Това "точно обратното" е съвсем същото, кало 
. Виж какво съм написал (основна роля, запазва "някаква способност" за изтребителна роля). Т.е. ако описва чрез "роли" ("изтребител", "прехващач", "бомбардировач", "ударен" (т.е. бомбардировач с разширени възможности - тази разлика, доколкото я има, постепенно ще се заличава с навлизането на все повече управляеми по един или друг начин боеприпаси В-З)) и т.н.), тогава това е тактически бомбардировач/ударен самолет с ограничени изтребителни възможности, т.е. каквото съм описал и аз. Впрочем, то е вярно поначало, т.е. и в "моя" период. И, да, по съществено е с какво реално се купува (екипира) дадена ескадрила и за какво се плаща да се обучават и тренират екипажите, отколкото принципните възможности на самата платформа (поради което сложих и пост #53).
Т.е. ако разгледаме тактическите (фронтови мисля може да отпадне като дублиращо определение) роли В-3, то остават щурмови и бомбардировач (ударен). Колко са платформите във втората категория, които не са базирани на платформа с ограничени изтребителни възможности? Т.е. вероятно повечето са "изтребители-бомбардировачи", като не малко от изтребителите за завоюване на въздушно превъзходство имат принципна възможност да провеждат и ударни/бомбардировъчни мисии (която може да се реализира или не в дадени ВВС под формата на оборудвано / специализирано подразделение). Та затова ми се струва, че понятието изтребител-бомбардировач донякъде се размива, поне отнесено принципно към определена платформа. Може и да греша.
Що се отнася до стратегическите бомбардировачи (не се сещам за стратегически изтребители в момента), то съществена е комбинацията от обсег, издръжливост, способност за преодоляване на съпротивата и ударни възможности, а не само един от тези параметри. Не всяка стратегическа роля предполага използване на атомно оръжие. В определени ситуации ролята на "стратегически бомбардировач" може да я изпълнява и ударна платформа, която е мислена като по-скоро тактическа (да речем, ударите на израелските ВВС по иракските ядрени съоръжения в началото на 80-те години). Т.е. зависи от стратегическата доктрина на държавата оператор (използването на атомно оръжие). Естествено, между големите атомни държави е ясно какво означава. С останалите е различно, а пред техните ВВС също могат да се поставят стратегически задачи.
. Виж какво съм написал (основна роля, запазва "някаква способност" за изтребителна роля). Т.е. ако описва чрез "роли" ("изтребител", "прехващач", "бомбардировач", "ударен" (т.е. бомбардировач с разширени възможности - тази разлика, доколкото я има, постепенно ще се заличава с навлизането на все повече управляеми по един или друг начин боеприпаси В-З)) и т.н.), тогава това е тактически бомбардировач/ударен самолет с ограничени изтребителни възможности, т.е. каквото съм описал и аз. Впрочем, то е вярно поначало, т.е. и в "моя" период. И, да, по съществено е с какво реално се купува (екипира) дадена ескадрила и за какво се плаща да се обучават и тренират екипажите, отколкото принципните възможности на самата платформа (поради което сложих и пост #53).Т.е. ако разгледаме тактическите (фронтови мисля може да отпадне като дублиращо определение) роли В-3, то остават щурмови и бомбардировач (ударен). Колко са платформите във втората категория, които не са базирани на платформа с ограничени изтребителни възможности? Т.е. вероятно повечето са "изтребители-бомбардировачи", като не малко от изтребителите за завоюване на въздушно превъзходство имат принципна възможност да провеждат и ударни/бомбардировъчни мисии (която може да се реализира или не в дадени ВВС под формата на оборудвано / специализирано подразделение). Та затова ми се струва, че понятието изтребител-бомбардировач донякъде се размива, поне отнесено принципно към определена платформа. Може и да греша.
Що се отнася до стратегическите бомбардировачи (не се сещам за стратегически изтребители в момента), то съществена е комбинацията от обсег, издръжливост, способност за преодоляване на съпротивата и ударни възможности, а не само един от тези параметри. Не всяка стратегическа роля предполага използване на атомно оръжие. В определени ситуации ролята на "стратегически бомбардировач" може да я изпълнява и ударна платформа, която е мислена като по-скоро тактическа (да речем, ударите на израелските ВВС по иракските ядрени съоръжения в началото на 80-те години). Т.е. зависи от стратегическата доктрина на държавата оператор (използването на атомно оръжие). Естествено, между големите атомни държави е ясно какво означава. С останалите е различно, а пред техните ВВС също могат да се поставят стратегически задачи
.
Comment