Наскоро имахме малък, почти етимологичен 
спор с Dragony, та в крайна сметка от него се роди тази твърде ограничена по обхват тема. Тук ще изложа горе-долу систематизирано 
нещата които успях да намеря по въпроса.
* Обща информация *
През ВСВ се използват основно две групи противотанкови боеприпаси - кинетични и кумулативни. Първите разчитат на високата кинетична енергия за да преодолеят бронирането на целта, като по нататъчното разрушение на самата цел става за сметка на парчетата от снаряда, на експлозивния му заряд (ако има такъв) и на фрагментите от разрушената броня. При кумулативните боеприпаси ефектът се постига от реактивната струя (високо енергиен газ/плазма), образувана при детонирането на снаряда - тя прогаря бронята и нанася съответните поражения върху машината (при разширяването на газа вътре в затворения обем).
При първият тип снаряди решаващо за ефективността е придаването на висока кинетична енергия на снаряда (т.е. - от съществено значение е вътрешната балистика на оръдието - постигане на висока начална скорост на полет на снаряда и външната балистика - запазването на скоростта на полет на снаряда). Допълнително, самият снаряд трябва да е изграден от пълтно вещество с достатъчна голяма маса, както и с подходящата форма и твърдост (имащи значение при терминалната балистика - т.е., моментът, когато снарядът порази целта).
При втория вид снаряди тези фактори не са от решаващо значение - бронебойният ефект се постига от стандартен експлозивен снаряд с особена форма на заряда и носовата част на снаряда, която е оформена като конична кухина. При много висока скорост на снаряда при удара в целта се намалява ефективността на кумулативната реактивна струя (допълнителен негативен ефект има въртеливото движение, придавано на снаряда от нарезите на цевта - т.е., кумулативните боеприпаси са по-малко ефективни, когато се използват от нарезни оръдия, отколкото от реактивни установки).
Основният минус на кумулативните боеприпаси е пряко свързан и с плюсовете им - при тях няма значение за реализираната бронепробиваемост началната скорост, но тя има решаващо значение за ефективността срещу подвижни цели. По-високата скорост на боеприпаса при полета към целта означава и по-малко полетно време - т.е., целта има малко време да промени позицията си или направлението в което се движи.
Съответно - през разглежданият период, първият вид снаряди се използват основно от ПТ артилерия, оръдията на самите танкове (и въобще - оръдия с високи баластични характеристики) - като това са и стандартните боеприпаси. Докато втория тип са спомагателни - за да може да се усили противотанковата ефективност на оръдия с относително ниски балистични характеристики (и друга основна роля на бойното поле) или да се придаде мобилност на противотанковата защита (всякакъв вид РПГ-та).
Ефективността на кинетичните боеприпаси е съврзана пряко със загубата на кинетична енергия по време на полета - т.е., зависи от разстоянието до целта и характера на траекторията (ъгъла, под който снаряда удря целта) и най-общо - с увеличаването на разстоянието до целта постепенно намалява и ефективността на снаряда. При кумулативните боеприпаси обсегът не е от голямо значение (но общо - задброневото им действие е по-слабо, отколкото при кинтетичните боеприпаси - т.е., те нанасят по-малко поражения върху целта).
Допълнително, кинетичните боеприпасимогат по-нататък да се класифицират според калибъра (пълнокалибрени и под-калибрени) и според вида на самия снаряд (плътен или с някакъв експлозив). Обикновено (и това напълно важи за целия период на ВСВ с едно изключение) пълнокалибрените боеприпаси са стандартните, докато под-калибрените са добавка към боекомплекта, като тази добавка рядко надхвърля 2-5% от целия боекомплект.
Още едно, по-скоро езиково уточнение - през ВСВ под-калибрен сочи частта от снаряда предназначена да пробие бронята, а не целия снаряд (това впрочем важи и за днешните боеприпаси, макар и с малки разлики). Тъй или инак, поради изискването за балистична ефективност снарядът винаги е доведен до пълния калибър по някакъв начин (разликата е, че в някои случаи допълнението се отделя чак когато снарядът достигне целта, в други веднага или малко след като напусне цевта).
Конкретно, названието "под-калибрен" за този вид боеприпаси вероятно идва в нашия език от руски - на английски се използват други названия (напр., "sabot").
