70-40мм е тънък??!!!.Идеята на кораба е да бъде рейдер и да пази носа му от осколки и да не гълта вода от фугасните и полубронебойни снаряди на англичаните
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Що за корито е...
Collapse
X
-
Мм, да прав си чак съвсем в носа е 20, моя грешка, Ама пак е излишно, в резултат на тези измишлютки този крайцер може спокойно да се бори са мо с есминци, от всичко друо е уязвим, и то много. де факто това е крайцер САМО с противоосколочна защита, тъничък пояс и практически никаква палубна защита, жалка картинка.
Comment
-
Защо пояса да е тънък?80мм под 12.5 градуса наклон подкрени с 30мм скос при машинното и 50мм при погребите са по добре отколкото 150мм вертикален една плоча на Пола или Алжир или Уичита /Балтимол повтаря пояса на последния/Хоризонталната защита е слаба, но не прекомерно 30+25мм.На погребите долната палуба е 40мм
На японските е 35-32мм долна палуба плюс горана многослойна 25.4+19 или 12.7мм + 25.4
на американските една плоча от 63.5мм
на британските 51мм /76мм на погребите/П.В.
Comment
-
Ami poqsyt dori w boj e pokazal `e e kalpaw, А ако искаш може да го сравним с Алжир, по какво освен по водоизместване го превъзхожда? Пък и го сравняваш с доста по-малки кораби. +това погледни каква е палубата на Балтимор, колко са барбетите, и кулите, и после можеш да обърнеш внимание на значително по-силното въоръжение и това при по-малко водоизместване.
Само за справка барбетите са ДВА ПЪТИ по-дебели.
Comment
-
Поясът нищо не показва в Новогодишния бой - той просот не е улучен.И двата снаряда минават под него и гръмват в котетелното поради силното вълнение.От друга страна пояс с височина 2.75м при 70мм и 40мм 3.75м не чак толкова тесен.На японските крайцери ширината на пояса е 3.50м а от Могами обхваща целия корпус, но изтънява към дъното.На американските поясът също е доста тесен около 2.50-3.00м, нямат защита на погребите под водлинята от гмуркащи се снаряди - затова носовите погреби на Бойз гръмват и трите кули и загиват 159 души.Алжир е добър има 80.30мм палуба и 110мм пойс +40мм преграда, но 80мм палуба пази само котлите и погребите.ще пратя схемаП.В.
Comment
-
Да ама тези кораби са поне с 1000 тона по-леки и пак имат по-добра защита. Изобщо според мен единствените удачни германски кораби през ВСВ са джобните лионкори, сташно много ме кефят. Всичко друго (дори есминците) е :cry: :o Пак хубво че не са довършили "Н" класът. Това щеше да е хипер голям резил.
Колкото повече се замислем все повече се доближавам доизвода че идеален лионкор за ВСВ би бил Дюнкерк, способен да попилее всеки крайцер, и да осигури ()е след малки доработки) адекватно ПВО на самолетоносачите, като самият той е достатъчно твърд орех за зъбите на авиацията, по-глемите линкори е много съмнително че биха се хвърлили срещу авианосно съединение, пък и неговата защите е достатъчна да осигури нужното време за вдигане на авиокрилата от самолетоносачите.
Comment
-
Хей, Дискавъри имали и готини неща.
Германците се оптитват да направят кораб оркестър - с мощно ПВО, мощно торпедно въоръжение, авиокрило - голямо
Принц Ойген стандартно 14 200 торпедните апарати тежат 2000 тона
ПВО-2500, 5 самолета, вместо ефективен радар+ катапулт и т.н. да с тях надхвърля 10 000 тона лимит
На Алжир 12х100мм не са много ефктивни Шпее би бил идеален, но скоростта му е малко ниска ниска.Може би Шарнхорст и Дюнкерк най добре се всписват в пейзажа..Джобните са много добре защитени - кули барбети, добро ПТЗ, малко сварката куцаП.В.
