Тежката конница: предназначение, тактика и други въпроси

[gladiator]

доста дълго време ризницаат е основен тип защитно въоръжение, а дори и в 15 в., прастинчатият доспех да дава съвършенна защита, то той поема кинетичнаат енергия на удара
за коня-той си е доста богата плячка та да го убиеш, но както пият ЛЮЛЭ-на войне как на войне

[gollum]

За доспехите не те разбрах докрай, Гладиаторе, но ти си експерт сред нас в тази област. Ако правилно съм те разбрал, съгласен си, че да се убият един друг не е било лесна работа, т.е. при атака на тежка конница срещу тежка конница, работата се е решавала след достатъчно дълго "бъхтене" с мечове и прочее "къси" оръжия, вероятно и след като копията са си свършили задачата?

ПП За конете - сигурно са скъпи, но животът все пак е по-скъп, така че в разгара на сражението мисълта за коня на противника като плячка, вероятно не е на преден план.

[gladiator]

счупването на копието не пречи преди това противникът да е поул цялата му сила

[Кухулин]

Кухулин, арбалетчиците на коне и въобще стрелците на кон в Европейското Средновековие,са драгуни, т.е. качена на коне пехота. За да влязат в сражение, те се спешават и така използват оръжието си. Това особено важи за арбалетчиците, защото няма как да презаредиш арбалет, докато си на гърба на коня (или поне няма да е лесно). Идеята е, че конете им позволяват бързо да сменят позицията си, т.е. да стигнат там, където ще са необходими (най-често, да водят огън във фланг на настъпваща група тежка пехота) или да успеят бързо да отстъпят.

Погледнах в Уикипедия и намерих следното:

The invention of pushlever and ratchet drawing mechanisms enabled the use of crossbows on horseback, leading to the development of new cavalry tactics. Knights and mercenaries deployed in triangular formations, with the most heavily armored knights at the front. Some of these riders would carry small, powerful all-metal crossbows of their own.

http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_crossbows

От пасажа се вижда, че:
1) арбалетите се използват и за стрелба от конете;
2) с тях е въоръжена тежката конница.

Освен това прочетох, че папа Урбан II, а по-късно и Втория Латерански събор забранили употребата им срещу християни, вероятно във връзка с налагането на Божия мир. Доколко ефективно - друг въпрос.

[Last roman]

Това с конниците арбалетчици ми напомня на една фамозна възстановка от поредицата Оспрей /за сасанидската елитна кавалерия/:

[gladiator]

Последний, смесваш нещата. Едното е недомислица някаква, другото реално съществуваща войскова единица, въоръжена със специални леки арбелети, натягани със съответното устройство!!!
Лично аз не бих ги определил като тежка конница само на признака наличие на доспехи

[gollum]

Кухулин, не съм изцяло съгласен с теб и ще се опитам да обясня защо.

За метателните оръжия сред тежките конници.
Както споменах и по-рано в темата, не е необичайно отделни конници от тежката конница (отделни рицари, да речем) да носят със себе си и метателно оръжие - лък или арбалет (но малък), т.е. това е нещо, което се е случвало и преди ХV² век, когато обсъжданата тактика вероятно се появява (историята с обръщението на папа Урбан ²² е преди появата на "кавалерийските арбалети"). В крайна сметка, не е имало каквито и да е конкретни регулации или правила относно екипировката и снаряжението на един рицар, подобно на тези в по-късните редовни армии. Но основното оръжие на рицаря са кавалерийското копие, меч и кинжал, допълнени от щит. Всичко останало са допълнителни оръжия по избор, каквито може да бъдат боздуган, боен чук или пикет и т.н. На същият принцип отделни катафракти са носели и лъкове.
В този смисъл, заключението ти, цитирам: "1) арбалетите се използват и за стрелба от конете;
2) с тях е въоръжена тежката конница."
е вярно, според мен само в първата си част, но не и във втората. По-точно ще е да се уточни, че арбалетите, използвани от кон, са, пак цитирам: "small, powerful all-metal crossbows" и че с тях са били въоръжени само някои рицари и тежки конници ("Some of these riders").
Едва ли може да се каже, че това е някаква съществена възможност на "знаме" тежка конница, след като се свежда до индивидуално предпочитание на неколцина рицари сред двеста-тристате, влизащи в подразделението.
След това, тези "малки метални арбалети" едва ли са притежавали и част от обсега на големите арбалети, ползвани от пехотинците. Това, според мен, означава, че са се използвали по подобие на пистолетите сред кирасири и прочее тежки конници от ХV²² и ХV²²² век, т.е. за употреба в момента преди атаката, от малко разстояние срещу брониран опонент, след което всичко си продължава като нормална "шокова" атака, т.е. няма презареждане в рамките на текущата атака. В някакъв смисъл, като допълнителна възможност за поразяване на един от противниците.
Да разгледаме целия текст в Уикипедия:

Mounted knights armed with lances proved ineffective against formations of pikemen combined with crossbowmen whose weapons could penetrate most knights' armor. The invention of pushlever and ratchet drawing mechanisms enabled the use of crossbows on horseback, leading to the development of new cavalry tactics. Knights and mercenaries deployed in triangular formations, with the most heavily armored knights at the front. Some of these riders would carry small, powerful all-metal crossbows of their own. Crossbows were eventually replaced in warfare by more powerful gunpowder weapons, although early guns had slower rates of fire and much worse accuracy than contemporary crossbows. Later, similar competing tactics would feature harquebusiers or musketeers in formation with pikemen, pitted against cavalry firing pistols or carbines.

Както се вижда, тези "кавалерийска арбалети" действат много подобно на пистолетите, които по-късно ги заменят. Т.е. използват се веднъж в рамките на атаката, в момент, предшестващ ръкопашния сблъсък. Или се използват в рамките на "каракола" за по-продължително въздействие. Но смятам, че не трябва да се бъркат с появата на чисто стрелкова конница с арбалети, която не е тежка (за нея ще стане въпрос по-долу). Тя, вероятно е подкрепяла подразделенията тежка конница, като е въздействала върху баталиите от пехотинци преди атаката на тежката конница. Но при всички случаи става въпрос за отделни конници с различно въоръжение от тежките (рицари и прочее).
Още няколко цитата по въпроса (от тук):

Cavalleggeri was originally an Italian term used to describe an inferior category of cavalry during the classic period of feudal cavalry. It included knife-armed cavalry, lancers' pages and mounted crossbowmen. Later it became a subsidiary arm of the gendarmerie.
In 1498, Louis XII of France gave this name to his mounted companies, forming a sort of mounted infantry, and this special body continued until 1570. In this era Henry IV of France formed a company of cavalleggeri, well-educated and called ordinannce since it was used as the king's guard.
Other Italian states and communal militias created cavalleggeri units. In the Florentine Republic it was established that 500 mounted crossbowmen would be regularly enlisted, with the option of arming 10% of them with lances. These were also known as drappelli and were formed into bands, each of which was made up of 50 cavalleggeri and commanded by a condotiere.

Като завършек на темата: изглежда, че става въпрос за определена еволюция, която започва от конна пехота, въоръжена с лъкове или арбалети (по-леки), която се спешава за да води стрелба, към постепенно преминаване към конни стрелци, които използват оръжията си от гърба на коня и често се екипират и сражават и като своеобразна по-лека версия на тежките конници. Това е описано добре тук:

each "lance" composed of six mounted men -- a noble heavy armoured horseman, a more lightly armed fellow combatant (coutillier), a page (a non-combatant) and three mounted archers meant as infantry support. The archers were intended to ride to battle and dismount to shoot with their bows, and did so until late in the fifteenth century, when they took to fighting on horseback as a sort of lighter variety of gendarme, though still called "Archers." These later "Archers" had armour less heavy than the gendarmes, and a light lance, but could deliver a capable charge when necessary.

