Тактика на въздушния бой

[gollum]

Става въпрос за различните тактически хитрини, строеве и методи на съвместно действие на бойните самолети през ВСВ (и от периода между двете войни преди това) - много ми се иска да започнем да изграждаме постепенно един малко или много пълен "справочник". Отдавна ми се искаше да понауча повече неща по тази тема, та най-после се реших да я пусна.
Самият аз не мога да попълня кой знае колко много неща в нея, но се надявам на познавачите на ВСВ авиацията от форумното братство да сторят това . Още повече, че що се отнася до ТТХ на машините (където също има много да се научи, разбира се) сме натрупали много данни, докато бойното приложение и тактическото взаимодействие са значително по-слабо засегнати в дискусиите.

Ще ви помоля ако е възможно да се придържате към така очертаната тема и да обсъждаме именно съвместните действия и въобще - тактиките засягащи използването на въздушни подразделения.

[gollum]

Тактика на въздушния бой

"отбранителен кръг" (не знам дали е съвсем точно названието, но предполагам, че ще се намери кой да ме поправи ).

Отбранителна тактическа формация, която се използва когато групата е нападната от превъзхождащи по качество (или по численост) противникови самолети. Машините се подреждат и летят в кръг, като всяка прикрива опашката на предходната и води огън по цели извън кръга. Доколкото ми е известно е доста стабилно построение и е сравнително трудно да бъде нарушено.
Естествено, това неизбежно означава и отказ от изпълнение на поставената задача, така че нападателите ще са свършили поне част от задачата си.
Доколкото ми е известно този строй се прилага преди всичко от изтребители или леки бомбардировачи - въобще от машини, които имат предимно фиксирано въоръжение стрелящо напред.

По подобен начин са се предпазвали например Bf 110, когато са нападнати от вражески изтребители, при това - общо взето успешно.

[ZWQRA]

пример

За отбранителния кръг, Ханс Марсей (158 победи) му разказва играта. В африка по време на отстъплението на Ромел. Ескадрилата на Марсей охранява оттегяща се колона на германците, когато долитат 15 П 40. Марсей атакува, Южноафриканците - пилотите на П40 построяват отбранителен кръг, германица се вмъква в гръга и падат 6 П40. за 11мин.
Излиза от атака защото му свършват муницийте. :cry:
Друг характерен прийом на германците е подхода от страна на слунцето.

Повече друг път.

[Shilo]

... и да бягат пак към слънцето.

Германците използват много умело отличните летателни характеристики на Ме-109 във вертикалната равнина. Скоростта му в пикиране значително превъзхожда тази на голяма част съветските самолети.
В бой, германският пилот пикира рязко. Скоростта му се увеличава значително. Пилотът на съветската машина отнема от газта, защото в противен случай се отделят парчета от обшивката, а може и целия самолет да се разпадне. Започва недостиг на гориво заради поплавковите камери в карбураторите на част от руските самолети и дивигателят му започва да накъсва. В това положение руснакът остава да "виси" зад месера.
Следва изравняване, имелман и ако противниковият пилот го е изгубил от полет и си лети безгрижно :lol: , бива прострелян.

Една корекция: Ханс Йоахим Марсей има 158 победи, но загива при опит да скочи с парашут от горящия му Ме-109G-1. (Самолетът му е запален поради техническа причина, а не от противников изтребител)
Иначе, той е бил един от най-резултатните пилоти на Luftwaffe.

