Пилот написа
http://www.fas.org/man/dod-101/sys/missile/aim-120.htm има и графики
После предполагам си чувал че на самолетите има нещо наречено RWR - Radar Warning Receiver и то е доста чуствително и ти показва кога радара на противника е в режим на търсене, кога е в режим на следене и кога те е захванал и си в зоната на потенциално поражение от ракета.... така че Хорнетите в момента в който усетят че са следени биха могли да направят един прост маньовър - преминават в сбит строй след което една четворка пуска няколко диполни отражателя - примамки а втората четворка бързо пикира и слиза под обхвата на радарите на Су-тата примерно на 1000 м, като е изключила и радарите си и получава целеуказване от другата четворка Хорнети които минава в боен ред и се подготвя за бой. Дори да приемем че руските ракети са по-далекобойни / на хартия е така/ в момента в който усетят че руснаците имат захват то щатските пилоти започват противоракетно маневриране и се опитват да се измъкнат на форсаж.... ако руснаците се увлекат в преследване то на промъкващата се втора четворка няма да им коства особени усилия да се доближат на около 30 км и да атакуват отдолу при най- благоприятни за тях условия и тогава изведнъж ситуацията се обръща коренно - всеки Ф/А-18 пуска по две АИМ -120 с интервал от 2-6 секунди и по всеки от двата Су-30 изеднъж се оказва че са пуснати по 4 ракети и те ще са принудени да започнат активно противоракетно маневриране и през това време останалите 4 щатски самолета ще могат да обърнат и на форсаж да се опитат да се приближат на дистанция за стрелба като ако отново се разделят на две и два да се опитат да наберат максимална височина и да атакуват тоя път отгоре.... и ситуацията изведнъж става доста различна нали... Така че не бързай да си оставяш парашута /катапултното кресло
Comment