(източник)

За арбалетчиите (с големи и сериозни арбалети )
Що се отнася до стрелците, въоръжени с арбалети, то те, както споменах, понякога са използвали коне за придвижване. Всъщност, ако правилно си спомням, имаше някакви правила за това с какви сили да се явява даден рицар или нещо подобно и сред тях бяха включени, примерно, 3-4 пехотинеца с копия, еди си колко оръженосци и един стрелец на кон. Последният, макар че е стрелец на кон и най-често е въоръжен с арбалет, реално ще ползва коня най-вече за придвижване, а не толкова да води огън от гърба му.
Поначало се съмнявам, че арбалет чможе да се използва за конна стрелкова тактика както степните конни стрелци кой знае колко успешно: темпът на стрелба е много по-нисък и презареждането отнема голяма част от вниманието на стрелеца, за разлика от случая с лъка. Т.е. най-много един изстрел на "нападение", след което трябва да се забави за презареждане. Т.е. нещо като "каракола" може да се организира, но едва ли ще е много ефективно.
Да погледнем същата статия в Уикипедия:

In the armies of Europe, mounted and unmounted crossbowmen, often mixed with javeliners and archers, occupied a central position in battle formations. Usually they engaged the enemy in offensive skirmishes before an assault of mounted knights. Crossbowmen were also valuable in counterattacks to protect their infantry.

Т.е., както се вижда, това са стрелци, а не някакъв друг вид кавалерия и, след това, те изпълняват същите функции като пешите стрелци, а не някакви различни, т.е. дори и да се е случвало понякога да се сражават от гърба на коня, това едва ли е било основното им назначение в боя - иначе нямаше да са в една и съща "формация" с пеши стрелци.
Изглежда, че към ХV² век се появява отделен тип конен арбалетчия (да речем, френският cranequinier), който обаче не е тежък кавалерист, а по-скоро своеобразно подразделение за огнева подкрепа, вероятно действащо понякога и заедно с други конни подразделения. Но въоръжението не е "малък метален арбалет" към останалото въоръжение на тежък конник, а нормален размер арбалет и някакво допълнително ръкопашно оръжие (меч или нещо такова). Слагам и картинка, пак от Уикипедия.
Както се вижда, всички тези стрелци - независимо на кон или пеши, имат за задача да "омекотят" защитната формация преди атаката на тежката кавалерия, т.е. със стрелбата си да нанесат някакви загуби и да разстроят редиците на отбраняващите се.
Но почти винаги - в офанзива, стрелците, независимо с арбалети или лъкове, са своеобразни скирмишъри, т.е. действат преди основната атака като обстрелват и разстройват строя на противника.
Да речем тук се споменава за подобна тактика на използване на коне само за повишаване на мобилността на стрелците:

Other notable infantry to use the horse to enhance their mobility include the Genoese crossbowmen

За тактиката на тежката кавалерия
Ще започна с един цитат, пак от Уикипедия (от тази статия):

Medieval European knights attacked in several different ways, implementing shock tactics if possible, but always in formations of several knights, not individually. For defense and mêlée a formation of horsemen was as tight as possible next to each other in a line. This preventing their enemy from charging, and also from surrounding them individually. With their heavy and armoured chargers knights trampled through the enemy infantry. The most devastating charging method was to ride in a looser formation fast into attack. This attack was often protected by simultaneous or shortly preceding ranged attacks of archers or crossbowmen. The attack began from a distance of about 350 metres and took about 15–20 seconds to cross the contemporary long range weapon's effective distance. A most important element, and one not easily mastered, was to stay in one line with fixed spaces while accelerating and having the maximum speed at impact. Often knights would come in several waves, with the first being the best equipped and armored. The lance as primary weapon pierced the enemy. If an enemy soldier was hit in full gallop by a knight's lance embedded under the armpit, he was thrown backwards with such a momentum that he knocked over several of his compatriots. The heavy lances were dropped after the attack and the battle was continued with secondary weapons (sword, axe, mace or likewise). Then the troops of a scara regrouped into the tighter formation mentioned above.

