Съобщение

**De Ruyeter** · 19-05-2006, 18:14

При конструирането на първите броненосни кораби конструкторите се сблъскват с много проблеми - например как да запазят огневата мощ на трипалубните кораби от линията, да ги превърната в маневренви артилерийски платформи чрез монтиране на парни машини и компенсиране загубата на дброй оръдията с монтирането на по-мощни такива.Корпусът на Уориър и Блек Принс е значително удълженв сравение с дървените линкори /пък и отъде да се вземат толкова дълги дървета за залагането му?/.Тъй като оръдията вече се разполагат на един етаж, се предполага батаеята да бъде по-многочислена.Идеята за залагането на изцяло железни фрегати не е нова във Великобритания.Още през 1848-50 са предвидени за строеж 6 фрегати с железни корпуси, но поради избухването на Кримската воййна идеята е отложена за след нея.Стреснато от бързите промени въ военноморския флот на главния й опонент - Франция /Ла Глоар, плаващите батареи на Дюпои де Лом/, Адмиралтейството възлага на Ското Ръсел и Айзък Уотс проектирането на изцяло железен брониран кораб.Резултатът не закъснява новият кораба превъзхожда всички прехождащи го трипалубници със 120 фута, корпусът е много по-издължен.По моето скромно мнение, появата на първите броненосни кораби има същия ефект, както и появата на "Дредноут" 40 години по-късно.Бронята на Уориър покрива на 208 фута централнатачаст на корпуса, като напълно покрива пространството на главната палуба.В бронята са изрязани 28 порта, като самата тя е дебела 114мм.Англичаниет я наричат броня от ковано желязо wrought iron.Краищата са оставени незащитени.Поради тази причина остъка от 170 фута защитава толкова от снаряди, колкото борда на Виктъри да речем. За първи път на Уориър е приета обаче системата на вътрешно разпределение на отсеци - благодарение на желязото.Отворите в корпуса също били изолирани и отделени един от друг, така че при тече или повреда да не се стигне до наводняване през съседните люкове.Бронята е широка 198см, като реално тя представлява желязна защита, монтирана върху дървена подложка от тиково дърво.Както е заложен Уориър е с нормално водоизместване от 9140 тона, дължина 380 фута и ширина от 58 и 1/3 фута.Газенето е 26.5 фута.При построяването й кърмата е плоска, не е издигната.12 години по-късно е добавена лека надстройка в кърмата.Интересно е, че за първи път матроската столова е на батарейната палуба, а не под нея, като е прието дотогава.Каюткомпанията обаче си остава на третата долна палуба, както и повечето от каютите на офицерите.Корабът има някои отстраними дефекти, които на последващите серии са премахати.например не добре планираното разпределение на товара при пълно натоварване дава диферент в носа почти на фут.

**De Ruyeter** · 22-05-2006, 17:48

Носовата част на кораба поддържа бушприта и от тази гледна точка не може да бъде използвана като таран.Това от друга страна обаче е добре, защото Уориър никога не е таранил кораа от собствената си ескадра, а такива случаи в английски, немския и други флотове доста зачестяват след внедряването на тарана. по проект е предвидено въоръжението на първите броненосци да се състои от 68 фунтови гладкостволи оръдия и нарезни оръдия на Армстронг, зареждащи се откъм затвора. Като цяло въоръжението се състои от 26 гладкостволи 68 фунтови оръдия, 14х 100 фунтови и четири 40 фунтови на кърмата.Всички оръдия с изключение на 6 са защитени от страничната броня.През 1867г. 42 дулно зарядни гладкостволи оръдия са заменени с 32 дулнозарядни нарезни оръдия.Част от тях са 16х152мм, 8х178мм, 4х 203мм, 4х40 фунтови.Корабът няма торпеда на Уатхед - едни от първите модели торпеда някога монтирани на линейни кораби.
Машината на Уориър е една от най-мощните, монтиранви на броненосец от оновавреме.Тя е произведена от майсторите на машини Пен, като налягането е учудващо малко - едва фунта.С тази машина Уориър постига 14.3 възла на мрна миля.За няколко години тя става най-бързоходния броненосец, а запасът й от въглища - 850 тона е на-големия сред всички линкори.Подвижното й витло с две пера, тежащо 10 тона и висока 23 фута и 1/4 е най-големия подвижен рул, изработван някога в който и да е военен флот.То се подвига с помощта на старомодни "ножици" използвани още на дървените линейни ветроходи за разлика от по-късните метални подложки и плоскости, с които се изтегля.Самите тожици включват две 20мм конопени въжета, прикрепени към бизамачтата четворно.

