Обсъждане на качества на въоръжение (за Алтернативката Германия+СССР с/у САЩ+GB)

[gollum]

При положение,че единствено те притежават технилогията за производство на високоякостни алуминиеви отливки

Това е за тази тема. Може ли малко повече разяснения по този въпрос? Каква е тази технология, колко точно "високоякостни" са въпросните отливки и къде се ползват? Съответно, как се правят въпросните неща при останалите производители, особено в САЩ, където, знаем, произвеждат най-много тежки целометалически бомбардировачи, къде определено има повече място за приложение на нещо такова, отколкото при строежа на изтребители? НО сигурно там не ги отливат, а използват друг метод? И каква е разликата - цена, ефективност, време и всичко подобно.

[bigbeer]

Mного въпроси на повечето от които не знам отговора.Преди време гледах САЩиански рекламен филм за производството на F-35.Там разясняваха как след ВСВ са докарали от дойчовско цял завод,със все пресите и служителите.Да усвоят перспективния за времето си метод,за пресоване на алуминиеви отливки под високо налягане.Развит и използван единствено от немците,този метод позволявал многократно повишаване якостните характеристики на алуминия при запазване на теглото и намаляване на обема.Явно е бил добър,щом се ползва и до днес.При "други производители" не е използван.Не са успели да го откраднат преди края на войната,а след нея само САЩианците и СССРците са били достатъчно разточителни да се охатчат за производството на огромните преси необходими за съответния процес.Което прави метода скъп но не и неефективен.

"НО сигурно там не ги отливат, а използват друг метод? И каква е разликата "

-До колкото помня използват алуминиеви сплави,така наречените авиационен алуминий и дуралуминий.Тези сплави повишават якостта на алуминия,но остават по-тежки,по-обемни и далеч по-корозивни.За възлите и детайлите подложени на по-сериозни натоварвания използват стомана,което прави крайното изделие(самолета) по-тежко.Което от своя страна изисква двигатели с по-голяма мощност за постигане на сходни характеристики.Предполагам това е една от причините да ограничат серийното поизводство на високомощни двигатели като DB-610 и DB-615 съответно 2950к.с. и 4000к.с. мощност при изходния вал без използването на турбокомпресор.Просто повишаването на летателните характеристики получено за сметка на по-мощния бутален двигател е незначително,а теглото на двигателя налага преработка и утежняване на цялостната конструкция като значително я оскъпява.По-мощният двигател е и по-лаком на гориво,което при далекообхватните самолети е сериозен фактор.Например още през 1942г. МЕ-264V1 с 4 двигателя от по 1410к.с. може да закара 1800кг.бомби на 13500км.,нещо недостижимо за САЩианските "суперкрепости" до края на войната.Какви ли характеристики би показал с предвидения за него турбовитлов BMW 028 с еквивалентна мощност 5440к.с.,ако RLM не бяха прекратили развитието му поради липса на време и средства?И как би се отразил на океанските конвои варианта му въоръжен с управляеми торпеда,ракети и дълбочинни бомби?

[gollum]

Честно казано, не бих се опрял само на казаното в някакъв филм (като знам в области, от които разбирам, какви глупости се говорят в популярни филми). Трябва явно да се потърси повече по този въпрос, засега ще го оставя открит (за себе си, разбира се).

За стратегическата авиация - независимо какви проекти имат в Германия, предимството на САЩ е в реалните разработки и опит - изпреварването им е доста голямо. Имат и значително преимущество в производството на двигатели за бомбардировачи (в пъти). Това автоматично означава, че ще имат превъзходство в стратегическата авиация, още повече, че подобни "геройства" като прелитане на Атлантика с боен товар не са им необходими. Докато защитата от презатлантическа бомбардировъчна армада няма да е никакъв проблем и могат да я пресрещат още над морето (имат и самолетоносачи). Загубите в тези самолети (които ще са изключително скъпи и няма как да са много) ще са много големи - всяка повреда почти сигурно ще означава загубен самолет при такива разстояния и океан под теб.