Comment
-
Торпевдните апарати едва ли тежат 2000т. А при ограничено водоизместване е невъзможно да се напраи универсален кораб, евентуално това може да се постигне само при линкорн, Ето Тирпиц си има и торпедно въоръжение.
Джоните не голяма философия да се направят по-бързи. просто много прибързано са подходили към проекта, диселите е трябвало да ги направят с електротрансмисия вместо с редуктори. последните са достъа тежки и вдигат много шум, освен това при електротрансмисията е възможно да включиш ВСИЧКАТА мощност на кораба (имам предвид и ел генераторите) към валовете и да вдигнеш малко повечко възли, и няма АБСОЛЮТНО никаква опасност от загуба на ток.
Comment
-
Те са искали с удължаване на корпуса да и клиперска форма на носа да му качат скорстта до 30 възла.
На Н-39 се предвеждала дизел установка с мощност 160 000 к.с..Вибрацията според немските дизайнери идвала от слабите фундаменти на турбините и те били удебелени.
При Н-41, който е модернизиран Н-39 немците са предвиждали смесен двигател дизел за скорости до 23 възла - икономичен ход и далечина 20 000 мили и при Н-39 и при Н-41, а за скорости до 30 възла при Н-41 - парна турбинаПроблемът е че на единия стандартното водоизместнане е 52 670 тона, пълно 63 000, на втория 63 000 стандартно, пълно 74 000 тонаП.В.
Comment
-
Смесената установка има един чудовищян недостатък. Аз бях предвидил същата за моя проект но после я махнах. Та недостатъкът е следният: За да преминеш от икономичен на пълен ход ще отнеме много време, поне час да пуснеш трурбините, а до тогава могат да ти се случат много неща, и все неприятни, +това трябва да мъкнеш два вида гориво,защото дизелите акои да могат да горят мазут то това не е съвсем желателно и е свързано с допълнителни у-ва.
Comment
-
Аз лично не бих предпочел нито един германски линкор от ВСВ, те за тотално збърканни, това са идеалните линкори за ПСВ с някакви напънки за приспособяване към епохата:самолет и зенитки, но едното се оказва ненужно а другото явно недостатъчно. Тук се наблюдава същата ситуация като при Андрей Первозвани кораб идеален за Рус-яп. война но построен след нея, или Гангут броня пак за същата война но му се налага да воюва в съвсем другуи условия. Е същата е и ситуацията с германците , корабите им биха били идеални за ПСВ но за втората явно издишат.
А единственната причина да се представят щ годе прилично е че са воювали на север и то доста малко.
Comment
-
Да ама ако гръмне между скосът и палубата ще стане мазано, а и аз вече писах за огромните недостатъци на ниската палуба. А срещу бомби на практика не са защитени, почнат ли да се гръмка от далече пак са обречени. И жалкото тук е че те ще се стремет към близък боий, там обаче (предполагаме че нападат конвой) ще се включи всичката малка сволач, вярно казематния и противоосколочния пояс ще го паззят ама надстойките ще станат на дреп пък и торпедата стават опасни. В резщме: на големи дистанции си заминават, скъсят ли разтоянието пак си заминават, извод :корииито.
Comment
-
Скосът пази жизненоважните части, дори и при пробив на борда и ако кораба глътне вода не е много опасно - има осушителни системи.Корабът без скос КГV, Норт Каролина след такова попадение си заминава, няма какво да спре снаряда.До 20 000 м - напълно прилична дистанция, дори и палуба 80+ 50мм може да спре снаряд.Шарнхорст е улучен в гърбицата на 80мм.Такав Бисмарк няма.В този случай снарядът просто би се хлъзнал.Има и друга версия за намаляването на скорстта на Шарнхорст - че му е гръмнал котел.Прочети я в сайта bismarck-class.dk форума за Шарнхорст.Интересна ВерсияП.В.
Comment
Comment