Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Стрелците с лък и арбалет: екипировка, тактика и други въпроси

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Да, Кухулин, прав си. Аз още не съм стигнал дотам, засега описвах само стрелците с дълъг лък. Сравнението се появи между другото, покрай забележката на Кралицата на мечовете.
    Но забележката ти е важна от гледна точка на един въпрос, за който възнамерявах да пиша: ролята на стрелците от гледна точка на "тежестта" им в решаването на сражението. Няма съмнение, че от началото на периода стрелци има вероятно във всяка или почти всяка армия. Но определена тежест те започват да имат чак към Х²V век (например, Стогодишната война). Въпросът беше на какво се дължи това, а вероятните отговори се свеждат до количеството им, т.е. пропорциите между стрелци и други бойци, а не толкова до митичните качества на дългия лък, спрямо рефлексивния или арбалета. За да играят съществена роля, те трябва да са достатъчно много и, разбира се, да се използват "правилно" (това е друг въпрос, който едва започнах да засягам).
    Вероятно британците първи успяват по социални и други причини (и с такива средства) да успеят да си набавят достатъчно големи количества стрелци, та да се стигне до момент в който стрелци са повече от половината от войниците в армията им. Ясно е, че за да се научи човек да използва ефективно лък му трябват много години тренировка, а за да има достатъчно много такива хора е необходимо или страната да има много силни културно-цивилизационни традиции в използването на лъкове (да речем, като в арабските общества), или обучението в стрелба с лък да бъде наложено по друг начин, повече или по-малко "насилствено" (какъвто е случаят с Англия от този период).
    Разбира се, заедно с това трябва да има възможност да се произвеждат достатъчно масово лъкове и боеприпаси, т.е. трябва да има достъп до необходимия материал и съответните производствени мощности. В случая с Англия материалът е основно вносен, но производство е било организирано.
    Не на последно място, трябва да се добие опит в тактическото използване и организацията на подразделения стрелци. Подобен опит британците получават по време на войните си в Уелс, Ирландия и донякъде в Шотландия.

    Къде е мястото на арбалета? Много просто, както бе отбелязано, да се обучат стрелци с арбалет е много по-лесно, т.е. необходима е само база като организация и дисциплина и съответната манифактурна база, за да се произвеждат самите арбалети и боеприпаси за тях. И двете естествено се намират в лицето на развитите занаятчийско-търговски центрове, които са в състояние да доставят големи количества наемна пехота с арбалети за флота и за сухопътната армия. При това, загубите в арбалетчии могат много по-лесно да се възстановяват, което обяснява "господството" им като стрелци в Средновековните армии.
    Last edited by gollum; 14-10-2009, 12:42.

    Comment


      #17
      В армията на Шарл Бургундски, към конните стрелци спадали: стрелците с лък-арше, които се спешавали преди стрелба; и арбалетиерите –кранекини, които можели да стрелят от гърба на коня. Тяхното въоръжение и снаряжение се предписвало в няколко последователно издадени ордонанса: Абвилски, издаден на 31 юли 1471 г. там се споменава заплатата на конният стрелец-5 франка на месец ; Боен-ен-Вермадунски, 13 ноември 1472 г., трябвало да се наберат около 300 конни стрелци; декрет на свети Максим от Траве-октомври 1473 г.;и Дижонски.

      “Стрелецът е длъжен да язди кон на стойност не по-малко от 10 екю, да е облечен в жак с висока яка, която да земества яката от ризница, също така да има добре направени ръкави; трябва да носи ризница под жака, или ризница-палето. Самият жак трябва да е направен от не по-малко от 12 слоя тъкан, 3 от които да са залепени, а 9 само съшити. За защита на главата си трябва да носи здрав салад, без забрало; освен хубав лък и връзка с две дузини и половина стрели, трябва да е въоръжен с двуръчен меч и кинжал заточен от двеет страни и дълъг наполовина колкото кракът му.”
      “Жакът да се облича върху ризницата, стрябва да е направен от 10 слоя тъкан и да е допълнен от доспехи:-а именно,малки полу-налакътници до лакътя, които не трябва да пречат на стрелбата. Също така трябва да носят къси ботуши с кръгли носове, поради като се спешат, върховете да не пречат движението им. Арбалетиерите и конните криникени са длъжни да имат бригантина или нагръдник като при кутилие/въоръжен слуга/ долни полу-налакътници и горни стоманени наръкавници, ризничата яка, салад, меч , като при конните стрелци. Конят им да не струва под 20 франка”


      Високата яка на жака, е способствала разпространяването и използването на лек салад, без дълга “опашка” , защитаваща врата, какъвто носиели жандармите. Често към шлема закачвали две кръгли дисковидни пластини, предпазващи скулите и ушите.
      Не е ясно какво е ризница -палето (paletot de haubergerie). Вероятно под този термин да се разбира такава без ръкави, каквато е изложена в музея Клюни.
      Attached Files
      Last edited by gladiator; 14-10-2009, 18:40.

