Черният линеен флот на кралица Виктория

[De Ruyeter]

Да, точно така.На други кораби от тази епоха поради бързото усъвършенстване на двигателите, оръдията, бронята остаряват толкова бързо, че направо ги вадят от активна служба

[De Ruyeter]

ACHILLES


Achilles е друг кораб подобно на Northumberland, който няма свой кораб-близнак в британския „черен флот”. Той е неповторим, както по външността си, така и по вътрешното разпределение на отсеците, жилищните помещения и прочие. Макар и да не е първият броненосец с железен корпус специална постройка, Achilles е първият броненосец, който е построен в кралска корабостроителница – тоест държавна корабостроителница. При залагането му през 1861г. в Чатам е изоставена политиката на дървените корпуси и е решено новият кораб да бъде заложен с железен корпус. Achilles държи още няколко рекорда. Той е най-големият broadside battleship, построен в който е да е флот в света, който има много специфична форма на кърмовата надстройка. Със своето четиримачтово ветрилно стъкмяване, чиято площ е 44 000 кв. фута заема челно място във флота на Нейно величество. Изключителна част се падат на марселите. След реконструкцият му, когато мачтите са намалени до 3, по изчисления за ветрилната площ се е смятало, че това е тримачтовия броненосец с най-голяма ветрилна площ.
Основната цел при конструирането на Achilles е всъщност да бъде направен подобрен Warrior. Затова основните размери на Achilles са като на първия британски броненосец – 380 фута дължина между перпендикулярите и 58 и 1/3 ширина. Неговият нос и кърма обаче са оформени по „модерен” начин, пълното водоизместване, а оттам и газенето са значително по-големи. Защитата на броненосеца също е значително по-завършена в сравнение с предходните класове. Към пояса по водолинията с дебелина 112мм е добавена защита на цялата батарея. За това допълнително утежняване на кораба е платено с намаляване на запаса от въглища със сто тона. Носовата част е почти вертикална, като се отличава от наклонения напред нос на Warrior, характерен за корабите от ветроходната епоха. От друга страна той няма изразен таран и като Defence.
Achilles е първият кораб с неподвижен винт, а перата му са четири. В много отношения е стандартен по отношение на британския флот – три палуби, вътрешно разделяне на отсеци, подобно на повечето кораби от това време, източен полубак. Каюткомпанията и жилищните помещения са доста обширна – тя се простира по цялото протежение на батарейната палуба. Офицерските помещения се намират на най-долната трета палуба – орлопдека. Каютите за артилеристите и инженерите са на полу-палубата – едно ниво нагоре. Тъй като корабът няма ют, то адмиралската каюта е на нивото на батарейната палуба, разположена в кърмата.
По време на своята кариера Achilles два пъти променя става на въоръжението си. Броненосецът започва службата си с въоръжение, състоящо се от Армстронгови оръдия, зареждащи се откъм затвора на горната палуба и гладкоцевни оръдия на долната. На горната са монтирани 4х178мм – едно в носа, едно в кърмата и две на квартердека. Гладкоцевите оръдия са 16х100 фунтови и 6х68 фунтови – всички монтирани на главната палуба на дървени лафети – последните в английския флот. През 1868г. цялото въоръжение е променено за същия брой нарезни дулнозарядни оръдия от ковано желязо.Четири по-модерни 178мм оръдия на горната палуба заменят старите. На долната палуба са инсталирани 4х203мм и 18х178мм. Не е необходимо да се изрязват по-големи оръдейни портове, а само са разширени погребите. При второто превъоръжаване, поради увеличеното тегло на съвременните по това време оръдия принуждава да се намали броя им от 20 на 16. Оръдейните портове на старите оръдия за покрити със стоманени листа и са изрязани нови, по-големи. На главната палуба вече се разполагат 12 229мм на мястото на предишните 22.Две 229мм заменят носовите и кърмови 178мм оръдия. Само две от 178мм оръдия на квартердека са запазени. Променена е релсовата система на оръдията, тъй като изискват по-широки и големи лафети. Съгласно британската класификация от това време, корабът е 3-ти ранг, с екипаж от 705 души.
