Лазерни оръжия

[Кухулин]

Просто ще се появи още един клас снаряди - лазерноустойчиви. Те ще се изстрелват първоначално за да унищожат лазерите, а после ще се стреля със стандартни боеприпаси

Няма нужда да са лазероустойчиви, достатъчно е да са модерни управляеми снаряди

Много е лесна борбата с подобни системи.

Ами, не е много лесна, понеже наличието дори на управляеми снаряди (и целеуказването за тях) доста стеснява кръга на участниците.

[Angelmr]

Няма нужда да са лазероустойчиви, достатъчно е да са модерни управляеми снаряди


Ами, не е много лесна, понеже наличието дори на управляеми снаряди (и целеуказването за тях) доста стеснява кръга на участниците.

Тук имаме малко противоречие, поне при един от подходите. Прогресивното поевтиняване на електрониката дава възможност за появата на евтини глави за самонасочване основаващи се на алгоритми за визуално разпознаване, които нямат нужда от целеоказване. Обаче точно тези гсн ще са силно уязвими за лазерно облъчване. Въпроса е че ако бойното поле се насити с лазери, подобни подходи са част от възможните решения. Да не забравяме, че говорим за време след около десетина години, когато и цената на управляемите боеприпаси ще е спаднала още повече. И това ще е подхода който една бедна държава ще може да си позволи да използва срещу една богата. Закупуването на няколко хиляди управляеми или самонасочващи се снаряда, които да се използват ексклузивно срещу защитени с лазерна защита цели ще е многократно по евтино от насищане на собствената си армия с лазерни установки и балистични радари, които да ги обслужват.
А аз понеже си падам по фантасмагории се сетих за още една концепция за асиметричен отговор. Разработване на специални боеприпаси за рсзо, изработени от топлоусройчиви материали и с лазерна защита, с касетъчни бойни глави при които всеки фрагмент е снабден с евтина гсн базирана на обикновен смартфон и програмирани да разпознават лазерните установки. Залп от такива ракети би трябвало да подави всяка защитна система с чистата си бройка. А цената на изстрел не би скочила кой-знае колко в сравнение с цената на неуправляем боеприпас, така че би било достъпно решение. Гсн могат да се програмират и за разпознаване на други цели, не само на лазерни установки, но и на радари, камиони и тнт., така че не са строго специализирани срещу лазери и ненужни в други случаи.

[Кухулин]

Въпроса е че ако бойното поле се насити с лазери, подобни подходи са част от възможните решения. Не забравяй, че говорим за време след около десетина години, когато и цената на управляемите боеприпаси ще е спаднала още повече. И това ще е подхода който една бедна държава ще може да си позволи да използва срещу една богата. Закупуването на няколко хиляди управляеми или самонасочващи се снаряда, които да се използват ексклузивно срещу защитени с лазерна защита цели ще е многократно по евтино от насищане на собствената си армия с лазерни установки и балистични радари, които да ги обслужват.

Какво да ти кажа. Да, по принцип цената би трябвало да спада, обаче такова явление нещо не се наблюдава Ако се вдигне търсенето, вероятно вместо да спадне, ще скочи до небето. Въпроса с предлагането е сложен...

Целеуказването също е скъпа история, понеже трябва собствена салелитна навигация, средства за разузнаване и т.н. С една проста ИЧ нищо не можеш да направи, особено срещу лазери.

Иначе да, ако всичко това е налице, преодоляването на такъв тип отбрана с насищане е повече от сигурно.

Колкото до това, дали си струва разполагането на лазери при наличието на подобни средства (в реалността, а не просто като моделиране), то зависи и от възможността да се приложат тези средства. Тоест, ако в реалните бойни действия подобен артилерийски обстрел е някакво диво изключение, а обстрела с ниска интензивност се смята за преобладаващ, то вероятно ще си струва. Тук вече играе глобалната картина на конфликта.