      Comment


        #18
        за снаряжението на стрелците от ордонансовите роти -
        Жак Шартие описва стрелците в Нормандската кампания -1449-50 г.
        "...и към всеки от описаните тежковъоръжени имало по два конни стрелеца, въоръжени в голямаат си част с бригантини, броня на краката и салади, в болшинството си покрити със сребро, или в краен случай имали жакове или здрави ризници"

        салад, бригантини, палето?, жак
        Attached Files
        Last edited by gladiator; 15-10-2009, 06:31.

        Comment


          #19
          още за френските стрелци:
          В своята "Хроника на Шарл V²²", Жан Шартие описва кортежа на краля при влизането в Руан на 10 ноември 1449 г.
          "...първи вървяха стрелците на краля, облечени с жакети от бял, ален и зелен плат, усеяни с бродерия; сред тях бяха стрелците на Сицилийският крал, на граф дьо Мен и неколцина други сеньори, около 600 стрелци всички на добри коне, всички в бригантини, с жакети върху тях с разни цветове и фасони на модела, със защита на краката, с мечове и кинжали, салади или шлемове, обшити с плат или богато посребрени."
          Матю д`Ескуш пише така:
          "...40 стрелци на граф дьо Клермон , с бригантини и защита на краката, салади които в голямаат си част бяха посребрени, червени акетони без нашит върху им кръст; 50 стрелци на месир Шарл д`Анжу, на саладите с знаменца висящи до гърбовете на конете им, червени акето с изрез долу, без кръстове; 50 стрелци на Сицилийският крал, на саладите със знаменца от тафта с кралските цветове-сиво, бяло, черно; накрая кралската гвардия, стрелци и краникери, около 100-120 бойци, с акето без ръкави, алено-бяло-зелени, покрити с бродериа, салади с плюмажи, също с три цвята, мечовете им и бронята за краката-прекрасно посребрени."

          Comment


            #20
            По въпроса за скорострелността на английските стрелци с лък - хубаво се правят сметки колко стрели за колко минути ще се изстрелят, но се забравя, че тук става дума за хора а не за машини. Имам предвид, че в една от възстановките показани скоро по Дискавъри стрелец с дълъг лък заяви, че след шестата стрела ръцете му се изморяват! Тоест това е практическата скорострелност. Като се има предвид, че той беше здрав, добре охранен мъж и като го сравня със стрелците при Азенкур, които не са можели да си вдигнат гащите от диария, смятам че практическата скорострелност се е движела в границите на 4-6 стрели в минута и то в първата минута от стрелбата.
            Last edited by toshev; 15-10-2009, 17:27. Причина: неправилно изписване на дума

            Comment


              #21
              Този човек от Дискавъри е професионален longbowman, който цял живот общо взето не прави друго освен да се тренира с лъка?
              albireo написа
              ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

              Comment


                #22
                Не, въпросния човек беше любител, който заяви че се занимава от години с дългия лък, и че това занимание му е било повече от хоби. Смятам, че може да му се вярва защото беше едър и охранен, както вече споменах. А и самите английски стрелци не са тренирали по 8 часа на ден, 6 дни в седмицата, защото извън военните кампании не са получавали заплата и е трябвало да си изкарват хляба с други дейности. Също така и по време на кампаниите не са се занимавали само с тренировки всеки божи ден.

                Comment


                  #23
                  Другарю тошев, радвам се че се включи в дисксията. това за охраненият мъж, скелетите на Мери роуз показват, че ташните стрелци били яки, набити и добре сложени мъжаги. Колкоот до диарията, гледах дискусия в един руски сайт-явно е по-късна измислица, нямало е такова нещо.
                  Колкото до скорострелността, аз също се съмнявам да е висока в бойни условия.