По отношение на защитата – Achilles е добре защитен. Дебелината на пояса по водолинията е 112мм, като към краищата изтънява. Линкорът няма рубка, а само тесен, лек мостик, който се простира до релинга, точно до бизанмачтата – последната на кораба. С изключение на машинния телеграф и проговорните тръби, мостика няма никакви други средства за свръзка с останалата част на кораба. На Achilles няма парен рул, а щурвала се задвижва механично. След 17 години служба е монтиран хидравличен рул, но механизма е толкова ненадежден, че рядко се ползва при важни маневри.
Машината на Achilles е същата каквато е на Minotaur. При пълно натоварване Achilles развива 14.3 възла при 55 оборота на машините. При първите изпитания губи две от перата на витлото си. Вместимостта на въглищните бункери е 740 тона, а най-икономичната скорост – 6.5 възла. Далечината на плаване е 1800 мили.
Линкорът запазва своето ветрилно стъкмяване на четиримачтов барк. Интересен детайл е е, че фок и бизанмачтата са с еднакви размери. След 9 месеца родилни мъки офицерите се убеждават, че четиримачтовият кораб е твърде тромав бод ветрила.Бушпритът е премахнат с опитна цел да се подобри маневреността. През 1868г. е монтиран отново, а носовата мачта е изтеглена на 25 фута към носа. От дъното до върха на мачтите височината 175 фута от палубата. Височината на гротмачтата е 121 фута, теглото й е 20 тона. Фокмачтата е горе-долу със същите размери, но с 18.3 фута по-ниска. Главните реи – грот и фок реите са дълги по 105 фута, а диаметъра е 25 инча. Всяка една тежи 6 тона.Бизанмачтата е 84 фута дълга, бушпритът е 40.5 фута.Триселите, кливерите и бомкливерите са с размери 52.25 фута на 21 или 49 фута за триселите.
Всички реи са дървени, с изключение на най-долните тежки реи. Площа на всички ветрила е около 33 400 квадратни фута, а при добавяне на подвижните реи с лиселите се увеличава с още 9000 фута. Брамселите и бомбрамселите са с малки размери, за да се намали риска от авария на големи височини. Все пак тези „носни кърпички” се обслужват от 30 души и си представете колко е приятно горе по време на буря. Въпреки това, считало се е, че така най-добре се усвоява морската професия, създава се дух на конкуренция и усъвършенстване на уменията, а хората си проличават най-добре при работа в бурно време – тяхната дисциплина, организираност и смелост.
За да се усъвършенства маневрирането под ветрила се правят ежедневни учения без уикендите. Типичен пример за учение от онова време е 10 дневното плаване на Флота на Канала и Резервния флот – Agincourt, Minotaur, Valiant, Hector, Northumberland, Warrior, Hercules, Defence, Penelope, Lord Warden, Audicious. Те съвместно свиват едни и същи ветрила, променят курса, посоката и т.н. При манипулиране с тежките брезентови платна не се резминава и без жертви – често има разбити глава, смъртни случаи или скъсани въжета, повлекли след себе си цели реи.
Achilles влиза официално в строя през 1864г. и негов пръв капитан става Ванситарт. Първоначално корабът е зачислен в служба на Флота на канала. След четири годишна служба през 1868г. е модернизиран и въоръжението му е променено както посочих по-горе.На следващата година е включен като стражеви кораб на Резервния флот при Портланд. По това време с цел икономия, когато няма война корабите на действаща бойна служба обикновено се изключват от състава на флота и се включват в Резервния флот – намалява се екипажа на половина, а оттам и разноските по издръжката. Единственият недостатък е, че на моряците и офицерите им липсва необходимия практически опит в далечни плавания. Achilles остава като стражеви кораб до 1874г., когато е модернизиран повторно и зачислен през 1875г. като стражеви кораб на Резервния флот в окръг Ливърпул. През 1877г. е изпратен в Средиземно море, където се присъединява към ескадрата на адмирал Хорнби, наблюдавайки от близо развитието на Руско-турската война от 1877-78г. През 1880г. се връща във Флота на Канала и служи там до края на кариерата си през 1885г. През своята 21 годишна кариера не участва в сражения, освен в бомбардировката на Александрия през 1882 г. При последното си включване в строя ветрилното му стъкмяване е на барк. След изключването от състава на флота лежи на котва 16 години в залива Хамоуз. През 1901 е изпратен в Малта като кораб склад и е преименуван в „Егмънт”. Там престоява още 13 години и е върнат в Англия малко преди началото на Първата световна война. Там е преоборудван в кораб-училище за торпедни специалисти. Към 20-те години все още продължава да изпълнява тези си функции.