А аз понеже си падам по фантасмагории се сетих за още една концепция за асиметричен отговор. Разработване на специални боеприпаси за рсзо, изработени от топлоусройчиви материали и с лазерна защита, с касетъчни бойни глави при които всеки фрагмент е снабден с евтина гсн базирана на обикновен смартфон и програмирани да разпознават лазерните установки. Залп от такива ракети би трябвало да подави всяка защитна система с чистата си бройка. А цената на изстрел не би скочила кой-знае колко в сравнение с цената на неуправляем боеприпас, така че би било достъпно решение. Гсн могат да се програмират и за разпознаване на други цели, не само на лазерни установки, но и на радари, камиони и тнт., така че не са строго специализирани срещу лазери и ненужни в други случаи.

Еми, евтини смартфони на пазара - колкото искаш. Топлозащитни материали - също. Имаш и лабораторни мощности под ръка. Действай

[gollum]

Е, значи постигнахме съгласие по нещата - извинявай за дължината на поста, ама нещо не успявам да пиша на кратко, недостатък. Съгласен съм, че такава система (а те точно за това я планират) ще намали значително ефективността на тормозещия обстрел (може дори да го неутрализира), т.е. изчезва една основна тактика от арсенала на партизаните за атака на бази. Това си струва разходите. Плюс, тези средства ще имат своето място и в конвенционална война - за охрана на бази, щабове, артилерийски позиции. Още повече, че би трябвало да върши работа и срещу всякакви управляеми ракети, т.е. може да се ползва и за защита на танкови роти, да речем. Ако успеят да го направят достатъчно малко, може да бъде следващото поколение активна защита за танкове. И, да, не мисля, че цените ще падат - независимо от прогреса в електрониката. Тенденцията е всичко да е все по-скъпо, включително консумативите. Маркетинг.
Съмнявам се, че сегашните установки са способни ефективно да се справят с всички тези заплахи, но за 10-20 години сигурно ще са способни. Плюс, тогава за богатите армии вероятно ще навлязат индивидуални командни системи за всеки войник, така че ще е възможно да се поддържа картина в реално време на тактическата ситуация и позициите. Ще е скъпо, но говорим за общества, които са много чувствителни към собствените загуби (и особено ранени и осакатени, а това е основен ефект от тормозещия обстрел).

А аз понеже си падам по фантасмагории се сетих за още една концепция за асиметричен отговор. Разработване на специални боеприпаси за рсзо, изработени от топлоусройчиви материали и с лазерна защита, с касетъчни бойни глави при които всеки фрагмент е снабден с евтина гсн базирана на обикновен смартфон и програмирани да разпознават лазерните установки.

Това не е фантастика, такива боеприпаси - е, без лазерната защита, - има и сега. При това, от 120 мм мина нагоре (в мината влизат по 2 мисля, а в 155 мм снаряд и по 3-4; в НУРС 220 или 300 ще влязат доста повече). Самонасочващи се, макар че не разпознават тип цели, могат да разпознават повредена(горяща) машина от такава с работещи двигатели и атакуват отгоре всякаква техника, на която попаднат. Това дава на артилерията много ефективно средство за борба с бронетехниката. Но ще са уязвими за лазерите, защото използват забавяне, за да имат време да се реят и сканират определен участък от територията, т.е. операторът ще има време да ги засече и да ги загрее. Но това се преодолява с насищане. А цената е далеч от тази на лазерната установка, така ще се си струва. Но, както посочих, достатъчно е да наситиш съответното пространство с евтини управляеми осколъчни снаряди, нагласени на въздушен разрив (има такива GPS китове и с сравнително евтини и сега). Шрапнелите няма да унищожат самата машина, но ще повредят излъчвателя и радарите.

[Кухулин]

Страхувам се, че ако Angelmr види цените на Смарт и Бонус, веднага ще се хване за пищова Иначе да, при всички случаи ще са по-евтини от лазера, но се съмнявам да са по-ефективни да речем от Ескалибур. Те са бронебойни и едва ли ще нанесат сериозни поражения на тоя голям камион. Просто му бухаш един ескалибур и на това въпроса приключва.