                  Comment


                    #24
                    Бургунските стрелци с лък, следвайки общоприетата традиция, използвали т-н- дълъг лък - (англ. long bow), прекрасно показвайки или доказвайки се в Стогодишната война. Той представлявал прът от ти, равномерно стеснявайки се към краищата си, снабден с тетива от конопени или копринени влакна. През 1473 г. за аренала на Лил били закупени 4300 заготовки за лъкове. Дървесината била полирана с D – образно сечение, с дължина от 1,7-2 м., като на мястото на хвата дебелината достигала до 4 см.
                    Стрелите се изготвяли основно от ясен, имайки дължина от 70-90 см, притежаващи оперение от гъши пера, костена накладка в която влизала тетивата и железен връх с различна форма. Масата му средно се колебаела в рамките на 15-20 гм.. Средно масата на стрелата била 57 гм.
                    Мярка за преносимият боекомплект бил дузената стрели. В бургундските документи се споменава по една дузина на лък, като обикновено война ги затъквал в пояса си. Абвилският ордонанс препоръчва 30 стрели
                    През 1472 г. от Лилският арсенал били взети 1000 лъка и 5 бъчви с 1000 дузини стрели..

                    Comment


                      #25
                      Склонен съм да се съглася с Тошев - дори имах намерението да подхвана този въпрос в следващия си пост (но нещо не ми остава време да направя изчисленията за него). В началото ползвах леко число, извадено от често даваната максимална скорострелност (12 изстрела в минута). Предполагам, обаче, че това число е получено при стрелба от малко разстояние по цел - вероятно на 20-40 метра, не повече. В сражение нещата ще са различни.
                      Ясно е, че факторът умора е играел съвсем определена роля в цялата работа. При отразяване на атака - ситуацията, която разгледах по-горе донякъде, но не напълно, - от стрелците се очаква за сравнително кратко време - 3-4 минути, - да водят интензивна стрелба с лъковете си. След това, ако тактиката е била успешна, могат да почиват за кратко и да се включат вече с ръкопашни оръжия в сражението. Мисля си, че ако се стреля залпово, т.е. по командна, никак няма да е невъзможно да се дават 6-8 изстрела през първата минута и евентуално около 6 през втората и вероятно 4-6 през третата и четвъртата (с нарастването на умората). Все пак, това дава 5-6 секунди за опъване на лъка и изстрелване и няколко секунди за почивка между изстрелите (включваща навеждане за взимане на следващата стрела и прочее). За тренирани войници това не би трябвало да е невъзможно. Непрактично ми се вижда да се ползват две или три сменящи се подразделения (едното стреля първата минута, другото втората, докато първото почива и прочее - просто няма време и изисква твърде стриктна организация).
                      От друга страна, най-вероятно е първите 5-6 залпа да са що-годе организирани и през всеки да отнема 8-10 секунди, но бързо организацията да изчезне и всеки да стреля според възможностите си, т.е. залповете ще се разпаднат и вероятно само част от стрелците ще могат ад поддържат някаква скорострелност.
                      А ако погледнем още веднъж нещата, става въпрос за тренировка, т.е. способност на мускулите за кратко време да употребят големи количества енергия и да произведат много сила. Мисля че този тип използване на мускулите може значително да се подобри с дългогодишни тренировки - каквито не съм убеден, че някой сега би правил - особено пък в състава на подразделение.
                      Както и да е, малко вероятно е всеки стрелец да е в състояние да изстреля по-малко от 25-30 стрели в разстояние на 4-рите или 5-те минути, които имат на разположение за да въздействат върху атакуващия противник. Така че може да се изхожда от някакво подобно число или средно 5-6 стрели в минута при интензивна стрелба.
                      По-скоро въпросът е дали може при залпова стрелба да се организират нещата толкова бързо, че от залп до залп да минават само 8-10 секунди. аз, да си призная, малко се съмнявам. Макар че всичко зависи от степента на тренираност и от качеството на ръководството.
                      Така или иначе, почти всяка употреба, която мога да си представя за стрелците, независимо дали в хода на полево сражение или както е било в повечето случаи - в хода на задачи по фуражиране, прикриване, разузнаване, набези по "тиловете" (образно казано, т.е. разгромяване на околността) или, накрая, при обсада, - ще се налага да водят краткотраен и интензивен обстрел, т.е. ако не за друго, за това следва да са тренирани.
                      Накрая, ще се съглая с Гладиатор, че стрелците, както и други подразделения от средновековните армии, ще да са били професионалисти,добре тренирани и подготвени в работата си хора, които са участвали в кампания след кампания. Още повече, в Англия, след въвеждането на системата за откупуване от военна повинност, благодарение на която се е наемала постоянната (за кампанията) армия най-вече стрелците.
                      Не по-различно е било положението и с арбалетчиите - също наемници-професионалисти, при това, доста високо ценени.
                      Те се били и най-масовия тип стрелци през Средновековието и следва да им се обърне повече внимание. Както се вижда от постовете на Гладиатор, екипировката им е била на ниво и те са могли достатъчно у,спешно да действат и като пехота при нужда, да не говорим за конните арбалетчии, чиято екипировка им позволява да действат в определени граници като бронирана конница (на една от картинките добре се вижда нещо, което е за другата тема - за тежката конница, - как действат на фланговете на подразделение бронирана тежка конница, поддържайки го със стрелбата си).

