Разни неща дето ми замърсяваха темата за бронята.

[De Ruyeter]

Добро начало, но недостатъчно.
Започни така: Палубно брониране видове
1. Като на Бисмарк бомбова палуба V бронирана със скосове;
2. Ришельо - 2 или три горан 25мм средна или първа /основна бронева 170-150мм и противоосколочна 40мм
3. Американска 38мм бомбова, бронева 120-146+32мм ламинация и противоосколъчна 16-19мм
4. Като на Английските и японските с една монолитна плоча

бордова броня- със скосове зад нея като на Бисмарс, без КГV, Вътрешна наклонена СДакота,, Айова или външна наклонена - Худ Норт Каролина, Литорио, Ришельо, Ямато
Кули - чела, покрив, страни, барбети, рубки, траверси - конкретизирай ги!

[De Ruyeter]

Много си краен.Радарът на Шарнхорст е изваден от строя / кораб с инкрементално брониране/ с изстрели от тежък крайцер.Радарът на Бисмърк също е унищожен о т този крайцер.Значи и кораби с инкрементално брониране могат да пострадат от огъня на крайцерите.Саут Дакота е улучен 27 пъти от 8000 ярда, но снарядите на японските крайцери или не се взривяват, защото попадат в небронирани части или попадат в небронирана надстройка.Когато попадат в борда бронята ги спира.Единственото сериозно попадение в барбета на кърмовата кула смачква бронята без да я пробие, изваждайки я от строя за няколко часа.След това повредената кула е развърната в походно положение.

[Gaden Gogi]

Да бе да. Само дето бъркаш едно случайно събитие с принципна слабост на схемата.

[De Ruyeter]

Американците не са си бронирали радарите като немците и това е грешка, чак по-късно го правят при Айова.Но да те питамИ трите случая ли са случайност, вяро във всяко битка има голяма доза от нея, но все пак........, а при Суригао....Фусо потопен от есминци

[Gaden Gogi]

Айде като ще се питаме: а какво стрела по Бисмарк и какво по американците?? И понеже не ми се водят безмислени полемики те питам: Ще признаеш ли принципната слабост на "всичко или нищо" , че оставя незащитени комуникациите, постовете и друга крeхка карантия, в резултата от което корабът защитен по тази схема може да загуби боеспособност без да е засегнато нито едно от "жизненоважните" ми местица?
Я пак кажи за крайцера и Бисмарк :evil:

[De Ruyeter]

Комндните постове, ситемата за управление на огъня на английските и американските кораби е разположена под високо разположената броневата палуба, където трудноможе да бъде извадена от строя.
В между палубните пространства няма много важни възли и огрегати.Вярно радарите могат да бъдат извадени от строя, но това мое да се случи и на всеки друг кораб.
На немските корабиПоста за управление на огъня е разположен над палубата в надстройката, където много по-лесно може да бъде унищожен, както се е случило в последата битка на Бисмарк с Родни и КГV
Дорсетшир улучва със снаряди рубката на Бисмарк, радарната кула на Бисмарк, която е бронирана със 60-100мм и я унищожава напълно.

[Gaden Gogi]

Значи к'во излезна US корабите ослепяват по случайност, а не поради принципна слабост на защитата :lol: :o :lol: :o

[De Ruyeter]

Не, просто немците повтарят разположението на постовете за управлението на огъня от ПСВ.Те не са имали междинен период през 20-те годин да строят линкори и това им липсва.Но защитата на немските кораби е по-здрава от тази на американските.Освен това не забравяй концепциите на двата флота.
Немците разчитат на рейдери, а американците на съединения от 500-600 кораба.Кой крайцер ще се доближи до охраняван от разрушители, и крайцери линкор за да стреля по него.Обратно немските линкори трябва да бъдат бронирани както срещу тежки така и срещу среднокалибрени снаряди. :x

[Gaden Gogi]

Хе хе и съединението

от 500-600 кораба

според тебе стои на купчинка??? +това далеч не е нужно да те стрелят краицери и есминци. Стигат и осколките от паднал в близост снаряд за да изкормят кратонените бордове на разни такива коритарници като US-совски, както и на Нелсън. На френските и Италиянски тази принципна слабост е преодоляна , по един или друг начин. Ама то трябва да имаш нещо повече от кравешки екстременти в главата за да се сетиш :lol: :lol: А за противоосколочната броня на постовете какво ще кажеш, сигурно е много безполезно нещо? А относно случайността: според тебе снаряд да има прако попадение в нещо с размер 5х5 м не е случайност при разхвърляне на залпа на площ 200х150 :lol: :lol: А иначе бронята защитава от всякакви осколки от близки взривове. 8)

[De Ruyeter]

Ако го натовариш с толкова броня кораабът става 100 000 тона.Противоосколочното брониране е много хубаво нещо и не го отричам, но вътрешните бордове имат своя смисъл

[Gaden Gogi]

С колко броня да го натоваря??? Вътрешни бордове??? хммм може ама не като американските и тези на Нелсън.

[De Ruyeter]

Колкото повече площ бронираш, толкова по-тежък става.Ако е по-голям - още по-тежък.Като сложиш броня бред траверсите.Като бронираш надстройките, макар и с 40-60мм броня какво става?

[De Ruyeter]

Снарядът, който пробива горния пояс - 45мм на Шарнхорст пробива и една 10-25мм вертикална преграда, която защитава котела от попадения.
При старите американски дредноути котлите се защитават от такива попадения от 343мм броня.Нещо да кажеш?

[Gaden Gogi]

Хе хе. Много добре знаеш защо е така на Шарнхост. +това казематния пояс драстично подобрява хоризонталната защита. Къде е казано че трябва да се бронират надстройките?? Но трябва да има противоосколочна броня по постовете за управление на огъня, както и тръбите през които минават комуникационните кабели. За американските кораби: голямо важно, като се наджвака извън цитаделата и потъне на моряците дето ще се бълбукната ще им е знаително по-леко коато знаят че бронята не е пробита. Просто информативно ще спомена че бронята защитава едва 25% от поражаемата площ на борда и именно тя е цел на бронебоиния снаряд. Казвам че само тя е цел защото пре леките конструкции тои ще премине и евентуално ще се взриви във водата и като наследство ще остави две дупки 50х50. Докато фугасният снаряд нанася големи поражения по целия корпус, а дори и при близки попадения във водата осколките нанасят повреди., това дава поражаема площ около12 пъти по-голяма в сравнение със бронебоиния. Да фугания не пробива бронята и не е в състояние да взриви поглебите или да повреди силовата установка. Обаче през изкормените бордове корабът поема поема вода, при наклонени и вътрешни бордови пояси към наводнените обеми може да прибавим и отсеците на ПТЗ. Освен това осколките изваждат от строя мерните прибори и комуникационните връзки (значи дори КДП или радарът да оцелее тои не може да предава данни). Резултатър какъв е?? Корабът става небоеспособен и ние можем да го доближим и да се изгаврим със всичко подръчно, било това торпеда, било да го довършим с бронебоини, или в краен случай може и на абордаж да го вземем (ама тогава остатъците от екипажа най-вероятно ще го потопят сами)

[De Ruyeter]

Не съм съгласен - бордът е защите по протежение на 52-55%, а не 25%.
Дупката, която прави снаряда може и да е 50х50, но той си има закъснител - я ще ти взриви погребите на носовата кула и ще детонира другия боезапак, я ще усели котел или машината и ще унищожи половината и кораба ще стане чудесна неподвижна мишена.Иначе сама по себе си дупката няма никакъв ефект.Ефектът е вътре в корпуса.А при фугаса е външен