Японските тежки крайцери

[Odzava]

За Ервин Ромел

Отдавна е известна лошата подготовка на съюзническите моряци в началото на войната. Те подобряват подготовката и резултатите си чак към 1942-43 г. когато са много по-напред и в технологично отношение и като тонаж и брой кораби. ТАка че нищо ново няма тук. САмо дето Гоги по традиция не харесва японците

[Gaden Gogi]

Не, аз ви дадох точни цифри, пък вие почнахте да се измъквате с разни мъгливи обяснения от сорта "ами те не са изкали да оцелват"- а какво са искали??? "ами дистанцията била голяма"-тя е еднаква за всички. и т.н.т. за мен най-добрия флот е британския, независимо от това че не разполага с най-съвременната материална база винаги е действал решително и грамотно, дори при по-силен противник. А на джапанците тактиката с отвличащо съединение ми се вижда страшно тъпа, особенно при техните условия с ограничени ресурси ти предваритвелно да задаваш един минимален и задължителен дял загуби е крайно недалновидно и нелогично.
Сега относно цифрите на Пламен. Ученията са едно, боят е друго, И ако тои смята 5000м за боина дистанци мноого лошо за него. Ама изобщо при него се забелязва странна липса на логика (в други теми).

[Odzava]

ОК, пошегувах се. Тъй като темата е за японските тежки крайцери ако ви постна и учебните и бойните (по С. Дал) стрелби ще мирясате ли?
А за сравнението на английския с японския флот ми се ще да ми кажеш Гоги какъв е % попадения на английския "Ексетер" в сраженията с японците.

[Gaden Gogi]

когато имам време ще подготвя справка в ЦИФРИ, сега както знаеш всичкото си свободно време (а трябва и да бачкам) отделям за друго. btw намерих си данни за мощностите. самолетоносачите може и да ги включа в конструктора но подводниците и десантните съдове предлагам да са стандартни, помоисли за мините, как да се включват в масата, предвид че не са постоянен товар аз предлагам да се включват за сметка на горивото, и трябва да се изработи някаква норма за миниране.

[De Ruyeter]

За нощен бой 5000-8000м си е перфетна дистанция.Над нея попаденията без радар са си lucky strike, а и дори американците едва ли имат повече попадения с радари.На големи дистанции англичените и американците с техните средства за управление на огъня /посред бял ден/ - Командорските острови, Ява, боя срещу Ексетър, колко попадения регистрират 0% при Ява, 0% от Ексетър, Само при Командорските острови Японските крайцери са улучени от 2 или 3 127мм снаряда.Вярно е дистанциите са еднакви и за двете страни

[De Ruyeter]

Че англичаните са истински морски вълци и dogs of war, които никога не отстъпват, дори и при числено превъзхождащ ги противник - това е така.Но за тяхната точност може да поспорим.Нека караме по хронологичен ред В боя с Ексетър Граф Шпее е улучен само два пъти от 203мм снаряди и 18 пъти! от 152мм.Той улучва 7 пъти Ексетър, сле което британеца е плаваща развалина.
При Датския проток Съфолко и Норфолк, макар и да стрелят от голям дистанция не улучват - ето ти бой от голяма дистанция.В последния бой на Бисмарк Дорсетшир улува Бисмарк в радара и от по-къса дистанция от около 8000-10 000м регистрира още попадения.
Шарнхорст е улучен от Норфолк в много лоши условия, което е постижение /вълнение, намалена видимост/ и то май цели два или три пътиВеднъж му изважда от строя радара, веднъж- два пъти около 12.20.После Шарнхорст му разказва играта.Берик в лошо време налита на Хипер и той ме вкарава 4 снаряда - спасява го само късмета - голяма черна точка.Канбера потъа без да окаже съпротива.Шропшир при Суригао не улучва нито веднъж японски кораб, само дето се демаскира със стария си барут.Като се сетя още, още ще добавя

[De Ruyeter]

Още за британските тежки крайцери Шропшир при Суригао изстрелва 214 снаряда, от които поне 14 дават накритие, но няма данни за поразена цел
Девоншир потопява немски спомагателен крайцер - Атлантис от 18 520 /100 каб/, което е сравнително добър резултат, Дорсетшир потопява спомагателния Питон /няма данни за дистанция

[Gaden Gogi]

1 vs. 1

Вчера докато вечерях и се чудех какво да чета (обичам да похапвам четeйки) си преглеждах писанието за японските крайцери, и открих нещо интересно. Дадения пост не е свързан с моето лично мнение за тези кораби. просто това което открих е много интересно, бих казал куриозно.
На крайцерите тип Миоко, броневия пояс слиза само на 46 см. под конструктивната ватерлиния (с претоварването доста повече), и това при положение че именно японците разчитат на гмуркащи се снаряди. Е трябва да признаем че на следващите кораби това е отстранено, но ми се видя интересно и за това го пиша.

