Адвокат на дявола

[Gaden Gogi]

Добре не е само стабилност, но като артилерийска платформа вече го разгледах какво представлява. Броня...хм, броневе схема направена като за ПСВ, разчетена за много специфични условия и то само срещу артилерия, при това ако и да е практически невъзможно да бъдат поразени важни части то това не пречи корабът да загуби боеспособност доста бързо, толкова за защитата. Двигателите :lol: :lol: капризни, неикономични, опасни. к'во повече, ПТЗ, бая плитичко. махевреност...хмммм. Далечина на плаване :lol: :lol: :lol: германски кораб и далечина на плаване ( е освен джобните), к'во остана :? а авиокрилото, е тук си има достатъчно, при това хубави, въпросът е каква файда от тях при положение че трябва да спе за да си ги прибере обратно, нищо недопустимо за рейдър.

[De Ruyeter]

Добре отговарям:
с бронята от ПСВ е в състояние да унищожи всеки кораб без скос НК, СД, Айова, КГV, Ришельо /неговия е противоосколочен и под по нерационален ъгъл/
Далечината на плаване е моного добра 8100 мили при Тирпиц 10 250 - кой европейски има повече КГV? :lol: , Литорио??, Ришельо?
Бронята на палубата му е слаба, но не чак толкова горе долу до 20 000м еброневата е неязвима.
380мм оръдия най-балансирана в лигата на 380мм - италианските форсирани - разсейка и вибрация, френските с добра балистика, по-тежък снаряд, нокофти разположение в една люлка - пак разсейка.Бритаските великолепни, но половината на "Р", Рипалс, Бархъм Малая не стрелят на повече от 21 000м, другите са ъпргейднати, но са с по-малка бронепровивайемост - вериткална, по-голяма хоризонтална

[De Ruyeter]

ПТЗ - 5.5м при мидела по 3.5 - 4м към кулите КГV - 4.11 в мидела :lol: , Литорио система Пульозе - достатъчно.Американските - 5.6м, вероятно малко по ефективна защото има повече прегради, Ришельо най-ефективна 7м.Скорост -един от най-бързите без Ришельо и Айова

[Gaden Gogi]

Ехе един от най-бързите, И Виторио е по-бърз,а като сложим скверната мореходност и става съмнително дали точно тази скорост ще постигне, 3,5 - 4 според тебе е достатъчна защита?????? и точно тука се проявява архаичната схема на разположение на кулите, ако бяха 2х4 или 3х3 цитаделата щеше да е по-компактна респективно кулите щяха да са по-далеч от шевните и щяха да са в по-широката част и с по-добра защита, ама кво да се прави като се робува на допотопни възгледи, За Пулезе, защо смяташ че е неефективна??? 'щото на Чезаре е била калпава ли? ами за него изрично си пише че поради използуването на стар корпус не е било възможнои да и се придаде достатъчна дълбочина.
На американците е предимство това че използувт долната част на пояса, едно от предимствата на вътрешния пояс.

[De Ruyeter]

Re: Бакалавър И сега какво???

При Пульозе принципа е калпав те смятат, че със защита цилиндър в цилиндър ще погасят силата на взрива, но грешат - напротив цилиндъра е малък и при удар деформира и разрушава корпуса.Освен това шевовете на Литорио са некачествени и защита протича при удар, затова близанкът му се забива в плиткото дъно на Таранто от 2-3 торпеда :lol:
Литорио е по-бърз 31.5, но е е отвратителна средиземноморска мореходност.А през войната към 42г. не може да развие повече от 29 възла.
Ако така гледаме, той и Ришельо след ремонта му в САЩ като го накичта със зенки не дава повече от 31 възла.Тирпиц е с 30.8, Бисмарк 30.12.
Аз обаче съпоставям опоненти на Немците, а не съюзници - италианците им са съюзници. - тоест англичани и французи
Когато Бисмарк се строи американците строят НК, който е тотално по-бавен, а СД също издиша, Айова е още далеч - току що заложен, а и той го превъзхожда с около възел.
За останалото си права - че би бил по-компактен с тройки или четворки, както и а ПТЗ-то на американците

[Gaden Gogi]