[De Ruyeter]

ZEALOUS

През 60-те години на 19-ти век във Великобритания са конструирани седем двупалубни дървени ветрохода, които е следвало да станат част от Викторианския флот. Още преди завършването им те са преоборудвани и завършени като броненосци с една палуба Пет от седемте са допълнително удължавани по време на строителството. Само два от тях - Zealous и Repulse запазват своите оригинални корпуси.
Корабите вече са в процес на строителство, когато пристига решението на Адмиралтейството, че трябва да се преоборудват в бронирани кораби, тъй като бъдещето принадлежи на парата и стоманата.
Корабите, за които ще стане въпрос в настоящата статия са интересни с факта, че техните обводи корпуси и подводна част са непроменени при реконструкцията, за разлика от техните удължени събратя , чиято реконструкция засяга и надводната и подводната част. В надводната част обаче промените в корпуса на Zealous и Repulse са очевидни и са насочени към новата – броненосната концепция в корабостроенето.
Repulse е спуснат на вода след четиригодишно строителство. Дължината е 252 фута, ширината 58 и ½, газенето в носа е 25 фута и в кърмата 25 и ¾. Конструктивното водоизместване е 6100 тона. Корабът е завършен с ют и източен полубак и е обзаведен като флагман. Каютите и столовата са направени по маниера от стария дървен флот. По същия начин е и разположението на погребите, складовете. В общи линии корпусът много прилича на този на дървенокорпусните броненосци от тази епоха – изработен от дъб, с монтирана броня върху него. Носът и кърмата са напълно идентични с удължените му близнаци.Само разположението на лодките на лодбалките и по-точно на кутерите е малко по- различно отколкото на другите „чудо-кораби”. Кабестаните /шпиловете/, обиращи различните въжета са от „отворен” тип с верижни заключалки от страната на котелното. Щурвалът е троен – тоест съставен от три колела, разположени на различните палуби, свързани помежду с желязна верига. Броненосецът има един небалансиран дъбов рул, самото помещение, през което се промушва главината на руля е с бронзови стени. Корабът се отличава сдобра мореходност и е по-устойчива артилерийска платформа от който и да е друг дървен кораб. Маневреността е отлична.
Въоръжението на Zealous остава непроменено от влизането му в строя до изключването му. Това е единственият броненосец с батарея, съставена от еднокалибрени 178мм оръдия – нещо като предтеча на all-big-gun HMS Dreadnought. 16 от неговите 20 178мм оръдия са нарезни, монтирани на главната палуба. Две са монтирани под бака, а две на квартердека. Цялата артилерия е на дървени лафети и метални плъгачи. Екипажът се състои от 510 офицери и матроси.
По време на преоборудването на двупалубника в броненосец, са отчетени последните новости в концепцията на бронирането. Вместо да бъде покрит целия борд с броня от ковано желязо както при Prince Consort и Lord Warden, при Zealous бронята прикрива само цитаделата, погребите и водолинията на кораба..Цитаделата е защитена от надлъжен огън чрез вътрешни траверсни прегради с дебелина 112мм. Такава защита е осигурена само в кърмата. Броневата защита има същата 112мм защита около цитаделата, а по водолинията в носа и кърмата изтънява до 63мм. Поради по-късия корпусс теглото на бронята е ограничено до 790 тона, вместо обичайните 935 тона като в дървените броненосци с удължени корпуси.
Двигателите и котлите на Zealous остават непроменени, независимо от премените в корпуса. Те са с мощност от 800 к.с., сходни с тези на Royal Oak Royal Alfred, от типа на свързаните бутала. Те са произведени от Maudslаy, които оборудват всичките конвертирани дървени кораби с парни машини. Винтът е с четири пера, а не две. За жалост тази разлика не допринася по никакъв начин за увеличаване на скоростта. Под ветрила обаче четирите пера определено намаляват скоростта. Благодарение на бронираната схема и икономията в броня е увеличена вместимостта на въглищните бункери до 660 тона. Двигателите са разположени точно в средата на корпуса, като машинното и котелното представляват едно единно цяло. Максималната скорост на Zealous е 11.75 възла. Корабът има един димоход както повечето британски броненосци с водоизместване по-малко от 6800 тона.
Zealous има и пълен набор ветрилно стъкмяване като то е абсолютно идентично с това на Ocean. Независимо че корабът е повратлив, той се движи бавно под ветрила поради съпротивлението на винта и бордовият дневник никога не отчита скорост по-голяма от 10.5 възла. Въпреки това този броненосец е един от малкото, които преминават много мили под ветрила заради службата си в Пасифика.
Zealous е заложен през 1859г. в корабостроителницата в Пемброук като 90 оръдеен двупалубен кораб от линията. Завършен е през 1866г. През септември с.г. на него вдига флага си контраадмирал Хейстингс. Той е изпратен в Тихия океан да смени фрегатата Sutlej, където остава за два пълни периода от по три години всеки. Великобритания има интереси в източната част на океана, особено около бреговете на вечно неспокойното Мексико и затова чест нейните стационери презвъзхождат по тонаж или с поне равни на корабите на всички останали държави , взети заедно. При прехода през Магелановия проток гротреята се счупва по време на буря и се налага да я заменят с по-малката резервна рея на гротбрамсела. Цялата тази операция се извършва на ход, а във Валпарайсо корабните дърводелци изработват нова. Единствената държава, която праща толкова далеч броненосци е Франция. Тя изпраща на същото място като стационер броненосеца Bellequese
Zealous достига станцията си в Ескуималт през юли 1867г., десет месеца след влизането си в строя. Там адмирала получава своите заповеди. Корабът често патрулира между базата си, Хонолулу и Панама. След четири години Гражданска война в САЩ, страната е разделена, икономиката на Юга съсипана. Това се отразява и на останалата част на американския континент. Мексико е в анархия след оттеглянето на френската армия и екзекутирането на император Максимилиан; Чили и Перу провокират Испания да започне бомбардировка на техните морски бази. Поради тази причина британците прокарват телеграфен кабел, за да имат постоянна връзка с базата си. След време част от екипажа е подменен с нов. Старият е изпратен на борда на линейния кораб Revenge в Обединеното кралство. Зада стигнат до него те преминават през чужди територии.Постигнато е споразумение всичките 500 души да запазят личните си вещи, а офицерите и сабите си и те се движат като една бойна част от 500 човека през Перу и Венецуела до Панама
След време контраадмирал Хейстингс е сменен с контраадмирал Фъркюхър. След шест години колониална служба броненосецът е сменен от Repulse. Zealous е един от най-дълго плавалите кораби без почистване на дъното. Затова на връщане развива едва 7 възла и му отнема 5 месеца да доплава до Плимът. В Магелановия проток докосва с дъното си необозначена скала, но се отървава леко. Между 1873г. и 1875г. е модернизиран, а след това е зачислен към военноморския окръг на Саутхамптън като единица от Резервния флот. Два пъти ескортира кралската яхта при пътуванията на кралица Виктория до Осбърн. През 1875г. броненосецът е изключен от действащия списък, а 10 години по-късно е изпратен за нарязване.