[gollum]

Е, те са такива, каквито ги направиш да са. Ако самоходните лазери се превърнат в нещо сериозно, нищо не ти пречи да ги снабдиш с осколъчна бойна част, която да потроши излъчвателя и радара. Или, както посочих, просто разчиташ на стандартни ФО боеприпаси за същото нещо, евентуално с GPS-добавка, за да намалиш разхода на боеприпаси. Докато самотен "Ескалибур" установката би трябвало да свали.

[Кухулин]

Ако го подавяш с неуправляеми снаряди и ако КВО е 200 метра, бая снаряди ще отидат. Трудно е да се сметне, понеже не знаем точните параметри на поражението, но едно стотина снаряда ще глътне като нищо, без да броим свалените. Между другото, тези полеви лазери са много устойчиви на шок и вибрации, за разлика от високомощните електронни лазери. Това е една от причините да наблягат на тях.

[Dinain]

Нещо не се сещам за такава война, каквато описвате, в последните десетилетия. Дори в украинския конфликт, където са съсредоточени доста големи количества РСЗО, масовата практика е "тормозещ обстрел" - т.е. не повече от десетина снаряда/ракети, после затишие за няколко часа, и пак. Дори при най-яростните сражения и масирани артилерийски удари, разни колони или позиции се обстрелваха от не повече от 1-2 установки едновременно, т.е. за кратко време говорим за 20-40-60 (максимум) проектила. Поне това е, което съм чел.

Вие говорите за засипване на батальонна група със 100-200-300 снаряда/ракети за няколко минути - отвъд самата цена и разхода на такива количества муниции (ако част от тях пък са умни, управляеми, "анти-лазерни" и т.н., да не говорим), според мен не са много армиите, които могат да съсредоточат необходимото количество техника на едно място за тази цел, или поне да го правят регулярно. Това трябва да е армия, разполагаща със стотици такива системи. И какво ще коства съсредоточаването на толкова техника и какъв ще е риска от контрабатарейна стрелба и/или вражеската авиация...?

Това май е сценарий само за ТСВ между някои от Великите сили.

По-често срещаният сценарий, както беше писано, са си асиметричните конфликти. Защита на бази и инсталации от "тормозещ обстрел" на партизани и прочие. Те рядко могат (или въобще се опитват) да съсредоточат повече техника. По-скоро пускат дузина проектила и бягат. Съсредоточаването на голямо количество "дефицитна" техника, която може да бъде унищожена от вражеската авиация, би било неприемлив риск.

[Кухулин]

Според мен такъв обстрел може да се случи, но това ще е в първите часове на евентуален конфликт. След това вероятността сигурно ще е 0.0001%.

[gollum]

Ако го подавяш с неуправляеми снаряди и ако КВО е 200 метра, бая снаряди ще отидат.

Толкова е на максимален обсег за съвременна 155 мм гаубица, стандартни снаряди. Ефективният обсег, т.е. този, на който обикновено е стреля, не е максималния, а по-скоро 50-70% от него. Т.е. по-скоро 100 и нещо метра. От друга страна, не ти трябва директно попадение, а такова в рамките на 20-30 метра (окръжност с радиус 15 м) около установката, защото целта ти е да повредиш излъчвателя. Всеки 155 мм снаряд пръска някъде около 4 000 - 5 000 щрапнела, ако правилно си спомням, да речем, че от тях около 75% ни интересуват (т.е. падат надолу с достатъчна сила) и всеки снаряд ги разпръсва горе-долу в кръг с радиус 15 м на земята (не е баш окръжност, но няма значение), т.е. всеки снаряд дава около 3 400 ефективни шрапнела (нека да са 3 000). Т.е. всеки снаряд дава по около 4-6 шрапнела на 1 м2 (много грубо приближение). Ако приемем, че 10 шрапнела са достатъчни, то това ни дава по 2 снаряда на всяка окръжност с 15 м радиус. Тук съм слаб (в математиката), но ми с струва, че при КВО 100 м и горните допускания (т.е. трябва да покрием окръжност с радиус 100 м) ще ни трябват около 80-90 снаряда.