Аз самият не разбирам много от авиация, така че се опирам на разни сайтчета. Но ми се струва, че Германия твърде късно и и плахо тръгва по пътя на стратегическата авиация, докато в САЩ през 37 г. вече имат самолет като YB-15, на който отработват цял куп решения и набират много опит в областта.
Да не говорим, че разработват цял куп тежки стратегически бомбардировачи, с напълно достатъчна за техните нужди далечина на полета и огромен боен товар, както и двигатели за бомбардировачи с достатъчна мощност. Да речем, Allison V-1710 (1475 к.с., 1930 г.) - изтребителен, произведени над 70 000, Allison V-3420-11, (2100 / 2600 к.с. (15 минути), 137 г.), 150 произведени, защото така и не са вкарани в серия самолетите, за които е предназначен (но е можело да се вкарат), Wright R-1820-65 Cyclone, R-4360-21 Wasp Major (за тежки бомбардировачи, 1944 г., над 18 000 произведени, 3000 до 3500 к.с. на следващите модели), Wright R-3350-23A Duplex Cyclone (тежки бомбардировачи, 1937 г., различните модификации от 2200 до 3500 к.с.).
И това са само няколко двигателя, тъй като не ми се търсят всичките.
САЩ имат и своите "специални" прототипи и разработки, колкото да спомена нещо - XB-35, който трябвало да има 13 000 км обсег и 18 тона бомбен товар. Ако погледнем щатските програми, те имат много повече разнообразни прототипи и разработки на стратегически бомбардировачи, произвеждат много повече двигатели за тях (при това, много мощни), а и реално приемат няколко програми за серийно производство, от които се отказват поради приближаващия край на войната. Но в перспектива биха могли да ги завършат и произведат.
Впрочем, програма за "огледало" на "Америка бомбер" имат още от 1940 г., както и разработки по него. Но се оказва ненужен, защото си имат удобен непотопяем самолетоносач по-близо. В друга ситуация, според мен, биха могли да се справят по-бързо, по-добре и в по-големи количества, отколкото Германия, защото имат много повече опит и възможности.

Ето, набързо и няколко немски двигателя:

- BMW 801 - 1939 г., за изтребители и бомбардировачи (от серийните Fw-190 и Ju-88) произведени над 61 000, 1500 - 1900 к.с. (в края на войната имат прототип, който дава 2367 к.с.).

- Bramo 323 - 1936 г., за бомбардировачи (от серийните Do-17) 5 500 произведени, 900 - 1000 к.с.

- Daimler-Benz DB-610А - 2950 к.с.

- Daimler-Benz DB 603 - 1940 г., 1750 к.с.

Поразтърсих се за алуминиевите сплави и методи за леене, за които споменаваш. Разбира се, в Интернет, което не е много надеждно. Доколкото успях ад намеря, самият метод е много по-стар от ВСВ. Нещо за специфично германска технология поне засега не намирам, напротив, намерих някакви алуминиеви сплави, много подходящи за авиацията (например 7075, която, да речем, се оказа японски патент преди войната), каквито са използвали различни държави, както и някакъв специфичен процес, патентован в САЩ преди войната и широко използван по време на войната. Т.е. май става въпрос по-скоро за различни сплави и начините за производството им, което е един въпрос, и леенето под налягане, което е друг. Тези сплави май са се използвали от кого ли не по време на войната (особено за детайли за двигатели, пропелери и други), а методът е познат от много по-рано и също е използван за леене на различни дребни детайли със сложна форма (ето една статийка, в която се описват различните сплави).
Поне това е каквото намерих досега, но става въпрос за съвсем повърхностно търсене.
НА едно-две места попаднах на някакво мъгляво споменаване, но май пак ставаше въпрос за високо-температурни алуминиеви сплави, а не за конкретен процес. Така или иначе, те май са се използвали по-скоро в детайлите на двигателите (особено за новите тогава турбо-реактивни двигатели), отколкото в корпусите на самолетите.