[viking heart]

:nworthy: Не съм запален осбено много по темите, отнасящи се до ВМС, но тази определено ми хвана око. :tup:

[De Ruyeter]

REPULSE

Repulse също е заложен през 1859 година, но за разлика от близнака си, Адмиралтейството преустановява строителството му за две години докато вземе решение за конверсията му в броненосен кораб. Главният английски корабостроител от това време Едуард Рийд възприема идеята за т.нар. “цитаделни броненосци” – тоест защита на оръдията в центъра на кораба, броня по водолинията. Артилерията се разполага на един ред. Размерите на Repulse освен газенето са аналогични с тези на Zealous. Газенето е 22.5 фута в носа и 26 в кърмата, като по този начин дава 3 футов диферент в кърмата. На Zealous той е само 9 инча – 229мм /бел авт./. Водоизместването на новия броненосец е 6190 тона.
Независимо че двата кораба се считат за близнаци, Repulse има някои разлики в надводната част. Опитът показва, че късокорпусните кораби газят по-дълбоко, а монтирането на издигнат полубак би ги натоварило допълнително и влошило мореходността им. Корабът има и друга особеност. Както първите английски броненосци Warrior, Black Prince, долната част на носа му е издадена напред като таран.
Той изглежда доста неуместно на фона на ниската кърма, станала вече типична за английските броненосци от 70-те години на 19 век. В носа е монтиран /над тарана!/ бушприт за ветрилното стъкмяване, който още повече контрастира с таранния профил на броненосеца.
Тъй като броненосецът е конструиран първоначално като дървен двупалубник някои неща остават непроменени. Например – Repulse има ют и повдигната носова част. Капитанската каюта е разположена на главната палуба, където се намира и адмиралската. Това е по-съображение да се пести място, погълнато от кърмовите оръдия. Парапетите на кораба, следвайки традициите на дървения линеен флот са извисяват на 5 фута /1.52м/ от палубата. На места те преминават в аркади, така че да прикриват стрелците с леко огнестрелно оръжие. Проблемът е, че в ерата на парата и бронята тези приспособления не само че стават ненужни, но и излишно утежняват корпуса на кораба. Независимо от гореизброените недостатъци броненосецът е еднакво добре мореходен и под платна и с парна машина. Маневрените качества също са на високо ниво.
Вътрешното разпределение на Repulse представлява компромис между корабите от броненосната и дървената епоха. На последните всички жилищни помещения са на главната палуба. При Repulse матросите спят и на главната палуба, но и по платформите. Матросите обаче за разлика от дървените кораби не спят и не се хранят между оръдията, а в носовата част на главната палуба. Същото може да се каже и за каюткомпанията и столовата на старшините и офицерите – просторни, добре вентилирани. От всичките 28 броненосни кораба, влезли в строя през 1860-70 година, разположението на лодките на Repulse е сходно с това на двата кулови броненосеца Monarch и Captain. Repulse е първия броненосец в Кралския флот със собствена навигационна кабина. След завръщането си от първото крайцеруване, броненосецът е оборудван с уникално устройство точно по средата на корпуса, приличащо на метални лодбалки, с чиято помощ се вдигат и спускат две малки парни миноносеца! Тяхната дължина е 60 фута, а скоростта им – 12 възла. Всеки от тях е въоръжен с 2 356мм прътови торпеда. Предназначението на тези мини-разрушители е да атакуват неприятелския флот нощно време в пристанищата или на защитени котвени стоянки. Единственият „дребен” недостатък е отвратителната мореходност на малките миноноски. В бурно време те не могат да се спуснат на вода, а дори и при умерено вълнение за тях възникват проблеми. Няколко години по-късна тези „чудо-корабачета” са снети от въоръжение. Котвените шпилове се задвижват ръчно, с помощта на т. Нар „отворен” кабестан. Парна машина се инсталира след 11 години служба.
Въоръжението и на Repulse е унифицирана батарея от оръдия от един калибър. Четири нарезни дулнозарядни 203мм оръдия се монтират от всяка страна на централната батарея, още две са разположени под полубака, а други две под юта. Поради високата цена на 203мм снаряди за салютиране са придадени две малки 20 фунтови оръдия. През 1880 година броненосецът получава 406мм торпедно въоръжение на Whitehead. Торпедните установки се състоят от четири лафета, монтирани по двойки в носа и кърмата на главната палуба и 12 торпеда боезапас. Repulse е единственият дървен броненосец освен Lord Warden, които е съоръжен с Уайтхедови торпеда. Екипажът на кораба наброява 515 офицери и моряци.