Между другото, тези полеви лазери са много устойчиви на шок и вибрации, за разлика от високомощните електронни лазери. Това е една от причините да наблягат на тях.

Сигурно е така, но аз виждам излъчвател с площ от поне 0,5 м2, който е "защитен" със стъкло. При горните около 10 шрапнела на 1 м2 това означава, че поне 1-5 от тях ще ударят в стъклото, да не говорим, че ще изрешетят цялата машина. Това съвсем не са безобидни шрапнели - при близко попадение имат добър шанс да пробият бордовата броня на БТР или БМП.

Сега, ако вместо това ползваме снаряди, които имат кит за насочване по координати, вместо 80-90, ще ни трябват не повече от 10-тина, при добро целеуказване. Ако се комбинират с 1-2 със самонасочващи се елементи, вероятността да се неутрализира противника е добра.

Нещо не се сещам за такава война, каквато описвате, в последните десетилетия.

Прав си, затова и тези системи не се разработват за такъв конфликт. Но това, че почти не се случват, не означава, че няма да се случват. Поне военните не мислят така, инак отдавна да са изоставили скъпо-струващи системи като ОБТ, бронирани тежки САУ, да не говорим за изтребители 5-то поколение.

Дори в украинския конфликт, където са съсредоточени доста големи количества РСЗО, масовата практика е "тормозещ обстрел" - т.е. не повече от десетина снаряда/ракети, после затишие за няколко часа, и пак. Дори при най-яростните сражения и масирани артилерийски удари, разни колони или позиции се обстрелваха от не повече от 1-2 установки едновременно, т.е. за кратко време говорим за 20-40-60 (максимум) проектила. Поне това е, което съм чел.

Общо взето, има три варианта, аз вече ги споменах по-долу. Тормозещ огън, т.е. по 1-2 снаряда на няколко минути, колкото да принудиш защитниците да не се движат, да се крият, да ги сковеш. артилерийска подготовка преди атака, която обикновено не е много продължителна, но е много интензивна - целта е пак да ги накараш да се скрият (докато твоите напредват за атака), като по възможност им нанесеш и някакви щети. Такива примери има много в конфликта в Украйна, често се ползва и повече от дивизион за целта. И внезапно огнево нападение с цел нанасяне на щети (унищожение). Когато е възможно се ползва максималната възможна интензивност за кратко време. Това е логично, защото целта ти е да нанесеш щети, а след като паднат първите снаряди, хората ще се укрият (ако има къде) или най-малкото ще залегнат, т.е. вероятността за ефективно поражение ще падне значително. Такива примери също имаше в Украйна и то не веднъж. Не рядко се ползва цял дивизион РСЗО или поне пълния боекомплект на половин или цяла батарея (т.е. над 100 боеприпаса). Или пък интензивен обстрел от артилерийска батарея, понякога и дивизион. Да речем, не веднъж така сепаратистите (или руската армия) нанасяше сериозни щети на лагери на батальонни бойни групи.
Ако има ограничения, то те са от нивото на организация и на двете страни - на практика никоя не действа реално с бригади, а с по-ниско ниво на организация. Затова и най-често не могат да концентрират огъня на цял дивизион, да не говорим за повече. Но доктрината го допуска, организацията - също. Поне на редовните армии, които не са се разложили напълно.
Друг момент е наличието на съвременни артилерийски системи, които да позволяват такива режими. Да речем, южноафриканците имат такава, немската PzH 2000 е такава, мисля че някои щатски също го могат, както и новата южнокорейска установка. Но повечето по-стари системи не могат да действат така, включително онези съветски дизайн, които се ползват в Украйна (при продължителен обстрел обикновено е 2-4 снаряда в минута, а при интензивен - 6-8 за кратко време, обикновено няколко минути). Те затова и навремето въвеждат РСЗО на въоръжение.
Ние обсъждсаме бъдещето на тези системи, т.е. логично е да се смята не само иновативна самоходна установка, която още не съществува, но и масово наличие на съвременна артилерия, каквато сега съществува.