**De Ruyeter** · 23-05-2006, 17:51

Когато матросите бездействали като възпитателен подход се използвало вдигането и спускането на винта - операция достатъчно сложна, а също така и включваща доста хора - по около 300-400 човека от екипажа.Извън машинното си отделение и котлите на Уориър няма други машини освен парна помпа в носовото отделение..Другият парен механизъм, монтиран 12г. по-късно е парен кабестан за вдигане на котвената верига.Стандартно за всички линейни кораби от 60-те години на 19в. е, че въжететата, кабелите и и намотките са разположени на главната палуба.По това време започва замяната на котвените въжета - коноп, дебел 203мм с вериги.Конопените въжета са все още широко използвани, когато Уориър е завършен и се складират разделно, тъй като не може да се навие такова голямо количество дебел коноп на кабестана.Монтирани са допълнителникабестани, с помащта на които са навива въжето и се складира.Двама специално подбрани и обучени матроси са следели за правилното навиване на котвените въжета.Дори 40г. след въвеждането на веригата и заменянето на конопа на британскитекораби, начинът за навиване не се променя.Единствената разлика, е че вече оборудването е от стомана и спомагателните кабестани са със зъбчати колела.Кабестанът се навивал с пет човека на всяка страна, 20 още на въртележката.Дори при корабите с парен кабестан ръчната работа е била доста по обем.Котвите са четири, дървени - две носови и две спомагателни в средата, както и една метална кърмова.Носовите са закрепени неподвижно.Закрепват се с помощта на фишове и малки кранове, подобно на линейните ветроходи от 18 век.Дължината на въжетата е 600 фатома /1 фатом 182см/ с дебелина 70мми 100 фатова 31мм въже.Връзките са 19 инчови, като и 13 инчови.

**De Ruyeter** · 06-06-2006, 15:34

Ветрилното стъкмяване се запазва при Уориър и следващите серии броненосци.Той е единственият кораб в света със дървени мачти - само стенгите са от желязо.Корабът си има бушприт, на него се поставят кливери.На Уориър принадлежи още един рекорд - най-бързият броненосецпод ветрила.На изпитания официално е регистрирана скоростта от 13 възла.това е още едно доказателство за прекрасните обводи на кораба - да не забравяме, че той е 9000 тонен колос и развива скорост, съпоставима с тази на клиперите, които са доста по-мънички.От друга страна корабът е доста неповратлив, особено при силен вятър бавно се подчинява на руля.Това е и причината по време на учения той да удари Роял Оук в кърмата.За щастие ударът е хлъзгащ се и другият броненосец не е много повреден.По отношение на строежа на Уориръ е добре да се спомене, че нито една кралска корабостроителница няма завод за производство на стоманени листа и парни машини към съответната корабостроителница.Затова поръчката е възложена на Thames Ironworks, където по това време се строят най-големите пътнически кораби.
Първият броненосец специална постройка е заложен през 1859г. в корабостроителницата на Темза.Тъй като се строи изключително бързо огромни тълпи се събират да гледат бъдещият колос как расте от стапел.Той е спуснат на вода през зимата, независимо, че слиповете замръзват и се налага тяхното размразяване.Уориър влиза в строя през 1861г., а Блек Принс – през 1862г. Те странно контрастират с морално остарелите дървени трипалубници, чийто брой от година на година все повече намалява. Броненосецът съпровожда Кралската яхта в Дания.След това през 1867г. е извършена първата модернизация, включваща модернизация на кърмата, парен кабестан за навиване на котвената верига. През 1872г. е направена втора модернизация – монтиран е парен щурвал. През 1875г. е определен като един от корабите, използвани за охрана на военноморската база Портланд. След 6г. вярна служба е прехвърлен като брандвахтен кораб на река Клайд, а през 1884г. е изключен от списъците на флота като военноморска единица. Впоследствие мачтите са демонтиран и през 1900г. остава само корпуса. Малко по-късно е превърната в торпедно учебен кораб Вернон.После става склад за мазут.Понастоящем е кораб паметник.
Блек Принс почти напълно повтаря Уориър с тази подробност, че винтът му е малко по-голям, а след модернизацията носи четири 178мм оръдия по-малко. При изпитания на мерна миля под пара развива 13.9 възла, а под ветрила – 11 възла. Блек принс има по-къс бушприт, а и разстоянието между мачтите му се различава малко от това на близнака и оттам идва разликата в скоростта.За прибиране на ветрилата се използват допълнителни макари, като и допълнителен такелаж, което затруднява маневрите. Лодките от тази епоха са задвижвани с весла и платна.Само един от катерите има преносим парен двигател – все пак е адмиралтейски катер. По тежките лодки и катеи са въоръжеени с 12 и 9 фунтови скорострелки.Модернизациите на Блек Принс са през 1867 и 1874г., като при втората освен сходните с Уориър са заменени и дървените мачти с метални, взети от Океан /Оушън/. Извършва плаване до Халифакс, после съвместно с Минотавър под вицеадмиралски флаг действа в Средиземно море.В края на 7-те години корабът е заличен от активния списък на флота и преседява в резерв до 1896г., когато е изключен от състава на флота.Нарязан е през 1923г.

