Японските тежки крайцери

[Parabellum]

Въпрос-какво е булб?Виждам на картинките ,че нещо стърчи под носа на кораба под водата-по скоро ми мяза на Таран от Античността.това ли е прословутият Булб?Ако е това за какво служи? :roll:

[Odzava]

Без да се заяждам само ще отбележа, че стандартния за корабите с водоизместване над 5000-6000 т. днес форщевен (наричан за кратко "булб") е "необичайно огромен".
Булба е конструкция на форщевена, която благодарение на формата и РАЗПОЛОЖЕНИЕТО си създава оптимални условия за обтичане на максимална дължина от корпуса на кораба и намаляване на вулновото (разбирай водното) съпротивление. Затова стремежа е да се проектира булба със сечение колкото може по-близо до кръга. Предната му част се проектира по правило като част от сфера. По този начин водните молекули, които по правило се движат хаотично (т. нар. Брауново движение), а от там и оформените водни потоци се движат турбулентно. Обтичайки булба водните молекули по закона на Бернули увеличават скоростта си, а от там пада налягането на потока вода покрай корпуса. По-ниското налягане ще рече и по-малко вълново съпротивление. В резултат се изискват по-малка мощност от енергетичната установка на възел, което води след себе си по-висока скорост при по-малка мощност, по-голяма далечина на плаване при по-малък разход на гориво и т.н. Не напразно наблегнах на РАЗПОЛОЖЕНИЕТО. Ако конструкцията на булба е разположена СЛЕД вълнореза на кораба, то тогава вълновото съпротивление не се снижава, тъй като самия вълнорез първи посреща водния поток. Освен това дължината на самия булб ще е малка и самите водни потоци много скоро ще започнат отново да се движат турболентно.
По въпроса за 25 мм брона на артилерията на "вашингтонските крайцери". Ами според мен тя е напълно излишна тъй като корабите не са замислени за бой с равностойни противници в повечето флотове, и е крайно малка в Японския флот който строи корабите си като унищожители на противниковите от този клас. Все пак за да се спре 203 мм БРОНЕБОЕН снаряд на дистанция от 10-12 км трябва поне 120-150 мм броня. Нещо което няма нито един тежък крайцер. Аи да си спомним, че родоначалника на всички "тежки" крайцери е английския "Кавендиш", който е проектиран за борба с немските рейдери през ПСВ. Не вярвам техните 105-152 мм оръдия да са кой знае колко страшни.

[Odzava]

Ами от едно място майче е. И тъй като си пише дай да видим какво има за американските кораби (предварително бях направил уговорката за ПРЕДВОЕНИТЕ крайцери. И съм обяснил защо. Безсмислено е да сравняваме "Де Мойн" с "Могами" например или да речем "Микаса" с "Айова", нали :
Тежки крайцери тип New Orleans - башни 203 мм лоб, 70 мм крыша, 37 мм борта
Тежък крайцер Wichita - башни 203 мм лоб, 70 мм крыша, 95 мм борта; рубка 152 мм.
Ето последните два типа преди войната. Другите типове няма смисъл да разглеждам. Вярно е че 203 мм са повече от 25. Обаче дали на дистанциите на които се водят сраженията тази броня предпазва от 203 мм снаряди? Вярно, че челото на кулите е достатъчно дебело, но останалото? Още повече, че в боевете в Пасифика японците рядко са губили тежък крайцер в двубой с кораб от същия клас. Докато за американския флот това май не е съвсем така :lol:
Но както и да е. Когато започнах темета имах предвид комплексната оценка за класа. Френския "Алжир" също е прекрасен кораб. Но е един единствен. Ако се прочетат данните на хартия на италианските "Зара" ами те са чудовища. НА практика са беззъби тигри :lol: :lol: :lol:
А и според мен конструктивния спор си е хубаво нещо. Още повече, че "сухоземните" на този форум са повече.
Ако искаш, Гаден, иди да почешем езика и за плаващите летища

[Odzava]

Айде сега 40% Това е след модернизациите все пак. Повече от 25% никой не надскача. А и да си припомним, че се е договаряло не пълното, а стндартното водоизместване. Там няма надхвърляне на тонажа чак толкова.
За картечниците-така е има ги на първите "Фурутаки", обаче бързо ги махат, а и на снимките никъде не съм ги срещал. Да не говорим че почти никой не ги и споменава.
За най-добър тежък крайцер ИЗОБЩО съм съгласен. Американците по време на войната се научават да строят кораби от този тип. Аз съм за "Де Мойн" въпреки някои от недостатъците му.

[Odzava]

Ами добре. Дай да видим какво ще се получи. Да побъбрим за "Такао" и "Нови Орлеан" в момента на пускането им на вода.

