Японските тежки крайцери

[elemag]

Всъщност японските тежки крайцери са наистина най-доброто оръжие на японския флот. Имат наистина някои проблеми с оръдията, като например малка маса на снаряда но за сметка на това торпедното им въоръжение надминава и най-смелото въображение. Торпедата наричани от американците "Long Lans" имали далечина на плаване 40000 м при скорост 45 възла и заряд около 1 тон. Един приятел си поръча огромна книга от САЩ наречена "Японските крайцери" там ги има всичките . А много информация може да се намери на warship1.com.

[RED-ARMY]

здравеите не чу нищто за картечниците "тип-3"
ето малко тактико-технически данни
калибар 6.5мм
тип патрон 6.5x51мм
обща дьлжина 1066мм
тегло без тринога 11кг
тегло с тринога 55кг
далекобоиност 2000м
пьлнител 50патрона
това е от мен за сега :fire:

[Iron_Cross]

dobre red-army ...bravo potrudil si se ...kade sa se izpolzvali tezi karte4nici ??? v kakvo koli4estvo sa bili v cqlata voina...6toto az gi 4uvam za 1st pyt..

[Imperial]

каква е връзкава м-у тия картечници и японските крайцери?

[Parabellum]

И аз това се питам.Плюс това тази картечница е доста слабичка само 6.5мм.По това време Японците разполагат с новият 7.71мм. патрон

[Odzava]

Признавам си и аз не съм чувал да са били на въоръжение във флота.
Императоре, всичко под 127 мм на японските кораби е било главно за сватбарската стрелба на екипажа с която е повдигал духа си при американските атаки (Как го написах-срам за жълтите )

[Odzava]

След "най-задълбочено проучване" ми се струва, че такъв калибър никога не е ползвам. Най-малкия срещнат от мен калибър на каквато и да е артилерийска система ползвана от Японския флот е 7,7 мм (тъй наречения калибър 8 см).

[Parabellum]

Адмирале,за флота 6.5мм картечница, може и да не е използвана, но в армията доста широко са ги използвали

[gollum]

Здравей, Gaden Gogi
Аз не съм хич наясно, що се отнася до флотски неща (така - повече интерес и желание да науча нещо, отколкото реални познания). Все пак, една книга, която имах удоволствието да прочета сравнително наскоро ме убеждаваше в неща коренно различни от твоето твърдение (става въпрос за "Тихоокеанская премьера") - там японските тежки крайцери бяха окачествени като ени от най-сполучливите кораби на Обединения флот. Не разбирам достатъчно, за да се впусна в някаква оживена дискусия по въпроса (ще изчакам Одзава да се намеси - той може да стори това много по-аргументирано и на място), но все пак ще те помоля да бъдеш малко по-конкретен - ако имаш време би ли написал едно обощаващо текстче по въпроса - характеристики на крайцерите, малко сравнение с подобни машини в други флоти и обощен списък на недостатъците на японските модели (а ако добавиш към това и едно мнение за това какъв би бил идеалния ВСВ тежък крайцер, ще е още по-добре).
Така ние останалите (не дотам запознати с въпросите на военноморския флот) ще можем ако не да се включим, поне да следим полемиката отблизо .

[Imperial]

инфо?

е аз бих отбелязал че от немска гледна точка проекта е неприемлив. Електрическите двигатели не са приети там поради липса на суровини, а оръдия 130мм въобще няма доколкото знам... но пък има 128мм

бе аз не разбирам много от кораби. Чудя се къде е Одзава понеже той ще има какво да каже и така ще стане интересно за всички

[Odzava]

:tup: Радвам се че я подхванахме темата! ( Къде съм, Императоре-чета за поредния си изпит. :o )
Сега за ЯПОНСКИТЕ ТЕЖКИ крайцери-не съм напълно съгласен с написаното. Първо за боя в Яванско море-ролята на двата тежки крайцера от ПРИКРИВАЩОТО съединение на Такаги (Нати и Хагуро) е именно тази-да прикрива десанта. Самия факт, че Доорман не се е стремил да намали дистанцията е устройвал японците. Още повече, че боят се е водил на свръхдалечна дистанция за 203 мм оръдия. Броят на попаденията си е направо страхотно постижение. Оща повече, че "Ексетер" е изваден от строя и гори. А за втората фаза какво да говорим-разгром на ABDA, който просто доказва предимството на японските 610 мм торпеда за първи и не за последен път. ДА не говорим, че в Обединения флот нама случай торпедо да потопи кораба който го е изстрелял, както е в Американския флот. Да не говорим че именно японските торпеда в различните си варианти са едно от най силните оръжия. И като цяло броя на отказите при тях е значително по-нисък от останалите флотове.
За боя при Командорските острови-съгласен съм че това е ЕДИНСТВЕНОТО артилерийско сражение където японците пропускат да победят при явно приемущество. Освен това не мисля че американски есминец е поразил "Нати" в боя при Командорските острови. На дистанция от 20 000 ярда ( около 18 км) не мисля че има оръдия на есминец, които да стрелят толкова. По Нати е стрелял само Солт Лейк Сити. Поне по доклада на адм. МакМорис.
За бронирането какво да говорим-100 мм броневи пояс се появява на японските крайцери още 1924 г. докато останалите флотове работят с 76 мм. Едва 1939 г. и след това идва увеличаване на дебелината на броневите пояси в другите флотове. ДА не говорим за "техническото чудо" "Ню Орлиан" и събратя. Бронята стигала едва до средата на кораба, защото щял да гони противника. КАк ги е гонил се вижда по дъното на пролива Слот.
За артилерийските двубои мисля да понадраскам нещо, но като остане време.
А за хипотетичния "Дойчланд"-никакъв тежък крайцер не е . Просто немците са си развивали Доктрината за крайцерската война. И са се опитвали да предотвратят повтарянето на боя между "Емден" и "Сидней".
Хм.....дай да го видим проектчето. :tup:

[Odzava]

Сега едно по едно:
1. Кислородните торпеда наистина са се взривявали и са потапяли собствените си кораби-известен ми е само един такъв потопен крайцер ("Фурутака" в боя при нос Есперанс), но освен собствените торпеда, малко след тях в кораба се взривява и 1 от есминеца "Дънкан". Кое е причина за потъването на кораба не знам, но все пак торпедните апарати на японския крайцер са разположени високо, за да го потопят.
2. За сражението при Командорските острови нама да споря-аз и преди казах че японците са изпуснали победата. А и най-близката дистанция на която се доближават американците до тежките крайцери наистина е окло 14 000 м. Ама и това си е доста за 127 мм оръдия. Да не говорим че те са с фугасни снаряди. Нали няма да прочета колко страшни за тежкия крайцер са фугасните 127 мм снаряди на дистанция 14 000 м? :lol: Само ще повторя че според отчета на американския командващ адм. МакМорис, че по "Нати" стреля само "Солт Лейк Сити". Есминците ми се струва че са стреляли по "Тама" и "Абукума", но последните не са получили попадения.
Документираните попадения за целия бой са:
"Нати" 2-203 мм
"Солт Лейк Сити" 3-203 мм, 1-140 мм
"Бейли" 2-203 мм
3. За класификацията на "Дойчланд"-не знам какво да напиша. И другаде сме я чоплили тази тема и собственото ми мнение е , че трябва да наричаме корабите както си ги представят техните собственици-т.е. в този случай - Panzerschiffe (Броненосци). "Шарнхорст" според немците е линкор, и аз така мисля, макар и по неволя въоръжен с 280 мм оръдия. "Бисмарк" си е стандартен линкор за началото на 40-те години и не виждам защо да не го класифицирам като такъв.
Сега за твоя хипотетичен "Дойчланд": Значи не е лош, даже е супер :tup:
НО: ще цитирам Ам-Гъл: ...Срещу кого...и за какво...?
Освен Японците (от 1937 г.) булб на форщевена започват да използват американците чак при "Айовите" си (1942 г.). Но да речем че може и тук. Т.нар. "Атлантически форщевен" всъщност е "Клиперен". А и запаса от водоизместване за 48 40мм бофорси и 8 униврсални 130мм в двуоръдени кули ми се вижда недостатъчен. Но както и да е. Дори и да е възможен такъв кораб пак си остава въпроса :" Къде да се използва и срещу кого"?

[Odzava]

А къде да прочета за американските 127 мм БРОНЕБОЙНИ снаряди? За носа не знам , може и така да е. В литературата съм го срещал основно като "Клиперен нос"-и е разбираемо защо е редно да е така. Но както и да е. Приемам го за мое незнание.
Но за булба не съм съгласен. На "Шарнхорс" в началото дори форщевена не е наклонен.
Къде е тук булба?

...или тук...

...или тук....

*Имам и снимки със спускането на вода на "Бисмарк" и "Шарнхорст", но за съжаление не иска да ги покаже.
За "Шарнхорст е написано следното:

"...Главной для них считалась скорость, поэтому они не имели бортовых булей, увеличивающих водоизмещение и сопротивление движению. ....Наиболее заметной особенностью корпуса этих кораблей после достройки были почти вертикальный форштевень и малый развал носовых шпангоутов. ....Ходовые испытания "Гнейзенау" на высокой скорости показали также, что при прямом форштевне образуется огромная носовая волна, которую корабль толкает перед собой...."

С.Сулига http://vmk.vif2.ru/library/LK_tipa_Sharnhorst/2.htm
Конструктивната особенност на форщевена изобщо не ми прилича на булб, или поне не са ме учили така. Написано е че корабът е с булбовидно задебеление. Самата роля на булба е именно да снижи вълновото съпротивление при движението на кораба. За "Бисмарк" и "Северна Каролина" е същото. Никъде не рещнах описание на булб в конструктивните особености на корпуса. А ето как е при "Ямато":

...Это привело к значительному отступлению от существовавших тогда в японской практике правил, в частности — к отказу от клиперской формы носовой оконечности в пользу бульбообразной. На основании обширных модельных испытаний были выбраны оптимальные обводы носового бульба, форма кронштейнов гребных валов и линий установки скуловых килей. Все это позволило снизить сопротивление движению в пределах 5—8%, что означало уменьшение потребной мощности примерно на 16000 л.с. при скорости 27 уз.

Аз на това казвам булб. Възможно е обаче представите ми за конструкцията на булбообразния нос да са непълни, поради, което бих се радвал на всяко допълнително разяснение. :tup:

[Odzava]

Не виждам обаче защо дискусиите трябва да са толкова остри. Ние все пак нищо не делим, нали, колеги

[Odzava]

Уф....... ОК. Но американските оръдия 127 мм са общо 3 вида с по няколко модификации. На есминците стои оръдие, което е повече зенитка отколкото морско такова. И вбоекомплекта му БРОНЕБОЕН снаряд няма. Още повече фугасния снаряд НЕ пробива броня, колкото и малка да е. Още повече от 10 000 м. Разбира се фугасен снаряд може да пробие 25 мм броня в 2 случая:
1. Ако не сработи взривателя
2. На мизерна дистанция от няколкостотин до 2000-3000 м.
Останалото е ненаучна фантастика.
По отношение за булба :lol:
Видях ги прословутите снимки. :o Няма БУЛБ там. Има булбообразно разширение на форщевена. Булба по определение трябва да излиза на няколко метра пред вълнореза за да създаде ламинарен поток и така да снижи вълновото съпротивление. Иначе другото е вариация. Тази форма на форщевена, която е при "Северна Каролина", "Шарнхорст", "Бисмарк", "Кронщад", "Аляска" и др. според мен е просто преходно техническо решение.