Тук ще постна ТТДанни за крайцерите построени от водещите морски държави. ще сега искам да направя уговорката, че публикуваните данни могат да се различават от тези, които се срещат в други издания или web-сайтове. Поради това не претендирам, че всичко постнато тук ще е на 100 % достоверно или отговарящо на действителността, но разминаванията в авторитетните справочници са не по-малко. Идеята е да се очертаят основните тенденции в строежа на крайцерите в различните държави, като отражение на техните схващания за използването на този тип кораби. Поради това няколко мм или възела не са от съществено значение.
Преди да постна еволюцията на крайцерите в различните страни искам да очертая развитието което претърпяват корабите като клас.
С навлизането на парната машина, пред фрегатите остават същите задачи-ролята на мобилен отряд на линейния флот, разузнаване, борба с леките сили на противника, рейдерски операции и ролята на стационери в колониите. Сраженията през Гражданската Кримската война показват, че времето на дървените кораби е изтекло. Затова и параходо-фрегатите (или бронираните корвети със закрита палуба и ред други наименования по различните класификации) получават броня. В началото оръдията са все същите дулнозарядни оръдия и мортири, постепенно изместени от нарезните оръдия. Следващото стъпало е разпадането на класа на няколко подкласа-бронепалубни и броненосни, като различните държави ползвали различни критерии за класификациите си на бронепалубните крайцери (французите по тонаж, англичаните по еволюционен признак и др.)
По английската класификация бронепалубните крайцери били 3 класа според произхода си-фрегатите в крайцери I клас, корветите II клас, авизо III клас. Французите делели бронепалубните си крайцери по тонаж-крайцерите I ранг - над 5500 т, II ранг - 3700-4700 т, III ранг - 1800-3500 т и минни (авизо) - 900-1400 т. Останалите държави ползвали повече или по-малко видоизменена едната или другата класификация, в зависимост от своята политическа ориентация.
Малко преди Първата Световна Война класификациите били объркани за пореден път-лорд Фишер построил своя "Инвинсибъл", който поради липса на яснота бил класифициран като "линеен крайцер"-един вид хибрид между линкорите и крайцерите. Броненосните крайцери останали такива, но бронепалубните II ранг и III ранг се диференцирали в английския флот като леки крайцери и скаути. Немците създавали универсален крайцер, който обединявал чертите на двата подкласа. Сливането на минните крайцери с контраминоносците довело до появата на ескадрените миноносци.
В края на ПСВ англичаните заложили за пореден път кораб, който не можел да се класифицира-"Хаукинс" бил наричан просто "крайцер" или "тежък крайцер"
Вашингтонската морска конференция класифицирала крайцерите според калибъра на техните оръдия и наложила ограничения в тонажа. Така след 1922 г. корабите с калибър на оръдията до 155 мм станали "леки крайцери", а до 203 мм-"тежки крайцери", "линейните крайцери" били приравнени с линкорите. В края на 30-те години се заражда идеята за т.нар. "големи крайцери" (построени са единствено "Аляска" и "Гуам").
След ВСВ следва бум на крайцерите -"артилерийски", "ракетни", "авионосни", "въртолетоносачи", "подводни" и ред други подвидове съобразно типа енергетична установка, предназначение, въоръжение и т.н. Краят на Студената Война поставя и края на крайцерите като клас. Вече нито една държава не планира строеж на кораб класифициран като крайцер.
Comment