Голъм, до голяма степен с наличните сили, средства, тактика и подръчни материали. Останалото е така.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Любопитно
Collapse
X
-
ValBo написа Виж мнениеДа Нато щяха да победят, но на каква цена?This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеВероятно доста по-ниска отколкото тази която САЩ платиха за завземането на Ирак. Демек вместо 17 войника и два страйкера, щяха да загубят 3 войника и едно хъмви.
Comment
-
Кухулин написа Виж мнениеА така, обясни му го
Comment
-
Super_Hornet написа Виж мнениеЧаст от бъдещето - Х-47В.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Super_Hornet написа Виж мнениеХе, това дребно опитче за заяждане съм го пропуснал...
Comment
-
Кухулин написа Виж мнениеЕми не можах да се сдържа, сори. При положение, че КИ на Голъм е поне два пъти колкото твоя, да му обясняваш нещо в областта на стратегията може да породи само усмивки, а даже и неистов смях. Но сега като се замисля, може би не трябваше да се заяждам
п.с. Много е интересно за КИ-то, как го установи, чиче...
Comment
-
gollum написа Виж мнениеНо това не е достатъчно, т.е. изводът, който може да се направи от въпросната война е, че ако нямаш "достатъчно" трябва да избегнеш войната, докато го имаш (това към политическото ръководство; иначе военното прави каквото може с наличното, т.е. това - "съхранява силите за друга война").
Т.е. ако политическите ти действия правят възможна войната с НАТО, нямаш никакви силни съюзници, нямаш ядрено оръжие, имаш въпросното "някакво" ниво на ПВО/ВВС, то тогава най-добре да промениш политиката си, защото няма как да спечелиш подобен конфликт (не и като държава, във всеки случай). Това и бе демонстрирано във въпросната война - противникът ти с относително малък разход на средства може да те принуди да се откажеш от някаква своя политика и действия (разглеждани като "жизненоважни").
Разсъжденията ти са, принципно, напълно правилни - спор няма. Но изводът ти, "те (НАТО) победиха," не е съвсем правилен или, по-скоро, еднозначен. И тук става въпрос именно за политическото/стратегическо ниво на конфликта. Накратко, в Рамбуйе, сърбите, поради описаните от теб стратегически недостатъци, бяха готови на компромис - тоест, връщане на Косовската автономия ала пре-Милошевич. Но нашите братя по оръжие, в последния момент, надушвайки слабост, решиха да добавят non-negotiable придатък към съглашението - Апендикс Б (клик), който засяга не само Косово, но и цялата територия на СРЮ. Четейки този апендикс (особено точки 6, 7 и 8), виждаме, че за СРЮ реален избор не съществува (поне аз не намирам за нормално една държава доброволно да предаде суверенитета си - мисля, че историята не познава много подобни примери). Да, сърбите изгубиха Косово, което си е сериозна загуба - 12% от територията на Сърбия, 2 милиона от населението й, и по-голямата част от минно-добивната й индустрия. Но, колкото и да е зле тази ситуация, все е по-добре от цялостна окупация на страната. Тоест, имайки предвид изборът пред който бяха поставени, сърбите избраха по-малко лошия. Това е положението - както е казал Тукадид: "силните правят каквото поискат, слабите изтърпяват каквото трябва".
Поздрав,
РамбоАз не задължава никого със свое мнение.
По-добре късно, отколкото още по-късно.
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеВероятно доста по-ниска отколкото тази която САЩ платиха за завземането на Ирак. Демек вместо 17 войника и два страйкера, щяха да загубят 3 войника и едно хъмви.
Впрочем, сърбите плениха "3-те войника и едно хъмви (клик)" още преди да се стигне до (неосъществената) сухопътна операция.Аз не задължава никого със свое мнение.
По-добре късно, отколкото още по-късно.
Comment
-
Рамбо Амадеус написа Виж мнениеТова проява на тънко чувство за хумор ли беше, какво ли..
И при двете войни в залива Ирак, като количество техника и личен състав имаше доста повече от колкото Сърбия би могла да извади. Някой от иракските бригади се биха смело, което може лесно да се види от загубите в хора и техника. И да, имаше и такива дето бягаха от позициите и танковете(аз поне съм го срещал при по-малки подразделения оставени сами), но имаше и подразделения контраатакуващи американската армия, без да се впечатляват от загубите.
Така че е логично и при сухопътна операция, загубите да са съизмерими с тези в двете войни в Залива. НАТО не предприе сухопътна оперция по две причини. Първата е че сърбите се предадоха преди да има време за такава операция. Втората че НАТО не искаше да избива сърби, а не че се е страхувало за собствените си войници.
Единственото в полза на сърбите в сравнение с иракчаните е терена, но дори и той няма такива планински масиви като примерно България, или северозападна Европа. Да не говорим и че иракчаните бяха изградили цели крепости в пустинята, вкоито бяха напъхали по танкова бригада. И хората се сражаваха до последно. Не мисли че танков бой в пясъчните дюни е много по-лесен от танков бой из хълмовете на Косово.
А гори имат и иракчаните. Една от най-тежките нощни битки през втората война беше в планински масив. С много повредени (май имаше и загубен) AH-64.
Тук разбира се някой може да извади разни "алтернативни" аргументи от рода на необразованите арабски полу-човеци и смелите и умни сръбски терминатори с кипяща южно-славянска кръв, сини очи и патриотично сърце....да продължавам ли с глупостите?Last edited by Amazon; 17-04-2015, 22:05.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Рамбо Амадеус написаНо изводът ти, "те (НАТО) победиха," не е съвсем правилен или, по-скоро, еднозначен. И тук става въпрос именно за политическото/стратегическо ниво на конфликта.
Рамбо Амадеус написаЧетейки този апендикс (особено точки 6, 7 и 8), виждаме, че за СРЮ реален избор не съществува (поне аз не намирам за нормално една държава доброволно да предаде суверенитета си - мисля, че историята не познава много подобни примери). Да, сърбите изгубиха Косово, което си е сериозна загуба - 12% от територията на Сърбия, 2 милиона от населението й, и по-голямата част от минно-добивната й индустрия. Но, колкото и да е зле тази ситуация, все е по-добре от цялостна окупация на страната.
Що се отнася до въпросния текст - това са си нормалните права на победила армия, т.е. окупационна армия, така е.
Но да се върнем на това защо въобще се проведе този разговор. Обсъждаха се възможностите на ПВО-система, основана на старички съветски технологии в днешен контекст и някой твърдеше, че с тях също можело да се постигне не малко и даваше за пример Косовския конфликт, определяйки го като "успех" (дева ли не "победа") на сърбите над силите на НАТО във въздушната кампания. А аз не виждам нито победа, нито дори успех. Да, постигнали са каквото е било възможно с каквото са разполагали. Но цялата работа е там, че това не е много, т.е. ПВО, основано на такива системи не върши работа срещу възможностите на НАТО. А това бе същността на разговора. Грубо казано, без никакви системи за ПВО може да се постигне същото.
от друга страна, има от десетилетия достъпни методи за война в такава ситуация и те не изискват ПВО система. Или, за да преведа разговора в друга плоскост - ако си слаб, няма смисъл да се биеш в полето на чуждата сила - няма да сполучиш. Трябва да превееш войната в полето на твоята сила.
Comment
-
Ъм, малко по-общо - разговорът тръгна от това можеш ли да атакуваш или дори да местиш танкови сили при въздушно господство на противника. Или можеш само да ги криеш."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
Comment