[bigbeer]

В индустриално отношение високоякостния алуминий е крачка напред след!!! алуминиевите сплави.При него чрез много високо налягане се пресоват алуминиеви заготовки на молекулярно ниво!Намалявайки междумолекулното пространство,увеличават многократно устойчивостта му на деформации.Разбира се в алтернативката метода ще бъде откраднат,но на мериканците ще им трябват години да построят необходимите преси за свръхналягане,което най малкото дава на немчугите шанса който им е нужен.

Опита от многосерийното производство на готови самолети е несравним.Там Хамериканците са недостижими.Като малкосерийни и опитни конструкции немчугите са крачка напред през повечето време(разбира се има и изключения).На практика немската авиопромишленост дава всички основни насоки в авиационното развитие до края на миналия век.Решението да не се строи стратегическа авиоармада е предимно политическо,в по малка степен икономическо и съвсем малък процент организационно.

В авиационното двигателостроене до към 1936-37г.,дойчовците са много назад по понятни причини.По това време изравняват световните достижения и към 1939-40г. лекичко ги изпреварват.Отново по понятни причини.
В една алтрнативка започваща по това време и с ресурсна обезпеченост от СССРците и цяла европа биха пратили привърженика на блийцкрига Кеселринг да командори военни операции из Африка,вместо да наследи убедения привърженик на "Доктрината Дуе" Валтер Вевер като шеф на техническата служба в RLM и да прати разработката на стратегически бомбери в трета глуха.

По времето когато в америка се кефят на акробации с етажерки (биплани),дойчовците проектират Rohrbach Ro XII с 4х600к.с. двигатели -1926г.Dornier Do P 1928г. ;Do Y 1931 ;Do 19 1936.
Ju 89V1/2 с първи полет на 10.1936г. е аналог на Боинговия "проект 299" който през XF/YF-15 се развива до Б-17.Ju 90 рекламиран катоJu 89S от 1940г няма аналог в тежкотранспортната авиация и се развива до 6 моторния бомбер Ju 390C.За 8 моторния Ju 290Z да не говорим.На базата на тези има и камара нереализирани проекти,както и доста реализирани модификации предимно на базата на Ju 290 А и Б сериите,включително и като ракетоносци (Ju 290A-7).
Фоке-Вулф правят голяма гама вариамти на базата на ФВ 200 Кондор започвайки от 1936г,като базата на ФВ 300 служи за основа и на първия английски реактивен авиолайнер,а ФВ 400 има стартовата маса на мериканския Б-52Н.
Хайнкел развива сбърканата "имперска запалка" Хе-177 през Хе-177Б до Хе-247 с водещи характеристики и през 1944г. проектира Хе-277.Та имат какво да строят дойчовците в една алтернативка.
В края на 1942г.излита Ме 246,за който споменах по-горе,скоро е проектиран и 6 мот.вариант.
Още през 1944г. имат проекта Ме Р.08.01 в чиито разчетни характеристики влиза закарването на 20т.(20000кг.) бомби на 17630км. и с 4х88мм.+8х30мм.оръдия за защита.

Пуснат ли в експлоатация няколко стотици от тези или сходни модели над океана,то никой надводен кораб не би се прибрал "у дома" безнаказано.А накарат ли САЩианския надводен флот да се крие по базите си то....джапонците ще преосмислят позициите си,а латинохамериканосите ще имат повод да покажат "любофтъ" си към САЩианците и става едно мазало...

[bsb]

.............При него чрез много високо налягане се пресоват алуминиеви заготовки на молекулярно ниво! Намалявайки междумолекулното пространство, увеличават многократно устойчивостта му на деформации..........

За останалите неща от мнението не мога да коментирам, но оцветената в синьо част от това изказване е доста съмнителна, да се въздържа да употребя по-силни думи. Иначе за самия метод нищо не мога да кажа, напълно е възможно да води до по-здрави материали. Но механизмът му на действие определено не е този, просто понеже оцветеното няма особен смисъл.

[jordani_vt]

Преди по-малко от седмица и аз гледах филм по телевизията за същия алуминий. Нямаше естествено подробности, освен че се пресова с много големи и тежки преси и че се достига подобрение от 300% (вероятно на някои отделни показатели).