* Типове ВСВ кинетични боеприпаси: *
- пълнокалибрен плътен/солиден бронебоен снаряд (AP) - снаряд, чиято бойна част (т.е., частта, предназначена да извърши основното действие на снаряда - да преодолее бронята и повреди целта) е с пълния калибър на снаряда и е съставена от някакъв твърд материал - например, висококачествена стомана (или стоманено ядро, обшито с висококачествена стомана).
Англичаните използват само такъв тип снаряди (с едно изключение), така че при тях AP означението винаги сочи този тип. СССР използва и този и останалите видове. Немската армия въобще не е използвала снаряди от този тип (съответно, означението AP, използвано в текст, отнасящ се до Вермахта означава всъщност APHE).
- пълнокалибрен експлозивен броенебоен снаряд (APHE) - снаряд, който е изграден от твърд и плътен материал (висококачествена стомана), като вътре има малко количество експлозив (малко, като се има предвид, че бронепробивния ефект се осъществява от твърдата част на снаряда, по същия метод, както и при гореописания). Експлозивът се иницира след като снарядът проникне зад бронята, като по този начин многократно се усилва задброневия ефект (за сметка на леко отслабване на бронепробивното действие, за сметка на по-малката маса на снаряда).
Това е стандартният тип бронебоен снаряд във Вермахта.
Вариации:
Допълнително, бронебойните снаряди могат да бъдат със заострен или тъп връх (като втория вариант има, на практика някои предимства - по-малка вероятност от рикошет или разрушаване на носовата част на бронепробивния компонент). Върху снаряда може да бъде прикрепена допълнетителна бронебойна носова част, която повишава ефективността срещу повърхностно закалени броневи плочи или балистична носова част, която покрива бронебойната, като подобрява външната балистика на снаряда (т.е., намалява загубата на кинетична енергия).
- подкалибрени бронебойни снаряди (Hartkernmunition, HVAP, APCR, APDS) - този тип снаряди разчитат на високата кинетична енергия и температура (получена при удара на снаряда в бронята) за преодоляването на броневата защита, както и на високата температура и фрагментите от разрушената броня за постигането на съответният задброневи ефект. При този тип боеприпаси бойната част представлява солидно тяло от вещество с много висока плътност (волфрам, например), която е с ширина около 1/3 от калибъра на снаряда. Това бронебойно ядро е заобиколено от много по-мек (и с много по-ниска плътност - алуминии, меко желязо, пластмаса или дърво) материал, чиято роля е да доведе калибъра на снаряда до пълния (за да се постигне съответната вътрешна балистика). Мекият материал се разрушава когато снарядът се удари в целта, като пробиването на бронята става от ядрото на снаряда или се отделя след като снаряда напусне дулото на оръдието.
През ВСВ са използвани два основни типа подкалибрени бронебойни снаряди, като разликите са според това дали снарядът, образно казано, "става" подкалибрен при напускането на дулото или при удара в целта.
Основният плюс на този тип боеприпаси (в техния ВСВ вариант), е че те имат по-висока вътрешна балистика от стандартните пълнокалибрени бронебойни снаряди, но по-лоша външна балистика (т.е., много бързо губят енергията си - ефективността им е обратнопропорционална на обсега). Един от съществените стратегически недостатъци на този тип муниции е използването на обикновено дефицитни и скъпи материали, за изработването на бронепробивното ядро (от особено значение за държави уязвими от блокада или бедни на ресурси - като Германия ,например).
* Първият вид боеприпаси (HVAP, APCR), при които отделянето на леката част става при удара в целта са много силно зависими от разстоянието до целта - т.е., ефективността им драстично намалява при увеличаване на разстоянието до целта (съотношение между калибъра и тежестта на снаряда) - те, съответно са ефективни за близък бой (най-често се използват на разстояния до 100-300 м, като запазват част от предимствата си пред стандартните горе-долу до 1000 м).
Допълнителен вариант на тези боеприпаси е комбинацията им с оръдие с клиновидна цев (при която калибърът постепенно намалява от затвора до ръба на цевта) - при тях мекия материал се сплесква, докато снаряда се ускорява, като това спомага за постигането на доста по-високи начални скорости - и съответно - по-добри показатели по бронепробиваемост.
Този тип муниции са използвани от всички страни участнички в конфликта (но в най-малка степен от Великобритания).