Вие говорите за засипване на батальонна група със 100-200-300 снаряда/ракети за няколко минути - отвъд самата цена и разхода на такива количества муниции (ако част от тях пък са умни, управляеми, "анти-лазерни" и т.н., да не говорим), според мен не са много армиите, които могат да съсредоточат необходимото количество техника на едно място за тази цел, или поне да го правят регулярно. Това трябва да е армия, разполагаща със стотици такива системи. И какво ще коства съсредоточаването на толкова техника и какъв ще е риска от контрабатарейна стрелба и/или вражеската авиация...?

Съвременните редовни армии (мога да изброя повече от 20-30 такива) организират силите си в бригади. Всяка бригада разполага обикновено с гаубичен дивизион (18 САУ най-често), плюс почти задължително и самоходен минометен дивизион (12-16 установки). Боекомплектът на такъв САУ дивизион е около 700 снаряда, плюс най-често още толкова в запас (в машините за носене на боеприпаси на дивизиона). Т.е. непосредствен запас от над 1 000 снаряда. Плюс поне толкова 120 мм мини в минометните батареи. И това е една бригада, която най-често ще обслужва две батальонни бойни групи. Ако се намери достойна цел, т.е.концентрация на вражеска батальонна група, то напълно ще си струва да се удари с половината от боекомплекта на САУ дивизиона (в запаса на ниво бригада следва да има поне още един боекомплект) т.е. 300-400 снаряда (за съвременни САУ това е въпрос на 1-2 минути интензиве ногън - който е и предпочитания, ако има опасност от контрабатареен огън). Така че ситуацията не само че е възможна, но и се отработва от десетилетия. Плюс контра-батарейна борба, авиация и всичко останало - това си е част от "концерта" на бойното поле. Т.е. всичко това се ползва без всякакви лазери.

По-често срещаният сценарий, както беше писано, са си асиметричните конфликти. Защита на бази и инсталации от "тормозещ обстрел" на партизани и прочие. Те рядко могат (или въобще се опитват) да съсредоточат повече техника. По-скоро пускат дузина проектила и бягат. Съсредоточаването на голямо количество "дефицитна" техника, която може да бъде унищожена от вражеската авиация, би било неприемлив риск.

Всички сме съгласин с това, писахме го не веднъж в темата. Те за това се и разработват сегашните установки. Но при конфликт между близки по възможности противници, нещата ще са други и там се съмнявам да има особен смисъл от тези системи, т.е. цената да се оправдава. То точно оттам тръгна и приказката, защото някой започна да говорим за "пенсиониране на артилерията". А партизанската артилерия е само една форма на съвременната артилерия .

Според мен такъв обстрел може да се случи, но това ще е в първите часове на евентуален конфликт. След това вероятността сигурно ще е 0.0001%.

Дори и да се употреби атомно оръжие, то няма да е главно по сухопътната армия, т.е. не виждам как това ще повлияе на тази възможност. А ако не се употреби, няма как в първите часове да се унищожат всички вражески бригади. Поне аз не се сещам как това може да стане, освен ако едната страна има пълно въздушно превъзходство, но и тогава ще отнеме дни, а не часове. обаче тогава не говорим за симетричен конфликт.

[Dinain]

Aпропо, сега разгледах линка на Голъм. Това е наистина подобен проект, но от преди 15-20 години. Израелците се отказват от него в ползва на "Железен купол", но това си е друга концепция.

Под "артилерийски боеприпас" почти сигурно разбират минометна мина, а не снаряд.

Не знам защо мислиш така. Предвид, че проектът е бил американско-израелски, логично е да са тествали срещу нещо, което е често използвана муниция из Близкия Изток. Такова е именно 122мм артилерийски снаряд (дълъг около 55 см) и 122мм ракета от "Град" (или "Катюша", както й викат там - дълга около 287 см). И размерите, описани в статията съвпадат - проверих размерите на най-обикновенни и масови 122мм муниции, де.

