Челата на кулите,барбетите и други "силно" защитени неща

[gollum]

Всъщност каква все пак е вероятността попадение в кораба да се падне на някоя от кулите? Не е ли това първото, което трябва да определите в тази дискусия? Би трябвало да е сравнително ниска, макар че като се замисля от малкото неща, които съм чел, все пак се случва.
От друга страна, за да бъде защитена от поразяване "огневата система" на кораба (основната част от която са кулите с оръдията) мисля че трябва доста повече неща от самите кули да бъдат защитени "надеждно", което май е неосъществимо изцяло.

[Gaden Gogi]

Всъщност каква все пак е вероятността попадение в кораба да се падне на някоя от кулите?.

За да ти отговоря ще ти представя някой сметки, понеже в момента се заигравам с чертежа на КГ 5 и съм си го направил в 1/200, демек доста подробен и удобен за замерки, та ще ползувам него.
площта на челот она 4 оръдейната му кула (която е доста голяма) е 22 квадратни метра. на дву оръдейната 10, барбетите са съответно по 37 и 52
а площта на цитаделата над водата, т.е. защитаваната от главният пояс 442 квадратни метра.
, сумата всеки може да си я сметне но нека я приведем:180 за кулите с барбетите и 442 за поясът, при това тук не гледаме корпус и надстройки и височината на барбетите съм я замерил от главната бронева палуба, т.е половината са скрити в корпуса.

все пак се случва..

то всичко все някога се случва.

От друга страна, за да бъде защитена от поразяване "огневата система" на кораба (основната част от която са кулите с оръдията) мисля че трябва доста повече неща от самите кули да бъдат защитени "надеждно", което май е неосъществимо изцяло.

Въпросът не е толкова да бъдат те защитени надеждно колкото да бъдат защитени адекватно на останалата част на корпуса, защото става смешно когато сравняваме кораб на които главният пояс не се подава над водата, т.е абсолютно всяко попадение от каквото и да било оръдие боди до наводняване, и опонентът ти изтъкне "ама челата на кулите са мноооого добре защитени".
Поради което и пуснах тази тема, от картинката ясно се вижда (съвсем нарочно съм оставил замерваноята всеки да може да си сметне) че 30 % от въпросното дебело чело е дупка, отделно малката вероятност за попадение.
Също така както спомена и Одзава съвсем малко верояъно е кулата да продължи да функционира нормално след като бъде тресната от колемокалибрен снаряд.
Това не важи споре дмен за леките кораби, пример е че едната от кулите на Граф Шпее остава в строя (ако и без да регистрира попадения) след няколко попадения на 6" снаряди.
А за кули от главният калибър сега се сетих за един пример: при Ютланд една от кулите на британски кораб е поразена, бронята не е пробита , кулата остава в строя и води огън, след боят се оказва че нейното насочване е разсъгласувано с 15 градуса в реултат от попадението....

Но линкорът според мен трябва да има винаги надедно защитени чела на кулите и изобщо кули - иначе се връщаме към барбетните броненосци.

Да, добре защитени, еквивалентно на останалите защитени части, иначе се получва подобно на това да хахлупиш каска и да хукнеш гол по бойното поле.Отделно дето поради констукцията на въпросните чела практически е невъзможно да им се осугури абсолютна защита и киченето на допълнителна броня си е чиста проба слабоумие. особенно на фона на кекавата защита на останалие ЖЧ.

[De Ruyeter]

Ако се върнем малко назад по времето на ПСВ - много от попаденията в линейните крайцери са както на корпуса, така и в кулите - на Фон дер Тан са поразени кулите, на Дерфлингер, Зайдлиц, Люцов - само май Молтке е със здрави кули.От английските Лайън е с унищожена кула, Тайгър също има 2-3 попадения, Уорспайт, Вълиант и Малая също

[Gaden Gogi]

Да де само дето се стрелят от близо и има концентращия на стрелбата на няколко кораба върху един, т.е голям брой попадения. което във ВСВ където няма линейни сражения няма как да стане, отделно многократно споменаваният факт че кулата пак ще си изл;езне от строя.
Също многократно споменаваното нещо че има дисбаланс между защиата на ЖЧ.

[De Ruyeter]

Всяко подвижна част - кула, радар и т.н. може много лесно да бъде извадена от строя, още повече че към ВСВ те са доста по-прецизни от ПСВ.Например след удар на снаряд в кулата на Тайгър, тя отново е въведена в действие след 30 мин

[Gaden Gogi]

Ами аз май за него говорих (но не съм сигурен а ме мързи да проверявам): върната е в строя ама стреля колкото да хаби снаряди, айде да кажем за морален ефект.