* При вторите (APDS) принципът на действие е следният - ядрото на снаряда е заобиколено от лек материал, който е така устроен, че да се отделя от снаряда малко след като последния напусне цевта на оръдието. Този тип боеприпаси са значително по-ефективни - те съчетават високата вътрешна балистика с висока външна (за сметка на много по-доброто съотношение маса/калибър на вече изцяло подкалибрения снаряд). Съответно, ефективността на този вид снаряди не зависи от обсега в по-голяма степен, отколкото при стандартните пълнокалибрени бронебойни снаряди, като запазва обаче по-високите бронепробивни характеристики на подкалибрените. Единственият им основен недостатък е понижената точност (причина за която е дестабилизацията на снаряда, в момента на отделяне на леката част).
Този тип муниции са използвани от САЩ и Великобритания (както и нейните доминиони), като те влизат на въоръжение някъде от средата на 1944 г. (самият принцип е измислен от французи, някъде в средата на трийсетте).
- Съществуват и надкалибрени боеприпаси - напр., надкалибрените кумулативни мини, разработени за немските ПТ-оръдия (3,7 cm PAK, 5 cm PAK) - те представляват кумулативни боеприпаси, далеч надхвърлящи стандартния калибър - те се зареждат откъм дулото на оръдието исе изстрелват със специален халосен патрон. Съответно, началната им скорост е много ниска, което ограничава и обсега им, и точността срещу подвижни цели.
--------------------------------------
Пояснения:
HEAT - High Explosive Anti-Tank projectiles (Hollow-Charge) - кумулативни муниции
AP - Armour Piercing - солидни бронебойни пълнокабибрени
APC - Armour Piercing Capped - солидни бронебойни пълнокабибрени, с бронебоен наконечник
APHE - Armour Piercing High Explosive - пълнокалибрени бронебойни муниции с експлозивен заряд
...BC - ... Ballistic Cap - за всички муниции с тъп нос и балистичен наконечник (APBC) или с бронебоен наконечник и балистически наконечник върху него (APCBC).
HVAP - Hyper Velocity Armor Piercing - Американски термин за подкалибрен боеприпас
APCR - Armour Piercing, Composite Rigid - английски термин за подкалибрен боеприпас
Hartkernmunition (Pzgr.40) - немско название за подкалибрен боеприпас
APDS - Armour Piercing Discarding Sabot - подкалибрен боеприпас с отделяща се част
спор с Dragony, та в крайна сметка от него се роди тази твърде ограничена по обхват тема. Тук ще изложа горе-долу систематизирано нещата които успях да намеря по въпроса.* Обща информация *
През ВСВ се използват основно две групи противотанкови боеприпаси - кинетични и кумулативни. Първите разчитат на високата кинетична енергия за да преодолеят бронирането на целта, като по нататъчното разрушение на самата цел става за сметка на парчетата от снаряда, на експлозивния му заряд (ако има такъв) и на фрагментите от разрушената броня. При кумулативните боеприпаси ефектът се постига от реактивната струя (високо енергиен газ/плазма), образувана при детонирането на снаряда - тя прогаря бронята и нанася съответните поражения върху машината (при разширяването на газа вътре в затворения обем).
При първият тип снаряди решаващо за ефективността е придаването на висока кинетична енергия на снаряда (т.е. - от съществено значение е вътрешната балистика на оръдието - постигане на висока начална скорост на полет на снаряда и външната балистика - запазването на скоростта на полет на снаряда). Допълнително, самият снаряд трябва да е изграден от пълтно вещество с достатъчна голяма маса, както и с подходящата форма и твърдост (имащи значение при терминалната балистика - т.е., моментът, когато снарядът порази целта).
При втория вид снаряди тези фактори не са от решаващо значение - бронебойният ефект се постига от стандартен експлозивен снаряд с особена форма на заряда и носовата част на снаряда, която е оформена като конична кухина. При много висока скорост на снаряда при удара в целта се намалява ефективността на кумулативната реактивна струя (допълнителен негативен ефект има въртеливото движение, придавано на снаряда от нарезите на цевта - т.е., кумулативните боеприпаси са по-малко ефективни, когато се използват от нарезни оръдия, отколкото от реактивни установки).
Основният минус на кумулативните боеприпаси е пряко свързан и с плюсовете им - при тях няма значение за реализираната бронепробиваемост началната скорост, но тя има решаващо значение за ефективността срещу подвижни цели. По-високата скорост на боеприпаса при полета към целта означава и по-малко полетно време - т.е., целта има малко време да промени позицията си или направлението в което се движи.
