Любопитно

[piston]

http://www.aviationandspacearts.com/...ardosPush.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Pardo's_Push

[кало]

Наистина ли сериозно обсъждате подобна идиотия или все пак е майтап?

[plamenhk]

А ти още ли вярваш в дядо коледа? Американците винаги свалят повече самолети, от колкото има произведени от дадения тип, това много добре го знаем.

Ти в плуралис маестатис ли говориш?
Щом си толкова голям "сказочник", значи трябва да си от малко село.

Достатъчно е да се сравни всяка информация от иванушките за да разбереш общото между тях и арабската преса - цветист език и "большие" балони. Кой ли не знае техните "былици небылици". Не ги обвинявам - навика е втора природа.
Ето ти един класически пример за руска "стъкмистика".

"Так сколько же всего самолетов потеряло НАТО в небе над Сербией? За этой цифрой я обратился к экспертам из Главного разведывательного управления Генерального штаба Вооруженных сил России.

По их данным, речь идет, как минимум, о 29 боевых самолетах, 4 вертолетах, 15 беспилотных летательных аппаратах и примерно 200 крылатых ракетах. При этом в плен попали не менее девяти пилотов, сбитых над территорией СРЮ. Это только по данным радиоперехвата (записаны сигналы "Мейдей", автоматически включающиеся при аварии или подбитии самолета), и данным спутниковой разведки.

При этом были названы и другие цифры - до 65 самолетов, 10 вертолетов и 300 крылатых ракет, возможно, потеряло НАТО. В эту цифру входят так называемая "разница" в данных о самолетах, привлеченных к участию в операциях против Югославии и самолетах, вернувшихся после окончания на свои базы в места постоянной дислокации."

http://www.usinfo.ru/jugoslavija20.htm

[Amazon]

Случката е точно описана във въпросния епизод за "алеята на МиГ-овете". Описват как един Ф-86 бута друг. Та не знам колко сериозни изглеждат пилотите, но самата идея един самолет да бута друг ми се струва нелепа. Нека някой професионален пилот да се изкаже по темата, но според мен двата самолета биха се залепили един за друг като гербови марки при първото използване на някое кормило за корекция, дори да приемем че успешно са се стиковали без на задния самолет носа му да стане на палачинка. Представи си да закачиш автомобилно ремарке пред колата ти, вместо отзад и да тръгнеш с пълна скорост по магистралата. Крайния ефект мисля че е очевиден.

Алеята на миговете е в Корея, а въпросната случка е във Виетнам, нещо бъркаш, или говорим за различни случаи. Този е с F-4 а не с F-86. Доколкото си спомням самолетите не са се допирали директно а чрез щангата на спирачната кука на предният.
И не казвам, че случката се е случила - не съм бил там. Казвам че съм я гледал разказана от двамата участващи флотски пилоти. Аз лично не виждам причина да сътворят такава измишльотина.

[Amazon]

Наистина ли сериозно обсъждате подобна идиотия или все пак е майтап?

Да.

[кало]

Прочетох всичко възможно по случая, и пак оставам скептичен. Не намерих данни за височината и скоростта на двата самолета. Ще ми се да има и някой с физическо и аероинженерно образование, който да поясни доколко е възможно това. Например - как тласкателният момент се предава чрез куката, как се отразява това на съответната повърхност, върху която куката се допира, какъв трябва да е векторът на тласкане, каква трябва да е скоростта и съответно тягата на тласкащия самолет, какви са били ъглите на атака и т.н., и т.н.

[gollum]

Хъм, разбира се, Ф-4 е много тежък и не е планер (но, от друга страна, някои от планерите също са били бая тежички, особено с пълен товар), но подобен тип "теглене на буксир" се прилага още от преди ВСВ, вярно, с витлови самолети и (най-често) специално построени планери, но не виждам каква е принципната разлика (от физическа гледна точка), още повече, че в случая имаме по-скоро забавяне на падането или удължено планиране, пир което са загубени и двата самолета. Предполагам, че командирите им и съответните разследващи комисии са имали своите основания да проверят внимателно историята (доста по-сериозни от нашите, възможностите им също) и след като в крайна сметка се е стигнало до награждаване, едва ли са я преценили като измислена (за да се оправдае загубата на втората машина).
Лично мнение, естествено.

