Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Челата на кулите,барбетите и други "силно" защитени неща

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Челата на кулите,барбетите и други "силно" защитени неща

    Понеже ми писна да слушам от един то4но определен индивид колко силно бил защитен един кораб защото видите ли имало някъде по него едно мизерно пар4енце броня което било дебело реших да похар4а малко ценно време и да онагледя до колко глупаво (дори бих казал идиотско) е подобно твърдение.
    На прика4ената картинак всеки би могълда види една от споменатите силно защитени кули, в 4астност първата 406мм кула на Алабама.
    Понеже за конкретнто сравнение са важни само относителните площи съм дал само размерът на картинката с която съм работил, без да си играя да мащабирам.
    Та всеки който си направи труда да сметне ще забележи 4е амбразулите съставляват 29% от площта на 4елната проекция.
    Това ще ре4е 4е 30% от вси4ки знаряди, по4ти независимо от калибура ще се бухнат право в кулата и съответно ще натворят сума поразии.Ако говорим за големокалибрен снаряд ако той попадне на по-малко от един калибъ от отворите най-малкото ще заклини оръдието (защото бронята ще се деформира). което намалява още пове4е така наре4ената защитена площ.
    След въпросната картинка и проста сметка смятам всеки здравомислещ 4овек е наясно 4е аргументът "ама 4елата на кулите са много дебели" силно издиша през огромните отвори във въпросните 4ела.
    В следващият епизод е си говорим за изцепките от сорта "да ама ако го оцелят в 4елото на кулата..." подобни бисери също сме 4ели много от същата персона, особенно пък когато разглеждахме шансовете на Шарнхост срещу ДоЙ, то по принцип твърдението си е смешно пък на фона на то4ността на германският кораб :lol: :lol: :lol:
    Та в следващият епизод ще си говорим каква е вероятността снаряд да целне 4елото на кулата, в сравнение с корпуса и цитаделата.


    #2
    Това което си го написал е вярно, но големокалибреените оръдия с техния огромен външен диаметър не могат да имат малък прорез.Не забравяй, че и челата на Ришельо са прорязани от доста големи прорези, а на КГV дори часто от покрива е изрязан
    П.В.

    Comment


      #3
      Аз очевадно не го забравям и очевадно обяснявам че твоите (защото ти си мистериозната персона) доводи за важността на няколкото квадрата дебела броня са сииииииииилно пресилени, друг въпрос че и на френският и на британският кораб челата са вртикални и с нарастване на дистанцията съпротъвлямостта им се увеличава (защото ъгълът на среща разсте) докато на американският и апонските линкори е обратно.

      Comment


        #4
        А ти защо мислиш, че тъпите американци са сложили наклонени на 35-36 градуса чела от хомогенна "В" стомана???Ами просто защото тяхната лицевозакалена е с по-лошо качество от хомогенната им със същата дебелина и се пронизва от т.нар. hard-capped shells в ефективно състояние.Хомогенната стомана при ъгли близки до 90 градуса - 70, 80 /общо взето над 55 градуса/ и т.н. много по-лесна чупи снарядите, а дори и да не удържи на удара се цепи.В същото време лицево-закалената "А" клас стомана макар и непробита може да се откъсне голямо парче от вътрешността и да попилее разчета.Например 35 градуса наклон назад+25 ъгъл на падане на снаряда, което отговоря на около 22 000 ярда
        П.В.

        Comment


          #5
          Мдаааа, ама какъв си ни металург, ще се откъсне парче ако е закалена на много голяма дълбочина, и именно за да не стават такива мизерии (интересно защо пък за корпусната броня да не важи?) се прави хетерогенна плоча, с твърд лицев слой и жилава подложка, ако беше целта да е твърдо щеше да е направено от чугу, далеч по-евтино и лесно.
          А иначе
          тъпите американци
          Са направили въпросни плочи хомогенни защото при много големи дебелини (каквито както се окача е глупаво да се използуват) не може да се закали лесно въпросната плоча. А е наклонена за да се осигури по по-лесният начин голям ъгъл на повдигане на оръдието.
          А иначе то си има описание на изпитанията на плоча от кулите на Ямато ама кой да прочете.
          Друг въпрос като почнеш разни прочетени и недочетени обобщения да пише,от сорта на това за балистика, да ти е хрумвало че различните оръдия имат различна балистика?

          Comment


            #6
            а да ти е хрумвало, че америкатнците защитават кораба си от собствените му оръдия и го наричат зона за неуязвимост.И също да знаеш, че са прострелвани кулите не за Ямато, а за Синано и се твърди, че те са брак?А също да си чел, че американските лицево-закалени плочи са с най-голяма дълбочина - 55%?За борда също е важи същото, но просто хомогенен борд - толкова много като площ и дебелина едва ли може да се произведе - пък и ще тежи страшно много, а нали има договори....
            П.В.

            Comment


              #7
              Знаем, ние четм книжки. А това че американците не могат да направят читава броня си е техен проблем, съответно къртенето на вторични осколко също.
              Впрочел хомогенната броня се произвежда значително по-лесно и е по евтина...в интерес на истината закалената броня (пък и всичко закалено) за прави от хомогенно. т.е доводът ти
              много като площ и дебелина едва ли може да се произведе
              издиша кардинално, както винаги.
              Пъктова че имало договори освен британците някой друг да ги спазва?
              Отделно дето се иска и известна доза кадърност.