Съответно - през разглежданият период, първият вид снаряди се използват основно от ПТ артилерия, оръдията на самите танкове (и въобще - оръдия с високи баластични характеристики) - като това са и стандартните боеприпаси. Докато втория тип са спомагателни - за да може да се усили противотанковата ефективност на оръдия с относително ниски балистични характеристики (и друга основна роля на бойното поле) или да се придаде мобилност на противотанковата защита (всякакъв вид РПГ-та).
Ефективността на кинетичните боеприпаси е съврзана пряко със загубата на кинетична енергия по време на полета - т.е., зависи от разстоянието до целта и характера на траекторията (ъгъла, под който снаряда удря целта) и най-общо - с увеличаването на разстоянието до целта постепенно намалява и ефективността на снаряда. При кумулативните боеприпаси обсегът не е от голямо значение (но общо - задброневото им действие е по-слабо, отколкото при кинтетичните боеприпаси - т.е., те нанасят по-малко поражения върху целта).
Допълнително, кинетичните боеприпасимогат по-нататък да се класифицират според калибъра (пълнокалибрени и под-калибрени) и според вида на самия снаряд (плътен или с някакъв експлозив). Обикновено (и това напълно важи за целия период на ВСВ с едно изключение) пълнокалибрените боеприпаси са стандартните, докато под-калибрените са добавка към боекомплекта, като тази добавка рядко надхвърля 2-5% от целия боекомплект.
Още едно, по-скоро езиково уточнение - през ВСВ под-калибрен сочи частта от снаряда предназначена да пробие бронята, а не целия снаряд (това впрочем важи и за днешните боеприпаси, макар и с малки разлики). Тъй или инак, поради изискването за балистична ефективност снарядът винаги е доведен до пълния калибър по някакъв начин (разликата е, че в някои случаи допълнението се отделя чак когато снарядът достигне целта, в други веднага или малко след като напусне цевта).
Конкретно, названието "под-калибрен" за този вид боеприпаси вероятно идва в нашия език от руски - на английски се използват други названия (напр., "sabot").
* Типове ВСВ кинетични боеприпаси: *
- пълнокалибрен плътен/солиден бронебоен снаряд (AP) - снаряд, чиято бойна част (т.е., частта, предназначена да извърши основното действие на снаряда - да преодолее бронята и повреди целта) е с пълния калибър на снаряда и е съставена от някакъв твърд материал - например, висококачествена стомана (или стоманено ядро, обшито с висококачествена стомана).
Англичаните използват само такъв тип снаряди (с едно изключение), така че при тях AP означението винаги сочи този тип. СССР използва и този и останалите видове. Немската армия въобще не е използвала снаряди от този тип (съответно, означението AP, използвано в текст, отнасящ се до Вермахта означава всъщност APHE).
- пълнокалибрен експлозивен броенебоен снаряд (APHE) - снаряд, който е изграден от твърд и плътен материал (висококачествена стомана), като вътре има малко количество експлозив (малко, като се има предвид, че бронепробивния ефект се осъществява от твърдата част на снаряда, по същия метод, както и при гореописания). Експлозивът се иницира след като снарядът проникне зад бронята, като по този начин многократно се усилва задброневия ефект (за сметка на леко отслабване на бронепробивното действие, за сметка на по-малката маса на снаряда).
Това е стандартният тип бронебоен снаряд във Вермахта.
Вариации:
Допълнително, бронебойните снаряди могат да бъдат със заострен или тъп връх (като втория вариант има, на практика някои предимства - по-малка вероятност от рикошет или разрушаване на носовата част на бронепробивния компонент). Върху снаряда може да бъде прикрепена допълнетителна бронебойна носова част, която повишава ефективността срещу повърхностно закалени броневи плочи или балистична носова част, която покрива бронебойната, като подобрява външната балистика на снаряда (т.е., намалява загубата на кинетична енергия).
- подкалибрени бронебойни снаряди (Hartkernmunition, HVAP, APCR, APDS) - този тип снаряди разчитат на високата кинетична енергия и температура (получена при удара на снаряда в бронята) за преодоляването на броневата защита, както и на високата температура и фрагментите от разрушената броня за постигането на съответният задброневи ефект. При този тип боеприпаси бойната част представлява солидно тяло от вещество с много висока плътност (волфрам, например), която е с ширина около 1/3 от калибъра на снаряда. Това бронебойно ядро е заобиколено от много по-мек (и с много по-ниска плътност - алуминии, меко желязо, пластмаса или дърво) материал, чиято роля е да доведе калибъра на снаряда до пълния (за да се постигне съответната вътрешна балистика). Мекият материал се разрушава когато снарядът се удари в целта, като пробиването на бронята става от ядрото на снаряда или се отделя след като снаряда напусне дулото на оръдието.