                      Гладиаторе, благодаря за информацията, много е интересна. Особено за стрелите - предполагам, че тези 60 стрели са нещо като "оперативен запас", т.е. за цяла кампания. Така или иначе, в хода на кампанията има загуби и далеч не всеки ще изстреля отредените му боеприпаси, така че е напълно възможно да стигнат. особено като се има предвид, че полевите сражения са голяма рядкост и далеч не през всяка кампанийна година се случва такова.

                      Comment


                        #26
                        ако не ме лъже паметта, при Креси стрелците напускат позициите след първаат атака, за да си събират стрелите. а пир друга битка има организиран поднос от обоза.
                        Лично аз ги схващам, стрелците де, като вид специализирана пехота-далеч не можем да ги опреличим на античните-псилой, или голи.
                        от тук и тяхноот добро екипиране. освен лъка, доста често използват и други оръжия, да не говорим, че лъщк и арбалет в градски условия и уличен бой- а с такива изоблиства големият конфликт, трудно се използват

                        Comment


                          #27
                          Виждам, че вече доста се е изписало по въпроса.

                          Като начало-за умората при стрелбата с лък.
                          Аз имам доста злополучен опит, но определено се изисква много сила за да се разстегне лъка, пък бил той и дълъг лък (мисля, че рефлексните имат по-голяма сила на опън, но не съм много сигурна.Просто разсъждавам - дългият лък е огъната пръчка, а рафлексният се състои от няколко слоя дърво и животински сухожилия)Определено се изисква много сила, а се съмнявам, че по онова време всички са били тренирани професионалисти - все пак е имало и мобилизации.Та един нетрениран особено човек, без предпазител за ръката(тая тетива зверсит убива, а да не говорим, че трябва да си държиш и стрелата ,да не падне) едва ли може да изстреля повече от 4-5 стрели, преди да се умори.Поне аз тогава реших, че трябва да си омотам ръката с нещо.
                          Понеже имам повече опит с мятане на ножове, а там колко са ти уморени ръцете е от огромно значение, мога дда кажа, че се уморявам след 7-8 хвърляне(все пак говорим за 3 ножа един след друг)А трябва да ги хвърлиш много рязко, за да се забият.
                          Имайки предвид, че употребата на лъка е бойна, това означава, че ще е още по-трудно да ббъде изстреляно каквото и да било с него.Та вероятно стрелците са се уморявали сериозно след няколко изстрела.Аз лично след десетина оптиа не можех да се мръдна от кръста нагоре без нещо да ме боли - даже не подозирах, че толкова мускулни групи участват в един уж не толкова сложен процес.

                          Конните арбалетчии са добра идея - арбалетът се зарежда бавно, а докато зарежда, конят може да препуска надалеч, за да не уцелят толкова лесно господаря му.

                          И да, лък и арбалет в градски условия биха се използвали доста трудно
                          - затова хората измислили всичики къси двуостри оръжия - кинжали и др. подобни - ръгаш и бегаш
                          sigpic
                          НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ

                          Comment


                            #28
                            The Queen of Swords написа
                            Определено се изисква много сила, а се съмнявам, че по онова време всички са били тренирани професионалисти - все пак е имало и мобилизации.
                            Не, мобилизации не е имало, в който и от съвременните значения да употребяваш това понятие. Стрелци с лък са се набирали общо взето от два типа социална среда: от култура, която има богата и древна традиция в употребата на лък и стрели (да речем, арабска и други - по подобен начин се осигуряват контингентите от стрелци с лък в норманското сицилианско кралство (ако правилно го назовавам)) или чрез "изкуствено" създаване на умели в стрелбата с лък хора в рамките на определена социална среда (добър пример за това е Англия от малко периода преди и по време на Стогодишната война (впрочем, съответните закони не изчезват след това)). И, разбира се, оперделена част от рекрутите (на практика, наемници), са били хора вече придобили опит в сражения, т.е. участници в предходни годишни кампании.
                            И в двата случая, това означава, че говорим за хора, които имат дългогодишна (10 и повече години - в първият случай, от детството) практика в употребата на лък и стрели. Особено това важи за обществата, където стрелбата с лък е основна част от културата, т.е. уменията в това изкуство са сред определящите за успех в обществено-културен смисъл.
                            Умората, както отбелязах, със сигурност е фактор, който е указвал определено влияние върху ефективността на стрелбата в сражение. Но не бива да го абсолютизираме - за никой съвременен стрелец с лък, стрелбата с лък не е нещо повече от хоби или спорт. Докато за тогавашните войници-стрелци, това е било умение, от което зависи както оцеляването им, така и занаята им, т.е. граница, разделяща живот и смърт, успех или нищета. Това означава не само че са гледали съвсем различно на цялата работа, но и че са тренирани съвсем различно. Особено това важи за подобен случай, когато се изисква специфична мускулна употреба - голям разход за много кратко време.
                            Подобно нещо в сегашните армии има в различни специални сили, които също минават подобен род тренировка (както за краткотраен, "експлозивен" разход на енергия, така и за издръжливост, т.е. продължителни усилия). И е очевидно, че тренировката позволява да се постигне значително повече, отколкото човек, който "просто пробва" или дори такъв, който тренира редовно, но като хоби или нещо подобно. Напомням, че и през Средновековието стрелците най-често са били в такова положение, което сега бихме назовали "елитни войници". Това добре се вижда и от описанията на екипировката им, които предостави Гладиатор, а и от мястото на бойното поле.
                            Но да се върна на умората - тя ще влияе както на скорострелността, така и на точността.
                            Но да си припомним как са се употребявали лъковете - поне в сраженията, където стрелците играят по-важна самостоятелна роля, - залпов огън по площ, а не прицелна стрелба. Последната се случва чак в края на отразяването на атаката, когато противникът е на разстояние не по-голямо от 40-50 метра. И, така или иначе, не се търси прицелна стрелба, а по-скоро общ ефект, който се постига за сметка на гъстотата на стрелбата.

                            В тази връзка, при стрелците с арбалет умората няма да играе подобна роля, както защото от един момент те разполагат с механизация на зареждането в някаква форма, така и защото не е необходимо да поддържат някакво усилие, преди и по време на изстрела (освен да държат и насочват оръжието).

                            The Queen of Swords написа
                            И да, лък и арбалет в градски условия биха се използвали доста трудно
                            По-принцип е така. Както отбеялзахме, твърде често стрелците, независимо с арбалет или лък, играят ролята на лека или "средна" пехота - действат като авангард, разузнават или прочистват някаква местност, действат като маневрен резерв или като скирмишъри (за флангови маневри и дразнещи нападения) и прочее. Екипипровката и въоръжението им помагат и при сражение в град, т.е. в тесни улици и помещения, където решаващи са по-късите и универсални оръжия, а дългите имат по-малка роля. Същото важи и за сражения в полевия лагер, който често има характеристиките на застроена площ.
                            Но, да не забравяме, че най-честият тип сражения през Средновековието, са обсадите. А там стрелковото оръжие има много голяма роля, т.е. там стрелците ще имат важна роля. И в отбрана, и при обсада или щурм. А въоръжението им за близък бой ще бъде от полза при отразяване на проникнал противник или когато щурмуващите сили проникнат вътре.

                            Comment


                              #29
                              Да, много си прав.Нямах представа,че тогава мобилизации на стрелци не е имало.Значи само в съвремието си позволяват да хванат някакви от улицата, да им дадат оръжие и да ги пратят за пушечно месо

                              Под уличен бой намях предвид улично сражение - градът се напада и стрелците плъзват по улиците да изтребят защитниците - а уличен бой в най-нормалния му смисъл - нападат те банда разбойници на улицата.
                              sigpic
                              НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ

                              Comment


                                #30
                                Значи само в съвремието си позволяват да хванат някакви от улицата, да им дадат оръжие и да ги пратят за пушечно месо
                                Точно в съвремието никой не си го позволява . Подобна практика на насилствено рекрутиране е имало общо взето във века на Просвещението (ако употребим понятието, за да назовем не толкова столетие, колко епоха ). Т.е. по времето, когато се употребява оръжие, не изискващо повече от две-три седмици подготовка - огнестрелно оръжие или дълго копие, - и основната част от военната подготовка се свежда до насаждане (с насилствени средства) на дисциплина и елементарна строева подготовка. Т.е. времето на мускетите и пиките (и колкото повече са първите, толкова повече ще са и "хванатите от улицата", кръчмата или затвора "войници").
                                Разбира се, арбалетът също не изисква кой знае каква подготовка, за да може да се употребява. Но все пак, той е скпо и сложно устройство - особено целометалическите арбалети. Снаряжението, облеклото, екипировката, които вървят с него, е също скъпо. Така че няма да се даде на всякаква паплач от улицата.

                                Comment

                                Working...
                                X