**De Ruyeter** · 12-06-2006, 18:30

AGINCOURT AND MINOTAUR

Двата следващи броненосеца – Agincourt и Minotaur са кораби, съчетаващи чертите на новото желязно корабостроене и старите ветроходни традиции. Заедно с Northumbеrland , който по външност се явява техен кораб близнак са най-дългите кораби с един винт, както и броненосците с най-тежки оръдия, монтирани в междупалубните пространства. Интересна подробност е, че това са единствените петмачтови кораби. Agincourt и Minotaur са кораби-близнаци във всички техни детайли, с изключение на двигателите.
Minotaur е кораб със стоманен корпус с гигантско за тогавашните водоизместване от 10 690 тона. Дължината му между перпендикулярите е 400 фута, ширината е 59 фута и 5 инча. Газенето при пълно натоварване достига 27 фута. Корабът има закръглен таран и полукръгла кърма. Надолу кърмата е отсечена подобно на повечето стари викториански ветроходи. Под водолинията корабът се отличава с прекрасни обводи, като съчетава стабилността на оръдейната платформа с прекрасните мореходни качества. Отрицателните черти на този броненосец са отново не особената повратливост под ветрила, както и тромавото извършване на поворот, когато е под пара. Рулят се задвижва с хидравлична машина, като по време на кариерата си тя показва, че е доста капризна и ненадеждна. Парен рул е инсталиран осем години по-късно по време на една от модернизациите .Реално тя дълго време остава кораб, задвижаван ръчно поради честите му повреди. Броненосецът има два щурвала – един на орлопдека – втората палуба, броена от горе надолу и един на квартердека.
Като конструкция вътрешното разпределение на кораба е типичен трипалубник – с горна, главна и долна палуби. Minotaur има открит полубак и закрит ходов мостик в кърмата.Като всеки съд с железен корпус подпалубното пространство е разделено на водонепроницаеми отсеци. Те са разположени както надлъжно, така и напречно.Допълнително защита дават и въглищните ями, както и по-малките отсеци, наречени кофердами. Екипажът на броненосеца спи между оръдията на главната палуба. На по-старите дървени линейни кораби и фрегати, екипажът спи на най-долната трета палуба.От гледна точка на удобства главаната палуба е по-голяма, пространството повече, има достъп до слънчева светлина и е по-проветрива.Екипажите обаче са настроени доста консервативно към нововъведението, тъй като така или иначе те по цял ден тичат по мачтите на чист въздух и новото разположение едва ли ще да е било утеха за тях.

**De Ruyeter** · 14-06-2006, 17:50

Офицерските каюти и каюткомпанията не са нито проветриви, нито особено добре осветени. Тук проблемите са в две насоки – консерватизма на Адмиралтейството да прибегне към нововъведения, както и малкото отредено място за разполагане на офицерските помещения. Единствено адмиралската каюта е добре осветена – от четири портови отвора в кърмовата част.
Други интересна особеност на корабите е липсата на напречни траверсни прегради, като оръдията са могли благодарение на подвижните платформи да се изнасят както в носа, така и в кърмата. Навсякъде в кораба има проговорни тръби, наречени „Фани Адамс”, с които боцманите определят дневния ритъм на екипажа. По отношение на въоръжението е предвидено първоначално броненосецът да носи 68 фунтови гладкостволи оръдия, както и 100 фунтови Армстронгови оръдия, зареждащи се откъм затвора. Преди спускането на вода, въоръжението на Minotaur е променено на 28 дулнозарядни нарезни оръдия, от които 4 са 229мм и 22 са 178мм, разположени побордно. Освен това Minotaur има едно оръдие в носа от същия калибър и едно ретирадно в кърмата. 8 24 фунтови чугунени гаубици на дървени лафети за разположени на кърмовата надстройка, като те са за салютни цели и разполагат само с халостни снаряди. През 1875г. на кораба е направена основна модернизация като голяма част от оръдията са снети и заменени с по-модерните 229мм дулнозарядни нарезни оръдия. Бройката им е намалена до 17, от които 2 са разположени под полубакаЗа първи път кораб в Кралския флот получава прожектори и от самозадвижващите се торпеда на Уайтхед. В началото на 80-те години са добавени две леки оръдия, зареждащи се от затвора, които се монтират на квартердека.
Бронята на Minotaur е направена от ковано желязо /wrought iron/ - това възможно най-близкия превод, която обхваща корпуса като корубата на рак.Бронята така го обгръща, че никъде по корпуса няма небронирано място като се започне от 5 фута под водолинията /1.52м/ до горната палуба. Корабите от този клас нямат вътрешни противоторпедни прегради, макар че имат водонепроницаеми отсеци и нямат бронирана рубка. Дебелината на бронята на пояса е 136мм /британски инч от 24.9мм/, изтъняваща до 112мм в носа и кърмата, която е напълно адекватна да пръсне съвременните /говорим към 1860 година бомбически гюлета и снаряди. Най-дебелата част от бронята обхваща ¼ от дължината на броневия пояс поради съображения за теглото и оттам вероятни проблеми с мореходността.
Отличителна черта на този клас кораби са техните много мачти – в случая пет наа брой.По ирония на съдбата обаче те не са добри ветроходи – тоест дори и гигантската ветрилна площ не е вече достатъчна да задвижи 10 000 тонния корпус на кораба. След като се убеждават, че не особено повратлив под ветрила, по решение на адмиралтеството такелажът на броненосеца е модернизиран и се снижава с един етаж – от 5 на четири етажа. Двойните марсели са премахнати и заменени с трапецовидни – преди това са прави. Размерите на мачтите са доста големи – фокмачта – 153 фута височина от основата, диаметърът е 36 инча, бушпрштът е 40 фута, кливерите – ветрилата над бушприта са по 45 фута. Всички марсели, брамсели и бомбрамсели имат горе-долу същите размери като кливерите. Триселите – триъгълни плтна, разположени между мачтите за по-добро управление не са слагани изобщо поради опасността от задимяване от димовата тръба и опасност от пожар.

**De Ruyeter** · 21-06-2006, 18:10

Ветроходните качества на Minotaur не са много добри както споменах по-горе. Максималната скорост с благоприятен вятър в кърмата е 9 и ½ възла. При вятър от 5-6 бала в борда на ¾ от курса, скоростта пада с няколко възла. Маневреността на броненосеца в буря също е доста понижена.Нужно е да се зарифоват ветрилата с по три рифа, за да не бъдат откъснати, като в същото време корпусът, мачтите и реите изпитват огромно напрежение. Съобразно предвидения щатен състав, числеността на екипажа на Minotaur е 705 души офицери и моряци, но понякога /обикновено във военно време/ числеността се увеличава.
След появата на броненосните кораби от поколението на Warrior с ветроходно-парен движител настъпва и объркване при класификацията на корабите. Преди това столетия наред тяхната мощ се е определяла в зависимост от броя на оръдията. Сега вече корабите растат на размери, както е в случая с Minotaur, оръдейната им мощ се увеличава – появяват се нарезни оръдия калибъра расте, оттам и пробивната сила, но въпреки всичко батареите намаляват количествено. Появяват се парадокси – чисто нови броненосци като Minotaur се класифицират като линейни кораби 3-ти ранг, само заради малкия брой бордови оръдия. Между впрочем стария начин за разполагане на оръдията – побордно се е запазва и тези кораби носят названието broad side ships. Адмиралтейството се опитва да направи компромис като определи ранга на кораабаа в съответствие с числеността на екипажа му, макар че това е доста несигурен показател.
Парната машина е с еднократно разширение произведена от известния през 60-те години във Великобритания завод на Пен. Елиминирайки дългите бутала на цилиндрите, той спестява място и предлага нов начин за разположението й машината – хоризонтален. До 1870г. такива хоризонтални машини с еднократно разширение на парата са монтирани на 8-10 капитални кораба. При Minotaur двата цилиндъра с диаметър 112 инча всеки лежат от лявата страна на вала, а от дясната за баланс са инсталирани кондензаторите. Дължината на хода на буталото е 4 фута и 4 инча, а максималното число на оборотите – 58. Винтът е с четири пера. Диаметърът му 24 фута. В корпуса, в кърмата има 25 футов изрез, и система от механизми, с които винтът се откача, за да не пречи на движението на кораба под ветрила.
Десетте котела от огнетръбен тип са наредени в две редици. Парата е с налягане 25 фунта. След определена степен от износване и опасност от прегряване и взрив /което доста често се среща/ налягането се намалява до 15 фунта. Димоходите са два – телескопични и се снемат при бой. Броненосецът няма охладителна система на котелното, освен няколкото малки вентилатора, които са крайно недостатъчни и температурата там е 45-50 градуса. По време на изпитанията достига скорост от 144.5 възла. Принципно това е скорост, съизмерима и с по-стари броненосци, но за първи път постигната, на кораб с такова грамадно по тогавашните разбирания водоизместване от над 10 000 тона. Запасът от въглища е 750 тона, който се консумира за 1000 мили, ако всички котли работят. Ако само 6 са пуснати далечината на плаване е 1500 мили. Икономичната скорост е 7.5 възла, но това е значителен прогрес в сравние с 4-5 възловата на предишните броненосци.