[Parabellum]

Аз рядко се намесвам в темата за самолетите, предпочитам да чета, но сега ще се намеся.
Вярно Ханс Йоаким Марсей загива с Г-1 при опит да скочи с парашут. Причината е , че първите Густави са имали пробелми с маслото, то често се е възпламенявало. Причината е била в теч който попада върху ауспуха, запчава неприятно пушене, което първоначално много е притеснявало пилотите карайки ги да си мислят, че горят.Така се случва, че самолетът на Марсей получава тази повреда и Ас-ът решава да напусне машината. Колкото и куриозно да звучи, но според инструкциите за напускане на Ме-109 е имало два варианта. Първият е т.нар. класически, откопчаване на коланите, изхфърляне на фанара. Летецът стъпва на крилото и се гмурка назад и надолу.
Вторият начин е по-екзотичен. Пак се правят същите работи по откопчаването на коланите и изхвърлянето на фанара. След това обаче летецът обръща самолета по гръб и под въздействие на гравитацията той изпада от самолета. Този начин използва Марсей при напускането на Густава. Обаче........ нов самолет, по-тежък и съответно с различна центровка. При полет по гръб опашката на Густав-а виси повече от тази на Емил-а и Фридрих-а. Марсей при изпадането си от кабината си удря главата във вертикалният стабилизатор . Дали е изпаднал в безсъзнание или е починал веднага никой не знае. Но тялото му без да се отвори парашутът пада на земята.
По такъв глупав начин загива големият Ас, който използва само 3 или 4 снаряда за свалянето на противников самолет-невероятен снайперист е бил.

[ZWQRA]

Originally posted by "Shilo"



Една корекция: Ханс Йоахим Марсей има 158 победи.....

Разбира се че има 158 победи, когато писах снощи поста за Марсей бях "слъчасал" от работа с PC-то и съм допуснал техническа грешка. Веднага е поправям!

[gollum]

Благодаря, само ще ви помоля да пишете по темата, ако е възможно. Идеята ми е тук да се събират мнения и най-вече данни за тактическите похвати и строеве на въздушните подразделения през ВСВ - не на единични самолети.
В тази връзка искам да попитам - въпросният случай на "разправа" със самолети в кръгов защитен строй единичен ли е (и в този случай става въпрос по-скоро за слаба подготовка или грешка на въпросното подразделение) или пък напротив - това е успешен тактически похват, който нататъка се прилага често и започва да обезсмисля защитния кръг като тактическо построение?
Иска ми се когато някой се включва по темата да изяснява подобни неща (стига да е възможно, т.е. да разполага с необходимата информация, разбира се).
Колкото за атаката откъм слънцето - това ми се струва по-скоро боен похват, при това, поне доколкото знам - почти винаги стремежът на всички пилоти е бил да действат от превъзхождаща позиция - откъм слънцето или пък от по-високо - кой ще успее да е заеме е повече въпрос на това кой пръв ще установи контакт и на техническите възможности на съответната машина. На мен ми се иска тук да обсъждаме тактическите построения - ако е имало такива, свързани с нападение или оттегляне спрямо слънцето - напишете за тях.

[scharfschutze]

хъм

Originally posted by "Parabellum"

Аз рядко се намесвам в темата за самолетите, предпочитам да чета, но сега ще се намеся.
Вярно Ханс Йоаким Марсей загива с Г-1 при опит да скочи с парашут. Причината е , че първите Густави са имали пробелми с маслото, то често се е възпламенявало. Причината е била в теч който попада върху ауспуха, запчава неприятно пушене, което първоначално много е притеснявало пилотите карайки ги да си мислят, че горят.Така се случва, че самолетът на Марсей получава тази повреда и Ас-ът решава да напусне машината. Колкото и куриозно да звучи, но според инструкциите за напускане на Ме-109 е имало два варианта. Първият е т.нар. класически, откопчаване на коланите, изхфърляне на фанара. Летецът стъпва на крилото и се гмурка назад и надолу.
Вторият начин е по-екзотичен. Пак се правят същите работи по откопчаването на коланите и изхвърлянето на фанара. След това обаче летецът обръща самолета по гръб и под въздействие на гравитацията той изпада от самолета. Този начин използва Марсей при напускането на Густава. Обаче........ нов самолет, по-тежък и съответно с различна центровка. При полет по гръб опашката на Густав-а виси повече от тази на Емил-а и Фридрих-а. Марсей при изпадането си от кабината си удря главата във вертикалният стабилизатор . Дали е изпаднал в безсъзнание или е починал веднага никой не знае. Но тялото му без да се отвори парашутът пада на земята.
По такъв глупав начин загива големият Ас, който използва само 3 или 4 снаряда за свалянето на противников самолет-невероятен снайперист е бил.

