Всичко това хубаво, но при положение, че имаме "нормален" конфликт, който се води от две редовни армии. Тогава има "бойно поле" и самостоятелни ВВС операции.
Обаче при партизанската война няма "бойно поле", а когато го има, то съществува съвсем за кратко и е динамично. Т.е., описаните тактически похвати нямат някаква особена роля - разузнавателните машини могат дълго да висят и "сканират" местността - единственият шанс да открият някаква цел е ако някоя партизанска група ги обстреля с картечница (мало вероятно, защото те рядко имат тежки оръжия) или пък с преносима зенитна ракета или ако партизанската група нападне някой наземен отряд на редовната армия. Но аков първата ситуация все пак има място за нанасяне на незабавен удар от ударните авиосили, то във втория случай, подобни действия почти винаги ще водят до любимия ми оксиморон "приятелски огън" (при подобни нападения ще е трудно в реална обстановка да се извърши бързо и правилно определяне на целите, да не говорим, че в повечето случаи те ще се бият твъде близо едни до други).
Т.е., в подобни битки винаги въздушните сили ще действат съвместно с наземните, като може да им осигуряват огнева или транспортна подкрепа. Но разузнаването и наблюдението в почти всички случаи ще е дело на наземни разузнавателни подразделения. При това, подобен род подкрепа задължително предполага използване на редовни части на армията на земята, в рамките на малко или много калсически операции по прочистване на местността. Подобни операции, доколкото познавам практиката, са ниско ефективни и сравнително скъпи.
Както предложих и в началото - значително по-евтино е срещу партизанските сили да се използва партизанска тактика. А в подобен случай ВВС ще имат още по-малко поле за действие: кажи-речи никога няма да има яснота дали откритите цели са свои или чужди; наличието на военновъздушната подкрепа ще осведомява добре пратизанските групи за това къде действат правителствените; комадно-комуникационните проблеми ще са големи, защото подобни групи би трябвало да действат в автономен режим.
По отношение на конкретната техника - принципно е най-ефективно да се използват вертолети, поради очевидни причини. Но както в началото отбеляза Гоги - тук винаги стоят и други проблеми - ако говорим за партизанска война в малка държавица с ограничен армейски ресурс и отбранителен бюджет. Подобна държава едва ли ще притежава каквито и да е собствени щурмови или десантно-щурмови вертолетни сили. Вместо да купува подобни (заедно с необходимите резервни части, техници, инструктури, ремонтно-поддържаща инфраструктура), дали няма да е по-евтино да използва преоборудвани граждански самолети (или сходни по цена и сложност машини). Не съм запознат нито с цените, нито със стойността на поддръжката, но все пак ми се струва, че леко защитените и въоръжени самолети, опиращи се на някакъв граждански модел ще са за предпочитане от ресурсни съображения (особено ако дадената държава има някаква (а почти всяка има) що годе изградена гражданска летищна инфраструктура и ремонтна база, които биха могли дасе използват от армията. Така че тук не става въпрос за сравнение на военната ефективност (очевидно е, че щурмовите вертолети са за предпочитане), а на възможностите на държавата-потребител. Впрочем, втази връзка - възможно е да се окаже, че преоборудването на граждански вертолети във военни ще е още по-удобно. Не знам какво е сравнението в цената и експлоатационните раходи между един малък граждански самолет и съответен вертолет. Ако имаме добра информация по въпроса, бихме могли да направим някаква съпоставка.
Обаче при партизанската война няма "бойно поле", а когато го има, то съществува съвсем за кратко и е динамично. Т.е., описаните тактически похвати нямат някаква особена роля - разузнавателните машини могат дълго да висят и "сканират" местността - единственият шанс да открият някаква цел е ако някоя партизанска група ги обстреля с картечница (мало вероятно, защото те рядко имат тежки оръжия) или пък с преносима зенитна ракета или ако партизанската група нападне някой наземен отряд на редовната армия. Но аков първата ситуация все пак има място за нанасяне на незабавен удар от ударните авиосили, то във втория случай, подобни действия почти винаги ще водят до любимия ми оксиморон "приятелски огън" (при подобни нападения ще е трудно в реална обстановка да се извърши бързо и правилно определяне на целите, да не говорим, че в повечето случаи те ще се бият твъде близо едни до други).
Т.е., в подобни битки винаги въздушните сили ще действат съвместно с наземните, като може да им осигуряват огнева или транспортна подкрепа. Но разузнаването и наблюдението в почти всички случаи ще е дело на наземни разузнавателни подразделения. При това, подобен род подкрепа задължително предполага използване на редовни части на армията на земята, в рамките на малко или много калсически операции по прочистване на местността. Подобни операции, доколкото познавам практиката, са ниско ефективни и сравнително скъпи.
Както предложих и в началото - значително по-евтино е срещу партизанските сили да се използва партизанска тактика. А в подобен случай ВВС ще имат още по-малко поле за действие: кажи-речи никога няма да има яснота дали откритите цели са свои или чужди; наличието на военновъздушната подкрепа ще осведомява добре пратизанските групи за това къде действат правителствените; комадно-комуникационните проблеми ще са големи, защото подобни групи би трябвало да действат в автономен режим.
По отношение на конкретната техника - принципно е най-ефективно да се използват вертолети, поради очевидни причини. Но както в началото отбеляза Гоги - тук винаги стоят и други проблеми - ако говорим за партизанска война в малка държавица с ограничен армейски ресурс и отбранителен бюджет. Подобна държава едва ли ще притежава каквито и да е собствени щурмови или десантно-щурмови вертолетни сили. Вместо да купува подобни (заедно с необходимите резервни части, техници, инструктури, ремонтно-поддържаща инфраструктура), дали няма да е по-евтино да използва преоборудвани граждански самолети (или сходни по цена и сложност машини). Не съм запознат нито с цените, нито със стойността на поддръжката, но все пак ми се струва, че леко защитените и въоръжени самолети, опиращи се на някакъв граждански модел ще са за предпочитане от ресурсни съображения (особено ако дадената държава има някаква (а почти всяка има) що годе изградена гражданска летищна инфраструктура и ремонтна база, които биха могли дасе използват от армията. Така че тук не става въпрос за сравнение на военната ефективност (очевидно е, че щурмовите вертолети са за предпочитане), а на възможностите на държавата-потребител. Впрочем, втази връзка - възможно е да се окаже, че преоборудването на граждански вертолети във военни ще е още по-удобно. Не знам какво е сравнението в цената и експлоатационните раходи между един малък граждански самолет и съответен вертолет. Ако имаме добра информация по въпроса, бихме могли да направим някаква съпоставка.
). Става въпрос за борба с малки формирования, които по принцип нямат нищо по-тежко от тежка картечница или ръчнопреносими ракетни ситеми. Твърдението ти, че един витлов самолет би бил разпорен от ДШК е направо смехотворно. Ако беше така, във втората световна едва ли щяха да използват самолети за атака на земните войски, а там не са стреляли само с ДШК 
).
Comment