А 120мм минохвъргачка въобще не е популярна сред опълченията - за размерите, теглото и проблемите с логистиката в комбинация с късия обсег просто не си заслужава. Примерно израелската Солтам К6 120мм минохвъргачка тежи 144 кг и има обсег 7км. По-старият модел Солтам М-65 може да достигне и обсег 8-9 или дори 10 км със специални муниции, но тежи 272 кг. Това е само минохвъргачката, без мунициите.
За сравнение съветската 122мм установка 9П132 «Град-П» («Партизан») (хехе) тежи само 55 кг и изстрелва 122мм ракета на 10-15км (с подобрена муниция).

А 60мм и дори 82мм минохвъргачки не знам кой използва още, освен за сигнализиране/осветяване на периметъра. Обсегът и поразяващата им сила са твърде недостатъчни за съвременното бойно поле. Дори американците вече пенсионираха техните 107мм минохвъргачки, които ползват още от ВСВ, в полза на 120мм.

Така че ситуацията не само че е възможна, но и се отработва от десетилетия. Плюс контра-батарейна борба, авиация и всичко останало - това си е част от "концерта" на бойното поле. Т.е. всичко това се ползва без всякакви лазери.

Да, възможна е, разбира се и се отработва от десетилетия. Но също така от десетилетия май не се е случвала в реален конфликт (да се изсипят 300-400 снаряда върху противниковия батальон за броени минути). Това исках да кажа.

Единственият пример, който ми хрумна, е един случай от 2002 г., когато Хизбула обстреля един израелски форт на Голанските възвишения с около 3000 проектила за около 30 минути. Повечето бяха 57мм снаряди от зенитно оръдие С-60, останалите - вероятно 105мм и 122мм ракети. Но ситуацията е уникална, с отдавна простреляни траектории, дълговременни много добре защитени позиции, на практика позиционна война като през ПСВ. Обстрелът не нанесе почти никакви щети, то си е демонстрация. Лазери нямаше. Подобна ситуация би била ДМЗ между севернокорейските и южнокорейските позиции, но това пак са уникални ситуации, които са изключение.

[Кухулин]

Дори и да се употреби атомно оръжие, то няма да е главно по сухопътната армия, т.е. не виждам как това ще повлияе на тази възможност. А ако не се употреби, няма как в първите часове да се унищожат всички вражески бригади. Поне аз не се сещам как това може да стане, освен ако едната страна има пълно въздушно превъзходство, но и тогава ще отнеме дни, а не часове. обаче тогава не говорим за симетричен конфликт.

Естествено, че едната страна ще установи господство във въздуха. Просто при симетричен конфликт не е ясно коя страна ще го установи. Но тук става дума за друго - артилерията има сравнително малък обсег и в началото на конфликта бързо ще се изчерпат дуелите между нея и лазерите, без значение с какъв изход. Което е по границата, ще стреля, ще подавя, ще унищожава и т.н. След тоя начален етап ще говорят само "големите момчета" - авиация, балистики, КР и други благинки. Няма толкова луди бригади, дето ще настъпват под ударите на противника

[Пилот]

Аз не виждам смисъл да се загробяват огромни количества пари, ресурс и войници оператори които да са органична част от някаква противоснарядна лазерна система за защита. Просто е твърде специализирано и твърде уязвимо - изхарчените усилия ако се ползват за качествена контрабатарейна борба, безпилотници, борба с вражеските такива и т.н. АКТИВНИ действия, ефективността ще бъде в пъти по-голяма. В случая дори и не говоря за ефективността или специфичната система - априори е глупост да се стои под вражески обстрел и да се махат снарядите му един след друг, по-добре е да се погрижиш тези снаряди да не бъдат изстреляни (и да направиш това с многофункционални системи). Просто на ниво мислене как да се спечели война правилният подход трябва да е в друго направление.

