Османски флот в навечерието на Кримската война

[De Ruyeter]

Още една основна грешка на руското командване - не е подготвена изобщо за атаката на Севастопол от параходофрегати и дори не предприема мерки за контраатка, при условие че разполага с достъчен брой линейни кораби и фрегати, а се знае че един ветроход /фрегата се равнява на 3-4 по оръдейна мощ, да не броим линейните кораби

На 22 април британският флотоводец изпраща към Одеса колесните фрегати Sampson /6 оръдия/, Furious /10/, Terrible /21/, Tiger/16/, Retribution/28/ и ветроходната фрегата Arethusa /50/. Натам са изпратени и френските ветроходни корвети Vauban /20/, Descartes /20/ и Mogador /28/. Те трябва да атакуват военното пристанище, известно като Императорския пристан, при максимално спазване на неутралитета на корабите от другите нации, намиращи се на рейдовете. Останалата част от флота се разполага на 3 и половина мили от града. В 7 часа сутринта първа дивизия включваща Sampson, Tiger, Vauban и Descartes се приближава до форта и го обстрелват безуспешно. Руските батареи запалват Vauban и той временно се оттегля. На помощ идват останалите четири парни фрегати. С точен изстрел Terrible взирява барутен склад на Императорския пристан, придизвиквайки силен пожар. Бомбардировката продължава до 5.30 следобед, когато корабите са отзовани обратно. Загубите на съюзниците са незначителни. От трите френски фрегати само на Vauban има двама убити и 1 ранен. Terrible загубва 2 човека, а други 5 са ранени. На борда на Retribution има 3 ранени, а на Sampson – 5. Огънят на фортовете в Одеса бързо е подавен, бреговите съоръжения са сериозно повредени. Бомбардировката на града няма особени стратегически резултати за хода на войната. Това е единственият обстрел, в който участват изключително параходофрегати.
В течение на следващите дни съюзниците изпращат неголеми отряди в източната част на Черно море, а главните сили извъшват рекогносцировка в района на Евпатория и Севастопол, като на рейда на втората база са открити 10 кораба от линията, 8 фрегати и 5 парахода. Други 4 линейни кораба се в процес на ремонт.
На 17 юли английските колесни фрегати Vesuvius /6/, Firebrand /6/, Niger/14 винтова фрегата/ обстрелват и разрушават Сулина. На 11 юни Furious, Terrible и Descartes безуспешно се опитват да влязат в бой с 6 руски параходофрегати край Херсон, но последните се оттеглят, без да приемат придизвикателството.
През август 1854г. в лагера на съюзниците във Варна избухва епидемия от холера, която допълнително забавя транспортирането на войските. Особено тежки са загубите сред френския експедиционен корпус – умират над 1000 души. Само на линейния кораб на Montebello жертвите достигат 230. Освен това французите не разполагат с транспорти и се налага да се зафрахтоват английски търговски кораби. Превозването на съюзната армия не е особено добре организирано. Старшите флагмани се намират на ветроходни линейни кораби, докато младшите са на винтови линкори и трудно осъществят контрол над подготвяния десант.
В периода 31 август - 2 септември 1854г. във Варна са натоварени 28 000 французи с 3000 коня, 24 000 англичани и 8000 турци. Французите натоварват своята армия на 15 линейни кораба /от тях 4 винтови/, 5 ветроходни фрегати и 35 военни парахода, 80 ветроходни транспорта и 40 снабдителни кораба. Англичаните действат мащабно и натоварват войските си на 150 транспорта, по-голямата част от които са парни. Поради лошото време те са задържани до 7 септември на варненския рейд. Турците транспортират силите си на 9 линейни кораба и 4 парахода. Прикритието се осъществява от 12 английски линейни кораба и още толкова фрегати. Цялата армада възлиза на 350 кораба.
Първият ешелон от транспорти (предимно френски), състоящ се от 14 ветроходни кораба напуска рейда на 5 септември без охранение и остава в морето 3 денонощия без защита.
Руснаците не проявяват изобщо инициатива да атакуват транспортите с войници в открити море, което би могло да се случи, ако "очите на флота" - фрегатите си бяха на мястото. При пленяване и ли потопяване на транспорти кампанията още в началото можеше да претърпи фиаско и под натиска на общественото мнение да излязат от войната

[Amazon]

Мен ми е интересна и ролята на Нобел във войната и неговите торпедо-мини които разработва за Руската Империя. За съжаление това е всичко което знам, освен че са били ефективни.

[De Ruyeter]

На 9 юни съюзниците получават първите бойни повреди от новото оръжие – мината. Докато разузнават североизточната част на кронщадския залив и подстъпите към него под кила на Dragon се взривяват две мини с малък заряд, недостатъчни, за да го потопят. Въпреки това те имат силен морален ефект върху екипажа. Трета мина експолодира под Merlin. Взривът счупва илюминаторите и откъсва част от медната обшивка. Това са известните мини на Б. С. Якоби, въведени на въоръжение през 1854г. Те са от типа на галваноудалните. Мината се взривява при удар в корпуса на кораб. При удар кълбовидния съединител затваря електрическата верига и мината експлодира. За предотвратяване на случаен взрив при преминаване на руски кораби веригата се командва от пост, разположен на брега. Взривното вещество в мината е 4-6кг, впоследствие е увеличетно до 14-18кг. По време на Кримската война са поставени 2558 мини, от тях 1865 пред Кронщад.

