Виетнам

[piston]

Едно от най-известните изстъпления на комунистическите сили срещу собственият си народ е клането в Дак Сон - планинско село близо до границата с Камбоджа.

Селото е атакувано през нощта на 05,12,1967 с гранати и огнехвъргачки, като всички, които се опитват да избягат от подпалените си къщи са подложени на обстрел от стрелково оръжие...

Голяма част от загиналите са намерили смъртта си в укрития, задушени или изгорени от северовиетнамските комунисти...

Жертвите се изчисляват между 114 до 252 човека



Съществува мнението, че акцията е отмъщение са това, че хората от Дак Сон са приютили бежанци от села под контрола на комунистически Виетнам, които явно не оценили невероятните блага на комунизма и избягали на юг.

П.С. След мирната конференция в Женева от 1954 Виетнам е разделен на две части и над милион човека избягват в Южен Виетнам (основно католици). Явно ръководството на Севера е било крайно чувствително към този факт и е прибягвало до такива "освободителни" действия върху собствените си хора.

[piston]

Още един интересен и противоречив епизод на море (след инцидента в залива Тонкин, разбира се)....





През 1971 командването на ВВС ДРВ започва да обучава група пилоти за т.нар. "специални задачи". 10 пилота от 923 изтребително-авиационен полк (Trung Doan Khong Quan Tiem Kich 923) са подбрани и започват да се обучават за извършване на атаки по морски съдове. Обучението е провеждано от кубински (или представящ се за такъв ) съветник, представящ се с името Ернесто. Към март 1972, шестима пилоти се считат достатъчно подготвени за задачата. Паралелно с обучението на пилотите, 28 техническа бригада започва изграждането на новото летище Гат в провинция Куангбин.

Част от подготовката е и усилването на контрола над корабодвижението в прилежащите води чрез прехвърляне на радиолокационна рота (403) в района на устието на река Nhật Lệ (която се влива в морето при град Донг Хой). 403 рота разполага с РЛС П-35.


...................

В 15:45 на 18.04.1972 година двама пилоти - Ле Хонг Диеп и Та Ди от 923 ИА полк излитат със своите МиГ-17 от летище Кеп и след две междинни кацания в Гиалам и Вин се приземяват на новото летище Гат. Самолетите им бързо са замаскирани.

AIRSTRIPS1972.JPG

Същата вечер виетнамските РТВ водат в рамките на около час (23.00-23.50) морски цели на траверс срещу село Куангха.

На другият ден още от сутринта пилотите Нгуен Ван Бай и командирът му - Ли Ксуан Ди заемат място в кабините на своите МиГ-17, но мъглата не им позволява да действат.

Към 15:00 часа група от четири кораба се доближава до брега на около 15 км срещу ЛиХоа още два кораба - на 7 км км от Куанг трач (северно от Донг Хой), още три — 18 км от Лихоа. Още една групп морски цели се появява в 16.00 на 16 км от река (?) Нятли (Nhật_Lệ).

В 16.05 е получена заповед за излитане.МиГ-17 са въоръжени с по две БЕТАБ. Първоначално двойката лети с курс към височина 280, намираща се на 10 км от брега. След достигането на височината, двойката МиГ-17 прави десен вираж. Над Лихоа пилотите забелязват дима от корабите, които водят обстрел по брега. Ли Ксуан Ди предава на КП, че наблюдава два кораба право пред себе си на разстояние 10–12 км. КП дава заповед за атака.

Над морето водещият с ляв вираж атакува эсминеца «Хайгби» (DD-806 «Higbee»),



увеличавайки скороста до 800 км/ч. На разстояние до целта около 750 м, Ли Ксуан Ди прави бомбопускане. Двете 250-кг бомби попадат в эсминеца. Ли Ксуан Ди докладва на КП, а в 16.18 неговият МиГ-17 вече е на летище Гат. При приземяването — самолетът излиза извън полосата, за щастие няма повреди и летеца няма наранявания.

— Докато Ди атакува, Нгуен Ван Бай вижда два кораба северо-западно от устието на рекa Дин (Dinh). Според Нгуен Ван Бай те са толкова близо, че не му остава време да направи правилен заход и той прелита над целта. Бай опитва втора атака, при която на разстояние около 750 м. успява да пусне бомбите. Ли Ксуан Ди го пита дали е улучил целта, на което Бай отговаря, че не е успял да забележи попадение. Бай се приземява в 16.22 като наблюдава стълб черен дим с пламъци (явно от удареният есминец).



Ли Ксуан Ди (слева) демонстрирует как он и Нгуен Ван Бай атаковали крейсер «Оклахома Сити» и эсминец «Хайгби» 19 апреля 1972 г. Перед летчиками модель крейсера. Сам Ди поразил двумя 250-кг бомбами эсминец. Крейсер также получил повреждения, хотя и более скромные по масштабам.