Вижда се добре ролята на стрелците, както и офанзивната/дефанзивна тактика на тежките европейски конници (защото по на изток тежките конници по-често имат като допълнително оръжие метателно - къс лък или по-късно арбалет).
Още цитати, пак от същата статия:

Attempts at integrating ranged weapons and heavy cavalry were for example made by the Greeks and Persians equipping their heavier cavalry with javelins and bows. Prior to charging, the enemy would be weakened by repeated missile attacks from combined light cavalry and heavy cavalry (cataphracts). This tactical system was adopted by the Romans, as attested by the presence of an "equites sagittarii clibanarii" unit in the Notitia Dignitatum, and passed down into the tactical repertoire of their Byzantine successors.

и

As mentioned earlier, heavy cavalry with lances was always supported by ranged combat units. They could be heavily armoured archers, like cataphracts or clibanarii with bows, advancing together with the charging cavalry. This bow-armed cavalry could loose their arrows as they advanced in the early stages of their charge with the intention of weakening and demoralizing the enemy formation prior to the moment of shock, possibly in shower shooting style. While the enemy was usually capable of countering with equal measures of ranged combat, the horse archers often wore protective equipment, so the changover from light to heavy cavalry is not always clear and it seems in cases they formed the second charging rank. A similar tactic of heavy skirmishers developed in Late Medieval Europe, employing the easier to handle crossbow. Frontal assaults of heavy cavalry became considered ineffective against formations of spearmen or pikemen combined with crossbowmen or longbow archers. Most of the cavalry men wore armor that could be penetrated by contemporary crossbows at close ranges, although this didn't necessarily result in a fatal injury. It resulted in the development of new cavalry tactics whereby knights and mounted mercenaries deployed in deep triangular wedges, with the most heavily armored men (especially those able to afford armored horses) being deployed in the front ranks. To increase its effect, part of the formation would carry small, powerful all-metal crossbows of their own. These mounted crossbowmen could sally out from the rear ranks to provide a skirmish screen or a preliminary barrage of bolts.

И, накрая, по повод на "караколата":

Modern historians regard the caracole as a tactical system that ultimately proved ineffective. It sacrificed the cavalry advantages of speed and mobility, while also leaving mounted soldiers at a disadvantage to massed infantry equipped with heavier and longer-ranged weapons.

Стана малко дълъг и объркан пост, за което се извинявам.
Накрая, попаднах на един интересен донякъде материал, описващ средновековен дуел. Интерсното, за мен, беше че двамата сражаващи се, които не са носели брони и са се били с копие, дълъг меч и кинжал, първо се сражават на кон в пордължение на половин час, без да успеят да си нанесат рана един на друг и след това пордължават на земята, като чак тогава единият успява да убие другия. Изводът, който си извадих е, че явно не е било чак толкова лесно да се порази противник, дори когато не носи броня. А вероятно с пълни доспехи, каквито носят тежките конници, сражението може да трае достатъчно дълго, без да са нанесени много тежки загуби.

[Кухулин]

Стана малко дълъг и объркан пост, за което се извинявам.

Напротив, приятен и информативен пост. Очевидно съм допуснал неточност по-горе. Освен това предположението ми, че в ситуацията "леката кавалерия громи тежката кавалерия и тежката пехота" са намесени по някакъв начин конни стрелци, явно също не е много състоятелно. Оставям си за домашно да измисля друг вариант

[gollum]

Освен това предположението ми, че в ситуацията "леката кавалерия громи тежката кавалерия и тежката пехота" са намесени по някакъв начин конни стрелци, явно също не е много състоятелно.

А, не, напротив, според мен, си прав за това. Въпросът е, че в контекста на Европейското средновековие май няма кой знае колко конни стрелци - не и такива, като степните. Но там където има, те могат и са се използвали ефективно, но не за да "громят", а за да дезорганизират и нанесат загуби на формации от тежка пехота или тежка конница. Но сами само със стрелба не могат да я разгромят.
Както споменах, в битката при Грюнвалд леката конница успява да приложи този трик на тежката тевтонска - да я увлече и разпръсне из блатата.
Но това е повече за темата за леката конница.