Да тук опираме до качеството на работата на италианците, но иначе принципът на Пулезе (по моему така би трябвало да се пише на БГ) е доста добър. но е доста труден за производство, освен това и ремонтът на подобна ПТЗ е проблематичен. Отвратителната средиземноморска мореходност казваш...а защо ли имам чувството че има по-висок борд от KM-ските кораби, с'я ще кажеш за че е преустройван, ами то всички германски кораби са доработени. колко можел да вдигне по време на войната, че като не го поддържат колко да вдигне???
Аааа става дума за Виторио

[De Ruyeter]

Нали за модерни говорим.После мисля да отворим тема за най-добре модернизиран линкор

[Gaden Gogi]

Точно за модерни говорим, а ти защо бягаш от темата за Бисмарк а а а.

[De Ruyeter]

аз ти соча, че всеки модерен линкор иима недостатъци и дори и старомодната схема на Бисмарк ни е чак такъв недостатък.Освен това те имат резон да я приемат - корабите им са малко - всъщност през 30-те те нямат никакви и затова искат да защитят добре погребите и машините - пазиш скорост+ барута.
Кулите са им обезопасени, не са като на янките - без претоварващо снарядите отделени - да гръмне целия кораб.Оръдията са СТАБИЛИЗИРАНИ В ТРИ ПЛОСКОСТИ - ЕДНИСТВЕНИ В СВЕТА.Защо ли?Ами заради лашкането както ти се изразяваш имат стабилизатори - най-добрата тахиметрична систеема, до откриването на радара и въвеждането му.Радарите са стереоскопични, не бинокулярни

[De Ruyeter]

ето още малко допълнение
Для управления стрельбой по надводным целям эти корабли получили комплекс приборов образца 1935 года, которым также оснащались линкоры типа «Бисмарк» и тяжелые крейсера типа «Хиппер». Этот комплекс управлял стрельбой орудий как главного (283-мм), так и противоминного (150-мм) калибра. В его состав входили три директора (КДП) во вращающихся башенках — на носовой надстройке, сразу за грот-мачтой и на боевой рубке — оборудованных 10,5-метровыми или 6-метровым (на боевой рубке) стереодальномерами, три башенных дальномера с базой 10,5 м (из башни «Антон» дальномер в 1941 году убрали, а отверстия закрыли бронеплитами, поскольку его линзы постоянно заливались водой и брызгами), носовая (в XIV-м) и кормовая (в Vl-м отсеке) передаточные станции с вычислительными приборами (компьютерами) для обоих калибров каждая. Непосредственно посты управления артогнем располагались в башенках директоров. Они снабжались телескопами для артиллерийского офицера, а также горизонтального и вертикального наводчиков. Башенки директоров были стабилизированы в двух плоскостях с помощью гироскопов (центрального относительно курса корабля и локальных по горизонту). Телескопы стабилизировались при помощи следящих систем с выходными электромоторами, возникающие рассогласования компенсировались вертикальными и горизонтальными наводчиками. Геометрические компьютеры в качестве входных величин получали пеленг на цель, курс своего корабля (оба в горизонтальной плоскости), его скорость и дальность до цели. Выходными величинами являлись скорость цели, ее наклон относительно оси прицела, курс и дальность как среднее от показаний главных и башенных дальномеров или по данным радара. Баллистический компьютер получал значение скоростей изменения дистанции и пеленга и, учитывая погоду, начальную скорость снаряда, его вращение, влажность воздуха и ветер, выдавал полные углы ВН и ГН (ПУВН и ПУГН). Каждый блок вычислительных приборов имел два сферических угловых конвертора, позволявших учитывать бортовую и килевую качку. Система управления артогнем ГК позволяла использовать от одной до всех трех башен по одной цели или обстреливать одновременно две. Силовое дистанционное управление имели только приводы ВН, а моторы ГН управлялись вручную по принципу «слежение за указателем». Тот же принцип использовался и в приводах ВН, если дистанционное управление отключалось. Если перемещения корабля в пространстве оказывались слишком резкими для «отслеживания», использовалось устройство компенсации временного интервала. В этом случае ВН и ГН производились с произвольной скоростью, но при проходе нужного значения ПУВН или ПУГН цепь стрельбы автоматически включалась. Это устройство немцы применяли для ВН и ГН в 283-мм и 203-мм башнях; в 380-мм — только для ГН. Выстрел из среднего орудия при залповой стрельбе производился с опережением в 10 — 20 миллисекунд, чтобы снаряды в полете не мешали друг другу и рассеивание было как можно меньше. Задержка стрельбы после включения контактов цепи была довольно большой: стандартный немецкий ударник с электромагнитным управлением (соленоидным) срабатывал примерно через 150 миллисекунд.