Защитата на броненосеца е подобна на повечето кораби от това време. Repulse има 149мм пояс по водолинията, който изтънява до 112мм в краищата. Централната батарея също е покрита със 149мм броня. Същевременно батареята е защитена и от надлъжен огън със 112мм вътрешни траверсни прегради. Останалата част от корпус е небронирана. Интересен детайл са високите парапети, подобни на кули в кърмата, които предпазват от огън от леко стрелково оръжие.
Repulse е единственият дървен броненосец оборудван с хоризонтална парна машина с мощност 800к.с. Тя е изработена във фабрика „Пен” за трипалубника Prince of Wales, който е разглобен на стапел. По мощни парни машини не могат да се монтират в дървен корпус, тъй като са прекалено тежки, а вибрациите причиняват допълнителен теч. Цилиндрите са с диаметър 89 инча и ход на буталото 4 фута. Шест парни котли осигуряват задвижването на кораба, като налягането е 20 фунта. Всички те са монтирани пред гротмачтата, точно по средата между носа и кърмата. Огромните четирилопатни винтове, инсталирани на по-старите броненосци са също толкова ефективни колкото по-малките на Repulse, което е завършен с двулопатен винт с диаметър 19 фута. Със своите 58 оборота в минута дава възможност на кораба да развива максимална скорост от 12.25 възла. Той е също толкова бърз колкото и Zealous, но запасът му от въглища е най-малък в сравнение с останалите конвертирани кораби. Това се дължи на факта, че при същите размери както своя близнак Repulse носи 250 тона повече броня. За да се предотврати претоварването, запасът е намален на 460 тона, а далечината на плаване намалява с една трета.
Като всеки дървен линеен кораб от това време и Repulse има своите специфични особеност. Фок и гротмачтата му са с по 3 фута по-къси от обикновеното, бизан бом-брамесела е по-къс с 5 фута. Ветрилното стъкмяване на броненосеца не се променя през годините на неговата служба. Максималната скорост на кораба под ветрила е 10.5 възла. Repulse е един от малкото броненосци, плавали под Union Jack, които са преминали толкова много мили само под ветрила. При един от преходите бурята отнася фокреята., друг път е повреден бушприта, но прекрасно обученият екипаж се справя на ход с възникналите трудности.
Както беше споменато Repulse е заложен в корабостроителницата в Woolwich през 1859г. Поради спиране на строителните работи, и изчакване на новите планове за строителство на кораба и неговата преустройка, строителството е възобновено чак през 1868г. За нещастие на Repulse точно на етап довършителни работи по корпуса 400 годишната корабостроителница фалира и той е отбуксиран да бъде довършен в Ширнес. Официално броненосецът е приет през март 1870г.
През 1872г. броненосецът отплава към Валпарайсо, за да смени стационера Zelous. Командващ на Тихоокеанската станция става контраадмирал Хилар. Следващите 5 години корабът прослужва без ремонти и модернизации. Интересно че че повечето случаи крайцеруването и маневрирането в пристанищата се извършва с помощта на ветрилата. През 1877г. Repulse е сменен от дървената фрегата Shah, която се прочува в сблъсъка с перуанския монитор „Хуаскар”.
По това време корпусът на Repulse, който скоро не е докуван пропуска вода. Машините му са в сравнително добро състояние, имайки предвид, че те са използвани много малко. Независимо от това командирът на кораба нарежда да се заобиколи нос Хорн под ветрила – тревожен симптом за машините. Поради бурното време броненосецът плава изключително бавно – за 7 седмици проплава едва разстоянието от Валпарайсо до Бразилия. По това време идеите на капитана по отношение на плаването на кораба стават все по-екстравагантни, докато накрая комисия начело на корабния хирург го освидетелства и го праща във Великобритания с първия пасажерски кораб. През 1877г. Repulse е изключен временно от състава на флота – въоръжението му артилерийско и торпедно е модернизирано. След това става флагман на Първа ескадра от Резервния флот и там престоява 4 години, вземайки участие във всички съвместни маневри с останалите броненосци и крайцери. През 1885г. Repulse е изключен от състава на флота за последен път, оставайки този път в 4-ти клас кораби от Резерви – тоест такива, които не подлежат вече на действителна бойна служба. През 1889г. броненосецът е изпратен за нарязване.