[Amazon]

Благодаря De Ruyeter, страхотно изложение. Доколкото бях чел в някой пристанища (сигурно точно за Кронщад е ставало дума), съюзниците не успяват да стоварят планирани десанти точно заради въпросните мини.

[skorpion1980]

Макар че ще се отклоня от конкретния аспект от Кримската война, засегнат в темата, от българска гледна точка е важно да се каже едно - да благодарим на французите и англичаните, че я спечелиха и запазиха дотогавашното статукво в Османската империя. Просто това към момента е било по-малкото зло за българите. Ако Русия я беше спечелила това значеше разпад на ОИ, владеене на Константинопол, Сърбия до Искър на изток и до Беласица на юг, Гърция до Стара планина на север с Пловдив и до Марица на изток с Хасково, останалата част от българското етническо землище Задунайска губерния и всички съвременни епархии на БПЦ директно под властта на руския патриарх, Русия нямаше да позволи създаването на екзархията, русификация на вече съществуващите и официално признати от Портата български училища начело с априловската гимназия.

[dragon x]

Koлега, евала за това мислене..даже си мисля защо изобщо се освободихме с помощта на руснаците през 1878 г., можеше да се изчака революцията на младотурците примерно, а защо не и Първата световна война.

[skorpion1980]

Koлега, евала за това мислене..даже си мисля защо изобщо се освободихме с помощта на руснаците през 1878 г., можеше да се изчака революцията на младотурците примерно, а защо не и Първата световна война.

Значи виж сега, по-добре е било да не се чака излишно до едно по-масово клане на цивилното българско население, което би се случило след следващото въстание, каквото би имало неминуемо след априлското. А и след Кримската война поне Александър 2 за разлика от баща си и кликата му вече не гледа на българите като на потенциалната нова православна маса от Руската империя след изпълнението на доктрината за Третия Рим, а като на малък, но в дългосрочен план ценен съюзник от геополитическа гледна точка и особено след създаването на екзархията вече в Русия принципно е възприета идеята за възстановяване на българската държава. Вече Александър 3 поне отчасти се връща към идеята за Задунайската губерния, в най-лошия случай Велико Българско Княжество по финландски образец. Освен това над 90 % от патриотично настроените заможни българи са си пращали децата да учат или да служат в Русия. Това до голяма степен е причината търсената външна намеса за освобождението ни да е руска, а не австрийска или италианска, защото това са били реално другите две алтернативи. Но какви лобита сме имали там, за да се надяваме на тяхна помощ - в Италия е било по-сериозно в лицето на Гарибалди заради близостта му с Петко Войвода, обаче беломорско-родопските чети не са имали координация с тези отвъд Стара планина, а относно Австро-Унгария никакво.

[Dinain]

Mного хубава тема!

Име на кораба Спуснат, година Действителен брой оръдия Бележки
Махмудие 1829 128 оръдия
Размери: /68х18.8х8.2/8.45м/
Построен в Истанбул. В строя до 1884 г. Екипаж 1280 души.

The 201 × 56 kadem (1 kadem = 37.887 cm) or 76.15 m × 21.22 m (249.8 ft × 69.6 ft) ship of the line carried 1,280 sailors on board [1]

http://en.wikipedia.org/wiki/Ottoman_ship_Mahmudiye

В Уикипедията са малко различни размерите, но няма значение. Направи ми впечатление огромният екипаж и си поиграх да сметна, че се пада грубо по един човек на 1.36 кв.м площ от кораба! Дори като вземем предвид, че е трипалубен, пак са били наблъскани като сардини. Или като екипаж на подводница.

[Сун Дзъ]

Екипажът е огромен заради остарелите абордажни стратегии при турското командване. Както и заради масовите бягства при всяко пускане на котва.
Животът по корабите в онази епоха е подобен на каторга.

[De Ruyeter]

Макар през Х²Х началото и средата голяма част от османските кораби да са строени с помощта на западни корабостроители, съставът на многонационалната империя не предполага нова доктрина. Най-често за моряци се наемат гърци, далматинци, които при появата на християнски флот започват масово да дезертират. Те не са мотивирани да се хвърлят в абордажен бой и затова морската пехота /съставена само и от мюселмани/ е толкова многочислена/. Освен това обикновената сметка е следната 6 души обслужващ персонал за 128 оръдия =768 души. Като добавиш и батарейните офицери /по 1 на 4 оръдия/ =32. Дотук 800. Като добавим поне 300 души морска пехота - 1100. Добавяме още 50 души щаб на адмирала, още 130 моряка за управление на ветрилата ето ти получава се броя

[Kramer]

Макар че ще се отклоня от конкретния аспект от Кримската война, засегнат в темата, от българска гледна точка е важно да се каже едно - да благодарим на французите и англичаните, че я спечелиха и запазиха дотогавашното статукво в Османската империя. Просто това към момента е било по-малкото зло за българите. Ако Русия я беше спечелила това значеше разпад на ОИ, владеене на Константинопол, Сърбия до Искър на изток и до Беласица на юг, Гърция до Стара планина на север с Пловдив и до Марица на изток с Хасково, останалата част от българското етническо землище Задунайска губерния и всички съвременни епархии на БПЦ директно под властта на руския патриарх, Русия нямаше да позволи създаването на екзархията, русификация на вече съществуващите и официално признати от Портата български училища начело с априловската гимназия.

Не че нещо, ама защо израждате инак хубавата тема в политическа?