Има още начини за напускане на кабината - при крен 90* и с рязко пикиране от хоризонтален полет. Нашите пилоти
3-4 снаряда е средния брой изстреляни снаряди за свалянето на самолет.

[bsb]

Originally posted by "gollum"

Става въпрос за различните тактически хитрини, строеве и методи на съвместно действие на бойните самолети през ВСВ (и от периода между двете войни преди това) - много ми се иска да започнем да изграждаме постепенно един малко или много пълен "справочник". Отдавна ми се искаше да понауча повече неща по тази тема, та най-после се реших да я пусна.
.....

За съжаление не мога да дам конкретна информация, а само предлагам материал за размисъл. Доколкото знам, през Испанската война германските пилоти-изтребители преминават от полет в тройка към полет в двойка. Руснаците не го правят чак до Отечествената (за тях) война.
Освен това май точно през Испанската се появяват пикиращите бомбардировачи - една несъмнено нова идея.
Извинявам се за неточностите, надявам се да ме поправите.

[gollum]

Да, Bsb, що се отнася до най-ниското тактическо звено на организация съм съгласен - летенето по двойки при изтребителите е донякъде революционно (но не съм сигурен дали кажи-речи всички не го възприемат бързо след това . т.е., още преди началото на ВСВ). Мисля че и в съветската авиация по време на ВСВ летят по двойки.
Тройката като елементарна тактическа организационна единица се запазва при ударните самолети и бомбардировачите (при това, доколкото си спомням, при всички).
Все пак, иска ми се да се поразровим по-надълбоко из тактическата организация на по-високо ниво - все пак най-често подразделението действа като едно цяло, макари на голяма площ (все пак, това си е особеност присъща на динамиката на авиацията ).

Що се отнася до прилагането на бомбардировка от пикиране, която позволява да се поразяват много точно точкови цели - тази тема не е точно за тази дискусия. Особено ако говорим за конкретна бойна машина, проектирана за да отговаря на подобни изисквания. Тук обсъждаме тактическите принципи на използване на авиационното подразделение (или поне ми се иска това да правим ).

[Pik-As]

А бе момчета, за какво сте я пуснали тази тема като не пишете нищо конкретно в нея. Тактика с отбранителен кърг. Че тя е от Първата световна и никой не я използва вече. Дори и за ВСВ е остаряла. Ако искате да научите нещо повече по въпроса, прочетете книгата на Робърт Шоу, за изтребителната тактика. Без нея на практика не може. Останалото са лабораторни разсъждения.
Хубаво е хората да си обясняват един на друг, но за да обясняваш трябва и да попрочетеш нещо преди това. А не да разсъждаваш въз основа на оскъдни факти, и да пишеш това което знаеш, а не по темата.

[gollum]

Ок, нямам нищо против порицанията, но ако имаш нещо за писане - напиши го. Лично за мен тази тема е значително по-интересна от темите за технически параметри и сравнения на машини - тактиката има много по-голямо значение за изхода на един въздушен бой от чистите ТТ данни. Хубаво, споневаш, че си наясно с тези неща - покажи го. Защото самоцелната критика не виждам с какво допринася за въпроса.
Не съм чел въпросната книга - ако я има в Нет-а и имаш линк към нея - публикувай го.
ЗА отбранителният кръг споменавам, защото съм срещал в спомени на пилоти да споменават, че са го използвали, при това успешно. Т.е., явно колкото и да е бил остарял, не е бил безполезен.