Огнем 105-мм зениток управляла система типа 1933 года: четыре директора с 4-метровыми дальномерами располагались в башенках сферической формы (SL-6 тип 33) по бокам носовой надстройки и трубы. Трехосная стабилизация обеспечивалась гироскопами без сервомоторов. Директоры имели хорошую защиту, но весили свыше 40 т (только роторы гироскопов имели вес 260 кг). Зенитные автоматы «обслуживались» переносными дальномерами с базой 1,25 м. Центральной системы управления огнем у них не было — немцы считали более важным одновременно обстреливать как можно больше целей.

Для освещения целей в ночное время корабли имели по пять 1,5-метровых прожекторов: один на мостике носовой надстройки, два на площадке вокруг дымовой трубы и два на платформе грот-мачты. Посты управления прожекторами находились в носовой надстройке и в корме.

[Vereshagin]

hmm ne znam dali e po temata no:
4etvyrtyk 27.05.2004g.
01.00 4asa
Natioanal Geographic
"Bitkata na Huud i Bismark" 8)

[Imperial]

Hood
Bismarck

[Gaden Gogi]

аз ти соча, че всеки модерен линкор иима недостатъци и дори и старомодната схема на Бисмарк ни е чак такъв недостатък.Освен това те имат резон да я приемат - корабите им са малко - всъщност през 30-те те нямат никакви и затова искат да защитят добре погребите и машините - пазиш скорост+ барута.
Кулите са им обезопасени, не са като на янките - без претоварващо снарядите отделени - да гръмне целия кораб.Оръдията са СТАБИЛИЗИРАНИ В ТРИ ПЛОСКОСТИ - ЕДНИСТВЕНИ В СВЕТА.Защо ли?Ами заради лашкането както ти се изразяваш имат стабилизатори - най-добрата тахиметрична систеема, до откриването на радара и въвеждането му.Радарите са стереоскопични, не бинокулярни

Хе Хе стабилизирани, оръдията от главният калибър на всички кораби са стабилизирани, а за другите калибри е НАПРАВЕН ОПИТ ДА БЪДАТ СТАБИЛИЗИРАНИ, при това мноооого НЕУСПЕШЕН опит, а в резултат от това се е получило едно мнооого жалко 37 мм оръдийце, за другите калибри не говоря просто защото там не се проявява чак в такава степен.. Погребите и машините били защитени, Хъъм, защитени САМО от оръдия и САМО на близки дистанции, пък и к'ва файда от тях когато корабът представлява горяща развалина? без нито едно действащо оръдие??

[Vereshagin]

отговори .....

Hood
Bismarck

napisah taka kakto e napisano v programata 8)

[De Ruyeter]

НЕ е така.Корабът е защитен от всякакви тежки снаряди до 20 000 ярда машините и 22 000 ярда погребите, включително и от американските с много ниска начална скорост - 701м/сек 406/45 на Норт Каролина.Освен това не не са особено точни.Кулите не са особено добре бронирани, но британските са по-слабо бронирани, на Норт Каролина, тъй като са хомогенни са 406мм са еквивалентни, на Литорио 350мм са същите, айде по някои източници са 380мм, но тома не е голяма разлика.На Ришельо е 430мм но ти си пазиш половината артилерия и пак кулата може да бъде извадена от строя с непробиващ удр - вж. Масачусетс срещу Жан Бар.
На Бисмарс кулите са адекватно бронирани.Кула Дора е ударена в 360мм плоча, но не е пробита, макар че е извадена от строя, кула БРуна е заклинена с удар в барбета, а кула Цезар също е заклинена.Само Антон е пробита и то в страничната 220мм броня.Попадения над 22-23 000 ярда са щастлива случайност и ти го знаеш броят се на пръстите на едната ръка и корабите не потъват от тях.Ако дистанцията падне на 20 000 ярда и под нея кораб без скос можее лесно до му бъде снижена скоростта или да хвъръкне във въздуха :twisted: