Рипълс и Ринаун са по-добре въоръжени ако говорим по оптношение на тегло на снаряда и бронепробиваемост.Но това се компенсира и от доста по-дебелата защита на Шарнхорст.Френските кораби ако ще и да се побъркат от бой на остри курсови ъгли трябв да въртят челата на кулите към немците, а те са 330мм на Дюнкерк и 360мм на Страсбург 13-16 000 ярда немският снаряд ги дупчи.А той може да ги изкара от строя и без пробиване
-
П.В. -
Мислим си дали да не направим специална тема и да разиграем как би се предствавило великото немско корито, аз естественно вече съм си приготвил данните за оръдията. А ти почваш да звучиш като С-13: велико-страхотният снаряд ще вземе от целият кораб точно щелта с размери2х10 да оцели.
а естественно освен че ще оцели точкова цел германската изгъзица е и абсолютно неуязвима, сигурно така ще да е.De Ruyeter написаComment
-
Ти не си ли забелязал, че по време на бой най-уязвими и най-често излизащи от строя са оръдейните кули?При Ютланд и Догер-банк колко кули са извадени от строя?Худ улучва май кулата на Дюнкерк при Мерс-ел-Кабир, на Бисмарк снаряди му вадят кулите, Киришима с фугасен снаряд заклинява кърмовата кула на Саут Дакота, Дюк ъф Йорк вади от строя една, а после и втора носова кула на Шарнхорст.Вашингтон вкарва 9 залпа в Киришима и му вади две кулиП.В.Comment
-
Аз си вадя хляба със статистика, и поради което мога да ти кажа че вероятността да оцелиш нещо 10х2 в сравнение с друго нещо 220х30 е доста малка, освен това при гореспоменатите сражения има и доста други попадения, просто попадение в кулата се занелязва защото пряко се отразява на ефективността. Но как да е кулите на шарнхост (както впрочем и целият кораб) са прозрачни в доста по-голям диапазон от дистанции, а за Ремонт и Реконструкция, както и Р дори няма зона на свободно маневриране. а като спомена битките от ПСВ: може да погледнеш там колко поразия прави 280 и колко 380 мм снаряд.Comment
-
Първата световна война с непробиващи удари на 381мм снаряди са извадени кулите на Фон дер Тан и една на Дерфлингер.Улучени са и Гросе Курфурст и Маркграф.280мм - Фон дер Тан унищожава Индефатигейбъл, а на Лайън му е извадена кула Q /не съм сигурен за калибъра/.
Ето ти и един линк:
П.В.Comment
-
Уф, стига с тия кули бе, кулата е МИЗЕРНА част от поражаемата част на кораба. И изобщо кулите на Шарнхост да доста по-прозрачни за противниковоте снаряди. SO цлата ти теза е безсмисленна.
Друг въпрос че Индефатигейбъл е крайцер и като такъв какво общо има с линкори, еле пък 20+ години по-късно.Comment
-
Вярно е, че кулите са по-малка поражаема площ, но без тях не може.Както виждаш на помалките кораби крайцерите конструкторите поемат по два коренно противоположни пътя, тъй като не съществува абсолютна защита на кулата или дебело бронирана - Хипер, Шпее, Учита, Балтимор, Ню Орлинс, Зара или картонена броня - английските, японските, първите френски и американскиП.В.Comment
-
А това какво общо има с темата? или дори с нейното отклонение?Comment
-
Никакво.Добре дай- дапродължим към другите епохи, че тук много зациклихме на ВСВ.Пък дори от нея не сме посочили най-мореходните леки и тежки крайцери.За мен те са:
британските Каунти - тежки
Хипер на второ място
от леките американските БруклинП.В.Comment
-
Кхъ, айде стига с тази германофилия де, че за Хипер изрично си пише че е бил "с удовлетворително, но не повече" мореходност.
+Това ако не забелязваш аз се обосновах за моите оценки. Пък и какво му е лекото на Бруклин, отделно какво му е мореходното.Comment
-
за Бруклин - плавно клатене, сух кораб - свидетелства неговия капитан при пресичане на Атлантика в буря- 9 балов щорм и вятър със скорст 100-125 възла.След английските тежки кой е на второ място от тежките крайцери по мореходност?П.В.Comment
Comment