[Pik-As]

Добре, голуме, виждам че си любознателен, а такива хора хора не отказвам да осведомя. Ето ви малка част за размисъл. Тъй като времето ми не позволява, не превеждах, а само набрах малка част от книгата. Схемите не мога да ги пусна.
Gaggle Doctrine
Occasions invariably arise when the fighters do not have the luxury of
using hit-and-run tactics, regardless of how necessary they might be. The
mission objectives might require extended engagement of the enemy to
avoid losses to friendly bombers, transports, reconnaissance aircraft, highvalue
ground targets, etc.; or the division may be attacked and forced to
defend itself until escape is possible. When a division is faced with roughly
equal numbers of the enemy whose fighters, pilots, and weapons are not
clearly superior, using modified fluid four is normally very effective. In
general, however, a fighter force cannot be expected to prevail over a
well-flown opposing force composed of a greater number of independent
elements. For instance, three fighters operating independently (i.e., three
separate elements) often will wreak havoc with four fighters operating in
two fighting wing sections (i.e., two independent elements). A greater
number of independent elements allows the superior force to achieve a
two-on-one situation against some hostile elements, while one-on-one
holding actions are maintained elsewhere. This is the primary reason for
the increased offensive power of loose deuce over fighting wing. The other
advantage enjoyed by numerically superior forces is that all elements are
not likely to be engaged simultaneously, which gives free elements more
opportunities to attack from unseen positions while maintaining more
energy and, therefore, better maneuvering potential. This is the primary
offensive advantage of double attack over fighting wing.
When one fighter force is faced with engaging a numerically superior
enemy force, or a force of roughly equal numbers but better aircraft or
weapons, its offensive potential can be greatly expanded if the friendly
force breaks up into smaller elements. In many cases this means allowing
each aircraft to operate independently. As with loose deuce, defense in this
scenario is not normally organized, but generally is provided through
presence only. The more friendly fighters involved, generally speaking, the
more effective will be mutual support by presence, and this type of support
can be effective long after any organized support has broken down.
Unfortunately, organized mutual support most often disintegrates when
each supporting element becomes defensive, in which case the elements
can be of little assistance to each other and mutual support by presence is
largely ineffective. This situation too often degrades into several oneversus-
one fights with no support among elements. For best results,
mutual support by presence should be preplanned, and independent action
should be initiated while the division is still offensive or neutral.
"Gaggle" doctrine applies loose deuce techniques to groups of three or
more fighters. According to this doctrine, patrol and attack normally are
coordinated on the division level, or with several divisions, as described for
fluid four. Once the battle is joined, however, individual pilots are permitted
to operate independently. The techniques involved in such engagements
are essentially identical to those discussed in conjunction with the
loose deuce engagement described by Figures 6-9 through 6-11, but on a
greater scale. Basically, each pilot attempts to define the threat sector,
neutralize any attack in such a way that a final turn can be made comfortably
toward the threat sector, and be alert for "shots of opportunity" on
unwary bogeys. As in loose deuce, classic one-versus-one engagement is
discouraged by this doctrine. Pilots should turn only as necessary to
neutralize an attack, or to position for a slashing attack of their own. In
general, a turn should not be continued past 90° in any one direction
without a reversal, or at least a roll reversal and a visual check of the
belly-side. This means that if a bogey is sighted which cannot be shot
within about 90° of turn, the pilot had better look for another target. Some
of the basics of gaggle tactics can be illustrated by the sample engagement
begun in Figure 7-9.
At time "1" in this example the intrepid fighter pilot approaches the
"bogey cloud" from the east. This bogey cloud represents a volume of
airspace which appears to contain the greatest number of enemy fighters.
At this time the pilot picks out one bogey in a vulnerable position on the
edge of the cloud and decides to attack it. Unfortunately, his attack is
discovered and the target turns hard left in defense. By time "2" it has