През ВСВ са използвани два основни типа подкалибрени бронебойни снаряди, като разликите са според това дали снарядът, образно казано, "става" подкалибрен при напускането на дулото или при удара в целта.
Основният плюс на този тип боеприпаси (в техния ВСВ вариант), е че те имат по-висока вътрешна балистика от стандартните пълнокалибрени бронебойни снаряди, но по-лоша външна балистика (т.е., много бързо губят енергията си - ефективността им е обратнопропорционална на обсега). Един от съществените стратегически недостатъци на този тип муниции е използването на обикновено дефицитни и скъпи материали, за изработването на бронепробивното ядро (от особено значение за държави уязвими от блокада или бедни на ресурси - като Германия ,например).
* Първият вид боеприпаси (HVAP, APCR), при които отделянето на леката част става при удара в целта са много силно зависими от разстоянието до целта - т.е., ефективността им драстично намалява при увеличаване на разстоянието до целта (съотношение между калибъра и тежестта на снаряда) - те, съответно са ефективни за близък бой (най-често се използват на разстояния до 100-300 м, като запазват част от предимствата си пред стандартните горе-долу до 1000 м).
Допълнителен вариант на тези боеприпаси е комбинацията им с оръдие с клиновидна цев (при която калибърът постепенно намалява от затвора до ръба на цевта) - при тях мекия материал се сплесква, докато снаряда се ускорява, като това спомага за постигането на доста по-високи начални скорости - и съответно - по-добри показатели по бронепробиваемост.
Този тип муниции са използвани от всички страни участнички в конфликта (но в най-малка степен от Великобритания).
* При вторите (APDS) принципът на действие е следният - ядрото на снаряда е заобиколено от лек материал, който е така устроен, че да се отделя от снаряда малко след като последния напусне цевта на оръдието. Този тип боеприпаси са значително по-ефективни - те съчетават високата вътрешна балистика с висока външна (за сметка на много по-доброто съотношение маса/калибър на вече изцяло подкалибрения снаряд). Съответно, ефективността на този вид снаряди не зависи от обсега в по-голяма степен, отколкото при стандартните пълнокалибрени бронебойни снаряди, като запазва обаче по-високите бронепробивни характеристики на подкалибрените. Единственият им основен недостатък е понижената точност (причина за която е дестабилизацията на снаряда, в момента на отделяне на леката част).
Този тип муниции са използвани от САЩ и Великобритания (както и нейните доминиони), като те влизат на въоръжение някъде от средата на 1944 г. (самият принцип е измислен от французи, някъде в средата на трийсетте).
- Съществуват и надкалибрени боеприпаси - напр., надкалибрените кумулативни мини, разработени за немските ПТ-оръдия (3,7 cm PAK, 5 cm PAK) - те представляват кумулативни боеприпаси, далеч надхвърлящи стандартния калибър - те се зареждат откъм дулото на оръдието исе изстрелват със специален халосен патрон. Съответно, началната им скорост е много ниска, което ограничава и обсега им, и точността срещу подвижни цели.
--------------------------------------
Пояснения:
HEAT - High Explosive Anti-Tank projectiles (Hollow-Charge) - кумулативни муниции
AP - Armour Piercing - солидни бронебойни пълнокабибрени
APC - Armour Piercing Capped - солидни бронебойни пълнокабибрени, с бронебоен наконечник
APHE - Armour Piercing High Explosive - пълнокалибрени бронебойни муниции с експлозивен заряд
...BC - ... Ballistic Cap - за всички муниции с тъп нос и балистичен наконечник (APBC) или с бронебоен наконечник и балистически наконечник върху него (APCBC).
HVAP - Hyper Velocity Armor Piercing - Американски термин за подкалибрен боеприпас
APCR - Armour Piercing, Composite Rigid - английски термин за подкалибрен боеприпас
Hartkernmunition (Pzgr.40) - немско название за подкалибрен боеприпас
APDS - Armour Piercing Discarding Sabot - подкалибрен боеприпас с отделяща се част
А за мързела... ами какво да кажа - човещинка.
Comment