязла в бой и флота си насред нерешена битка/ е търсене на теле под вола. Разумна причина няма, остават ирационалните. Един мъж, чалнал се по една к...а!

[haha]

Ето го и новото оръжие,изиграло ключова роля при победата на Октавиан - абордажния харпун (харпакс).Разработено е от адмирала Агрипа.Представлява обкована с желязо и завързана с въжета триметрова греда с метален зацепващ се край. Харпунът се изстрелвал и се забивал в палубата. Наконечникът бил така направен, че се разтварял, след като се забивал и било почти невъзможно да го измъкнат. След това неприятелският кораб бил придърпван и превземан на абордаж.

[T.Jonchev]

ВЪПРОСЪТ ЗА БРОЯ НА КОРАБИТЕ

А.Корабите на Антоний

Както по-горе споменах, освен флотата на египетската царица (60 бойни кораба), изворовите данни сочат, че в битката при Акциум Антоний разполагал със 170 големи кораба. Този общ брой (230) шества в изследванията от средата на XIX в. досега. Но въпреки сравнителното единодушие у специалистите относно количеството на корабите, този брой изглежда странен на фона на всички свидетелства на източниците. Известно е, че през 32г. в Ефес са концентрирани над 800 кораба на Антоний и 200 египетски (наистина, има известно разноречие дали египетските кораби влизат в броя на 800-те или са извън него). Известно е и това, че в края на същата година основната част от този флот (500 кораба) били стационирани в Амбракийския залив и там са прекарали цялата зима. В края на пролеттта, когато Клеопатра, пристига при залива, с нея трябва са дошли и други кораби – напр. флагмана й “Антониада”, както и няколко други кораби, предназначени да возят багажите й и египетския двор, който придружавал царицата. Несъмнено тези кораби дотогава са пребивавали в Патра, където Антоний и Клеопатра прекарват известно време, преди да се отправят на север към Акциум след дебаркирането на Цезар Октавиан при Акрокераунион.
Така че корабите в залива излизат общо над 500. Ако в битката са участвали само ок.230, както се твърди, какво е станало с другите над 270?
1.Знаем, че – понеже през зимата в залива плъзнали болести, които покосили немалка част от гребците и корабните екипажи – Антоний е трябвало да полълва състава с подръчни средства. По негова заповед били изловени мнозина местни жители и превърнати насила в корабни гребци, а от по-малките кораби екипажите били свалени и прехвърлени на по-големите, за да попълнят намалелия от болестите щат. Вследствие на тези действия част от корабите останали без хора и в навечерието на битката Антоний наредил да ги потопят във водите на залива. Но можем ли да мислим, че е потопил над 50% от флота си? Това е малко вероятно. Плутарх споменава, че потопените кораби били най-вече египетски. Това не е изключено, не защото флотата на царицата е била съставена от по-слаби кораби – такива данни нямаме – е защото е естествено римският триумвир да се лиши първо от съюзническите съдове, а едва след това – от своите собствени. Обаче дори да е потопил всички египетски кораби с изключение на 60-те, командвани от Клеопатра в битката, общият брой на потопените няма как да надхвърля 140, тъй като Клеопатра разполагала общо с 200 кораба. Дори да приемем този брой като хипотеза, макар че и той ми изглежда твърде висок, остава си въпросът – какво е случило с останалите 130?
2.Около месец след поражението при Акциум Клеопатра и Антоний пристигнали в Паретониум, където се разделили: тя заминала за Александрия, където влязла с голям блясък и украсени кораби като победителка, а той отплувал за Кирена, за да вземе разположените там 4 легиона. Тези данни налагат поне два извода:
2.1.За да превози до Египет четирите киренски легиони, Антоний трябва да е разполагал с над 120 кораба. След като се е отправил към Кирена с това намерение, значи той е имал тези кораби.
2.2.За да успее Клеопатра, украсявайки корабите и влизайки шумно в Александрия, да убеди Египет, че се връща с победа от Гърция (изворите твърдят, че александрийците били успешно заблудени поне на първо време), тя не може да се е върнала само с онези 60 кораба, с които отплувала от Акциум, тъй като те представляват по-малко от 1/3 от флота й (общо 200 кораба). Това подсказва, че в Александрия тя е влязла с повече кораби – може би около 100 или дори над този брой.
2.3.Изложените съображения сочат, че в Паретониум Клеопатра и Антоний са имали под свое командуване доста повече от 200 кораба.
3.Известно е, че – за да блокира флотата на Антоний в Амбракийския залив – Октавиан трябвало да превземе опорните точки на противника си на дн. нос Дукато и на остров Левкадия. Това било направено в края на пролетта на 31г. Там също трябва да е имало някакви Антониеви кораби, които са били или пленени, или потопени в сраженията. Но те едва ли са били 130.
4.През пролетта на 31г., цезарианците атакували и унищожили няколко лагера на Антоний, разположени на
стратегически места по западните брегове на Пелопонес (напр. в Метоне). Като правило тези лагери били издигнати край пристанища и разполагали с морски ескадри, които били унищожени или пленени от цезарианците.
5.В началото на лятото на 31г. Агрипа разбил една Антониева ескадра край северозападните брегове на Пелопонес (недалеч от Патра). Няма данни за числеността на тази ескадра, но фактът, че е била командувана от Гай Созий (консуларен сенатор и близък приятел на Антоний) подсказва, че не е била малобройна.
6.Разказвайки за корабите на Антоний в битката, изворите споменават 170 големи кораби. Това уточнение предполага, че е имало и малки, които обаче като брой не се споменават. Очевидно 170 са били грандиозните декери – истински дреднаути през Античността – на които Антоний разчитал особено много. Че е имало и по-малки съдове подсказва разказът на Плутарх, който изрично отбелязва, че бойния ред на Антоний сутринта на 2 септември бил несъкрушим както поради гьстотата на корабите, така и поради факта, че фланговете на бойната линия били защитени от бреговете на залива – а това означава, че линията почти се е опирала в брега и в двата си края. Но ако Антоний е имал в строя си единствено 170-те големи кораби, за което се говори, това не би било възможно, тъй като декерите имат газене над 2 метра, а водите около входа на залива са по-плитки – на ок.200-240 м от брега при северния фас и около 460 м от брега при южния. Така че – за са опре бойната линия в брега и в двата си края – на фланговете трябва да е имало други кораби (напр. биреми и триреми), а не декери и пентеконтери. Това наблюдение сочи, че Антониевите кораби в сражението са били повече от 170.
7.Възможно ли е източниците да “намаляват” съзнателно и с някаква цел силите на Антоний в тази битка? Категорично считам, че не. Като имаме предвид, че и най-ранният – Велей Патеркул – отразява всъщност позицията на победителя (за другите – да не говорим), ясно е, че те биха имали интерес да намалят силите на Октавиан, а да раздуват тези на Антоний: по този начин славата от постигнатата победа би била още по-гръмка. На това основание аз приемам, че по-малките кораби, каквито очевидно Антоний е имал, не са споменати не с някаква специална цел, а просто защото броят им не е бил кой знае какъв.