[De Ruyeter]

HECTOR и VALIANT

През втората половина на 19 век, когато започва парната машина и бронята убедително заместват ветрилата и дървото като материал, в британския флот се разграничават два типа броненосни кораби. Едните по-мощните са от т.нар. тип на цитаделни броненосци, които носят по-малко, но по-тежки оръдия разположени в централната част на корпуса, който е защитен с броня. Другият тип – по-стария е на т.нар. broadside ships, при които артилерията от главния калибър е разположена по протежение на целия борд. Те са по-пълно защитени, но обикновено бронята е по-слаба, а оръдията са по-малокалибрени. Реално погледнато те са преки наследници на дръвените линейни кораби с тяхното побордно разположение на оръдията. В Кралския флот има 10 такъва кораба към 1870г., като част от тях – Northumberland, Minotaur, Achilles и Agincourt са и най-големите бойни кораби по това време. Другите четири – Hector, Valiant, Defence и Resistance са по малки. И четирите имат множество общи черти, така че може да се каже, че са кораби близнаци или полу-близнаци /заменям английското полу-сестри/. Въоръжението на тази група кораби е аналогично с по-големите им събратя. Разликата е само в корпуса, обводите и скоростта.
И четирите са заложни в рамките на 18 месеца от спускането на вода на Warrior. Те са конструирани без Адмиралтейството да има ясна концепция какво ще прави с металните бронирани кораби, тъй като дори първият от тях / Warrior/ не е бил влязъл в строя, не преминал ходови изпитания и артилерийско обучение. От гледна точка на корабостроенето много неща са неизвестни – газенето на корабите се изчислява почти винаги с грешки. Обичайна практика от този период е корабите да са винаги претоварени с броня, въоръжение или машини. Такъв е и случая с Hector и Valiant. Те са незначително по-големи от втората двойка кораби - Defence и Resistance /около 300 тона повече броня/, както и по-тежките машини. Поради тази причина газенето е близо фут /0.3044м/ повече отколкото на втората двойка. Корпусите на Hector и Valiant са по-тесни от тези на дървените линейни кораби със същите размери с 3 фута, а и не са толкова претоварени с артилерия. Мореходността е много добра, тъй като корпусите на броненосците не са скъсявани както е при Achilles и Minotaur или тъпоносият закръглен бак на класа Prince Consort. За да се спести тегло на Hector и Valiant е ограничена вместимоста на въглища до 450 тона, което неминуемо се отразява на далечината на плаване, а оттам и на тяхното базиране. През цялата си кариера никой от двата не служи на отвъд морска станция. По същата причина броненосците нямат ют и издигнат полубак, а са гладкопалубни от момента на построяването им.
Дължината на Hector и Valiant между перпендикулярите е 280 фута, а в най-широката си част са по 56 и ¼ фута. При пълно водоизместване газенето в носа е 245 фута, а в кърмата 26 фута, което дава поне 25.4см разлика м изчисленията на инженерите. Официалното водоизместване на броненосците е 6700 тона, но реалното е 7000 тона. Единствени измежду всички броненосци с железни корпуси носът им е странен хибрид между вертикален профил и таран. Формата на кърмата е различна от тази на старите ветроходи – изчезват пищните и излишни кърмови галерии и балкони. Вътрешното разположение на койките, каюткомпанията и складовете напомня това на Warrior.
Като подробност може да се спомене, че и двата кораба имат небалансирани рулове, механични шпилове и дървени лодбалки. Щурвалът е троен – на всяка палуба има по един, което е обичайно за броненосните кораби с побордно разположение на артилерията. Всички са изключително маневрени, но поради ниско разположения център на тежестта моментът на накреняване е изключително рязък.