[De Ruyeter]

Така е - мисля, че и Малая е уцелен в покрива и кулата не може да води прицелен огън, а Бисмарк стреля след попадението на Родни, но дали улучва е друг въпрос)))

[Gaden Gogi]

При Бисмарк нещата са много комплексни. Иначе като стана дума за него скоро се канех (но ме домързя) да покажа илюстративно какви са основните недостатъци на 3 винтовата схема, естественно тя си има и предимства, но тях съм ги описал в темата за корабните движители.

[De Ruyeter]

Реших да изтупам една добре отлежала тема, защото в друг форум /американски/ се развихри дискусия колоко добре са защитени американските кули на новите линкори, че и как е добре челото ти да е от наклонена хомогенна стомана, в сравнение с европейските. Примери за американците дал Бог Киришима уцелва Саут Дакота в барбета, но кулата остава в строя, даже се върти. Обратното корабите на оста - Бисмарк Барбета огънат от удар на 406мм снаряд и заклинен, на Жан бРа барбета също заклине, на Шарнхорст - също, а да не говорим за мизерните челца на германските кули или хомогенните хокриви на френските. Та бих искал тук да се включат и други хора - Гогата най-вече за да видим така рли е наистина

[Gaden Gogi]

Е да ама аз не правих стенограма на тел. разговора от преди малко....пък и като си го написал ирониятя никъде не личи, ползвай имотикони
иначе от американските по-добрио са само британските кораби:unitedkin
дори АМЕРИКАНСКИТЕ изпитания го доказват..беше много забавно да чета за изпитанията на броня след ВСВ, когато британкста се оказала 25% по-добра от уж най-добрата американска при това изпитанията за американски, данните също техни (което навеждана мисълта че превъзходството е било поне 50 %:mhehe: )
Как да е амариканският слон е брат близнк на руският и двата са мнооого големи, а амариканското джудже играе в НБА защото дори белите американци могат да скачат:tongue5:

[De Ruyeter]

НАми омръзва ми да чета, че американците всичко го правели с мисъл докато други /разбирай германците карат на стари прототипи от ПСВ/, трети като англичаните на икономии и затова корабите им са по-малки, поевтинки с консервативни силови установки и слаби оръдия, а италианците с тия калпави орпъдия и разсейки и лоша мореходност и ПТЗ Пульозе, :tdown , а франсетата - ако Ришельо не им го бяха пипнали американците нямаше да е хубав кораб

[Gaden Gogi]

Че кой те бие по главата да им четеш форумите и сайтовете? За мене са болни кукуригали и просто ги подминавам. Ако и да си призная в момента съм се заел да чете всички книги на Хъникът за историята на американската бронетехника и ги намирам за рядко обективни...поради което ме кефят и ги чета (авторът е американце ако не е очевидно)
А че германците строят таралясници изобщо няма смисъл да се обсъжда:mhehe:
А ако трябва да сме сериозни- за мен американските кораби са посредствени, но много и без явни недостатъци. Аз не бих проектирал и строил такива, но не бих ги и отказал. Т.е стават,

[De Ruyeter]

Всяка държава, особено през 30-те години на 20 век и ВСВ има доста интересни идеи, които не са за пренебрегване, включително италиански, френски, немски, английски, не на последно място, освен американските

[Gaden Gogi]

O-o-o почти (да не кажа абсолютно) всички извращения по начало са си "интересни" идеи, просто американската икономик апозволява те да бъдат реализирани достатъчно голям тираж тъй 'щото да превърнат количеството в качество, особенно предвид че прекомерно явни недостатъци нямат. Примерно Айова за 55 К кораб е смехотворен, направо извращение, но спокойно може да се сравнява с 40-45 К корабите които имат другите Друга тяхна оливация е Аляска, особенно сравнена с по-старите но със съизмеримо водоизместване Шарнхост и Дюнкерк/Страсбург. Но могли, построили си, и евентуало този кораб би се справил добре (при нужда) с това за което е планиран.....в същност какъв е смисълът в реанимирането на архиологическата тема? Не е ли по-добре да обсъдим критериите за "антиогледалната" тема? аз имам що годе някакви иде, замо СУО и РЛО са ми мътни как могат да бъдат сравнени.

[De Ruyeter]

ок, какви щебъдат параметрите по които ще сравняваме корабите:
артилерия - гл. калибър, спомагателен, броня хоризонтална, вертикална, площ - дължина и височина, силова уредба, далечина на плаване ли?