Всички дотук изложени съображения не обясняват липсата на посочените в т.1 100-130 кораба. От друга страна пък виждаме, че много скоро след сражението Антоний има на разположение отново голям брой съдове (е, част от тях сигурно за сметка за ония около 300 кораба, които през 32г. са били в Ефес, но въобще не са ходили в Амбракийския залив). Единственият начин това противоречие да бъде обяснено, без да ни се налага да принуждаваме Антоний да потопява половината от корабите си в залива, е предположението, че още преди появата на цезарианците при Торюне (март 31г.) част от флотата е била изтеглена от залива и изпратена другаде. Така че според мен в деня на морското сражение Антоний е имал под свое командуване 170 големи кораба и 30-40 по-малки. Вън от този брой остават 60-те кораба на Клеопатра. При това положение в предните дни в залива ще да са били потопени по-малко от 100 кораба, което е много по-приемливо.

Към Thorn: "Марк А. зарязва огромната си армия, без да е влязла в бой", казваш, но не си прав. В продължение на няколко месеца Антоний води именно сухопътни сражения и се опитва да превземе лагера на Октавиан или да го блокира така, че да го принуди да капитулира. Но не само няма успех, а и част от съюзниците му и дори някои негови близки приятели (Луций Домиций Ахенобарб например) минават на противниковата страна.
Не твърдя, че Антоний не е бил омаян от Клеопатра, но пък едва ли всяко негово действие може и трябва да се обяснява точно с любовта му към нея. Всъщност тази любов е хиперболизирана до безумна и всепоглъщаща страст, извън която няма нищо друго, от неговите противници в Рим. Антоний е бил любимец на плебса (кой знае защо) дори повече и по-дълго от самия Юлий Цезар. От своя страна Октавиан след 40г. води много внимателна политика, грижейки се да не създава впечатление, че е тиран. За да унищожи Антоний, без да създаде подобно впечатление и без гражданите на Рим да противодействат, той е трябвало най-напред да унищожи съперника си в очите на общественото мнение. И понеже в тези години най-популярната и обичана жена в Рим е сестра му Октавия - зарязаната от Антоний съпруга - той използва това, раздухвайки слуховете за връзката му с египетската царица. Не е никак случайно, че когато войната е обявена в Рим (лятото на 32г.) тя е обявена не на Антоний, а на Египет. Не е случайно и това, че дори след обявяването на тази война, Октавиан прави няколко много демонстративни опити за сдобряване с Антоний. И успоредно с всичките тези негови действия вървят слуховете как Антоний пеш придружавал носилката на царицата, как на някакъв пир й бил изтрил краката и др. под. унизяващи подробности. Сам Октавиан никога не е изрекъл публично нито едно от тези обвинения - оставил е подхранваната целно мълва сама да убеди римляните, че Антоний се е умопомрачил и че фактически Клеопатра командва и него, и всички римляни с него и целта й е да завладее Рим, за да издигне трона си на Капитолий.
А че Антоний я е обичал - да, така е. Точно затова Октавиан не е нападал никога него, а само нея - бил е убеден, че Антоний няма да я изостави и сам ще се погуби, както и станало.

Към Глупав: вярно е, че М.В.Агрипа е изобретил харпакса, но това става по-рано. Харпаксът е използван за пръв път в морската война срещу Секст Помпей през 36г. Тогава той жъне голям успех, понеже С.Помпей действа главно с либурни, които са сравнително малки и леки и могат да бъдат притеглени за абордиране. Срещу декерите на Антоний в битката при Акциум обаче харпаксите не са свършили много работа - в изворите това е изрично посочено.

[Thorn]

2Към Thorn: "Марк А. зарязва огромната си армия, без да е влязла в бой", казваш, но не си прав. В продължение на няколко месеца Антоний води именно сухопътни сражения и се опитва да превземе лагера на Октавиан или да го блокира така, че да го принуди да капитулира. Но не само няма успех, а и част от съюзниците му и дори някои негови близки приятели (Луций Домиций Ахенобарб например) минават на противниковата страна.
Не твърдя, че Антоний не е бил омаян от Клеопатра, но пък едва ли всяко негово действие може и трябва да се обяснява точно с любовта му към нея. Всъщност тази любов е хиперболизирана до безумна и всепоглъщаща страст, извън която няма нищо друго, от неговите противници в Рим. Антоний е бил любимец на плебса (кой знае защо) дори повече и по-дълго от самия Юлий Цезар. От своя страна Октавиан след 40г. води много внимателна политика, грижейки се да не създава впечатление, че е тиран. За да унищожи Антоний, без да създаде подобно впечатление и без гражданите на Рим да противодействат, той е трябвало най-напред да унищожи съперника си в очите на общественото мнение. И понеже в тези години най-популярната и обичана жена в Рим е сестра му Октавия - зарязаната от Антоний съпруга - той използва това, раздухвайки слуховете за връзката му с египетската царица. Не е никак случайно, че когато войната е обявена в Рим (лятото на 32г.) тя е обявена не на Антоний, а на Египет. Не е случайно и това, че дори след обявяването на тази война, Октавиан прави няколко много демонстративни опити за сдобряване с Антоний. И успоредно с всичките тези негови действия вървят слуховете как Антоний пеш придружавал носилката на царицата, как на някакъв пир й бил изтрил краката и др. под. унизяващи подробности. Сам Октавиан никога не е изрекъл публично нито едно от тези обвинения - оставил е подхранваната целно мълва сама да убеди римляните, че Антоний се е умопомрачил и че фактически Клеопатра командва и него, и всички римляни с него и целта й е да завладее Рим, за да издигне трона си на Капитолий.
А че Антоний я е обичал - да, така е. Точно затова Октавиан не е нападал никога него, а само нея - бил е убеден, че Антоний няма да я изостави и сам ще се погуби, както и станало.