[bigbeer]

За останалите неща от мнението не мога да коментирам, но оцветената в синьо част от това изказване е доста съмнителна, да се въздържа да употребя по-силни думи. Иначе за самия метод нищо не мога да кажа, напълно е възможно да води до по-здрави материали. Но механизмът му на действие определено не е този, просто понеже оцветеното няма особен смисъл.

Съжалявам не съм физик или химик за да формулирам с точните термини.Просто се опитах по достъпен начин да предам това което виждам.BSB,моля,ако не те затруднява драсни една схемичка на структурата на алуминия и с коректния израз покажи какво се получава,когато под въздействие на високо налягане метала намалява обема си,но запазва структурна цялост.Както правилно отбеляза неточно формулираното обяснение е по-лошо от липсата на такова.В своя пост 62 от тази тема,започнах с изречението,че не разбирам добре процеса.Явно Голъм също не ме е разбрал,а ми е трудно да обесня коректно процес който не разбирам.Благодаря предварително

П.П. Не смятам,че отделен метод на обработка,колкото и да е революционен ще промени съществено нещата.Още повече скъп и бавен макар и ефективен.Но в алтернативката дава шанс на дойчовете да скъсят изоставането.Като цяло съм съгласен с ето това мнение на Одзава:

- "Въоръжението на ЕАП , аз лично винаги съм смятал, че начинът на завинтване на болтовете не е от решаващо значение, стига изделието да върши работа. От там нататък лимитиращият фактор е човешкият и способността изделието (пушка, канче, танк, самолет и т. н.) да бъде използвано по предназначение. Всеизвестна истина е, че резултата от едно сражение зависи дали ще успееш да наложиш волята си (има се предвид да принудиш противника да се сражава по твоите планове) на противника. Останалите фактори имат минимално значение. Ако страните успеят да произведат (а статистиката показва, че успяват) достатъчно количества танкове например способни да унищожават други танкове, то няма значение дали "Шърмана" има кафеварка или купулът на Т-34 е грозен. С тях военначалниците ще воюват успешно и е малко вероятно рота "Шърмани" да разгроми немска танкова група "Тигри" и "Пантери"

Доколкото подобен метод дава шанс (макар и за ограничен период от време) самолети с по-маломощни двигатели да запазят конкурентни характеристики на аналогичните у противника,то си струва да бъде споменат.Просто изтъквам възможността дойчовете да наваксат изоставането си при производството на далекообхватни (стратегически) бомбери.Чисто технологично имат този шанс.При условията посочени в алтернативката това им дава възможност да разгърнат стратегически чадър над океаните и да попритиснат сащианския надводен флот.Не говоря за масирани бомбардировки на Америка,кото биха глътнали много ресурс при нищожен предимно психологически ефект.Но и едно миниране на основните пристанища и морски маршрути от въздуха,би било доста ефективно.С подобни самолети могат да го правят на всеки 2 дни,като поразстроят сащианските морски комуникации.Дори само проследяването на противника би дало шанс на блока да укрепи своите морски комуникации избягвайки далеч по-силните сащианци.

[gollum]