На снимке хорошо видны последствия взрыва 250-кг авиационной бомбы, сброшенной Ли Ксуан Ди со своего МиГ-17Ф. Кормовая двухорудийная 5-дюймовая башня эсминца «Хайгби» полностью выведена из строя. Удивительно, но никто из моряков не был убит.


Ето как протича битката, според американският флот:

Sterett Command Reports 1972

Накратко, освен атаката на двата МиГ-17, USS Higbee (DD-806),USS Sterett (DDG-31). USS Lloyd Thomas (DD-764) флагмана Oklahoma City обстрелват и няколко надводни цели, като дори се смята, че за първи път виетнамците изстрелват ракета "повърхност-повърхност" (вероятно тип П-15 или китайско копие).

Като повреди, освен ударената оръдейна кула на Higbee, леки повреди има и по антените на Оклахома (от оръдейната стрелба от брега). Четирима моряци са ранени, благодарение на щастливата случайност, че в ударената оръдейна кула не е имало никой, заради дефектирал боеприпас в едно от оръдията.

[piston]

The Battle of Dong Hoi
РАКЕТНА АТАКА! Екипажът на U.S.S. Sterett току-що е свалил два самолета МиГ, но сега трябва да се справи с нова заплаха – атака от ПКР „Стикс“ (П-15). Друг американски кораб - U.S.S. Higbee, е обхванат от пожар и губи скорост, но най-важното за екипажа на Sterett е да отрази поредната атака. Едва ли някой от екипажа е очаквал, че ще участва в една от най-значимите морски битки във Виетнамската война.
В началото на 1972 американското участие във войната е в своя спад – това се отнася и за ангажираните сили и средства на ВМС. Постигнатите споразумения с комунистическият Север ограничават нанасянето на удари по цели в Северен Виетнам. Всичко това се променя, когато северновиетнамските лидери, вероятно окуражени от намаляването на американското военно присъствие и неуспешната операция на южновиетнамската армия в Камбоджа, решават да предприемат мощна офанзива с цел превземането на максимална територия от Южен Виетнам с цел по-силна позиция по време на преговорите в Париж.

Първонаалната атака на комунистите е успешна и голяма част от позициите на южновиетнамците е превзета, включително множество артилерийски позиции, което с оглед и на лошото време прави артилерийската поддръжка от страна на американският флот жизненоважна за отбраняващите се.

На 19. Април 1972 подобна мисия е възложена и на Task Unit 77.1.2 срещу цели в района на Донг Хой.
Битката започва когато Task Unit 77.1.2 започва артилерийски обстрел на складове и позиции на северновиетнамската армия в района на Донг Хой, с цел прекъсване на снабдяването на комунистите по крайбрежието. Групата се движи на юг в линия, като водач е флагманът на 7 флот - U.S.S. Oklahoma (CLG-5), следван на 2000 ярда от U.S.S. Higbee (DD-806) и след него - U.S.S. Lloyd Thomas (DD-764). Групировката се движи на 5 мили паралелно на брега с около 25 възела. U.S.S. Sterett (DLG-31) е на охраняваща позиция на 12 мили от брега, маневрирайки с около 5 възела, така че ПВО батареята й да бъде с открит сектор на стрелба, в случай на нужда. Освен това Sterett подсигурява със своя хеликоптер коректировка на артилерията на групата, която ннася удари по целите.
Точно в 16.00 групата започва да обстрелва брега и скоро след това Sterett засича и идентифицира два самолета, летящи на 3000 фута в района на Dong Hoi.

В битката се включват и бреговите батареи на северновиетнамците. УДарната група на ВМС започва да води контрабатарейна стрелба по разкритите цели, като същевременно не прекъсва обстрела по осовните си цели. Северовиетнамската артилерия няколко пъти успява да хване на „вилка“ американските кораби, като използва и снаряди със закъснително действие, които детонират около и над корабите, като причиняват леки повреди по антенната надстройка на флагмана.
Американската група обръща на север за втора атака, под продължаващ обстрел от брега. В този момент екипажите докладват до 17 (!) надводни контакта, които се движат на северозапад от зоната за стрелба, близо до брега. Sterett започва да ги следи.

След като групата приключва със втората си атака, корабите взимат курс на изток, като продължават да раменят стрелба с северовиетнамскат артилерия на брега. В една от оръдейните кули на Higbee (No. 52 gun mount) се получава засечка със зареден снаряд, който има опасност да се взриви от нагорещеният ствол на оръдието, в което е зареден. Разчетът е евакуиран и екипажът започва да облива и да пълни оръдието с вода, за да предотврати експлозията. Хората, в сектора под ордейната кула, обаче, не са предупредени и не напускат зоната.