              Comment


                #8
                Във втория Лондонски договор има пълзяща клауза, в която се предвижда, че ако японците не го подпишат другите държави имат право да увеличат водоизместването до 45 000 тона и калибъра до 406мм.Разпоредбата не е императивна, а дизпозитивна - тоест не е задължителна.Британците са счели, че основен противник ще бъдат европейските държави и затова са си оставили калибъра непромене, американците са знаели, че ще се бият срещу японците и затова са си увеличили калибъра - нищо непозволено не са извършили.На повечето крайцери - леки и тежки и бордовете са от хомогенна броня - без Белфаст след модернизацията и челата на Бруклин, а мисля, че и джобните също са с лицево-закалени брониран пояс.Разбира се, че хомогенната е по-евтина.Но по-тънката хомогенна, каквато би се монтирала на борда - да кажем 300-330 не би издържала така добре на удалрите на тежките снаряди като лицево-закалената със същата дебелина
                П.В.

                Comment


                  #9
                  Демек има договор ама може и да не го спазваме, което обаче не пречи да се оправдаваме с него че сме сътворили изгъзурчености.
                  А осколките които ще се образуват от борда ще отидат ама баш в ЖЧ-тата, за разлика от тези от кулите.

                  Comment


                    #10
                    На две неща се чудя:
                    1. Неспособността да проведете смислена дискусия
                    2. Абсолютно детинската склонност всеки отговор да генерира безкрайно много въпроси извън темата.
                    По въпроса за защитеността на кулите, според мен тя е малко или много еднаква за корабите, които цитирате, подати простата причина че в плоскостта на падане на снарядите (както е отбелязал Гоги) % заеман от артилерията на главния калибър е смешно малък отнесен към общата площ на кораба. Т. е. най-добрата защита на кулите е малката им площ. Вероятността да се получи попадение в тях на дистанциите на които корабите са се готвили да водят артилерийски дуели е повече от мизерен. Затова и според мен бронирането на кулите е срещу случайно попадение в тях, а не са пригодени за няколко такива. Иначе дори и да не бъде пробита бронята на кулата само от кинетичната сила на снаряда има много други детайли които могат да заядат, да се счупят, което също вади оръдието от строя.
                    Предполагам това е и доводът японците да бронират 203 мм кули на тежките си крайцери с 25 мм броня. Логиката е проста и достатъчно много повтаряна на страниците на форума.
                    А за качеството на бронята според мен е все едно. Без значение дали бронята е една или друга не това е важното. "Ямато" и "Мусаши" потъват с действащи 457 мм оръдия.
                    Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                    Неизвестен руски адмирал

                    Comment


                      #11
                      Брей, на Ямато му гръмват погребите преди да потъне и е съмнително далиса му действали оръдията.
                      Значи да не си правя труда да рисувам и смятам колко точно мизерна част от проекциат са кулите и прилежащите им израстъци?

                      Comment


                        #12
                        Я като си говорим за силно защитени кули да вземем да си припомним как Дора на Гнайзеннау излиза от строя от 114 мм снаряд.

                        Comment


                          #13
                          уффффффффффффф, нищо не е доказано - може да е бил 381мм, може да е 114мм, но кулата е уцелена в далекомера.Не е ясно какъв е снаряда.Иначе едва ли такъв малокалибрен снаряд би извадил от строя кула чрез пробиване?????????????!!!!!!!!, заклиняване и т.н.Има непробиващи удари, които са също много опасни и вадят кулите от строя - Киришима на Саут Дакота, Масачузетс на Жан Бар, попадението на Родни между носовите кули на Бисмарк, Снарядът на Дюк ъф Йорк, който заклинява носовота кула на Шарнхорст без да я пробие
                          П.В.

                          Comment


                            #14
                            Ако бееш 381 нямаше само да откърти капак на далекомера, щеше да откине цялата кула.

                            отделно тето примерите изредени от тебе противоре4ат на твоят теза 4е деелите 4ела на кулите (доказано от мене 4е 30% от тях са си 4иста дупка) са панацея.
                            Впро4ем на съм съгласен и с Одзава за противоосколо4ната защита. по моему кулите трябва да са защитени еквиваленти на останалата 4аст на цитаделата, специално за крайцерите в японската концепция има известен резин защото техните кораби имат превъзходство в скорост и могат да си изберат дистанция, но опитът показва (разглеждали сме цифрите няколкократно) 4е на големи дистанции % попадения е мизерен, докато на близки има вероятност от попадения на голямо коли4еств малокалибрени снаряди (100-155) които биха могли да изкарат въпросната кула от строя, особенно предвид 4е снарядите им са предимно фугасни те най-вероятно ще гръмнат именно в кулата, а тези снаряди (100-203) за разлика от линкорновските нямат 4ак толкова енергия 4е да изкарат кулата от строя само благодарение на кинети4ната си енергия.

                            Comment


                              #15
                              Има случай в боя при Саво, където американски 203мм снаряд пронизва кулата на Атаго или Такао, но не се взривява, защото бронята е доста тънка.Кулата остаава функционираща, макар някои системи да се повредени.Но линкорът според мен трябва да има винаги надедно защитени чела на кулите и изобщо кули - иначе се връщаме към барбетните броненосци.А челата на кулите почти винаги са по-дебели от пояса - Ришельо, всички американски, Бисмарк, Дюнкерк.Само при литорио и Шарнхорст и Венгард са горе долу еквиваленти с борда, а при КГV са по-слаби от бордовата защита
                              П.В.

                              Comment

                              Working...
                              X