Bigbeer, определено става въпрос за някаква сплав на алуминия, няма за какво друго да е. И сега се използват различни подобни сплави. Сложният технически метод ще да е този, чрез който се постига съответната сплав. В поста си съм дал няколко такива примера.
Другото е специфичен метод за отливане на детайли от алуминиеви сплави, който се е използвал и усъвършенствал през годините и е използван за всякакъв вид малки и средни детайли със сложна форма.
Получените сплави имат различни технически характеристики, които са удобни за едно или друго нещо. Въпросът е къде и за какво се използват тези, за които е ставало въпрос в този филм или по-точно за какво се е смятало да се използват тогава.
От всичко написано си мисля, че най-вероятно е ставало въпрос за някакво експериментално производство, а въпросната сплав се е използвала за детайли за двигатели. Във всички тогавашни бутални самолетни двигатели се използват много различни детайли от алуминиеви сплави и там се изискват различни специални качества от материала. Много е възможно точно този конкретен тип да се е предвиждало да се използват за детайли на турбореактивен двигател (например, лопатки на турбините, но и не само). С разработката на този тип двигатели се появяват нови изисквания за сплави с по-високи характеристики (особено топлоустойчивост и здравина) и със сигурност в различните държави има търсения в тази посока.
Бих рискувал да предположа, че точно за това става въпрос и точно поради тази причина въпросната сплав и методът за производството й са получили високо търсене след войната, когато започва надпреварата в реактивната авиация.
Защо се съмнявам, че става въпрос за нещо използвано при създаването на фюзелажа или крилата на самолетите (освен, може би, за някакви дребни детайли по тях)? Защото никъде не съм срещал да се споменава, че немските самолети имат по-здрави или по-леки корпуси, благодарение на някаква подобна технология. А ако такова нещо имаше и се прилагаше масово, то няма начин да не се споменава поне тук-там, а вероятно дори и да е по-достъпно познание. Разбира се, може просто да съм го пропуснал, но... оставам си със съмнението.

Да допълня, че преди войната, а и по време на войната, във всички страни се изобретяват алуминиеви сплави с нови характеристики (по-висока здравина, по-висока топлоустойчивост), които се използват при създаването на самолети и двигатели, както и нови материали на тяхна основа, да не говорим за нови методи за по-бързо по-добро или по-качествено производство на такива материали и детайли от тях. Но не знам Германия да има някакво решаващо преимущество в това отношение. Била е много голям производител на алуминий - един от най-големите (най-големият е в САЩ и е такъв и досега). Споменах няколко такива материала, използвани през войната. Не попаднах на някакъв супер-специален специфично немски такъв.
Съгласен съм, че "чудодейни" материали няма. Съществено е коя държава колко двигатели и корпуси може да построи; колко пилоти да подготви и колко действащи въздушни съединения може да поддържа и снабдява.
По условията на нашата алтернативка, каквато и да е промяна плановете за изграждане на Луфтвафе не може да се случи преди 1941 г. Според мен, тогава вече няма време за наваксване на изоставането. И така или иначе, Германия ще произвежда по-малко самолетни двигатели, по-малко корпуси и ще обучава по-малко авиоперсонал. Тази тенденция е съвсем реално в ТР и няма как да се промени.
Всякакви чудодейни машини, както показва практиката, рядко се реализират в серия със същите чудодейни показатели, т.е. влиянието им ще е минимално.
Идеята, че е възможно чрез самолети с голям обсег на действие да се контролират океаните или да се нанасят ефективни бомбени удари през тях, е безумие. Имаме добра представа колко уязвими са тези самолети, както и доколко ефективни са срещу надводни кораби (минимално ефективни). Нито могат ад се укрият на достатъчно голяма височина, където да са недосегаеми за прехващачи и зенитна артилерия, нито ще са достатъчно ефективни срещу кораби. Подобен асиметричен подход към морските дела е обречен на неуспех.
Дори няма смисъл да споменавам, че докато САЩ имат гигантски серии от ефективни, здрави и добре защитени стратегически бомбардировачи и ескортни изтребители в нашата реалност, Германия така и не успява да въведе нито един сходен като характеристики стратегически бомбардировач, да не говорим за съответния изтребител. Още повече това важи за СССР.
Историята на прототипите и експерименталните машини показва само едно нещо: повечето от тях никога не достигат до серия, за което има обективни причини, а не малко от тези, които достигнат, се оказват далеч по-посредствени и не оправдават възлаганите на тях очаквания. Или пък се появяват твърде късно и твърде малко, за да окажат сериозно влияние върху събитията.

[Dinain]

Идеята, че е възможно чрез самолети с голям обсег на действие да се контролират океаните или да се нанасят ефективни бомбени удари през тях, е безумие. Имаме добра представа колко уязвими са тези самолети, както и доколко ефективни са срещу надводни кораби (минимално ефективни). Нито могат ад се укрият на достатъчно голяма височина, където да са недосегаеми за прехващачи и зенитна артилерия, нито ще са достатъчно ефективни срещу кораби. Подобен асиметричен подход към морските дела е обречен на неуспех.