Докато на Higbee се борят с проблема, един от виетнамските МиГ-ове излиза над морето и се нсочва към групировката на ПМВ над водата. Капитанът на Higbee заповядва увеличаване на скоростта, но не успява да обстрелят приближаващият МиГ, който атакува от страна на старборда, кабрира и хвърля 250 кг. Бомба (според очевидци хвърля две), която минава между ASROC установката и задният комин и пада в морето от лявата страна.

МиГ-17 продължава виража си и се насочва за втора атака по кораба. Този път Higbee успява да отговори със стрелба от 12.7 мм картеница на сигналният мостик. Higbee се мъчи да мневрира за стрелба с оръдейните кули, но е твърде бавен. Sterett се опитва да направи пуск на зенитна ракета, но в бойният информационен център на кораба се чува вик “Misfire! Misfire! Initiating misfire procedures!”
Докато на Sterett се борят с проблема, МиГ-17 захожда отново и хвърля втора бомба (или трета). Офицерът на вахта успява да извика “Brace for impact!”

Моряците под кула 52 все още си нямат и представа нито за проблемният боеприпас над тях, нито за това, че корабът е подложен на атака от въздуха. Бомбата пробива палубата точно до оръдейната установка и експоадира срещу горното поддържащо отделение на установката. Един от хората там - Billy Springs, описва момента:

„Когато ни удариха, всичко сякаш започна да се случва на забавен кадър, и няколкото минути, в които бяхме заклещени в помещението, ни се сториха вечност. Първо видях огненото кълбо, което идваше към мен, после чух експлозията, а накрая почувствах ударната вълна – толкова отчетливо, сякаш ги деляха минути, а не части от секундата. Експлозията измести въртящата се установка, в която подавахме снарядите и барута и тя блокира изхода. Опитах се да се изкатеря в оръдейната установка и тогава забелязах, че лявата ми ръка е натрошена. Рик Роуи беше срязан от рамо до рамо и също не можеше да се катери. Косата на Филип гореше и ние с Рик го удряхме по главата за да го угасим. Попадението беше предизвикало пожар и последваха вторични експлозии, чиято ударна вълна разцепи оръдейната установка и изби покрива й. Отвориха се и други отвори, през които започна евакуация...“
Billy Springs губи съзнание в бръснарницата, която става пункт за първа помощ.

В машинното новината за атаката достига точно когато моряците чувстват как кораба маневрира, още не разбрали какво точно става се чуват две експлозии и трясък.... Светлините угасват и от вентилацията навлиза дим. Дизелите заработват и захранването е възстановено, но екипажа вижда, че налягането на парата пада и че губят скорост. Оказва се, че бомбата е спукала част от горивните резервоари и в тях попада морска вода.Управлението на кораба също е засегнато и той се отклонява от курса.

Триумфиращият МиГ-17 завива на 180 градуса и се отправя към брега. Sterett най-сетне успява да изстреля един „Териер“ – който не влиза в управление. LCDR Mike Cornforth – офицерът по въоръжението напуска мостика и влиза в центъра за управление на въоръжението, крещейки “You missed! Shoot again!”.
„Седемнадесетката“ вече е на около 100 метра височина и 9500 ярда, все още под минималната далечина на обстрел на „Териер“ (?!? – принципно я дават 5000 ярда). Все още в захват Sterett изстрелва още една ракета и започва презареждане на пусковата. Както и при предишният пуск, ракетата не е в управляем полет. Този път, обаче тя улучва самолет точно в снадката на крилото с тялото. Самолетът изчезва в облак прах, дим и отломки, които се сипят в морето.... (!)
Докато трае обстрела на първата цел, втори МиГ е засечен да се доближава към ордера. Малко след като излиза над море, е поразен първият МиГ, и вторият МиГ обръща към сушата. Sterett вече съпровожда новата цел и прави пуск на две „Теирер“-а. На екрана на радара двете ракети се „сливат“ с целта и тя изчезва от радара. USAF F-4 Phantom, докладва на кораба, че е наблюдавал попадението.

(следва продължение...)

[piston]

В следствие на атаката Higbee се отклонява на североизток от оригиналният курс за изтегляне (на изток). Докато Oklahoma City се отдалечава, Lloyd Thomas продължава да се движи към пострадалият кораб за да му помогне, като маневрира така, че да застане отдясно. В ози момент от Higbee предупреждават, че имат неизстрелян снаряд в кула 52, която сочи право в Lloyd Thomas. Следва нова маневра и Lloyd Thomas вече е отляво и се включва в гасенето на пожара с прехвърляне на хора и оборудване.