[De Ruyeter]

Ето от мен малко информация, взета от моя непубликувана статия за Миоко.Един от източниците е Ерик Лакроа и Лиинтън Уелс, който съм ползвал:
Защитата на тежките крайцери от серията Myoko е проектирана да издържа непряк огън на 20сm оръдия и пряк огън на 15 сm оръдия.
Главният броневи пояс е с дебелина 102mm NVNC /New Vickers Non cemented steel/- хомогенна японска стомана разработена на базата на английски лиценз е наклонена на 12 градуса навътре, изтъняваща към дъното до 29mm. Тя играе ролята на допълнителна противоторпедна преграда. Дължината на главния броневи пояс е 123.15m, като започва от шпангоут ¹ 64 и стига до ¹ 292.Ширината на пояса е 3.50m в средата и 2.00m в краищата на кораба. Бронираният борд обхваща не само машинното отделение, но и барбетите на кулите от главния калибър. Централната част, обхващаща машинното е дълга 82.60m. Дължината на бордовата броня, прикриваща носовите кули “А” и “В” и “С” е 23.40m, а кърмовия пояс, отделен за “Х” и “Y” е 16.50m. Вследствие на претоварването, газенето на крайцерите се увеличава и вместо 0.46m от пояса да бъде под водата 1.70m от него е под водата, а 1.80m е над повърхността.
Всички траверси са плоски, с изключение на носовия, разположен пред кула “А”, който има многоъгълна форма и един на средната палуба. Дебелината на носовия варира от 76 до 38mm. Траверсът, отделящ машинното от погребите е 89mm. Останалите са 76mm. Елеваторите за снаряди са защитени с броня по английски маниер на т.нар box armour.
Главната бронева палуба е плоска, простираща се над машинното отделение. Дебелината на палубата е 35mm NVNC, като към краищата намалява до 32mm. Горната палуба се състои от две стоманени плочи с различна дебелина 12.7mm НТ+16mm НТ или 25.4mm НТ + 16mm НТ. Японските конструктори не забравят и димоходите, чийто основи са защитени с 89mm NVNC стомана, разпостираща се на 1.83m над броневата палуба. В случай, че останалата част от тях бъде разрушена от неприятелски снаряди, се счита бронята е достатъчна да ги запази, за да могат крайцерите да поддържат високата си скорост. Мостикът не е брониран. Рулевото отделение има символична защита от 25-50mm.

[Gaden Gogi]

Доста голяма разрига ако се съпостави със сащианските. А като се вземе предвид че за да разчитат на гмуркащи се снаряди боят ще се води на големи дистанции нещо хич не им съчувствам на японските кораби.

[De Ruyeter]

Ако съпоставяме крайцерите по поколения ще видим следното:
Аоба и Фурутака - Пенсакола
Миоко - Нортхемптън
Такао - Портланд
Могами - Ню Орлинс
Тоне - Уичита
Сравни Миоко - първият пълноценен Вашингтонския японски крайцер не тежките скаути от рограмата 8-8 с 6х200мм оръдия Аоба и Фурутака с Нортхемптън със защита при погребите 95мм и при машините 76мм /не се се щама за размерите й и тогава ще говорим/

[Gaden Gogi]

Айде стига бе, японските като и да ги вътиш и да ги сучеш пак неможеш да ги изкараш Вашингтонски. с твърде много надхвърлят договорното водоизместване.

[De Ruyeter]

Кои класове крайцери като класове и държави са договорни??? :?

[Gaden Gogi]

Британските и американските тежки със сигурност са под 10 000т. А японските дори преди модернизациите си надхвърлят с едно 10-15%.

[De Ruyeter]

Всички тежки крайцери от второ поколение имам предвид с по-добра защита са над 10 000 тона Пола е 11 800 тона стандартно
Могами между другото е 9000 тона, а след модернизацията, були, палуби, кули става 12 000 тона, американските са 9500 Ню Орлинс , Учита са към 10 500, а Балтимор изобщо не се вписват в 10 000 тонния лимит
Кент след мнтиране на 4.5" пояс стават към 11 500 стандартно водоизместване