Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Кораб vs. брегова батарея

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Да, принципно германците са водещи преди ПСВ и през маневрения период (японците също използват подобни техники и процедури). Британците, доколкото ми е известно също разработват подобна доктрина преди войната и имат готови артилерийски процедури, но ако правилно си спомням по-голямата част от артилеристите и въобще от армейските висши офицери ги смятат за ненужни и не се изучават, а артилеристите не се подготвят да ги използват. В резултат на това те също не използват артилерията си за индиректен огън през първия период на ПСВ.
    Към средата на войната вече всички разчитат именно на тежка артилерия, която води идниректен огън и всички страни разработват необходимата доктрина.

    Comment


      #32
      Odzava написа
      Самата брегова батарея доста точно определя местоположението си, тъй като нейните координати са известни. Мястото на кораба-ей това е проблема. Правили са го с далекомери (за разстоянието), с хронометър са изчислявали скоростта, а имайки две измервания на разстоянието до целта+двата пелинга са имали и курса.........
      Ъх , Одазава, когато бях в казармата бях свързочник към артилерийски полк и тогава се служеше две години и понаучавахме доста неща.... за информация само ще кажа как става топопривързването насочването и стрелбата: Тогава все още се използваше съвсем простия и приложим както за земни така и за морски единици - триангулацията. Имаш най-малко два /ние го правехме по три/ ориентира и достатъчно точна топографска карта. Засичаш с артилерийска бусола точната посока към 2 или 3 ориентира с добре известни географски координати, нанасяш на картата две /три/ линии от ориентира към себе си като спазваш ъгловите отклонения, които сваляш от скалата на бусолата и в пресечената точка си ти - постигали сме достатъчно точни данни като привързване на двете позиции - наблюдателната и огневата - отклонение 15метра. Сигурен съм че корабите -в добре познати крайбрежни води са си определяли доста точно координатие - предполагам си виждал лоцмански карти. Не съм сигурен но предполагам че точно от корабоплаването е взаимствано точното определяне на координати необходимо за далекобойната артилерия, всъщност може да се поинтересувам -във форума Криле има и хора от военоморското училище които сигурно имат достъп до необходимата литература... предполагам че това ще е по-интересно като тема от поредното "мерене на пишките" поне така на мен ми се струва... а ако и тук има военноморски действащи или запасни ще е ми е много интересно да чета и тяхното мнение
      may the Force be with you

      Comment


        #33
        ЦМАП /Централната минно артилерийска позиция/ е бил създадена така, че бреговите бтареи да пазят фланговете й от проникване на кораби, а в центъра е била пълна с мини, зад които е трябвало да има руски линкори или броненосци.През август 1915г. немците форсират Рижкия залив точно през минното поле, където руските брегови батареи не го покривт добре, изгонват двата руски броненосеца Слава и Цесаревич - в операцият участват 8 немски дредноута от първите две серии + Молтке, но губят 3-4 миночистача и се откзват от тралене на целия залив, макар половината да е бил прочистен.Бреговите батареи на вземат почти никакво участие
        П.В.

        Comment


          #34
          Ако някой го интересува /все пак темата е за друг период/ попаднах на един материал в руския нет http://www.navycollection.narod.ru/l...docenko/04.htm
          който все пак е свързан с противостоянето флот - бряг
          may the Force be with you

          Comment


            #35
            Да, общо взето по някакъв сходен начин е достиганто до идеята за водене на ефективен индиректен огън, Хан Соло, въпорсът е, че тези методи се изработват в оперделен момент - доколкото съм запознат масово навлизат чак към 1915-16 г.

            Comment


              #36
              Към Соло (и останалите) прочетохте ли първият пост? Там са описани трудностите за кораба, освен това той за рзлика от батареята се движи.
              А иначе на мен ще ми е интересно ако разкажеш още за опита си от БА.
              За определянето на позиция от кораб: мога да сканирам (ама трябва да съм в добро настроение че е много по обем) от учебниците по корабоводене (няколко си имам) обаче това ще се отнася за сега, не за преди 90 години.

              Comment


                #37
                Трудностите за кораба са ясни - те винаги са много по-големи от тези за батареята. Въпросът ми бе единстевно към тогавашните методи, прилагани на батареите (а уви съвременния опит не би ни помогнал тук (или дори методите от ВСВ, които общо взето са ми известни)).