ПРез това време северновиетнамските съдове продължават маневрите си, без да атакуват ордера. След свалянето на вторият МиГ , обаче, северновиетнамските съдове се насочват към ордера на висока скорост, вероятно в опит да проведат торпедна атака….(Всъщност на Sterett очакват, че вместо торпеда, към тях може да бъде истреляна ракета, въпреки че няма твърди доказателства за наличието на подобни оръжия в комунистите, макар още от 1968 ЦРУ да споменава в докладите си, че виетнамците може би разполагат с ПКР). Sterett захваща един от контактите си в режим Continuous Boat Track (CBT) със своя SPG-55 (радар за управление на ЗР „Териер“. След няколко секунди разчетът в бойно-информационният център на кораба засичат.нар. вертикална видеосепарация или появата на нова въздушна цел (вероятно изхвърлени диполи от целта, която е засекла радиоемисията на Sterett) и промяна курса на наводната цел в посока излизане от атаката. В момента на видеосепарацията, е засечена въздушна цел в бързо сближение на около 300 фута (100 м) със скорост над 150 м/с. Целта не е идентифицирана визуално заради ниската облачна покривка. Апаратурата за РЕБ на кораба засича сигнал, който компютърът интерпретира като радар за насочване на П-15.
Сигналът за ракетна атака е предаден към всички в ордера, но екипажът на Higbee остава по местата си и продължава гасенето.
Sterret захваща новата цел и извършва пуск на два броя „Териер“. Ракетите изчезват в облаците и малко по-късно се чуват две експлозии, на дистанция около 7400 ярда. В този момент изчезва и сигналът, идентифициран със захванатата цел.
Няма яснота какво точно е обстреляно в този момент. Като най-правдоподобна версия се счита, че въздушната цел не е ПКР, а още един МиГ-17 (П), чиито радар наподобява като сигнал АГСН на П-15 (Стикс). Вероятно момента, в който е задействал радара си е съвпаднал с полета му над собствените ВМС, което е спомогнало за объркването му с ПКР
След елиминирането и на тази заплаха, Sterett продължава с курс към Higbee и Lloyd Thomas, които се приближават в насрещен курс. На около три мили от тях и с около траверс (? @Sea Dog) от около 2000 ярда отляво и отдясно, Sterett установява контакт с две торпедни лодки, атакуващи с около 40 възела, директно отзад, на дистанция около 8 мили Sterett започва обстрел с 5-инчовата си батарея и продължава курса си за преминаване между HIgbee и Lloyd Thomas, като завива зад Higbee, за да излезе в насрещен курс срещу заплахата, като прекратява стрелба докато завива, за да не удари Higbee. Същевременно екипажът подготвя още ракети за пуск, но по време на маневрата на радарните индикатори се вижда, че двете обстреляни цели са изчезнали. Sterret продължава да ескортира другите два кораба. По-нанатъшното оттегляне минава без инциденти.
По-късно ранениете на Higbee са прехвърлени на U.S. S. Tripoli (LPH-10) и в последствие – в the 95th EVAC в Да Нанг. Higbee пристига в Да Нанг и акостира до U.S.S. Samuel Gompers (AD-37), където получава първоначален ремонт. Макар и без оръдейната установка, корабът участва в още няколко мисии, преди да се върне в Суби бей за монтиране на нова кула.
Oklahoma City ще участва в най-голямата операция на ВМС от ВСВ до момента - the Three Cruiser Raid (Operation Custom Tailor).
Lloyd Thomas ще потопи торпеден катер на Северен Виетнам.
През цялата 1972 ВМС на САЩ ще участват в едни от най-интензивните си стълкновения през цялата виетнамска кампания.

[piston]

Sterett's fire control radar operators had locked onto several of the surface tracks in CBT mode (Continuous Boat Track). As they were observing one of the tracks, they detected vertical video separation. The radar automatically maintained its lock onto the video that separated from the surface target. At the same time Sterett's ECM (Electronic Counter Measures) crew in CIC (Combat Information Center) received an electronic signature of an ASCM (Anti Ship Cruise Missile) and the fire control radar associated with a missile launch. It was immediately identified as a Russian SS-N-2 Styx missile

This was the first time a Navy ship had been attacked with a guided missile in a combat situation. The positive lock by the SPG-55 fire control radar allowed Sterett to fire a salvo of two Terrier missiles immediately following the Styx launch. If Sterett would have had to acquire the Styx normally with her air search radars, plot the course via several paints (radar sweeps) and then hand it over to the missile fire control radars, she could never have fired missiles in time to intercept the Styx missile. Bridge lookouts reported seeing Sterett's Terriers enter a cloudbank and explode. The Styx was never visually spotted. Following the detonation of our Terrier, the missile target disappeared from radar and the ECM signature signal ceased.
Edited quote from the Sterett History on their Website [/quote]

Няколко коментара от Stuart Slade:

1. Първо - няма доказателства, че Виетнам има П-15 до 1974. Макар в доклади на разузнаването да се цитират "possible Styxx missile crates" още от 1967-1968, никакви руски източници не потвърждават подобна доставка. Няма яснота относно това дали Китай, който си съперничи със СССР за братската любов на виетнамският народ, е доставял подобно оръжие