Откъм специфичната система има много проблеми и поне аз виждам експериментите засега като силно специализирани и екзотични. Съвременните стволни системи позволяват режими на стрелба при които няколко снаряда да достигнат противника едновременно (ползвайки различни траектории + заряд, евентуално и някаква динамика). Нищо не пречи при такъв обстрел да се пуснат примерно 20-30 снаряда от батареята които да дойдат едновременно до целта, от тези снаряди 4-5 са с насочване по координати/собствено насочване и готово - лазерът е наситен и унищожен. При РСЗО системите ако се вгледаме пак в украинските събития - на голяма дистанция се стреля винаги с касетъчни бойни части, които много сериозно нашарват терентът отдолу (имаше много показателни снимки на летището до Краматорск където им беше щаба). Отделно има проблеми откъм метереологични условия, лазерът е доста капризен на тази тема.

Поне аз виждам отстрелването на вражески боеприпаси като силно специализирана задача и то работеща най-вече срещу полупартизански формирования в локални конфликти. Иначе в каквото и да било по-сериозно разчистване на сметки е ненужна тежест за армията.

П.П. За 82мм миномети - поне в Украйна се ползват масово и от двете страни - когато често се действа на ниво рота и надолу при липса на хубава организация леките минохвъргачки си остават ефективен начин за поразяване на леки укрития или водене на индиректен огън след движение по пресечен терен на леки части.

[Кухулин]

Аз мисля, че тези полеви лазери трябва да се разглеждат по-скоро като някаква екстра, при това не особено скъпа на фона на другите разходи. Просто да обират дребните заплахи, а ако се случи по-сериозен обстрел, да го смекчат в някаква степен. Силата на лазерите е във флота и по-точно в стрелбата по многобройни или свръхманеврени цели. Там, където боекомплекта е проблем.

[gollum]

Т.е. всички сме съгласни, че подобна система върши работа за анти-партизански действия, т.е. ограничено приложение в асиметрични конфликти, така че темата за употребата им в симетрични можем за сега да я затворим като безперспективна? аз оставам с такова впечатление.
---
Дребен коментар по други засегнати въпроси.

Не знам защо мислиш така. Предвид, че проектът е бил американско-израелски, логично е да са тествали срещу нещо, което е често използвана муниция из Близкия Изток. Такова е именно 122мм артилерийски снаряд (дълъг около 55 см) и 122мм ракета от "Град" (или "Катюша", както й викат там - дълга около 287 см). И размерите, описани в статията съвпадат - проверих размерите на най-обикновенни и масови 122мм муниции, де.

За боеприпасът - прав си, за онзи проект не е ясно, разбира се само, че са изпробвани срещу НУРС (най-вероятно 82 или 130 мм) и някакъв артилерийски боеприпас около 50-60 см. Това може да е 122 мм гаубичен снаряд (обаче там пратизаните разполагат ли с гаубици?) или минометна мина с някакъв калибър между 82 и 120 мм (120 мм съвпада по дължина). 60 мм мина идва от новата система, която се обсъждаше - там е единствения боеприпас, който се унищожава в клипчето.

А 60мм и дори 82мм минохвъргачки не знам кой използва още, освен за сигнализиране/осветяване на периметъра. Обсегът и поразяващата им сила са твърде недостатъчни за съвременното бойно поле. Дори американците вече пенсионираха техните 107мм минохвъргачки, които ползват още от ВСВ, в полза на 120мм.