Доколкото си спомням в една алтернативка/форумна игра, разнищвахме надълго и нашироко възможностите на немската морска авиация срещу съюзническото корабоплаване (като алтернатива на подводната война) и достигнахме до изводи, че ефективността им (на самолетите) срещу кораби въобще не е минимална.
Апропо, за какви прехващачи и зенитна артилерия говорим при конвои от товарни кораби насред океана?
Гоги беше най-запознат, сигурно той ще каже.

[messire Woland]

Малко допълнение от принципен характер за немските самолети. А именно: човешкият фактор. Към самолетите на Луфтвафе е имало изискване "да могат да пикират" (ще видя точно как беше формулирано, че книгата не е пред мен в момента). Което е влияело на характеристиките на самолетите и е имало ограничаващ ефект. Въобще, немската авиация е привързана към фронтово използване и това няма да бъде преодоляно лесно, а вероятно и въобще - никак, защото зависи от качествата на конкретни несменяеми ръководители.

[jordani_vt]

Аз намерих линк за пресоването на алуминий:

http://www.fpweb.com/200/IndZone/PlasticsInjecti/Article/False/12857/IndZone-PlasticsInjecti

Най-голямата преса в света в момента е построена през 1940-те в Германия. Наскоро е модернизирана и продължава да се използва по-ефективно.

[bsb]

.........
Апропо, за какви прехващачи и зенитна артилерия говорим при конвои от товарни кораби насред океана?
Гоги беше най-запознат, сигурно той ще каже.

Извинявам се за поредното отклонение от темата, обаче точно за такива цели служат ескортните самолетоносачи. Най-вече са били средство за борба с подводници, понеже те са били основната заплаха, но не е проблем да се ползват и срещу малки групи бомбардировачи, ако такива се появят. Разбира се, реално този тип самолетоносачи не са налични преди началото на войната. Но пък когато нуждата от тях става особено належаща, доста бързо се вкарват в строя.

По повод алуминия: http://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/123566/Пресс-эффект (ако не работи директната връзка, копирайте текста). Не знам дали тук обсъждаме същото, но вероятно е така.
Ако знаех механизма, по който работи методът, щях да го напиша. Но тъй като в металните сплави не може да се говори за молекули, обяснението за намаляване на междумолекулните разстояния не е издържано.

[gollum]

Динайне, става въпрос за ефективността на тежки многомоторни бомбардировачи срещу бойни кораби. Тя не е нулева, но е много ниска и, да, обсъждали сме го някъде. Можеш да погледнеш статистиката на бомбомятане, примерно, от Б-17 срещу бойни кораби. Атаки много - попадения почит няма. И това е логично, защото за да бъде ефективно бомбомятането срещу маневрена цел, трябва да се използва или пикиране (няма как с такива самолети), или топмачтово бомбомятане (също няма как). Т.е. изисква се хвърляне на бомбите от сравнително малка височина и висока маневреност на машината. Това е несъвместимо със стратегически бомбардировач с огромен обсег и голям бомбен товар, още повече, че всякакво маневриране или рязка смяна на височината определено ще намали обсега му.
Като цяло бреговата авиация е крайно неефективна срещу морски цели, освен ако не говорим аз пикиращи бомбардировачи или за торпедоносци. Но тогава не говорим за "Америка бомбер" .
Това, което може да промени нещата са пикиращи бомби или управляеми боеприпаси. Немците имат определени разработки в тази насока, но каква ще е ефективността им при активно проитиводействие е трудно да се каже.
Срещу транспорти ще е малко по-добра - те не са толкова маневрени, а често са и по-големи като цели.
Обаче и в двата случая (особено пък в първия) има зенитна артилерия (ескортни кораби, ПВО-разрушители и крайцери), а големите бомбардировачи не са маневрени и са сравнително лесни цели, а да не говорим, че АЛ има достатъчно самолетоносачи (огромно количество ескортни), които така или иначе няма да имат особено много друга работа. С развитието на радарните технологии няма да е особен проблем да бъдат засичани тези групи от бомбардировачи и да бъде организирано прехващането им.
Ако е за въпрос, много повече смисъл би имало да успеят да направят приемлив като обсег, здравина и защитеност морски разузнавателен самолет, който да се използва за да се насочват подводниците. Последните са по-сериозна възможност, ако се търси асиметричен отговор.