2. Географкото положение и особености на Донг Хой - това е залив с хълмове навътре в сушата, като климатът на целият регион способства за един интересен феномен, а именно:



- отражение на вълните от влажната атмосфера, което им позволява да достигат и до задхоризонтални обекти. В района на тропиците подобни явления са доста чести (80% от случаите се наблюдава подобна аномалия). Това води и до вторият проблем
- отражения от местните предмети на по-голямата дистанция, които се въприемат като такива на по-близка, или като движещи се цели. Всъщност тези особености на ситуацията биха довели до засичане на множество цели, които не са реални, или не са с наблюдаваните параметри.

Подобни затруднения с използването на радарите на кораба правят информацията от сензорите за пасивно наблюдение на обстановката (очи, уши, оптика, системи за предупреждение от облъчване) още по-важни и всъщност - критически важни.

По това време USS Sterett разполага със следните сензори, подпомагащи бойната работа на кораба:

- WLR-1 ESM (Electronic Surveillance Measures) systemLINK,






- ASMD (Anti Ship Missile Defense)


Практически системата за разузнаване представлява въртяща се антена, която изобразява всеки получен сигнал като местоположение по правата, изобразяваща зоната на сканиране. След няколко сканирания, източниците на излъчване се визуализират като стълбчета и операторът трябва ръчно да насочи приемник към сигнала, за да почне да го анализира (честота, честота на повторение на импулса, на изменение на честотата и т.н.). Очевидно е, че процеса отнема време, което може би екипът на Sterret не е имал.

ASMD е една от мерките, въведени във американският флот в резултат на атаката по "Ейлат". Накратко - системата е създадена да работи в унисон с радара на кораба (в случая SPG-55), да реагира и да задейства контрамерки спрямо следните основни заплахи по онова време, а именно:

T-1 (the SSN-2 Styx), T-2 (the SSC-1 Samlet) and T-3 (the SSN-3 Shaddock)

Разбира се, системата е настроена по това, което американските военни смятат за тези оръжия, а не техните реални параметри, които ще се окажат доста по-различни от тогава предполаганото.

Ключовата фраза е:

"At the same time Sterett's ECM crew in CIC received an electronic signature of an ASCM (Anti Ship Cruise Missile) and the fire control radar associated with a missile launch. It was immediately identified as a Russian SS-N-2 Styx missile."

Според свидетели, с които авторът е разговарял, изречението описва всъщност

(следва продължение)

[piston]

(продължение от предният пост)..

забелязана индикация за цел тип "Т1" (т.е. П-15) но без да е ясно дали индикацията е в резултат на засечена емисия от АРЛГСН на ракетата, или на РЛС "Рангоут", използвана за първоначално откриване на целите.



Обичайно РЛС "Рангоут" трябва да направи няколко засечки на целта, след което системата за управление на огъня изчислява скоростта, азимута и предварението по целта, като тази информация се зарежда в автопилота на П-15. За да се случи това, ракетният катер трябва да се движи праволинейно и с определена скорост за известно време.

След пуск, ракетата лети известно време по зададеният курс, след което АРЛГСН се активира и започва търсене на целта (обичайно на 6 м. мили от целта, според автора). Това означава, че за да може Sterett да получи сигнал от АРЛГСН на П-15, то тя би трябвало да е на максимум около 6 мили от него. Според доклада, обаче, никаква ракета не е забелязана, а ЗУР изчезват в облаците (т.е. целта е на по-голяма височина, отколкото летящата на максимум 300 метра П-15) и се взривяват в далечината.

Все пак Sterett недвусмислено е засякъл радарен сигнал и то от посока, където има само вражески средства - какво ли би могло да бъде това?
Операторите на WLR-1 са напълно способни да определят дали това е сигнала на РЛС "Рангоут", въпросът е какво управлява тя - Торпеден катер Проект 183, Ракетен катер Проект 183Р или 130 мм брегова батарея.

Най-вероятно екипът отговарящ за електронното разузнаване на Sterett е засякъл работещ "Рангоут". Вероятно радарът е сменил честотата на повторение на импулсите, с цел измерване на параметрите на движение на Sterett, което е довело до "изместване" позицията на излъчването на радара на екрана на WLR, което би могло да се интерпретира като пуск на ракета. Възможно е "Рангоут"-ът да е бил на някой от торпедните катери в района, които бидейки следени от радара на Sterett са започнали да го търсят на свой ред с цел да открият откъде идва заплахата, ерго засечената отделяща се цел от SPG-55 да е някаква защитна примамка ( @Sea Dog мисля, че такава възможност отсъства на тези съдове ?), т.е. ЗУР са изстреляни по примамка и след като не удрят нищо, се самоликвидират.