**De Ruyeter** · 23-06-2006, 16:55

Ето е снимка на Минотавър

**albireo** · 23-06-2006, 16:57

Де Рюйтер, може ли малко повече информация (ако имаш) за корабите участвали в бомбардировката над Александрия през 1882г.?
Аз горе долу знам кои кораби са участвали, но ако имаш малко повече характеристики за тях (по същия начин както за Уориър или Минотавър) ще ти бъда бая благодарен

**De Ruyeter** · 23-06-2006, 18:20

Силовата установка на Agincourt е изработена основно от Mausdley, поради претовареността на фабриката на Пен с поръчки. Последният изработва малка част от машината. Тъй като Пен държи монопола върху хоризонталните парни машини с еднократно разширение на парата, то конструкторите от Mausdley се връщат към старата изпитана технология са свързване на буталата на парната машина директно с валовете. Дължината на буталото е по-голяма отколкото при хоризонталните парни машини, но цилиндрите са по-малки и по-леки. Диаметърът им е 101 инча, по-икономични са /поне докато са нови/. Слабостта на машината е в прекаленото износване на буталата, които са твърдее тежки и непрекъснатите дребни повреди. Винтът се върти надясно, диаметърът е 24.5 фута, а прореза през който се изтегля е по-малък -23.5 фута. Оборотите на Agincourt са 62 в сравнение на 58-те на кораба близтак. Радиусът на плаване е с 80 мили по-голям. Лодъчното оборудване е същото на броненосците от първото поколение, като е добавен 14-веслен гребен катер. Дебелината на котвените вериги е 63мм, не 57мм както на предишните кораби.
Minotaur е построен от Милоулската корабостроителна компания, разположена по долното течение на Темза. Броненосецът е заложен през 1861г. като Elephant, но още преди официалното му залагане е преименуван на Minotaur. Спуусната е на вода през 1863г. Поради непрекъснатите промени в конструкцията завършването е Agincourt то влиза в строя през 1867г. и е зачислен в състава на Флота на Канала. Негов пръв командващ става контраадмирал Уордън. Доколкото може да се каже за забележима кариера на военен кораб в мирновременна обстановка, това като че ли с най-голяма сила важи за Minotaur. В продължение на 18 години той е несменяем флагман на флота. Всички висши офицери преминават през неговия ют. Няма нито едно събитие, било парад или учение, което да мине без него. Всички принцове от поколението на Крал Едуард VII са посещавали броненосеца. Той е обект на интерес от страна на пресата, рисуван два пъти от две лондонски издания Graphic and Illustrated London news.
Неговата кариера протича и безаварийно – нито веднъж не тарани друг кораб или да претърпява неприятна авария като близнака си. От 1867г. до 1873г. се комндва от адмиралите Уордън, Саймъндс, Йелвертън, Уелесли и Хорнби. През 1875г. и изведен за кратко от състава на флота за ремонт и модернизация. След това отново преминава през множество командващи – Худ, Сеймур, Дюк ъф Йорк, Хей, Хют и Фелоуес. Последното появяване на кораба е по случай 50-тата годишнина от управлението на кралица Виктория на 23 юни 1887г. на Спитхейдския парад. По това време Minotaur е вече 22 годишен и е загубил ценността си на първокласен боен кораб. В края на годината е изключен от списъците на флота, но е нарязан едва през 1922г.!
Ако Минотавър е гордостта на Спитхейдския рейд, то Agincourt е гордостта на Саунд. Той е заложен в известна корабостроителница Camel Yard Birkenhead през 1861г. под името Captain. Подвижни кранове са инсталирани за транспортиране на части от корпуса, с голямо тегло, спуснат е на вода през 1865 и е зачислен в състава на флота от 1868 г. През цялото време на неговата активна кариера Agincourt е в сянката на близнака си – вицефлагман, втори кораб на дивизията и т.н. Първата му задача е доста интересна – използван е като въглищна баржа – броненосецът е напълнен с въглища във всички бункери, а още 500 тона са складирани на оръдейната палуба!Друга интересна задача от този период е тегленето на големия плаващ док до остров Мадейра. При вторият етап от плаването са заместени от Warrior и Black Prince. Agincourt е вицефлагмански кораб на Флота на Канала до 1873г.През това време веднъж се натъквана плитчина в залива Пърл Рок. За проявеното нехайство капитанът е даден на трибунал и снет от длъжност. От рифа е снет благодарение на спокойното море и друг броненосец - Hercules и вещата помощ на неговия адмирал. Agincourt е модернизиран и превъоръжен в периода 1875-77 година. След модернизацията броненосецът е зачислен в Средиземноморския флот.По време на Руско-турската война от 1877-78 година поради упражнения натиск от британското обществено мнение, Адмиралтейството предислоцира част от корабите си в Златния рог като демонстрация на сила срещу агресивната политика на руския император, който се стреми да превземе Константинопол. Обезоръженият руски Черноморски флот съгласно Парижкия мирен договор от 1856г. не е в състояние да се противопостави на британските военноморски сили и настъплението спира. Agincourt не участва в бомбардировката на Александрия през 1882г., тъй като е разположен доста по-на север от града, но хората му вземат участие в наземните операции. През 1889 г. е заличен от списъка с бойни кораби, превърнат първо на учебен, а после под името С109 кораб склад в Портланд, където се намира и до днес.