Как да не съм прав, като съм!

Имало е множество предварителни сражения които не са довели до решителен превес за нито една от страните. Очаквало се е генерално сражение. Армията е била с достатъчно висок боен дух и го е очаквала. И изведнъж полководецът духнал и ги зарязал да се чудят какво да правят - без да назначи заместник и без инструкции. Насред решителен бой!

Ирационално е! - ерго - доказваме моята теза, че се държал като чалнат. И понеже нямаме сведения да е падал на главата си, а имаме твърде много сведения как е правил глупости заради тази уруспия, то няма нужда търсим дълбокомъдри причини там дето ги няма!

[Sir Gray]

Ъъъ, смея и аз да изразя съмнения относно рационалните решения на Антоний в тази битка . Но предимно под влиянието на "Клеопатра" с Елизабет Тейлър
Не, майтапа настрана, засега ми е много интересен подробния анализ на Йончев, нека не го разводняваме със сплетни. За мен ключовият въпрос е защо Антоний решава да даде морско сражение, на който въпрос все още нямаме отговор. Лудостта, наречена любов, нека засега я считаме само като един от вариантите, в интерес на анализа .

[Thorn]

Възможна причина - владеел е Гърция, неговите бази са му били под ръка. Базите на Октавиан са били в Италия, отвъд морето. Ако флотът на Антоний победи, то има вероятност октавиановата армия, стоварена на вражеския бряг да се окаже отрязана от тила и без припаси. Много е възможно при това положение тя да се разпадне и без бой.

Има и нещо друго - това е гражданска война. Една победа на Антоний би могла да повлияе на привържениците на Октавиан да преминат на негова страна. възможно е Антоний да е считал, че е по-лесно и малко рисковано да победи по вода, разчитайки на мощните си кораби, отколкото да рискува в сухопътно сражение.

[Sir Gray]

Според мен Антоний просто е принуден да даде морско сражение. След патовото положение на сушата, където опитът за блокада от страна на Антоний срещу Октавиан се проваля положението се запича. В допълнение и Агрипа блокира входа на залива, прерязвайки морските комуникации и снабдяване на Антоний към Египет. В това положение той има два пътя за излизане от ситуацията:
1. Остъпление към вътрешността, което означава изгаряне на цялата флота и драстичен спад в морала на армията, плюс допълнително един куп предателства в по-несигурните съюзници.
2. Опит за вдигане на морската блокада, разчистване на цезарианската флота и както Торн каза опит за прекъсване от своя страна на морските комуникации на Октавиан.
Несъмнено вторият вариант носи повече положителни шансове. Но в този вариант морското сражение е замислено като решително. Вариантът, в който Антоний уж се опитал само да си пробие път с флотата от обкръжението ми се струва несъстоятелен - стратегическите ползи от такова решение според мен са никакви (само да помислим за деморализацията сред "изоставената" сухопътна войска), а пък допълнително и след като това "измъкване" повече или по-малко успява, липсата на заповеди и явната некоординация с армията на сушата говорят ясно за непредвиденост на ситуацията.
Вече защо се стига до странните маневри първо на египетския елемент и после на самия Антоний аз нямам рационално обяснение. Но за едно решително сражение те определено не са в полза.

[Thorn]

Анджък де - рационално обяснение няма. Съвременниците също не са търсели такова - те са били наясно с причините. Пример за ролята на личността в историята.

[Sir Gray]

Е чай ся де, това че аз не намирам не значи, че няма Може пък някой да измисли нещо по-умно, да не прибързваме

[Thorn]

Чакам.

[Last roman]

Всъщност корабите на Клеопатра били натоварени с цялото военно имущество на армията, а Антоний искал да пробие блокадата на Октавиан, за да продължи в Египет войната срещу своя противник. Именно затова той заповядал да оставят платната и мачтите на корабите си /а по принцип такелажа бил свалян на брега преди битка/. А сражението протичало равностойно, както отбелязва Плутарх. Забележете, че оттеглянето на Антоний започва при отплуването на ескадрата на Клеопатра, която е с вдигнати платна! Т. е. египетските кораби предварително са се приготвили да потеглят, а не са се панирали по време на битката и не са ударили на спонтанно бегство. Така че маневрата на Антоний е напълно удачна и от тази гледна точка той е постигнал целта си.