                Comment


                  #38
                  Gaden Gogi написа
                  Към Соло (и останалите) прочетохте ли първият пост? Там са описани трудностите за кораба, освен това той за рзлика от батареята се движи.
                  А иначе на мен ще ми е интересно ако разкажеш още за опита си от БА.
                  За определянето на позиция от кораб: мога да сканирам (ама трябва да съм в добро настроение че е много по обем) от учебниците по корабоводене (няколко си имам) обаче това ще се отнася за сега, не за преди 90 години.
                  В някои случаи би могло да се прилага и стрелба от дрейф - спираш определяш координати стреляш няколко бързи залпа и се преместваш на бърз ход на нова безопасна позиция ако са те засекли - съществуваше и един хитър метод за определяне на невидима цел - казва се звуково разузнаване /бил съм и такъв за малко в двугодишната си наборна служба/ - там се използва засичане на целта в следствие на звука от изстрелите, но и това като отбеляза gollum, е в процес на зараждане както и теорията и практиката на далечната и свръхдалечна артилерийска стрелба.... А за методите за корабоводене от сега и преди 90 години - единственото което е ново като техника са радарите - позволяват ти да следиш точно бреговата линия и GPS.... а има и радиофарове.... но по нашето крайбрежие, ако си обръщал внимание на предварително отбелязани в лоциите места /обикновено крайбрежни хълмове или носове/ има едни такива хубави навигационни знаци които са поставени там точно с цел за да се избегне объркване при определяне на местоположението с същите , като преди 100 години, методи А опита ми от БНА е опита на един любопитен младеж който в ония години си навличаше доста неприятности с интересите си в областта на оръжието и военната техника, и все го мислеха за шпионин на капитализма докато той обясняваше на изумените си офицери че техниката дето я имаме в полка и се води секретна я има на страниците на съветския периодичен печат и просто искам да се докосна до това което му знам на теория и от картинка... но кажи какво те интересува, защото аз докато бях войник - подчертавам редник съм бил далекомерист , артилерийски разузнавач - звуково разузнаване, топограф, за малко да ме направят метеоролог и накрая това за което ме бяха обучавали още преди казармата в ОСО -радиотелеграфист, ама мен ми писна и аз се скатах и втората година изкарах като фотограф в дивизионния вестник :tup:
                  may the Force be with you

                  Comment


                    #39
                    Има и сонари. А относно маркерите: нали не смятш сериозно че противникът ще постави такива по брега че да можеш по-лесно да се пристрелваш?
                    За маневрирането: съмнява ме да е толкова свободно насред минното поле.
                    Звуково се определя, ама на поле, а там (ЦМАП) е хълмисто а и такива уреди май-няма по корабите..не че нещо пречи да се монтират.
                    Впрочем ако практикуваш мръднеш-стреляш пак си на загуба-батареята се пристрелва по-бързо и е по-точна.

                    Comment


                      #40
                      Звуково се определя, ама на поле, а там (ЦМАП) е хълмисто а и такива уреди май-няма по корабите..не че нещо пречи да се монтират.
                      Въсщност въобще не е само на поле - има методи за всякакъв терен (без алпийски). Проблемът е, че първо този метод се разработва по време на войната и, второ, изисква относително постоянна позиция, на който се закопават в определен ред звукорегистриращите усторйства или микрофони (обиконвено в разтворена дъга отворена към противника). Т.е., подобен метод не може да се използва от кораб и тогава е бил оневъзможно да се използва и срещу кораб. А при тогавашните артилерийски методи пристрелването, особено при индиректен огън, би било проблематично и за двете страни. Общо взето конкретният резултат би зависил преди всичко от това кой има повече наблюдатели.