Следващият път започвам с тези кораби, участвали в бомбардировката при Алесксандрия

**De Ruyeter** · 29-06-2006, 13:19

NORTHUMBЕRLAND

Макар Northumberland да напомня външно на Minotaur и Agincourt, всъщност е разликата между трите кораба е значителна. На външен вид оръдейните портове на Northumberland са по-широки, а разстоянията между тях са и по-големи. Между самите портове има по-малки вентилационни люкове, а не както на другите кораби непрекъсната батарея. Друга особеност на неговата конструкция е ясно забележимия покрив на рубката, която е монтирана на квартердека и се вижда отдалеч. Като външни размери Northumberland е практически идентичен с Minotaur. Без да се жертват мореходните качества на броненосеца, той става значително по-добър боен кораб в сравнение с предходния клас. Важно нововъведение е ограничаването на бронята и оттам олекотяването на кораба. Вече бронята се поставя само на жизненоважните места – защита на машината, котлите, погребите, оръдейните портове. Благодарение на намаляването на защита се постига ръст на въоръжението със „спестените” 120 тона, което от своя страна означава 560 фунта по-тежък бордови залп. Добавена е и 112мм рубка. Вътрешното разпределение се отличава от другите броненосци с въвеждането на бронирани траверсни прегради, там където свършва броневия пояс. Те служат за защита от огън в носа или в кърмата. Броненосецът носи кърмови оръдия под батареята, разположена на юта. Northumberland има диферент в кърмата и газенето и повече отколкото на останалите съдове в Кралския флот. Като предпазна мярка е предвидено да се натоварва по-малко отколкото е проектното нормално водоизместване. Докладите как броненосецът се държи по време на буря за благоприятни. Той леко катери вълните и е „сух” в носа. Клатушкането е малко и не е рязко При продължително плаване под пара загубата в скоростта не е повече от половин възел, което е значително постижение за кораб от онази епоха. Под ветрила броненосецът се движи значително по-бавно – най-малко с възел и половина от скоростта под пара.
Въоръжението на Northumberland при завършването му се състои от 4х229мм оръдия, 22х203мм, 2х178мм – всички нарезни дулнозарядни оръдия. Две от 203мм оръдия са разположени под полубака, две на юта. Останалите 24 са монтирани на главната палуба. Двете 178мм са в кърмата под кърмовите оръдия. Всичките са конструирани по един и същи начин – цевите са изработени от намотки от ковано желязо, стопени и прикрепени във вътрешната тръба. 229мм оръдия тежат по 12 тона, а дължината е 13 фута. Приемането му на въоръжение става няколко години по-рано. Самото му въвеждане в експлоатация е предшествано от голяма дискусия относно необходимостта от толкова тежко оръдия на борда на броненосец. Неговата прицелна далекобойност е 7000 ярда, като мерника е на самото оръдия. Взривното вещество е 43 фунта черен, едрозърнест барут, което изстрелва снаряд с тегло 250 фунта с начална скорост на 1430 фута. Лафетите са метални, с метални колелца и плъзгачи, по които се движат. Целият лафет се поддържа от „Т” образни носачи отпред и отзад , върху други релси, които дават възможност на оръдието независимо от теглото си бързо да бъде придвижвано в различни части от оръдейния порт и да заема необходимите ъгли на обстрел. Предният край на лафета се съединява с два стоманени лоста към основата на установката и оттам с цапфите на оръдието. Оръдието се регулира хоризонтално посредством сложна система от макари, лебедки, които увеличават или снижават ъгъла на възвишение. Когато оръдието стреля, откатът го връща назад благодарение на колелцата му. При зареждането оръдието се застопорява частично с дебело конопено въже и частично посредством система от вертикално окачени хидравлични компресори, монтирани под лафета. Тяхното място е между двете групи колелца, които привеждат в движение цялата установка. Спирачите се задействат в момента в който възникне движение и те му противостоят. След охлаждане на цевта се поставя заряда, който се вкарва посредством дотиквач. Оръдейната партия, която извършва манипулацията го прави от отвора за наводняване на борда – кингстона. Бордът се херметизира след това, оръдието се освобождава от компресорните лостове и се връща в изходното положение благодарение на собственото си тегло. Забравих да добавя, че цялата установка има лек наклон към борда. След като оръдието застане положение готово за стрелба, посредством винтове и макари се определя ъгъла на възвишение и посоката на стрелба. Лостовете се прибират, въже, завързано за затвора на оръдието отново го застопоряват.
Този процес се усложнява поради факти, че всички тези операции се извършват на ръка. Това предполага много добре обучена оръдейна прислуга, за да може да се поддържа ефективно висока скорострелност. Като говорим за висока скорострелност нужно е да се спомене, че нормативът е бил 1 изстрел на минута. Кореспондент на „Таймс, присъствал на маневрите на Кралския флот пише, че нищо не може да се сравни с ефективността на артилерията на британските броненосци освен пруската полева артилерия.
От друга страна по това време изобщо не съществуват понятие като система за управление на огъня. Самата цел представлява съвкупност от ветрила, мрежи, такелаж, която трудно се улучва, камо ли да се потопи от първия път. Дори и при тези обстоятелства британската артилерия е на ниво, като канонирите много по-рядко пропускат целта. За справка в сражението при остров Лиса много снаряди отиват нахалост, независимо, че корабите се обстрелват от разстояние, не превишаващо дължината на кораба. При англичаните проблемът е, че макар и да се регистрират множество попадения, 50% от снарядите не се взривяват поради несъвършенството на взривателите.
203мм оръдия на Northumberland, които представляват 755 от неговата батарея са просто умален модел на 229мм оръдия. Те тежат 9 тона и изстрелват снаряд с тегло 180 фунта. 178мм оръдия са със същото устройство, с изключение на подробността, че те се развъртат в хоризонтална плоскост не с рудани, а с помощта на въжета. Теглото им е 6.5 тона, а снарядът им тежи 120 фунта. Макар че само две са монтирани на броненосеца, те представляват 60% от въоръжението на британския линеен флот към 1870г.