107 мм така или иначе е сравнително древен модел (последният е от началото на 50-те) и не предлага особени предимства пред 120 мм, съвременните им са 60мм, 82 мм и 120 мм. И трите калибъра все още се ползват активно във въоръжените сили на САЩ, а и не само. Наистина, 60 мм общо взето е по-рядък, но САЩ си го ползват (М224 е от края на 70-те години като дизайн, но през 2011 г. приемат на въоръжение модернизирана версия, т.е. намират употреба за нея). Използват се всички типове боеприпаси, така че не е само за сигнализация и осветяване. Просто е достатъчно лека и ефективна, за да върши работа за подкрепа на ниво рота в леката пехота, затова я ползват. Допълва се с автоматичните гранатохвъргачки. Обсегът е малък (до 3 км), но повече рядко е и нужно на това ниво.
82 мм се използва активно и сега, има модели, навлезли на въоръжение през 80-те години / 90-те години (британски, френски, в САЩ също ги ползват), средно положение за поддръжка на пехотата на ниво рота/батальон. Достатъчно леки, за да може да ги носи и лека пехота, сравнително мощни и с добър обсег. В повечето страни ги предпочитат пред по-леките 60 мм. Има ги и в самоходен вариант.
За 120 мм няма смисъл и да говорим - много ефективни са. Има доста модерни системи с най-различни боеприпаси. Но няма как да замени по-леките миномети, когато говорим за пехотни роти (лека пехота, т.е. която действа предимно пеш), защото са твърде тежки. А автоматичните гранатомети не са ефективни за всяка ситуация, т.е. 60 и 82 мм миномети си имат ниша.
Така че в конвенционален конфликт, че и в партизански, минометите са основен проблем, когато говорим за пехота.
Израел и палестинците са особен случай, защото имаме класическа позиционна война, при която целите на различните страни се различават много. Там на палестинците рядко минометите могат да им свършат сериозна работа, защото им трябва обсег, целта са градовете. Затова и там ще предпочетат реактивни системи. Но не навсякъде има такава специфика.

Да, възможна е, разбира се и се отработва от десетилетия. Но също така от десетилетия май не се е случвала в реален конфликт (да се изсипят 300-400 снаряда върху противниковия батальон за броени минути). Това исках да кажа.

Да благодарим на атомните оръжия за това. Просто симетричните конфликти са рядкост, но подобна употреба все още се случва (в Украйна има примери, както посочих, а там дори нямаме симетричен конфликт). През 60-те и 70-те години също се е случвало, доколкото си спомням. Въпросът е, че ако се стигне до конфликт между близки по възможности армии, т.е. между редовни армии, този сценарий е вероятен.

Единственият пример, който ми хрумна, е един случай от 2002 г., когато Хизбула обстреля един израелски форт на Голанските възвишения с около 3000 проектила за около 30 минути. Повечето бяха 57мм снаряди от зенитно оръдие С-60, останалите - вероятно 105мм и 122мм ракети. Но ситуацията е уникална, с отдавна простреляни траектории, дълговременни много добре защитени позиции, на практика позиционна война като през ПСВ. Обстрелът не нанесе почти никакви щети, то си е демонстрация. Лазери нямаше. Подобна ситуация би била ДМЗ между севернокорейските и южнокорейските позиции, но това пак са уникални ситуации, които са изключение.

Това е позиционна война, друга ситуация - ПСВ. Можеш да изписваш хиляди снаряди без особен ефект. В Украйна също има примери за подобни артилерийски подготовки като през ВСВ, които също са слабо ефективни. Ако не можеш да използваш ефекта от сковаването, остава си демонстрация. Аз пиша за друго нещо и го обясних, може би е дълго за четене и е пропуснато - маневрена война. Тогава ключово е за много кратко време да изстреляш много снаряди (относително - зависи от целта и търсения ефект), така че да дойдат почти едновременно до целта, за да максимизираш ефекта. Защото е ясно, че всеки артилерийски обстрел е ефективен като щети само в самото си начало, след това не. След това ефектът е само сковаването. Като допълнителен бонус намаляваш опасността от контра-батарейна борба. Затова и съвременните гаубици имат този сложен и скъп режим за залпова стрелба - кратък откос по различни траектории, така че снарядите падат едновременно върху целта.

Кухулине, не знам, аз все пак смятам, че в съвременен симетричен конфликт няма да се мине без сухопътни военни действия. Там артилерията все още господства.