Предвидено е въоръжението да се състои от 24 оръдия, монтирани на долната палуба и осем на горната палуба. Поради малкото пространство обаче тази цифра никога не е достигната. Първончално Hector носи четири 178мм оръдия на Армстронг, зареждащи се откъм затвора и 20 68 фунтови гладкостволи /195мм/, инсталирани на батареята на главната палуба. Първите оръдия са заменени с дулнозарядни нарезни, каквато е била общата тенденция в броненосното корабостроене през 60-те години на 19 век. Впоследствие при модернизацията Hector е превъоръжен с две дулнозаряздни нарезни 203мм оръдия и 16 178мм. Особеност на Hector и Valiant е, че техните най-тежки оръдия не са разположени в носа или средната част на корпуса, а на квартердека. Предимството на така разположените оръдия е, че в бурно море или дори при умерено вълнение те могат да се използват, за разлика от оръдията, скрити зад оръдейните портове, които дори и умерено вълнение ги залива. Други четири 178мм оръдия на Hector са монтирани на бака и са т.нар „преследвачи”. Останалите 12 формират батареята на долната палуба. Интересна подробност е, че корабът има собствена пещ за нагорещяване на 68 фунтовите снаряди и обстрелване на противника със запалителни!
Макар и завършен три години по-късно от своя събрат Valiant също не носи първоначално предвиденото въоръжение. Той е въоръжен със смесица от 203мм и 178мм, подобна на тази на Hector, която остава непроменена до края на кариерата му. Екипажът и на двата кораба се състои от 530 моряци и офицери.
Защитата на тези два броненосеца е уникална и в британската морска практика няма аналог. Бронята е разположена по такъв начин, че по-скоро пази оръдията, отколкото корпуса и другите жизненоважни части. За първи път брониран кораб от „Черния флот” е защитен с правоъгълна ивица броня, покриваща малко повече от половината на корпуса, по начин, че формира броневи пояс на нивото на батарейната палуба и малко под нея. Водолинията в носа и кърмата за разлика от останалите кораби е оставена незащитена. При следващите класове нещата се променят. Най-пълна е защитата при Minotaur, при който пояса обхваща както водолинията, така и артилерията – която е разположена по цялото протежение на корпуса батарея, както и самия корпус Незащитени са само парапетите и брустверите на горната палуба. При следващия клас - Northumberland защитена остава водолинията и батареята, но отново корпуса – този път не на водолинията, а над нея в краищата е неброниран.
Подобно на всички батарейни броненосци Hector и Valiant нямат траверсни прегради, които да ги пазят от напречен огън. Дебелината на бордовата броня е 112мм, изтъняваща от 63мм в краищата.
Макар парните машини да са изготвени от различни производители те са идентични Мощността е 800к.с., като диаметъра на цилиндъра е 82 инча, а хода на буталото е 4 фута /1.22 м/. Машината задвижва двулопатен гребен винт с диаметър на вала 20 фута. Прорезът за вала е 27 фута и позволява винтът да се изтегля, когато кораба плава под ветрила, за да няма такова съпротивление. Двигателите работи при налягане от 20 фунта. И двата съда постигат 11.5 възла на мерна миля под пара при 58 оборота в минута. Машината на Valiant е направена от Maudsley, на Hector – от Napier. Същата фирма построява и самия кораб. Въглищновместимостта на корабите е по 450 тона, а далечината на плаване – 800 мили при благоприятно време.
Съгласно проекта и двата кораба би трябвало да имат двойните марсели и ветрилното стъкмяване на барк, с тънки мачти и без бомбрамсели подобно на Royal Oak. Дължината утлегара е 58 фута /най-дългия във флота/. Кливерите на броненосците също са пропорционално големи. Макар и Hector да е съоръжен така за първото сиплаване, след няколко месеца неговото стъкмяване е променено. Монтиран е брамсел и брамстенги. Появява се и бомбрамсел.
Valiant влиза в строя след като традицията за двойните марсели е премахната и затова той получава веднага брамстенги и брамсели. Те са и единствените кораби от Кралския флот, които не получават лисели.
Поръчките за първите шест английски броненосеца са разделени между държавните и частни корабостроителници, като последните имат преимуществото в наличието на по-съвършена технология. Hector е заложен в корабостроителницата на Govan, собственост на Napier&Sons. Килът му е заложен през 1861г., спуснат е на вода през 1862г. и влиза в състава на флота през януари 1864г. Първоначално е зачислен в състава на Флота на Канала под командването на капитан Прийди, замествайки дървените линейни кораби в тяхната служба, които масово започват да се разглобяват. Броненосецът остава три години в този флот, като една от най-важните бойни единици и представител на броненосната епоха.