По време на ремонта си през 1875г. броненосецът получава четири установки на самодвижещи се торпеда на Уайтхед с калибър 406мм. Тяхната скорост е 7 възла, а далечината им е 1000 ярда. Самата установка представлява открита метална рамас тръба монтирана върху нея. Установката е подвижна на колелца, за да може да се мести спрямо борда и неприятелския кораб.
Като типичен кораб на своята епоха Northumberland е снабден с буксируеми торпеда на Харвей. Те представляват композитна обшивка от дърво и метални ребра, съдържаща барут която се привежда в действие с помощта на спусък. Обичайно корабът го тегли след себе си като параван. Northumberland е класифициран като линеен кораб трети ранг, а щатният му състав, съгласно Quarter’s Bill е 705 моряци и офицери, макар че обичайно корабът вози по 100-на повече. При модернизацията на Northumberland две от 229мм оръдия под полубака са заменени с 203мм, каквито първоначално са предвидени. Кърмовата двойка 203мм оръдия е преместена на главната на мястото на 178мм оръдия, намиращи се на нивото на кърмовата галерия. След тези промени въоръжението на броненосеца се състои от 7х229мм и 20х203мм. През 1887 г. Northumberland получава две леки оръдия за церемониални цели.
Като петмачтов кораб Northumberland се различава от другите петмачтови, за които стана дума в изложението - Minotaur и Agincourt. Те имат фок, грот и две малки мачти с триъгълни платна. Това е единствения кораб с еднакви по размер фок и грот.След модернизацията през 1875г. придобива ветрилното стъкмяване на барк. По отношение на качествата на броненосеца под ветрила, плавалите с него споделят, че е най-бавноходния и неповратлив кораб от Черния линеен флот на кралица Виктория., вероятно заради диферента в кърмата.На високата скорост под ветрила при благоприятен вятър е 7 възла.
Двигателите на Northumberland повтарят този на Minotaur, но скоростта му под пара е с четвърт възел по-ниска от тази на предшествениците му. Силовата установка при него е следната:
В машината връзката между въртящия се дървен барабан на румпела се поддържа от румпелни въжета, които обикновено се използват при закрепването на руля при другите кораби. Перото на руля се развърта посредством парна машина.. Лодъчното, такелажното и прочие оборудване е същото като на предходните класове кораби с водоизместване над 9000 тона.
Northumberland е построен в корабостроителницата на Messers, Mare and Co, предшествениците на Милоулската корабостроителна компания. Килът на броненосеца е заложен на устието на река Темза в същата година както и на Minotaur. Но строежът на Northumberland е значително по-бавен – простоява в сухия док около 5 г. Това се дължи частично на честите промени в конструкцията и частично, защото е завършен в много по-голяма степен като корпус още в сухия док. Поради големите си размери, на спускането се стичат много представители на двете камари на парламента, министри, висши офицери. Четири час корабът не може да се спусне стапела. След много усилия корабът се придвижва едва по стапела, като кърмата поднася и той засяда преди тя да е влязла във водата. За месец време кораба остава на стапела, макар че усилията по спускането му не спират. Корабостроителите изграждат специални широки понтони, които пъхват под корпус. При пролетния прилив корабът успява да слезе във водата. Според „Таймс” ентусиазмът на населението от спускането на кораба на вода е бил неописуем. За доукомплектоване корабът остава в корабостроителницата още 8 месеца. Броненосецът влиза в строя официално през 1868г.
За разлика от другите 5 мачтови броненосци, Northumberland не винаги е флагмански кораб, макар, че неговата рубка и е по-обширна за да се разположат там флагманския щаб. Той замества Minotaur и Agincourt, когато са извадени от състава на флота за модернизация. Northumberland е единственият броненосец, който никога не е изключван от състава на флота за модернизация. Подобен рекорд има и Inflexible – 13 години непрекъсваема служба. В началото на службата му капитан Родерик Дьо вдига флага си на него. Той заповядва реите да се боядисат в черно, за да се отличава от другите два 5 мачтови съда. Същият офицер прекръстил имената на мачтите, а също така имал навика да завързва долните краища на гротмарселите и фор марселите са грот и фок реята, така че приличали на гигантско хвърчило. Това се случило след като адмиралтейството премахнало брамреите.
В първата година от службата си Northumberland тегли плаващия док заедно с Minotaur до остров Мадейра. Тегленето се извъшва с три дебели въжета – едното с диаметър 26 инча, другото 19.5 и третото 13.5 инча. В кърмата на дока плава фрегатата Terrible, като тя служи за рул на дока.Той е вързан за носовата й част.
От 1868г. до 1873г. броненосецът е част от Флота на Канала. Най-честите повреди са свързани с дървената обшивка и котвените въжета на кораба, които често се оплитат при вдигането им. Реално на броненосеца има 4 пъти повече дървесина от пътническите лайнери по-това време. При подмяната на котвените въжета с вериги от ковано желязо проблемите са минимизирани значително. По време на коледна буря през 1872г. Northumberland къса въжетата си и връхлита върху Hercules, които обаче са направени от по-здраво желязо и издържат и двата кораба.
През 1873г. Agincourt става старши флагман, а Northumberland заема мястото му на младши флагман под командването на контраадмирал Ханкок и лорд Джон Хей. През 1875г. е изваден от състава на флота са модернизация на въоръжението и ветрилното стъкмяване. През 1882г. броненосецът участва в бомбардировката на Александрия. През 1885г. е изключен от състава на флота и отново модернизиран, а през 1887г. замества Minotaur в ролята на старши флагман.По това време корабът се командва последователно от адмиралите Хюит и Баярд. През 1890г. корабът е зачислен в Резерв Първа категория. Той остава в Резервния флот за година, когато е понижен до брандвахтен кораб. Впоследствие е разоръжен и е използван последователно като учебен кораб и кораб склад. Накрая е превърната във въглищен склад. Броненосецът е 24 година в състава на флота и 17 от тях прекарва на активна служба.