become quite obvious that a quick kill is not going to be available, so the
attacker breaks off his attack before he is committed to a critical overshoot
and continues to watch the bogey until he is certain it will be no immediate
threat (time "3"). Recognizing that the threat sector (i.e., the bogeycloud) is now on his right side, the pilot of the fighter reverses hard right to
negate any attack which might be coming from that direction.
At time "4" in Figure 7-10 the fighter has completed a turn of about 90°
to the right. Since the pilot is not certain all the bogeys are localized inside
the bogey cloud, he decides a belly-check is for at this point, and he
rolls left to clear his south side. Seeing nothing, he rolls quickly back to the
right just in time to discover an attack from the north (time "5"). This
attack requires a break turn into the bogey, which overshoots at time "6."
The defensive maneuver now leaves the fighter pilot in a difficult position.
Having already turned about 90° he would like to reverse, or at least roll
left for a belly-check. A reversal, however, would likely place him in
jeopardy with the overshooting bogey, probably resulting in a slow-speed
scissors (not a healthy place to be in a bogey-rich environment), or, at best,
forcing the pilot to turn his aircraft's tail to the bogey cloud. If the pilot
even pauses for a belly-check at this point he could present the bogey with
a RQ missile shot, and he would also most likely penetrate the bogey
cloud. Once inside the bogey cloud, the pilot would be in great danger
because he would no longer have a well-defined threat sector and he could
easily be attacked from several directions at once.
In Figure 7-11 the fighter pilot makes the decision that at the moment
seems to be the least hazardous, to continue his defensive turn toward the
southeast until the threat sector is placed on the left side. At time "7" he
then reverses into a gentle left turn, overbanked to get a good visual check
deep in his left rear quarter, and accelerates to regain some of the energy he
lost in the recent defensive break. At time "8" he notices a friendly fighter
just to the left of the nose, its pilot apparently unaware of a bogey attacking
from his right.
The pilot immediately gives his threatened wingman a radio call:
"Break right." Then, as shown in Figure 7-12, the free-fighter pilot quickly rolls right to check his south side and, finding himself clear, reverses back
left to bracket the attacking bogey.
The bogey pilot, who has not seen the second fighter, continues to press
his attack to time "10" in Figure 7-13, when the unseen fighter reaches a
near "dead-six" position and squeezes off a missile. As the weapon leaves
the rail, the shooter rolls right to check his belly-side (to the east in this
case), then rolls back to assess the results of his shot.
At time "11" in Figure 7-14, the bogey explodes. At about the same
time, the much-relieved defensive pilot announces he is low on fuel and is
"bugging out." That sounds good to the other pilot at this point also, so he
comes hard right to join in combat spread, and the section departs together
to the southeast (time "12").
In summary, gaggle doctrine is loose deuce tactics applied to more than
two fighters, with each pilot operating autonomously once the engagement
begins. Each pilot attempts to define a bogey cloud that encompasses the majority of the enemy aircraft, and cruises the perimeter of this hostile
region in an attempt to pick off unsuspecting victims around its edges.
Attacks are generally made only on those bogeys which offer an easy shot
requiring a minimum of maneuvering. If the attack is discovered, it should
normally be broken off and the hunt resumed. A useful rule of thumb is to
turn no more than 90° in one direction at any time without a reversal or a
belly-check. When attacked, counter as necessary with the goal of escaping
as quickly as possible, and avoid prolonged one-versus-one maneuvering.
Normally, enemy fighter pilots are just as cautious as the friendlies in this
scenario, and they are reluctant to press an attack against a fighter that is
maneuvering defensively.
As a rule, level or nose-low turns should be made to maintain adequate
speed for effective defensive maneuvering. Steeply nose-high moves
should be avoided, unless the friendlies are opposing guns-only bogeys of
much inferior energy performance and there is a well-defined bogey cloud.
Likewise, hard turns should be avoided in order to maintain energy. If at all
possible, only sustained-C levels should be used, and speed for optimum
sustained maneuvering should be maintained.
Penetration of the bogey cloud should be avoided if at all possible. If he
enters the cloud inadvertently, the fighter pilot should extricate himself as
