Дискусията е по идея на уважаемият Warlord. В доста спорове се споменават данни за лъковете, тяхната пробивна сила и далекобойност, но тук ще може всеобхватно да се поспори по темата. Има тъмни места, които трябва за бъдат осветени:
-не е ли пресилена ролята на лъковете?
-защо в Античността с големите контингенти от стрелци н Елинизма и Рим, те не успяват да направят чудеса като англичаните? При условие, че в епохата доспехите не защитават ръцете и бедрата, би следвало пораженията да са страхотни. Само наличието на щитове ли е спирало стрелите?
-кои лъкове са по-добри при европейските условия?
Тъй като лично аз не съм специалист в областта, ще си позволя да започна с данни за римските лъкове от Антониновата епоха и Домината, почерпани от археологическите контексти.
Намирането на костени планки от краищата и ръкохватки, демонстрира използването през тези периоди на съставни лъкове от източен тип. Съставните лъкове имали тънка сърцевина от дърво даваща основните пропорции, пласт от рязани с трион ивици от рог върху повърхността гледаща към стрелеца и импрегнирани с лепило сухожилия върху срещуположната страна. Когато лъкът бил натяган, тетивата издърпвала назад планките8уши от кост, роговата вътрешност се притискала, а сухожилията по гърба изпъвали. Когато тетивата се освобождавала, частите се връщали обратно с ужасна сила и изхвърляли стрелата към желаната точка. Планките на ръкохватката служели да пазят от извиване дръжката при опъването на лъка и така с “ритането” при освобождаването да се причини неточна стрелба. В краищата планките функционирали механично като твърди лостове извиващи назад гъвкавите части на всяко крило.
Майк Бишоп в Roman Military Equipment прави аналогии с по-късни данни и предполага, че римляните са използвали за лъковете си клен, черница и дрян.
Костените планки се изрязвали с трион от еленов рог, може би и муфлон.
Находки от Антониновата епоха:
Пет фрагментирани планки к уши за тетива са открити в Бар Хил на Антониновата стена в Шотландия. Две имат през тях нит над вдлъбнатината за тетива. Най-дългата планка-27 см.
Тмасово се срещат железни върхове за стрели с триръба форма. Интересни са екземплярите за запалителни стрели от Бар Хил. Те имат дължина от 5,2-6 см.те имат гнездо образувано от три пръчки, в което се е поставял запалителният материал.
През 3 в. находките на костени планки се увеличават.нарастват и техните размери. От Щокстадт-35 см, Карнунтум-32 см, Лондон 32 см. Планки от ръкохватка се откриват доста рядко-Интерсиза, Мисиа, Тибискум.
Една изключителна колекция от планки за лъкове на брой 37, е открита в сграда долепена до крепостната стена на Карлеон. Те имат жлебове за тетиви, а някой не са довършени. Това е надежно доказателство за производство тук на лъкове.
От Дура-Европос имаме запазени и стебла на стрели от тръстика. В краят се набивало колче от тамарисово дърво-1,7 см, в което се забивал щипът на железният връх.
В 4 –5 в. натискът на степните номади се засилил, превръщайки се в лавина. Навярно това е наложило групирането на всички части sagittarii на Изток. От този период всички находки на костени пластини често се свързват с номадско присъствие, но и римляните следва да са ги използвали за достоен отговор на противниците си. Навярно започват да се използват големите хунски лъкове.
Забележка :
Почти винаги реконструкторите използват да периода 2-3 в. изображенията от Траяновата колона. За това стрелците са представени с дълги източни одежди, плетена или люспеста ризница и коничен шлем. За него пък почти винаги се използва екземпляра от Брястовец, Бургаско.
-не е ли пресилена ролята на лъковете?
-защо в Античността с големите контингенти от стрелци н Елинизма и Рим, те не успяват да направят чудеса като англичаните? При условие, че в епохата доспехите не защитават ръцете и бедрата, би следвало пораженията да са страхотни. Само наличието на щитове ли е спирало стрелите?
-кои лъкове са по-добри при европейските условия?
Тъй като лично аз не съм специалист в областта, ще си позволя да започна с данни за римските лъкове от Антониновата епоха и Домината, почерпани от археологическите контексти.
Намирането на костени планки от краищата и ръкохватки, демонстрира използването през тези периоди на съставни лъкове от източен тип. Съставните лъкове имали тънка сърцевина от дърво даваща основните пропорции, пласт от рязани с трион ивици от рог върху повърхността гледаща към стрелеца и импрегнирани с лепило сухожилия върху срещуположната страна. Когато лъкът бил натяган, тетивата издърпвала назад планките8уши от кост, роговата вътрешност се притискала, а сухожилията по гърба изпъвали. Когато тетивата се освобождавала, частите се връщали обратно с ужасна сила и изхвърляли стрелата към желаната точка. Планките на ръкохватката служели да пазят от извиване дръжката при опъването на лъка и така с “ритането” при освобождаването да се причини неточна стрелба. В краищата планките функционирали механично като твърди лостове извиващи назад гъвкавите части на всяко крило.
Майк Бишоп в Roman Military Equipment прави аналогии с по-късни данни и предполага, че римляните са използвали за лъковете си клен, черница и дрян.
Костените планки се изрязвали с трион от еленов рог, може би и муфлон.
Находки от Антониновата епоха:
Пет фрагментирани планки к уши за тетива са открити в Бар Хил на Антониновата стена в Шотландия. Две имат през тях нит над вдлъбнатината за тетива. Най-дългата планка-27 см.
Тмасово се срещат железни върхове за стрели с триръба форма. Интересни са екземплярите за запалителни стрели от Бар Хил. Те имат дължина от 5,2-6 см.те имат гнездо образувано от три пръчки, в което се е поставял запалителният материал.
През 3 в. находките на костени планки се увеличават.нарастват и техните размери. От Щокстадт-35 см, Карнунтум-32 см, Лондон 32 см. Планки от ръкохватка се откриват доста рядко-Интерсиза, Мисиа, Тибискум.
Една изключителна колекция от планки за лъкове на брой 37, е открита в сграда долепена до крепостната стена на Карлеон. Те имат жлебове за тетиви, а някой не са довършени. Това е надежно доказателство за производство тук на лъкове.
От Дура-Европос имаме запазени и стебла на стрели от тръстика. В краят се набивало колче от тамарисово дърво-1,7 см, в което се забивал щипът на железният връх.
В 4 –5 в. натискът на степните номади се засилил, превръщайки се в лавина. Навярно това е наложило групирането на всички части sagittarii на Изток. От този период всички находки на костени пластини често се свързват с номадско присъствие, но и римляните следва да са ги използвали за достоен отговор на противниците си. Навярно започват да се използват големите хунски лъкове.
Забележка :
Почти винаги реконструкторите използват да периода 2-3 в. изображенията от Траяновата колона. За това стрелците са представени с дълги източни одежди, плетена или люспеста ризница и коничен шлем. За него пък почти винаги се използва екземпляра от Брястовец, Бургаско.
Comment