Иначе в контекста на тежката конница, ако напуснем пределите на Европа, има достатъчно интересни неща за обмисляне. Подозирам, че монголската тежка конница също е била екипиран с лъкове. За японската съм убеден - основното им оръжие е лъка и копието. Макар че при тях май няма особено разделение между лека и тежка конница (без да съм убеден), но повечето имат пълни ламеларни доспехи, т.е. са по-скоро тежка конница по екипировка, а като се има предвид и атаката с копие (и понякога с меч), т.е. и по тактика са "тежка конница", поне донякъде.

[gollum]

Връщам се на въпроса за тактическото използване на тежка конница срещу организирана пехота, въоръжена с "дълги" оръжия (копия, пики, алебарди и прочее), в периода Х²V-ХV² век (по-рано сякаш няма чак толкова често организирана пехота, по-късно, а дори и през последните десетилетия на очертания период все повече артилерията се намесва, което променя ролята на тежката конница частично). Доколкото можах да прочета, има общо взето три различни "употреби":

(1) След предварителна обработка с метателни оръжия. "Размекване" на пехотния строй чрез предварително "обработване" от отряди стрелци-скирмишъри и/или конни стрелци, екипирани с лъкове и арбалети. Щом нанесат някакви загуби на пехотните карета или баталии и ги дезорганизират до степен в строя им да се появят пролуки, тежката конница провежда "шокова" атака, като ако успее да пробие строя някъде, най-вероятно ще стъпче и посече голяма част от пехотата. Ако пехотата успее да удържи строя си и да възстанови поне донякъде организацията си, то конницата или ще се оттегли да се реорганизира, или ще се опита известно време да продължи ръкопашен бой, без ново засилване и щурм.
В подобен момент тежката кавалерия е много уязвима, защото редовете са объркани, управлението е напълно нарушено, а в повечето случаи копията вече са загубени или хвърлени. В такъв момент е много уязвима за атака на конницата на противника.
С развитието на артилерията и огнестрелните оръжия, ролята на средство за предварителна обработка все повече се поема от артилерията, която е особено ефективна срещу плътен пехотен строй.

(2) Изчакване. Пехотата е нападната от собствената пехота (тактиката може да се използва и при обратния сценарий, когато собствения пехотен строй е обект на атака от пехотата на противника). Докато пехотните формации са ангажирани една с друга, те, естествено, не само нарушават строя си, понасят загуби, но и губят организация и управляемост. В такъв момент те са уязвими за флангова кавалерийска атака. Ако този момент се използва, тежката кавалерия може дори по-успешно от първия сценарий да разруши пехотна формация с директен удар.
Между другото, често този сценарий се развива малко по-различно. Първо се сблъскват конните отреди на двете страни едни с други. През това време пехотата маневрира и на свой ред се сблъсква. Тогава е възможно да бъде нанесен флангови удар на пехотни формации от победителите в кавалерийската схватка или по-вероятно от кавалерийски резерви или ариергардни конни подразделения, като такъв удар може да е твърде ефективен.

(3) Преследване и доунищожаване. Възможно е, дали поради обстоятелствата на сражението или умишлено, отряди тежка конница да запазят поне относително организация, дисциплина и присъствие на духа, така че да могат да бъдат използвани след решителния момент на сражението, когато и пехотата, и конницата, са твърде дезорганизирани и строя им е частично или изцяло разрушен. В такъв момент, кавалерийската шокова атака може да бъде изключително ефективна, а пехотата може да бъда разпръсквана, посичана, стъпквана, газена и прочее. Разбира се, подобен ефект може да се постигне и чрез каквато и да е конница, включително лека.

(4) Многократни последователни щурмове с тежка конница. Това май не е особено честа практика в "класическото" Средновековие, може би и защото е доста трудно след първата атака да се съберат и реорганизират конниците от подразделението, за да могат да проведат втора, да не говорим за загубата на повечето копия. Но я срещнах в статията за полско-литовската тежка конница от ХV² век, при това, описана като често прилаган в сражение тактически похват. Споменава се, че за тази цел специално в снабдителните каруци са носени множество резервни кавалерийски копия, с които тежките конници да могат да се превъоръжават след всяка атака.
Идеята е проста: тежката конница атакува пехотното подразделение, опитвайки се да отвори пролука в строя му. Ако не успее с първата атака, се оттегля и реорганизира, тези от конниците, които са загубили пиките си, взимат нови, и се провежда втора атака. След това трета и прочее, докато се случи едно от двете: кавалерийското подразделение понесе твърде високи загуби и се откаже или пехотния строй се разкъса при поредната атака и тогава започва преследване и клане. Тежката конница е специално екипирана с доста дълги копия (4-5 метра).
Всяка атака би следвало да се съпровожда от "обработка" на пехотния строй от стрелци. Част от тежките кавалеристи носят със себе си примитивни огнестрелни оръжия за тази цел (явно се презареждат, когато подразделението се реорганизира след атаката), а може да бъде придружено и от действия на "средна" конница - малко по-слабо (но пак значително) бронирани конници, въоръжени с по-леки оръжия и най-често с някакви метателни оръжия, които могат да използват от седлото.
Т.е. като цяло това е вариант на първата тактика, но с допълнителния елемент на повтаряемост на атаките до постигане на резултат.
Подобна тактика става доста честа през ХV²²² и първата половина на Х²Х век.

Но като цяло смятам, че за така очертания период е характерно, че тежката конница първо действа срещу тежката конница на противника, а чак след това или само частично, т.е. с отделни специално запазени или разпределени подразделения, срещу копиеносната/пиконосна пехота на противника. Това, вероятно е продиктувано, както от опасението, че основната инициативна сила на противника е неговата кавалерия и тя е първата цел, която следва да се неутрализира, така и от намаляващата ефективност на кавалерийска атака срещу пехотна формация с дълги оръжия, преди последната да бъде "обработена" по някакъв начин. Така сблъсъкът с конни подразделения става естествен, още повече, че те запазват ефективност едни срещу други, това добавено към останалите съображения като престиж, откуп и прочее.

ПП Отдолу прикачам три картинки на полски кавалеристи (тежка и "средна" конница). Картинките са от "Уикипедия".

[gollum]

Материал, доста интересен, поне за мен: реално описание на техники с копие и меч от ездач (тежък кавалерист), от ръководство от Средновековието. Поне доколкото го разбирам, има различни техники за отклоняване на чуждото копие със своето; отразяване на удара, с помощта на бронята и контра-атака с копието, както и варианти на бой с меч срещу копие. Очевидно, поразяването на коня на противника не е било рядкост, защото го има поне на две места като техника. Има и вариант за мятане на копието, вместо удар с него. Като разглеждам боя с мечове, има вариант и за събаряне на противника от седлото и след това довършване, докато е на земята (беззащитен).

[gladiator]

Голуме-това за копието е много интересно. Малко отвеен пример, но пак интересен. Ксенофонт описва едно сражение, където хоплитите били притиснати на хълм и тогава започнали да хвърлят! копията си като метателни

[gollum]

Цялото ръководство е много интересно, но само тази част е за сражението на кон. Интересни са и похватите за поваляне на противника от седлото без оръжие и след това довършване с оръжие - копие или меч.

[gladiator]

Голъме, интересни идеи за конницата-поздравления. Мисля обаче, че проблема срещу "обработката" на пехотата е собствената прикриваща пехота. Виж сраженията на Шарл Бургундски с ония дървари -швейцарците. Превъзходна тежка кавалерия...и до там. Просто стрелците му по никакъв начин не могат да разтрелят противниковите баталии.

[gladiator]

говорейки за конница искам да представя нещо добро илюстрирано от прителят Дмитрий

http://www.ozon.ru/context/detail/id/2307227/