**albireo** · 29-06-2006, 13:36

De Ruyeter написа

Northumberland е единственият броненосец, който никога не е изключван от състава на флота за модернизация...

...През 1875г. е изваден от състава на флота са модернизация на въоръжението и ветрилното стъкмяване...

...През 1885г. е изключен от състава на флота и отново модернизиран...

Тук нещо не те разбрах. Няма ли противоречие?

**De Ruyeter** · 29-06-2006, 15:35

Има няколко етапа от живота на кораба.
1. Одобрен за строеж, съгласно съответната финансова година, заложен, спуснат на вода, завършен.След обучение на екпажа влиза в състава на флота официално.Преди това е само парче стомана или метал.
През активната служба на един кораб, той често излиза за ремонт и модернизация.Но той не се изпраща в резерв, както се случва с други кораби.Трябва да се прави разлика между кораб от резерва - остарял и пратен във втори ешелон. Другата категория е изключен от състава на флота - тоест седи в някое пристанище и чака да бъде нарязан.Третата категория са модерни кораби на извадени времоно от активна служба - тоест патрулиране, бой и т.н. за модернизация

**albireo** · 29-06-2006, 15:40

Т.е. в случая говорим за третата категория така ли? Временно изваден от активна служба, а не изключен от състава на флота. Правилно ли съм те разбрал?

Съобщение

Черният линеен флот на кралица Виктория

Черният линеен флот на кралица Виктория

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment