Адвокат на дявола

[Gaden Gogi]

=(C$2/COS(RADIANS($B5+C$3)))*(1*(1+0.397546/$C$3*C$3+$B5*0.00990391048528663))
ето ти я, копната директно от ексела. Могат и то доста лесно да бъдат постигнати. А иначи ако на Бисмарк му смятаме и скосът се получават чудовищни стойности което на практика изключва попадение в машините и погребите, но всичко над тях става на дреп и предвид е корабът няма почти никакъв запас от плаваемост (в смисъл брониран такъв)......... А може би тук е времето и мястото да споменем и жалките траверсчета, тооолкова смешни и жалки, аз в момента не се сещам линкор с по-тънки, и това за кораб който предвид на задачите си е мнооого вероятно да се бие на остри курсови ъгли.

[De Ruyeter]

За траверсите на Бисмарк си прав - доста са слаби -220мм, но не забравяй, че пред тях има 60мм пояс, който при остър курсов ъгъл никога не е = на 60мм, а на повече.На Айова - първите две единици траверсът им е 297мм, което не е Бог знае колко повече.Това е един от минусите на инкрементална схема виж траверса на Худ 127мм и ще заплачеш
за борда и изобщо сравнение на Бисмарк със съвременните линкори -Ришельо, Виторио, Дакота, ще ти пратя линк от който много ще се изкевиш.Анализът го е правил Натан Окун още през 91 г.

[De Ruyeter]

Ето и линка

http://www.combinedfleet.com/okun_biz.htm

[Gaden Gogi]

220 е носовият, ами кърмовият 'що не го видиш колко е. 60 мм пояс може да помогне на траверса при мноооого ама мноооого специфични условия, в повечето случай снарядът ще мине над него (защото е много нисък), малка помощ може да окаже горната палуба но пак при специфични условия.

[De Ruyeter]

Е, не е чак толкова нисък.Освен това 220мм траверс винаги се удря под ъгъл, което увеличава съпротивляемостта.Аз като ти говоря, че инкременталанат схема има минуси ти не, та не.Всичик линкори всички или нищо, като започнеш от Нелсън имат яка цитадела вкл. и траверси, но небронирани краища - при инкременталните размазваш - я се върни към корабите от ПСВ - Уорспайт, "Р", Кайзер и виж траверса какъв е.Гледаш ли статията каква е?

[Gaden Gogi]

А аз си конструирах идеален ликор, пълно към 60-62 000 т. като го смятам над 5000 ярда ще е напълно неуязвим, сега малко го премислям че май поясът е твърде наклонен.
А ако се върнем на шамадурата: противоосколочният пояс е твърде нисък

ей виж на тази схема колко височина покрива, ако снарядът одари поясът има много голяма вероятност да мине под траверса, и тогава погребите БУУУМ. пък кърмовият траверс и направо смешен. 145 мм, че това е бронята на тежък крайцер.

[Gaden Gogi]

хе на схемата пише 220 ама в монографията друго е казахо, но дори да е като носовичт пак се неприлично тънки.

[De Ruyeter]

Като я гледам схемата виждам следното задният траверз е двоен, което значи много добре веднъж пази рулите - изтънява до 145мм нагоре и 220мм в основата така е и в носа, но в кърмата имаш един за защита на рулите 45-150мм и втори за защита на барбетите
Противоосколочният пояс 60м в носа е широк колкото потопения 320мм борд, което значи 2.40м - значи не е никак лошо.Отгоре го пази 50мм палуба.Освен това би ли ми казал за кораб двете световни войни улучен в траверса?
Друго де те питам вчера си мислих колоко кораба имат преки попадения в бордовата броня през ВСВ освен Бисмарк, Жан Бар и Шарнхрст и то в горнта - недоказано Саут Дакота - от 203мм снаряди?

[Gaden Gogi]

Брех двоен бил, че той снарядът трябва на зиг заг да лети за да мине през двата, 2,40, не било лошо, ти виждаш ли на схемата къде се намира? просто е практически невъзможно снарядът да одари и него и траверса, освен ако не е под много малък ъгъл, а ако ъгълът е такъв то дистанцията ще е много малка и така и така ще ги пробие. Попадения в траверсите през ПСВ? ами тогава тактиката е била съвсем друга и линкорите не се е предвиждало да се използуват като рейдъри, или ти смяташ че Бисмарк ако атакува конвой ще приеме бой в линия :? вариантите са два: или на остри носови ъгли когато се зближава с конвоя/ целта (справка SH&ГН sreщу Глоруъс) или на остри кърмови ако се опитва да избяга, това директно отписва коритото защото попаденията ще са или в траверса (мнооого тънък) или в палубата-мноого голяма поражаема площ предвид положението и също мнооого тънка, и тук вече няма нито казематен пояс нито скосове..
За бордовата броня:ами хубаво си го мислил, аз това ти го разправях още в темата за АР/НЕ и изрично ти посочих че поясът е 25% до 35% от площта на борда, респективно ако имаме нормалнмо разпределение на борда ще се падат 1/3 до 1/4 от попаденията в борда, но тук трябва да броим и надстройките и...... се получава че поясът е 18-20% от поражаемата площ, и то при строго хоризонтална траектория, с увеличаване на дистанцията расте проекцията на палубата и намалява тази на борда, сам си направи извода.

[De Ruyeter]

с повишаване на дистанцията се увеличава снарядоустойчивостта на борд /наклонения/ но не се утроява или учетворява -струва ми се много.
Корабите през ВСВ както казваш водят маневрен бой и се бият на остри ъгли често, но нито Худ е уцелен от Бисмарк при острото сближение, нито Шарнхорст е поразен когато го гони Дука или Ринаун преследва Шарнхорст и Гнайзена а те отговарят с кърмовите кули.Там траверса е още по-тънък

[Gaden Gogi]

Честно казано не те вденах какво имаш предвид. А за дебелината удвояването е на прекомерно големи дистанции, там вече е малко вероятно да пъде поразен пояса, а иначе си е съвсем реално като отчетеш не само по-големият път който изминава снарядът но и крайно неблагоприятните условия, имам предвид радиусът на закръгление на върха и възможността да се забие в пояса, на практика се получава че снарядът трябва да разбие а не да пробие пояса което води и до по-високата ефективна дебелина на бронята.

[De Ruyeter]

Виж нормални дистанци за поразявне на борд са 10 -20 000 ярда.Оттам палуба се порязява най често

[Gaden Gogi]

не е важна дистанцията а ъгъла на падане на снаряда и отношението ширина към височина на борда/пояса.

[De Ruyeter]

защо ти е отношението ширина към височина на борда/пояса? :?При по-големи разстояния траекторията е по-стръмна и снарядите се изсипват направо на палубата

[Gaden Gogi]

отношението ми трябва защото като знам ъгъла на падане да мога да сметна каква е вероятността да бъде поразен бордът или палубата, защото дори при 45 градуса (почти максимален за корабите) има вероятност да бъде поразен бордът, а аз искам да знам каква е тя.