                      Comment


                        #41
                        Gaden Gogi написа
                        Има и сонари. А относно маркерите: нали не смятш сериозно че противникът ще постави такива по брега че да можеш по-лесно да се пристрелваш?
                        .........
                        те са поставени с цел да се избегне объркване :sm100: при положение че знаеш координатите на даден хълм, нос, фар, или друг навигационен белег такъв знак не ти е нужен.... и никъде не е ставало дума че кораба ще се набута сред мините за да стреля, откъде го измисли... дай данни за далекобойността на оръдията за които става дума, ама като говорите за калибри над 200мм се съмнявам да е под 20км :sm186: а и не е лошо да дадеш някаква карта че така само се спори заради спора
                        may the Force be with you

                        Comment


                          #42
                          Германски корабни:
                          38 cm/45 (14.96") SK L/45 - 22,310 yards (20,400 m)
                          на Ersatz Yorck and Bayern Classes
                          30.5 cm/50 (12") SK L/50 - 17,717 yards (16,200 m) до '16 22,310 yards (20,400 m) след нея, на Helgoland, Kaiser, König and Derfflinger Classes
                          28 cm/50 (11") SK L/50 - 19,790 yards (18,100 m) и Moltke, Seydlitz: 20,890 yards (19,100 m)
                          Nassau: 22,310 yards (20,400 m) след '15
                          на Moltke and Seydlitz Classes
                          28 cm/45 (11") SK L/45 - 20,670 yards (18,900 m)
                          After 1915: 22,310 yards (20,400 m)
                          на Nassau and Von der Tann Classes
                          28 cm/40 (11") SK L/40 - 20,590 yards (18,830 m)
                          на Braunschweig and Deutschland (1904) Classes
                          24 cm/40 (9.4") SK L/40 - 18,500 yards (16,900 m)
                          на German
                          Kaiser Friedrich III, Wittelsbach, Fürst Bismarck and Prinz Heinrich Classes
                          Austria-Hungary
                          Monarch Class
                          след малко ще постнем руските

                          Comment


                            #43
                            За местоположението на корабите:
                            Они вообще даже своего собственного места знают с точности пр. +-300 м, т.к. привязка к местности для них невозможна (или надо быть на относительно близкой дистанции от берега, чтобы вычислить по известных ориентиров). Место определяется навигационно. Без систем, глобального позиционирования точность навигационного определения своего места очень плохая
                            За корегирането на огъня от страна на кораба:
                            Сама пристрелка очень затруднена или невозможна из-за трудности, иногда невозможности наблюдать разрывов своих снарядов!Прийдется стрелять по площади. Если оччень повезет - возможно накроете батарею. Обычно не везет!
                            Някой изобщо прочете ли първият пост :o :grrr:

                            Comment


                              #44
                              Руски батареи:
                              Крепость Петра Великого имела

                              4-305/52 башенные дальность 147 каб.
                              4-305/52 дальность 140 каб.
                              6-254/45 дальность 90 каб.
                              14-234/50 дальность 98 каб.
                              4-203/50 башенные дальность 113 каб.
                              3-203/45 дальность70 каб
                              60-152/45 дальность 62 каб.
                              36-120/50 дальность до 82 каб.
                              Это не считая фортов около Питера
                              Фортове:
                              Форты:
                              Николаевский (Ино): 2*2+4*1-305мм; 8-254мм; 8-152мм; 8-279мм; гарнизон - до 4500 чел. (2000 - прикрытие).
                              Алексеевский (КГ): 2*2+4*1-305мм; 8-254мм; 6-152мм; 8-279мм; гарнизон - до 4500 чел. (2000 - прикрытие).
                              Тотлебен: 8-279мм; 4-254мм; 6-152мм, 4-120мм
                              Обручев: 6-279мм; 10-254мм; 10-152мм; 4-120мм
                              Батареи:
                              Константиновская батарея: 2-343мм; 10-279мм; 2-254мм; 8-152мм; 4-120мм
                              Милютин: 6-152мм
                              Риф: 4-254мм; 8-152мм
                              Александр-Шанец: 16-229мм; 6-120мм; 12-229мм мортир
                              Демидов: 6-152мм
                              Пумола: 6-152мм
                              Батареи на косе: 24-229мм мортир
                              Береговые противодесантные батареи - свыше 10 с вворужением от 2-120мм до 4-76мм.
                              Готовятся батареи на Лавенсаари (8-254мм), Сескаре, Бьорке (4-254мм).

                              Comment


                                #45
                                За всеки който не знае: един кабелт е 185,2 метра. = 1/10 от милята, а 1/10 от кабелта е фатом.

                                Comment

                                Working...
                                X