Благодаря, jordani_vt, т.е. става въпрос за някакви алуминиеви сплави (алуминиево-магнезиеви?), все пак. Но не е ясно къде точно са се използвали (аз лично не съм убеден, че за фюзелажите на самолети, поради което немските са били по-леки и здрави, но това си е мое колебание, разбира се).

[Dinain]

Ескортните самолетоносачи са носели около дузина изтребители от 20-28 самолета общо (стандартна комбинация), а са влязли в масова употреба чак към средата на 1943 г. Всичко това го обсъждахме на дълго и нашироко в онази алтернативка.

Просто изтъквам, че да се нарече ефективността на стратегическата авиация срещу надводни кораби "минимална" е доста грешно.

Ето, проверявам статистиката. Усещам дежа-ву

The Luftwaffe initially used the aircraft to support the Kriegsmarine, making great loops out across the North Sea and, following the fall of France, the Atlantic Ocean. The aircraft was used for maritime patrols and reconnaissance, searching for Allied convoys and warships that could be reported for targeting by U-boats. The Fw 200 could also carry a 900-kilogram (2,000 lb) bomb load, or naval mines, to use against shipping, and it was claimed that from June 1940 to February 1941, they sank 331,122 tonnes (365,000 tons) of shipping despite a rather crude bombsight arrangement. The attacks were carried out at extremely low altitude in order to "bracket" the target ship with three bombs; this almost guaranteed a hit. Winston Churchill called the Fw 200 the "Scourge of the Atlantic" during the Battle of the Atlantic due to its contribution to the heavy Allied shipping losses.[1]

[gollum]

Просто изтъквам, че да се нарече ефективността на стратегическата авиация срещу надводни кораби "минимална" е доста грешно.

Надявам се, че ще подкрепиш мнението си с някакви примери? Защото аз смятам точно това - бомбомятането от равен полет, което е основният метод за бойно действие на стратегическите бомбардировачи по времето, което обсъждаме, е крайно неточно срещу маневрена сравнително малоразмерна цел, т.е. срещу маневриращ боен кораб. И това се потвърждава от войната в Тихия океан, където достатъчно често стратегически бомбардировачи са използвани за атаки срещу военни кораби и почти не се сещам за успехи.
Не отричам, че има методи да се повиши ефективността им (например, управлеямо или полууправляемо оръжие, оръдия), но същото важи и за методите за защита.
Що се отнася до времето, когато се появяват ескортните самолетоносачи, то първите са по-рано, но не са специално сторени за целта кораби и са само условно самолетоносачи. Така или иначе, няма как "Америка бомбер" да се реализира преди 1943 г. в нашата алтернативка, така че не смятам, че това е особен проблем. Още по-малък проблем е да се снабдят ескортните кораби със зенитна артилерия. Или да се отделят ПВО-крайцери за ескорт.

А да припомня, че ставаше въпрос, все пак, и за една друга идея - стратегическо въздушно нападение срещу територията на САЩ. Там и време има, за да бъдат засечени идващите през Атлантика бомбардировачи и възможности да бъдат прехванати, още повече, че височинни изтребители АЛ има в достатъчно количество и могат да се разработят и още, ако е нужно. Няма как подобни нападения да бъдат особено масови и е невъзможно да бъдат изпратени ескортни изтребители. А без последните бомбардировачите са обречени. Още повече, че както отбелязах, в океана повече повреди ще означават загуба на самолета и екипажа. Още повече, ако предстои с повреден самолет да се прекоси Атлантика в обратна посока.