[piston]

Преди да преминем към още гледни точки за битката, ето малко видео:

Част от този път е всъщност тайното летище Гат, от което действат МиГ-17:

Видео от поразеният Higbee

Така, продължаваме с мнението на Larry Rouse - d state my bona fides, I am a retired Senior Chief Electronics Warfare Technician със 20 годишна служба във флота на САЩ (1980-2000). В началото на кариерата си той работи с WLR-1C/G, с каквато е оборудван и Sterett... Ето и неговото мнение във връзка с това какво се е случило и как е изглеждало за екипа, работещ с електронните сензори на кораба...

1. WLR-1C/G работи напълно неавтоматично - т.е. отнема известно време на операторите да захванат и проучат сигнал, който представлява определен интерес. При добър екип цялата процедура по опознаването на даден сигнал отнема по-малко от минута.

2. Наистина заливът на Донг Хой е обграден от хълмове, но те са навътре в сушата и нямат чак такъв затрудняващ ефект върху откриването на целите.SPG-55, бидейки радар за управление на огъня на "Териер"-ите (по-късно и на RIM-67 Standart), не може да се използва самостоятелно за откриване на цели.

3. Проблемът със възможното "задхоризонтално откриване" на цели не се проявява толкова често в района, както твърди г-н Слейд. Отраженията на местни предмети на голяма далечина, припокриващи се с близки такива лесно се разпознават от операторите, доколото отражението не е със същата сила и контраст.

4. "Рангоут" - честотата на сигнала, честотата на повторение на импулсите и начинът му на сканиране на пространството при него са много различни от АГСН на П-15 (SS-N-2). Не е възможно да се объркат двата сигнала. "Рангоут" има кръгово сканиране при търсене и неподвижна диаграма при съпровождане на целта, докато П-15 сканира пространството по друг начин - коническо сканиране:



Всички тези особености са лесно забележими за операторите. Обичайно, след промяна в режима на работа на "Рангоут" (от търсене на захват), операторите биха търсили за сигнала на П-15, т.е. твърдението, че след засичането на "ветрикална сепарация" на наводната цел сигналът на "Рангоут" е изчезнал, означава, че операторите са се "върнали" в честотата на "Рангоут" след като са търсили сигнала от АРЛГСН на П-15... Изстрелването на контрамерки от виетнамският ракетен/торпеден катер би могло да обясни тази видеосепарация. [highlight=yellow](както каза @Sea Dog , такива "екстри" едва ли са били налични на "Комар"-те! - бел. моя)[/highlight]

5. Относно "Териер"-ите - г-н Слейд твърди, че те са се самоунищожили, зашото не са открили цел. Това, което може да се каже със сигурност е, че НЯМА КАК да се изстреля "Териер", без да има захваната цел, доколкото ракетата е с ПРЛГСН, която трябва да приема сигнала, отразен от целта. Ако допуснем, че захватът е бил по контрамерките, то как да обясним радарните сигнали, които WLR-1C/G е засякъл?
Лично моето мнение е, че вероятно се касае за още един МиГ-17П, който е атакувал точно в момента, когато катерите започват да се оттеглят. SPS-49 засича "вертикална сепарация" и предизвиква промяна на режима на радара за управление на ЗРК "Териер" от режим захват на наводна цел към въздушна такава. "МиГ"-ът от своя страна се опитва да засече целите с радара си, с идеята да излезе от облаците над тях (което много не кореспондира с идеята за "топмачтово" бомбардиране). Вероятно неговият радар е засечен от WLR-1 и погрешно идентифициран като сигнал от П-15.. SPG-55 е захванал МиГ-а и две ракети за изстреляни. Излъчването от радара на целта изчезва...

*** Доп. информация:

USS STERETT (CG 31), през 1972, е "mod 4" кораб, т.е има монтирана апаратура за синхронизиране AN/SPA-42A, която не позволява на различните радари на кораба (AN/SPG-55B; AN/SPS-10 и т.н.) да си създават взаимни смущения

AN/SPG-55B има три режима на работа - Кратък импулс, дълъг импулс и "тесен" импулс. Най-общо първият режим е предпочитан, защото при него честотният спектър на приемника е най- малък, т.е. поема най-малко шум.

Радарът притежава възможност за борба с проблема с целита, които се появяват на по-близко разстояние, отколкото са реално. Обичайно радарът работи в такъв режим.

(цели, които се намират на по-голяма дистанция на индикаторите на С-75М3 "Волхов". Ляво - без режим селекция на движещите се цели, дясно - със включен режим)



Евентуални "лъжливи цели" биха възникнали ако някаква част от оборудването на кораба не е било изправно (синхронизатор, SPG-55 радара и т.н.)