ПП Четейки военна история съм попадал на какви ли невероятно звучащи случки. Изводът ми е, че на война (пък и не само при нея) се случва какво ли не.

[centara]

Стигнало се е до награждаване доста по-късно. Първоначално е издадена забрана да се правят подобни маневри, което отново е индикация, че случката си е съвсем реална. Има и нещо друго - чрез побутването на тласъци не е поддържан хоризонтален полет. Просто е намалена скоростта на снижение.

Valor: Pardo's Push By John L. Frisbee
Contributing Editor

Uncommon courage, ingenuity, and skill were combined in a unique experience of the Vietnam War.

There are pilots who fly fighters, and there are fighter pilots. Retired Lt. Col. Bob Pardo is one of the latter. When he's not flying corporate jets in Colorado, he's doing aerobatics in single-engine planes with fighter pilot friends.
Of the 132 missions he flew in Vietnam with the 8th Tactical Fighter Wing, the most memorable is that of March 10, 1967, when he and his weapon system officer, Lt. Steve Wayne, went against steel mills near Hanoi. In their flight was Capt. Earl Aman and his "Guy in Back," Lt. Bob Houghton. The Hanoi area was the most heavily defended in the history of air warfare, and on that day enemy ground fire was the heaviest Captain Pardo had seen in his many trips downtown.
Before they reached the target, Captain Aman's F-4 was hit, but he was able to stay with the formation. As they were rolling in on the target, antiaircraft gunners found Aman again. His aircraft began to leak fuel rapidly. Pardo also was hit but was able to continue with the strike, though his F-4, too, was leaking fuel. By the time they were above 20,000 feet on their way out, it was obvious that Aman did not have enough fuel to reach Laos, where he and Houghton could bail out with a reasonable chance of being rescued. If they punched out over North Vietnam, they were almost certain to be captured and either killed or sent to reserved accommodations at the Hanoi Hilton.
Bob Pardo, on the other hand, probably had enough fuel, with careful management, to reach a tanker, leaving Aman and Houghton to an uncertain fate. That was not Pardo's way. "How can you fly off and leave someone you just fought a battle with?" asks Pardo. "The thought never occurred to me." He would stay as long as Aman's fuel lasted, then think of some way to get the two men to safety.
Pardo didn't have long to think about it. While they were still over North Vietnam, Aman flamed out. What to do now? Desperate situations demand desperate measures. Pardo decided to do something that, to his knowledge, had not been done before. He would push Aman's F-4 to Laos. (In 1952, during the Korean War while Pardo was still in high school, fighter ace Robbie Risner had pushed his wingman out of North Korea in an F-86. Pilots then were ordered to refrain from attempting the hazardous act again, and the event, which Risner hardly ever mentioned, faded from memory.)
With delicate touch, Pardo brought the nose of his damaged aircraft into contact with Aman's F-4, now plunging toward the Laotian jungle at 250 knots. He soon found that the pointed nose of an F-4 was not designed for pushing anything more solid than air. After several failed attempts, Bob Pardo came up with a brilliant idea. He told Aman to drop his tailhook. He then maneuvered his windscreen against the tailhook. It worked, but about every thirty seconds Pardo would lose contact because of turbulence, then back off and come in again. It was an extraordinary job of flying. Aman's rate of descent was reduced to 1,500 feet per minute.
Their problems were not over. Pardo's left engine caught fire. He shut it down, then restarted it, and again it caught fire. Never mind that. He would be at zero fuel in 10 minutes anyway. It was time for everyone to hit the silk. Aman and Houghton bailed out at 6,000 feet, followed shortly by Wayne and Pardo. Once on the ground, Aman and Houghton were pursued by the enemy but managed to elude them. All four men were picked up by rescue helicopters--Pardo, who bailed out last, was rescued 45 minutes after the others--and returned to their base at Udorn RTAB, Thailand.
Bob Pardo was an instant hero to the other pilots but not to some higher-echelon accountants, who threatened to bring charges against him for losing an expensive airplane. Good judgment prevailed, and the charges were dropped. Two decades later, he and Steve Wayne each were awarded the Silver Star for what came to be known as Pardo's Push, immortalized in a striking painting by aviation artist Steve Ferguson.
Bob Pardo still is concerned for the well-being of his fellow airmen. When he learned that Earl Aman, now a retired lieutenant colonel, is suffering from Lou Gehrig's disease and had lost his voice and mobility, he founded the Earl Aman Foundation, which has raised enough money to buy Aman a voice synthesizer, a motorized wheelchair, and a computer. The foundation now is working to buy a van for Aman and has expanded its work to include members of the Red River Valley Fighter Pilots Association. In peace or war, says Bob Pardo, "if one of us gets in trouble, everyone else gets together to help."

