Артилерийски въпроси

[Thorn]

Няколко артилерийски въпроса


България имала ли е на въоръжение някога оръдия с калибър по-голям от 150/152/155 мм?

И втори въпрос – знам, че буксируеми 152 мм системи имаме. А имали ли сме/имаме ли „Акация?

[tonev]

http://en.wikipedia.org/wiki/2S3 akaция сме имали.

[Thorn]

Bulgaria - 5, stored благодаря

[Пилот]

Брегова артилерия от голям калибър сме имали, във Варна в музея имаше оръдие някъде от 250-280мм, точната цифра не си спомням. От времето на Балканската война май беше.

[assen]

Май е 240 мм и са били две. До колкото знам са използвани по предназначение само веднъж.

[MCP]

Според Българската армиа 1877-1919 по време на Първа Световна Война България има 4 батареи със 17 см – 24 см оръжия. Германия изпрати 2 – 254 мм оръжия на 2 март 1917 г. Веднага започна подготвянето за нея на север от "Траката" (Варна залив). За сложната фортификационна работа, немаше достатъчно цимент, и тази батарея беше готова за стрелба чак към средната на 1917 година. Българската армиа въ Световната Война 1915-1918 г., том VIII).

[Nick]

За сведение на пишещите тук, MCP (Marco Pellegrini) е известен италиански историк и изследовател на българската военна история. Очакваме в най-близко време неговия великолепен труд за българската артилерия; аз имах честта да видя част от него, супер!!!

[Amazon]

Според Българската армиа 1877-1919 по време на Първа Световна Война България има 4 батареи със 17 см – 24 см оръжия. Германия изпрати 2 – 254 мм оръжия на 2 март 1917 г. Веднага започна подготвянето за нея на север от "Траката" (Варна залив). За сложната фортификационна работа, немаше достатъчно цимент, и тази батарея беше готова за стрелба чак към средната на 1917 година. Българската армиа въ Световната Война 1915-1918 г., том VIII).

На север от Траката е Евсиноград. Явно тежките оръдия са били предназначени да пазят резиденцията на царя.

[assen]

На север от Траката е Евсиноград. Явно тежките оръдия са били предназначени да пазят резиденцията на царя.

Траката е най-високото място като бряг край Варна. Около 75 м почти отвесно над морето.
Като ученици (осемдесетте години) обикаляхме остатъците от бетонните съоръжения между сегашния Делфинариум и Почивка. Влизали сме в два подземни бункеар. Единия беше наводнен и ползвахме ботуши. Имаше още няколко входа, но някои бяха затрупани, други запечатани. Сега не знам дали всичко не е затрупано с пръст за да не се влиза вътре.

[peterpetroff]

Много близък семеен приятел в средата на 90-те си постори огромна къща над Траката. В парцела, който закупи, имаше бункер от войната. Коя война обаче не мога да преценя. След множество безуспешни опити да бъде разрушен бункера (естествено, никой не му позволи да използва взривове в този район), всякаква друга налична техника беше използвана- канго, багери и др. не можа да разруши бункера и човека беше прунуден да внася сериозни корекции в строителните планове на къщата.
В края на краищата му се наложи да построи къщата си върху бункера и сега в мазето си има почти непокътнат оригинален бункер. Та искам да споделя с каква огромна механична здравина разполага едно такова съоръжение и колко неуязвимо е то при отсъствието на взривни вещества и бойни средства.
Визуално бункерът ми прилича на наблюдателен - беше разположен на възвишение и няма изградени приспособления за монтиране на артилерийски системи.

[recidivist]

Зависи с багер може да стане да се разруши , ако на багера се прикачи приспособление за разбиване на камъни.

[peterpetroff]

Основният проблем, до колкото си спомням, беше (говорим за средата на 90-те), че до парцела имаше черен път, много тесен (две леки коли не можеха да се разминат) и тежки машини не можеха да минават и заради тесния път и заради опасност от свличане на пътя. Така, че верижни багери не можеха да стигнат до там. Това, с което са се оптитвали да разрушат бункера и не са успели, по думите на собственика, са малки, леки колесни багери.

[mitio-minchev]

От дядо ми (23 Шипченски пехотен полк) , съм чувал за две голямокалибрени оръдия на битолският фронт, наричали са ги "Ева" и "Адам", но не съм сигурен дали са били български или германски. Може би има някаква информация за тях в архивите за ПСВ.

[Гост]

Аз се чудя навремето при изработването на черешовите топчета за Априлското въстание дали са спазвали някакъв стандарт за калибър? Пак е артилерийски въпрос...

[recidivist]

Да спазвал се е калибър ,майсторите които са можели да правят такива топчета при учението за направа на тези оръдия винаги от от първите неща които са им били разяснявани е какъв калибър трябва да бъде топчето.