Ямато vs. Айова

[De Ruyeter]

добре обученият артилерист трябва да може да регистрира попадения и на такава дистанция.
Нали си фен на линкорите - защо си слагаш за аватар плаващ гараж

[Gaden Gogi]

--

Сега (в същност от вчера) се занимавас изчисляване на соните на свободно маневриране, Както и да го въртя и да го суча Ямато има огромна зона на свободно маневриране, като намеря данни колко е висок поясът над водата ще сметна и нейната зона. Ямато има зона от 13 029 ярда до 34 039 ярда.

[Gaden Gogi]

Зона на Айова срещу Ямато: от 16 286 до 34 909 ярда.

[De Ruyeter]

Бронираният борд на Ямато е 5.50м в частта , в която 410мм от които 3.00м над водата другите под.Общо всчко с изтъняващата част е 13.36м
На Айова е 11.74м, като над водата трябва да са около 2.5м

[gollum]

Извинявай, Гоги, но би ли разяснил за по-несведущите (като мен), какъв смисъл се влага в понятието "зона на свободно маневриране"?

[Gaden Gogi]

зоната в която бордът вече а полубата все още не се пробиват. Т.е цитаделата на кораба е защитена и няма опасност да бъде поразена някоя от жизненоважните му части. Аз съм въвел терминът "относителна зона на неуязвимост", тя е много по-точна и е във вид на графика където в зависимостъ от дистанцията, ъгълът на падане и размерите на кораба (височина на пояса, широчина на броневата палуба) се изчислява видимата проекция на поясна и палубна броня, изчислява се вероятността за попадение във всяка от тези части и на база бронепробиваемостта се прави калкулация каква част от цитаделата е уязвима.
Пример: от горните изчисления се стига до извода че в огневи двубой Айовата няма шанс, но от графиката се вижда че ако успее да се вмести в дистанция под 13 ярда американският кораб има малко по-голяма защитена проекция.
Аз бех написал статия и я изпрати на Одзава защото мислехме да се направи технически раздел към Вимпел, там смятам да изчисля зоните на всички кораби вювали през ВСВ, както и да направя анализ на шансовете им един спрямо друг като се позовавам и на другите им характеристики, всичко това придружено и с графики. Сега в петък ще си пътувам и ще му звънна да се разберем какво и как да го направим.

[De Ruyeter]

...

Гоги някои неща се подлагат на пресмятане, но други просто не подлежат:
Например ако се бият два кораба срещу един двата бият - закон - изключение Бисмарк срещу Принца и Худ
Слабият си е винаги по-слаб
При Дакар Бархъм и Резолюшън се бият срещу Ришельо и той не потопява нито един - вярно и те не го унищожават, но са два стари и немодернизирани - без дебели палуби
Шарнхорст и Гнайзенау срещу Ринаун - могат с лекота да го потопят още повече, че превъзходството е на тяхна страна - резултатът е друг
Уорспайт срещу Чезаре размяна на няколко залпа едно попадение временно снижаване на скоростта и после раздалечавени.Идеята ми е, че разликата между теория и практика е огромна

[Gaden Gogi]

Гоги някои неща се подлагат на пресмятане, но други просто не подлежат:
Например ако се бият два кораба срещу един двата бият - закон - изключение Бисмарк срещу Принца и Худ
Слабият си е винаги по-слаб
При Дакар Бархъм и Резолюшън се бият срещу Ришельо и той не потопява нито един - вярно и те не го унищожават, но са два стари и немодернизирани - без дебели палуби
Шарнхорст и Гнайзенау срещу Ринаун - могат с лекота да го потопят още повече, че превъзходството е на тяхна страна - резултатът е друг
Уорспайт срещу Чезаре размяна на няколко залпа едно попадение временно снижаване на скоростта и после раздалечавени.Идеята ми е, че разликата между теория и практика е огромна

Понякога като постнеш нещо такова и се чудя и се мая за каъв си го направил и к'во имаш предвид.
А инче статистиката е НАУКА, моите сметки покавазват ВЕРОЯРНОСТТА нещо да стане, а вашите приказки в бисмарк.дк са си точно това приказки, без грам подплата, просто едно голямо бла бла.

[De Ruyeter]

аз това имам предвид, че всичко е вероятност и нищо не е сигурно.Ти ми говориш със сигурни стойности.Я като говорим за клатенето на Бисмарк ми кажи колко се нанася ширината в дължината му и на КГV - май се равни

[Gaden Gogi]

Какво общо има дължината към широчината??????????? това има отношение евентуално към ходовите качества на кораба, такива като скорост и радиус на завоя, няма нищо общо с клатенето или вероятността за попадение в дадена част.. а иначе самото използуване на занака "%" предполага Вероятност, само дето тя е измерена с число и се казва точно каква е вероятност.

[De Ruyeter]

колкото пъти повече се нанася ширината в дължината корабът е с по-остри обводи, по-бърз - вероятно а за клатенето не знам ти ще го обясниш

[Gaden Gogi]

точно за клатенето никакво отношеноие няма, за периодите на клатене има значение ряазпределението на масите пък и не тук е мястото на такува разсъждения, тази тем,а е броне-артилерийска +това разликата в отнишенията е доста голяма с 8% кралят е относително по-дълъг

[De Ruyeter]

Дължината Бисмарк 251:36 или на Тирпиц 253:36 колко пъти се нанася 6.97 и 7.02 сътветно на на КГV 227:31.7 не правили 7.16

[Gaden Gogi]

доре де признавам че съм сбъркал малко със сметките, просто на краля размерите ги смятах по памет, но пак това няма нищо общо с броне-артилерийската тема, освен това отношението се смята с дължината по ватерлинията а не габаритната. за ходовите качества от по-голяма важност е призматичният коефициент защото именно той характерезира колко са остри обводите на кораба.
Ако искаш да разискваме тези аспекти смятам че би било по-добре да го правим в темата за "по-подробен поглед"

[De Ruyeter]

съгласен, но нека първо да доизбисрим Ямато срещу Айова.
Ако им сравняш ПТЗ-тата макар и на Ямато да има кофти закрепващи елементи е дълбоко 7.15 в мидела.На Айова е 5.60м, но е сторо към носовите кули и има опасност да му бъде заклинена от торпеден удар.Да сравним ПВО, хоризонталната защита