[piston]

Благодарение на не особено добрите отношения между Китай и СССР, Северен Виетнам не получава най-доброто възможно защитно въоръжение за ПВО към 1972 (например С-125 "Нева", по-съвършенната версия на "Система-75", а именно "Волхов"; 2К12 "Куб/Квадрат"...).

С оглед на големите загуби за Б-52 в началото на операцията, и то от добре позната и стара система като СА-75МК "Двина", ако Северен Виетнам имаха по-добри системи, вероятно ходът на операцията щеше да бъде съвсем друг, дори ми се струва, че Никсън можеше и да я прекрати....

[piston]

Първоначално публикувано във фениксфорума, дано не сте против...


...........
11 минути по-късно CHARCOAL 01, a B-52G, tail number 580201 (означен като цел 671) е ударен от две ракети, изстреляни от 59-и батальон на 261-и полк. Трима от екипажа оцеляват, пилота, помощник пилота и стрелеца загиват.



следва...

Снимка от разузнавателен дрон Ryan 147 на останките на Б-52, вероятно гореспоменатият CHARCOAL...

[NightPirate]

Първите съветски специалести по ПВО във Виетнам

6 июля 1965 г. было принято специальное Постановление Совета Министров СССР ¹ 525-200 об оказании всесторонней военной помощи ДРВ[2]. В состав созданной ранее Группы советских военных специалистов (ГСВС) были включены представители Войск ПВО страны и ВВС. Группой последовательно руководили генералы Г.Белов (1965-1967 гг.), В.Абрамов (1967-1969 гг.), Б.Стольников (1968-1970 гг.), Н.Максименко (1970-1972 гг.) и А.Хюпенен (1972-1975 гг.)[3]. Ранее, в 1964 г., в свет вышел приказ Министра обороны СССР ¹00135 по отбору военных специалистов за границу. Среди первых в апреле следующего года в Северный Вьетнам прибыла группа СВС ПВО и ВВС (около 100 человек) во главе с полковником A.M. Дзыза[4]. Формирование группы проходило на базе Московского и Бакинского округов ПВО.

Перед группой полковника А.М.Дзыза были поставлены конкретные задачи — в кратчайший срок подготовить и ввести в действие первые два зенитных ракетных полка ВНА, имевшими на вооружении зенитные ракетные комплексы (ЗРК) СА-75М «Двина». Недалеко от Ханоя было организовано два учебных центра: «Московский» — 1-й (центр), готовил 236-й зрп, «Бакинский» — 2-й, формировал 238-й зрп.
23 июля 1965 г. на боевое дежурство заступил первый зенитный ракетный полк ВНА (¹ 236, командир — полковник М.Н.Цыганков). В этот день самолет радиоэлектронной разведки RB-66C зафиксировал первое включение радиолокатора СА-75М. На следующий день дивизионы (63-й и 64-й) полка под командованием подполковника Б.С. Можаева и майора Ф.П. Ильиных в районе вьетнамской столицы уничтожили 3 тактических истребителя США F-4C «Фантом» путем пуска 4 ракет типа В-750В.

1. Зенитный ракетный учебный центр во Вьетнаме, 1965 г.
2. Советский боевой расчет кабины У-ЗРК С-75 — участники первого противовоздушного боя в небе Вьетнама 24 июля 1965 г.
Слева-направо: мл.сержант П.Залипский, ефрейтор В.Мальга, ст.лейтенант В.Константинов, ефрейтор В.Патушов.

Таблица результатов боевой работы стреляющих 238 -го зрп за период с 20 сентября 1965 г. по 17 апреля 1966 г.
¹ п/п
Звание, Ф.И.О. стреляющего Число боев Число сбитых целей Общий расход ракет Расход ракет на одну цель Число промахов
1 Майор Терещенко А.Г. 11 10 9 0,9 —
2 Майор Рыжих Г.С. 9 8 10/2 1,25-1,5 —
3 Инж.-к-н Богданов Ю.П. 10 8 13 1,62 —
4 П/п-к Борисов М.Н. 7 5 6/2 1,2-1,6 1
5 П/п-к Лякишев И.А. 8 5 7/2 1,4-1,8 1
6 Инж.-к-н Петров Ю.К. 8 5 15 3 4
7 Ст. л-т Тихомиров B.C. 6 5 5 1 —
8 Инж.-к-н Пименов А.А. 2 2 4 2 —
ИТОГО 61 48 69/6 1,47-1,6 6

Архив Главного штаба Войск ПВО (до 1998 г.). Д. 20/3. Л. 2. [↩]Источник

[piston]

2. Советский боевой расчет кабины У-ЗРК С-75 — участники первого противовоздушного боя в небе Вьетнама 24 июля 1965 г.
Слева-направо: мл.сержант П.Залипский, ефрейтор В.Мальга, ст.лейтенант В.Константинов, ефрейтор В.Патушов.