quickly as possible, using repeated belly-checks in both directions.
By this time, there were fifteen Camels and twenty or more Fokkers in the
"Scrap," and it had become a question of luck more than good judgement, as
Camels and Fokkers alike twisted, half-rolled, turned and dove, the tracer
bullets flying in every direction. The [Germans] knew that they were good
fliers and, being brave men, they tried to bring down their opponents singly.
This more than any one thing proved their undoing, as the pilots of the
"148th" watched their chances and wherever a pilot was in trouble, two or
more would help him out by shooting the Fokker down. One after another the
Fokkers went down, seven in all.2
Mutual support in gaggle doctrine is by presence only. Each pilot is
primarily responsible for guarding himself, but he must remain constantly on the lockout for threats to friendly fighters. Whenever a wingman is
sighted, the airspace all around his aircraft should be scanned visually to
determine if he is under attack or is pursuing a bogey that might make an
easy target. Egress from the hostile area should be made with other friendlies
if at all practical. When a pilot is leaving the area, he should make a
"bugout" call on the fighter frequency so that the remaining friendly pilots
can assess the changing numerical odds.
If you have a lot of pilots flying around you, many to fly with, then you are not
very keen to look around. A lot of people arc not looking at all.
Colonel Erich "Bubi" Hartmann, GAF
The problems associated with gaggle tactics are the same as for loose
deuce, with the added difficulties arising from increased numbers of
fighters and bogeys. With more bogeys comes greater difficulty in defining
the threat sector, since some of the enemy are almost always unaccounted
for at any one time. Some degree of task overloading is generally present
throughout the engagement. As the battle continues the bogey cloud tends
to expand and it becomes more difficult to define. When he is unsure of the
threat sector the pilot might be well advised to extend a considerable
distance from the fight, though preferably he should remain within visual
range of some participant, and then return in an attempt to redefine the
"fur ball" from a distance. Extending away in the direction of the sun or
climbing or diving to highlight the fight against low or high cloud are
effective techniques. Due care must be exercised during these maneuvers,
however, since enemy pilots may be using the same methods. The pilot
cannot afford to padlock some aircraft in the distant fight and neglect his defensive lockout. Defensive mutual support by presence is sacrificed
when a fighter leaves the immediate engagement area.
If the decision is made to return to the fight after extending away, there
are two points to keep in mind. First of all the fighter should approach the
fur ball from well above or below the general engagement altitude to
highlight the fight against favorable background, to minimize the chances
of being detected, and to provide greater flight-path separation for attacking
an unsuspecting target. This technique can also provide look-up to
enhance missile shots, and it tends to limit the vertical threat sector,
improving lockout efficiency. The second point is to avoid pointing the
aircraft directly at the bogey cloud during the return, especially in the final
stages of approach. Positioning the fight in the left or right forward quarter
again allows concentration of lockout in one quadrant by defining the
threat sector. This procedure also enhances offensive effectiveness by
allowing the pilot to pick his time to point and shoot into the fur ball as he
cruises the boundary, rather than making him dependent on the shot
geometry provided at the moment he arrives within firing range. In addition,
keeping the fight off to one side reduces the chances of accidental
penetration of an ill-defined bogey cloud.

[gollum]

Ок, това е интересно, благодаря. Но ако можеш пусни точното название на книгата и евентуално - откъде може да се намери.
И ако намериш време - мисля че ще е по-лесно (поне с мен обикновено е така), да пускаш кратки анализи на съответните доктрини.
По-конкретният текст - доколкото схаванах от изложените примери, става въпрос за доктрина най-общо прилагана след ВСВ - предполагам, през 50-те години? Или греша?

[Pik-As]

Заглавието на книгата е Fighter Combat, The Art and Science of Air-to-Air Combat. В България не съм виждал да се продава. Аз лично си я купих от Германия. Колкото до конкретния текст, това е тактика прилагана към края на войната. Набрах текста, защото винаги има опасност някой да каже, че няма как да се провери това което пиша. За в бъдеще ще гледам да синтезирам.