[Imperial]

:o

я по темата

[De Ruyeter]

Добреее, тука трябва да дойде Пиночет и да въведе малко ред. Нека да сравняваме крайцерите след като Гоги така иска. Такао има бордова броня 102мм на машините под ъгъл 12 градуса, езработена от хомогенна стомана NVNC CNC, на погребите 127мм - шерина 3.50м.Тъй като крайцерът страда от претоварване 1.80м са под водата.В носа и кърмата бронята се намира на нивото на водолинията.Кулите са 25мм - слабо защитени - картон.
Ню Орлиънс е със 102-127 машини и погреби на 19мм подложка.Проблемът и че поясът е много тесен - 1.9м /общо над под водата/ Великите му кули с 203мм чела са от хомогенна стомана "В" клас и японските снаряди с малки бронебойни калпачета вършат прекрасна работа срещу тях.В боя при остров Саво на всички американски крайцери са им извадени от строя кулите от гл. калибър /е не всички разбира се/.Торпедата в нощните боеве играят голяма роля също.

[Odzava]

:lol: Без коментар, Гоги-ето ти и исканото сравнение. Макар боя при остров Саво да не е най-добрия пример съм напълно съгласен с Пламен.

[De Ruyeter]

Давй да продължаваме със сравненията:
Могами срещу Учита
Могами пояс наклонен под 20 градуса 100мм при машините изтъняващ до 25мм към дъното.Всичко е от NVNC and CNC.Височина 6.50м.Магазини 140мм Палуба 30мм горна 25+12.7мм .На скоса 60ммКули 10х203мм Модел Е, 8 х127ммСкорст 35 възла.След инцидента Томозуру корпусите им са усилени, булите са увеличени /пълни със стоманени цилиндри/ монтирани са още надлъжни прегради. 12х610мм ТА с 490 кг торпедна глава
Учита - най-добрия предвоенен американски тежък крайцер.Броня борд 152мм+12.7ммSTS ламинация, кули 203мм, 8х127/38 - единични установки, скорст 32 възла, палуба 64мм /една плоча, лоша устойчивост.Бордът е от стомана клас "А". Кой е по добър преценете сами
Балтиморите са същите като Учита с тази разлика чу устойчивостта е подобрена имат по-мощно ПВО 12х127/38 и това е.

[Gaden Gogi]

Малей как ги претупа Балтиморите. После ще си говорим за обективност.

[De Ruyeter]

Добре, кажи нещо повече

[De Ruyeter]

Много се спори за точността на японските тежки крайцери.
През 30-те години са проведени редица учения, които показават, че на 17 000м 6 оръдейните % на попадения е 8.7%, на 20000 - 5%, на 23 000м около 1%
на десет оръдейните 17 000 11%, 20 000м - 4%, на 23 000м - 2%.Причината за ниската точност е близкото групиране на носовите кули и въздействието на дулните газове.
В боя при Яванско море два тежки крайцера Нати и Ашигара регистрират 0.4% попадания - 5 снаряда от 1600 - едни взривил се
При потопяването на Ексетър проценът на попадения е около 1%, разстоянието 18-20000, но стволовете са боя разстреляни, Могами и Микума потапят Пърт и Нюстън от 5000м сато изстрелват само 52 първия, втория 108 снаряда - много добре
Атаго и Такао улучват през нощта 16 пъти СД при Гуадалканал, което е много висок процент
При Саво когато са потопени трите Ню Орлинса и Канбера процентът на попадения надхвърля 10%
При Командорските острови срещу Солт Лейк сити и исминец попадеинята са малко, дистанцията отново е голяма
През 1942 г. е потопен есминецът Поуп от 5000м в близък бой, сбъркан с Марбълхед
Не може да се каже, че резултатите са им лоши!

[Odzava]

Само да добавя, че не винаги японците са се стремили към максимум попадения. В боя при Яванско море и при Командорските о-ви тежките крайцери се стремят да защитят собствените си транспорти, а не да унищожат противника. С това може да се обясни и стрелбата на почти пределни дистанции на моменти. И разбира се ниския % попадения. Когато японците действат решително резултатите са съвсем други.

[De Ruyeter]

Така е, но има и друго нещо.Крайцерските оръдия са по-леки от линкорните о дават по-големи разсейки на по-големи дистанции.Не може да се сравнява 203мм снаряд с тегло 122-125 кг /немски и японски/ с линкорен 283мм - 330кг и нагоре

[De Ruyeter]

Нека погледнем от съюзническа страна:
При Яванско море Ексетър и Хюстън не улучват нито един път японската ескадра, в протока Сунда през нощта когато е потопен Хюстън от Могами и Микума отново не ги улучва, Ексетър не улучва нито един от тежките крайцери, а те са 4!, когато го потапят, при Саво японците регистрират далеч повече попадения върху американците, при Командорските острови колко пъти Солт Лейк сити улучва тежките крайцери?Въобще % на попадения е пъти по-нисък от японския