Подчертаното е мое.

[кало]

Голъм, случката няма нищо общо с тегленето на буксир.

[gollum]

Не казвам, че е същото, но има прилика, доколкото схващам. Не твърдя, че разбирам от тези неща, така че нямам нищо против да ми се разясни (но малко по-подробно) ако не съм прав и в какво. Разликата, доколокто мога да преценя е в специалното построяване на планера и съответното устройство, чрез което се дърпа на буксир (доколкото си спомням, то също е нещо като кука с въже), двата самолета (буксира и планера) излитат заедно. Докато тук куката не е специално направена, конструкцията на дърпания самолет не е специално подсилвана за тази цел и няма специално място за закачане (което си е проблем, както се вижда и в този случай), има съществена разлика в скоростите и масите (но в този случай няма и реално теглене на буксир, а опит за такова). Въпросът е, че ти питаше за физиката на самия процес, а аз показвам, че подобно нещо е правено като стандартна практика (далеч не само с планери, сега като се замисля).

[Kramer]

И при американците се намерили обаче "умници", които критикували Пардо, че не е спасил собствения си самолет.
Явно и там някои разсъждавали че "танковете са по-ценни от хората"

[кало]

Не казвам, че е същото, но има прилика, доколкото схващам. Не твърдя, че разбирам от тези неща, така че нямам нищо против да ми се разясни (но малко по-подробно) ако не съм прав и в какво. Разликата, доколокто мога да преценя е в специалното построяване на планера и съответното устройство, чрез което се дърпа на буксир (доколкото си спомням, то също е нещо като кука с въже), двата самолета (буксира и планера) излитат заедно. Докато тук куката не е специално направена, конструкцията на дърпания самолет не е специално подсилвана за тази цел и няма специално място за закачане (което си е проблем, както се вижда и в този случай), има съществена разлика в скоростите и масите (но в този случай няма и реално теглене на буксир, а опит за такова). Въпросът е, че ти питаше за физиката на самия процес, а аз показвам, че подобно нещо е правено като стандартна практика (далеч не само с планери, сега като се замисля).

Не, не, не Няма ТЕГЛЕНЕ, в случката се описва БУТАНЕ. няма ДЪРПАН самолет, а БУТАН чрез куката му за кацане на самолетоносач/аварийно кацане.

ПП - колкото до тегленето, то то се практикува от бая време и там нямам въпроси. Има съвременни случаи с "издърпване" на изтребител чрез системата за дозареждане във въздуха

[gollum]

Извинявай, прав си, аз не чета внимателно - реших, че е било обратното т.е. че той го е теглил с куката си. Не знам, наистина звучи доста странно. Но не знам дали е чак невъзможно. Споменава се, че вече веднъж било правено в Корея.

[Amazon]

На мен ми се събират доста аргументи в полза на това че случката най-вероятно е истина:

1. За да им дадат сребърни звезди явно е имало доклад за случая от USN. Там има експертите за които Кало правилно споменава.
2. На вторият самолет му свършва горивото. Това за мен е най-валидният аргумент. Първоначално е имал достатъчно за изпълнение на мисията.
3. Както написах в предишният пост, гледах интервюта с пилотите и не изглеждаха от типа хора, които съчиняват и/или преувеличават.

[Amazon]

Извинявай, прав си, аз не чета внимателно - реших, че е било обратното т.е. че той го е теглил с куката си. Не знам, наистина звучи доста странно. Но не знам дали е чак невъзможно. Споменава се, че вече веднъж било правено в Корея.

В разстановката която гледах в някакъв документален филм, щангата на куката, която е доста дълга се опираше в мястото където се съединяват фанара и фюзелажа на бутащият самолет. Много грубо казано, изглеждаше като дозареждане във въздуха на един самолет от друг.