Руснаците твърдят за 3 свалени самолета, докато американците - за 1 свален и три повредени.... (във видеото след 3:15)...

https://youtu.be/1gfVlNlqV5I

[piston]

Справка: С 1965 по 1972 год во Вьетнам было поставлено 95 ЗРК СА-75 «Двина» и 7658 ракет. При подведении итогов
командование ВНА сообщило, что за войну ушло в расход, плюс боевые потери и неисправности – 6806 ракет. Боеготовых комплексов осталось 39, остальные – боевые потери и неисправности.

г. Москва, 2003 г.

Воробьев Марк Иванович, генерал-лейтенант.
Родился 29.01.1921 г. в Ульяновской области. В 1941 г. окончил Чкаловское училище зенитной артиллерии. На фронте с июня 1941 по май 1945 гг. – командир огневого взвода, заместитель командира батареи, командир батареи, начальник штаба отдельного дивизиона (261 ОЗАД РГК), зам. командира армейского зенитно-артиллеристского полка (186 АЗ АП, 19 армия).
В 1952 г. окончил Артиллеристскую радиотехническую академию в г. Харькове. Службу продолжал в Московском округе ПВО на должностях командира зенитного ракетного полка, главного инженера, заместителя командира корпуса, командира корпуса ПВО Особого назначения.
С 1963 по 1977 гг. - начальник 1-го управления зенитного ракетного вооружения 4-го Главного управления Министерства обороны СССР. Неоднократно бывал в служебных командировках во Вьетнаме.
С 1977 по 1979 гг. Старший Группы советских военных специалистов во Вьетнаме.
Награжден орденами «Ленина», «Отечественной войны» I и II ст., «Красной Звезды», «Трудового Красного Знамени» медалями «За боевые заслуги», «За оборону Советского Заполярья», «За победу над Германией», вьетнамскими орденом «Дружбы» и медалью.
Умер 07.01.2007 г., похоронен в Москве.

Интересното е, че има и други данни за доставените ЗРК, а именно:

ВЬЕТНАМ

82 ЗРК СА-75М "Двина"
21 ТДН СА-75М
8055 ракет В-750

[piston]

Първата бойна загуба на Б-52


Това е запис на първата бойна загуба на B-52. B-52D S/N: 55-0110, позивна „Olive 2“, излитащ от U-Tapao RTAFB е ударен над Северен Виетнам от ракета повърхност-въздух (SAM) SA-2 "Guideline" близо до Вин, Северен Виетнам на 22 ноември 1972 г.

(Olive 2 B52D 11-22-72 U-Tapao SA2 damage at Vinh. Crashed near NKP. Lost 4 engines on one side. 6 crewmen bailed out/recovered. No. 55-0110.
P- N.J. Ostozny; C/P- Tony Foley; RN- Bud Rech; N- Bob Estes; EWO- Larry Stephens; G- Ronald W. Sellers. (1st combat loss of a B52 due to enemy action)

Тъй като летяхме на голяма надморска височина, имахме коридори от диполни отражатели и самолет за РЕБ на Tiny Tim (EB-66), за да ни предпази от атака на СА-75.


Снимките са от Olive 3 (B-52D S/N: 56-0669) и неговата камера O-32, разположена на дисплея за топографско сравнение (TOPOCOMP) на радарния навигатор. Има седем снимки (кадри: 3254-3260), които са само 30 секунди от мисия Arc Light. Те започват с разпръскване на диполи от Olive 2 , тъй като техният EWО (Electronic Warfare officer) знае, че са обстреляни от ЗРК (засекъл е командите за насочване на ракетара).
От дясната страна има коридор от разпръснати диполни отражатели, които да прикрият Б-52 от вражеските радари.



Втората снимка показва ЗУР, детониращ до Olive 2, докато Olive 1 е в десен вираж след като е извършил бомбопускането..



Снимките продължават с Olive 2, който продължава направо, докато екипажът се опитва да си върне контрола над повредения си самолет, докато Olive 3 вече навлиза в зоната с отломки от детонацията на ЗУР, поразила Olive 2.





На последната снимка виждате как Olive 1 излиза от коридора с диполни отражатели, докато сериозно повредената Olive 2 продължава направо, а Olive 3 започва десен вираж след бомбопускането.



Пoраженията по Olive 2 са загуба н херметизация, спукани резервоари за гориво, пожар в четирите двигателя от едната страна. Екипажът на Olive 2 си възвърна контрола над самолета и се добира до Тайланд, където катапултира. Всички са успешноо спасени от хеликоптер HH-53 "Jolly Green Giant". Техният самолет B-52 се разби в джунглата в тайландския район Pla-Pak, който е на 15 мили югозападно от Nakhon Phanom Thailand.

П.С. Обичайният съпорт за тези мисии - част РЕБ