Средата на 60-те години на 19 век е ера на големи церемонии, тържества и визити между Франция и Великобритания. През 1865г. се празнува 50 годишнината от скюлчането на мира между двете държави. Hector е изпратен в Шербур, където придизвиква голям интерес. Французите се впечатляват особено от факта, че френския трикольор се вее наравно с британския на мачтата на кораба. Посещението в Шербур съвпада с рождения ден на Наполеон III. Френският флот дава пръв 101 изстрела сутринта, последван от същата церемония на обед и вечерта. Британското участие е ограничено до 21 салюта, което според международното морско право представлява най-високата почит, отдавана на чуждестранен държавен глава.
През 1867г. Hector е изключен от състава на флота за да бъде превъоръжен. На негово място встъпва Warrior. През 1868г. Hector е зачислен отново към действащия флот – този път като флагман на Първи Резервен флот. През следващите 18 години той служи в него, като спорадично съпровожда и Кралица Виктория до Каус Роудс /официална кралска лятна резиденция/. Никой друг линкор не е използван по-интензивно за превозване на високопоставени лица освен разбира се кралската яхта. През 1886г. е изключен от списъка на военноморския флот, но остава корпусът му, който тъне в пристанищната тиня още 14 години до 1900г. Тогава е изпратен за Портсмът и служи като кораб склад до 1905г. Оттогава няма друг кораб с това име.
Valiant е представителя на корабостроителницата на Темза в тази двойка. Той е заложен в корабостроителницата Westwood and Ballie месец преди Hector. Първите сигнали за изостаналостта на машините в корабостроителницата се проявяват по време на строежа му. Макар да има достатъчно работна ръка, малко са специалистите, които са се занимавали с желязно корабостроене. Преди корпуса на Valiant да бъде завършен и двете фирми влизат в ликвидация и са закупени от Thames Shipbuilding Company. Трансферът повлича и значително забавяне на строителството, затова корабът е спуснат на вода чак през 1863г. С оглед изискването на Адмиралтейството броненосецът да бъде снабден с новите нарезни дулнозарядни оръдия, строителството се забавя още повече.
Valiant влиза в строя през 1868г. – повече от 6 години след залагането на кила му. Първи негов капитан е Кенеди. Броненосецът веднага е зачислен като кораб от Първи Резервен флот в Южна Ирландия. 17 години корабът престоява на едно и също назначение. Само за кратко е изваден от състава на действащия флот, за да бъдат сменени котлите му с нови.
Назначението на броненосеца по военноморски окръг първоначално е град Шанън, а след това Бантри. Valiant участва ежегодно в ученията на Резервния флот. От 1868г. до 1885г. Valiant крайцерува непрекъснато покрай южното крайбрежие на Ипралндия и става обичайна гледка за местните жители. Екипажът му е бил добре дошъл във всеки пъб!
17 години мирна служба минават тихо и неусетно. Единственото по-важно събитие е включването на броненосеца в ескадрата, която е изпратена към Константинопол по време на Руско-турската война от 1878г. Други по-значителни събития са „Кронщадския” инцидент. В последния ден от приятелската визита когато се вдигат последните лодки се счупва фок реята, дълга 91 фута, тежаща 4.5 тона. Налагасе да бъде ремонтирана, след което лодките са изтеглени на борда и ескадрата вдига котва. Другата случка е също толкова странна и нетипична. Valiant има телескопични димоходи. Те се снемат в пристанището или когато корабът е под ветрила. При един от случаите на вдигане на димохода с помощта на крановете за лодките, като допълнително са привързвани за по-голяма устойчивст към грот и фок реята за по-точно центриране на димохода.Често на кораби от Викторианската епоха е звучал сигнала: ”Димоходът долу, винтът горе!”
През 1885г. котлите на Valiant вече са много износени, а тъй като е и вече е морално остарял е изключен от състава на действащия флот. 13 години корпусът е закотвен до Хамоаз, а през 1898г. е преоборудван в кораб склад. След това се използва за склад на балони. През 1926г. започват отново да го преоборудват този път за плаваща цистерна. И досега броненосния Valiant се намира в това си състояние в Обединеното кралство.