Съобщение

Collapse
No announcement yet.

SMS König vs. HMS Iron Duke

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    SMS König vs. HMS Iron Duke

    Както биха казали някой хора: поредната тема да си ги мерим ида дискутираме кое е по-важно :дължината или дебелината.
    А по същество вчера си разпечатих книжката на Мужеников за германските кораби и се зачето, естественно ми направи впечатление крайно дебилският начин на сравнение на английските кораби с германските такива, а именно на английски влезналв строя 1912 с германски от 1914, това ми напомня на похватитена хер Ройтер от време на време.
    Та реших да си спретнем подобно нещо тук. При това коректно.
    Данните Kцnig влизатв строя от август до ноември 1914, в същият период от време RN получава корабите от класа Iron Duke -март отктомври.
    Тъй че смятам сравнението между тези два класа за коректно .
    ако има желаещи може да започваме.

    Тъй да нахвърляме малко цифри, понеже защита, главен калибът и т.н.т ще са по-спорни почвам със спомагателният:
    германският има 16 150мм оръдия, 7и/м 45,3 кг .
    британският 12 152 мм 7 и/м 45,4 кг.
    общо взето 25% ревъзходство за германският кораб при отбиване на минни атаки.
    За да не си помислят хората че съм се сбъркал, и за да моагт да кажет че чета като дявола ще спомена че британският флот има повече леки сили за да се занимават с тази дейност

    пропуснах да спомена че германското има по-добра балистика
    Last edited by Gaden Gogi; 08-11-2006, 11:56. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

    #2
    Я да кажем няколко думи за главният калибър
    Схемата на разположение на главният калибът при двата кораба е аналогична, 5 двуоръдейни кули, по две линейно възвишено в краищата и една в диаметрална плоскост на мидела.
    При König оръдията са 30.5 cm/50 (12") SK L/50, 405 кг, 855 м/с 2-3 и/м
    При Iron Duke те са 13.5"/45 (34.3 cm) Mark V(H) 635 кг 759 м/с 1.5-2 и/м
    Получаваме бордов залп от 4050 кг за германеца и 6350 кг за британеца или 37 % превъзходство, минутните им залпове (което е малко пунта-мара защото не отразява бойната скоротрелноста техническата, бойнат ае приблизително еднаква за всички големиоръдия, освен откровеннокалпавите)
    За германеца: 12150 кг/м и 12700 кг/м за Дюка.
    След като опиша бронирането ще се смята зоната на неуязвимост за всеки и балансът настъпление/отбрана.

    Comment


      #3
      направих си труда да разгледам някой източници за тези кораби. Идвата са със съпоставимо водоизместване и мощност на турбините , обаче ме впечатли това че Дукът постига скорост от 21.6 В при 30040 к.с./т.е. без форсиране/, а Краля достига 21 В при 43300 к.с./сериозно форсиране при условие, че номиналната му мощност е 31000 к.с./. Освен това Дукът има двойно по-голяма далечина на действие - 4840 ММ / 19 В и 7780 ММ / 10 В а Кралят - 4800 ММ / 10 В - наистина отчайваща автономност . Тези разлики си ги обяснявам с различния корпус - по-дълъг и тесен при Дука. Вероятно няма голяма разлика в двигателите след като тези на Кьониг са Парсънс.
      Дукът определено има по мощен главен калибър , а Кьониг по-мощно брониране, но това явно не му е помогнало при Ютланд след като снаряд от Дукът е пробил бронирания пояс , въглищните бункери, допълнителната 50мм преграда и се е врязъл в погреба и само късмета и водата от пробойната / била е под водолинията/ са го спасили от взрив.

      Comment


        #4
        Taka. Първо в германският фло е нормална практика да се форсират машините, просто корабостроителните им традиции са по-слабии съптветно Адмиралтейският коефициент на корпусите много по-нисък. пробват да го компенсират с презорване на машините.
        Разликите в автономността (и мореходноста което не си отбелязал) саобусловени от различното ТВД, ако и германците да наричат флота си Флот за открито море, то той практические не се шляе много и з моретата, докато британският е друга приказка.
        Бронирането на германеца е спорно дали е по-мощно, има същественна разлика в качеството на броневата стомана пък и освен дебелината на пояса е важна и неговата височина, т.е какво реално покрива, много забавна е ситуацията с германските линейни крайцери които номинално имат много дебел пояс до 300 мм, но това е отчайващо тясно парченце, малко над метър.
        аз лично ще продължа утре с писанието защото сега нямам врем да търся колко е височината на главният пояс на Дукут, когато я намеря ще сметна зонитена свободно маневриране, т.е зоните в които единият или другият ще имат предимствов артилерийски бой.

        Comment


          #5
          Гоги за машините на двата кораба прочетох че били на въглища, а но мен ми се струва, че през 13/14г. би трябвало да са минали на въглища + мазут. И ако за гермаците е разбираемо с техните залежи от въглища и липса на достъп до нефт, то за британците не мога да разбера защо не са на комбинирано гориво.

          Comment


            #6
            Те всички са на комбинирано , а британците минава изцяло на мазут на QE когато купуват петролни концесии в персийският залив,

            Comment


              #7
              Просто питане: с много отговори - колко е дебеблината на скосовете на Кьониг и Кайзер - тя е идентична!
              Варианти:
              1. 30мм;
              2. 30+22-25мм;
              3. 100мм;
              4. 40+22мм;
              5. 60+20мм
              П.В.

              Comment


                #8
                Между другото докато четях книгите на МУжеников също се появяват едни въпроси. Там пише,че поясът на Айрън Дюк е висок 6.25м. После се оказва че според английските разбирания това включва наличието на основен 305мм пояс, изтъняващ до 203мм под водолинията = 4.14м + горен 229мм пояс с ширина 2.11м та така става 6.25. Немският пояс в 350мм част е 2.16м, в изтъняващата му част под водата е 1.34м, но за горния 200мм пояс не се споменава като елемент, включен в защитатата. Ако прибавим и неговата ширина от 2.20м излиза, че пояса тгорен+долен се равнява на 5.70м. Отново по-тесен от английския, но не чак толкова.
                Така че избирайте 5.70 срещу 6.25 или 3.50 срещу 4.14м
                П.В.

                Comment

                Working...
                X