Преминаваме към 9К111 "Фагот". Подобно на "Малютка" той е предназначен за визуално насочване и поразяване на неподвижни и движещи се със скорост до 60 км/ч бронирани малоразмерни цели, на разстояние до 2 км.
Комплексът е бил разработен в КБ Приборостроения, г. Тула и е постъпил на въоръжение в съветската армия през 1970г. През 1975г. е бил създаден модернизираният вариянт на ракетата 9М111М, която е с повишена далечина на полета и бронепробиваемост. Произвежда се и е на въоръжение в нашата страна.
Управлението на ракетата към целта е полуавтоматично и става чрез тънки проводници. При бойното използване на комплекса операторът чрез оптическата система-мерник визуално прихваща целта, съпровожда я през цялото време на полета на ракетата (винаги "кръстчето" на мерника трябва да бъде върху целта) като движенията на системата за насочване (вертикално и хоризонтално) се регистрират от специални датчици. Чрез проводната линия се изпращат управляващи команди към ракетата за коригиране на отклоненията и по този начин става нейното насочване към целта.
Ракетата 9М111 е построена по аеродинамична схема тип "патица" - в предната носова част са разположени кормилните плоскости за рулиране, управлявани на електромагнитен принцип. В задната част на ракетата след старта се разстварят носещи пласкости (крила), които са изработени от тънка неръждаема ламарина. Високата гъвкавост и еластичност на ламарината позволява, когато ракетата се намира в пусковият контейнер, те да бъдат "намотани" около тялото на ракетата. След старта и напускането на котейнерът от ракетата, тези плоскости балагодарение на своята жилавост се разстварят и образуват нещо като "кръстачка". В това положение остават до края на полета.
Двигателят на ракетата е един, твърдогоривен, дюзите му са разположени по средата на тялото на ракетата. Активира се на известно разтояние от установката. Има и начален стартов заряд за изхвърляне на ракетата от контейнера.
Бойната глава е кумулативна, единична.
За повече подробности вижте това:
Комплексът е бил разработен в КБ Приборостроения, г. Тула и е постъпил на въоръжение в съветската армия през 1970г. През 1975г. е бил създаден модернизираният вариянт на ракетата 9М111М, която е с повишена далечина на полета и бронепробиваемост. Произвежда се и е на въоръжение в нашата страна.
Управлението на ракетата към целта е полуавтоматично и става чрез тънки проводници. При бойното използване на комплекса операторът чрез оптическата система-мерник визуално прихваща целта, съпровожда я през цялото време на полета на ракетата (винаги "кръстчето" на мерника трябва да бъде върху целта) като движенията на системата за насочване (вертикално и хоризонтално) се регистрират от специални датчици. Чрез проводната линия се изпращат управляващи команди към ракетата за коригиране на отклоненията и по този начин става нейното насочване към целта.
Ракетата 9М111 е построена по аеродинамична схема тип "патица" - в предната носова част са разположени кормилните плоскости за рулиране, управлявани на електромагнитен принцип. В задната част на ракетата след старта се разстварят носещи пласкости (крила), които са изработени от тънка неръждаема ламарина. Високата гъвкавост и еластичност на ламарината позволява, когато ракетата се намира в пусковият контейнер, те да бъдат "намотани" около тялото на ракетата. След старта и напускането на котейнерът от ракетата, тези плоскости балагодарение на своята жилавост се разстварят и образуват нещо като "кръстачка". В това положение остават до края на полета.
Двигателят на ракетата е един, твърдогоривен, дюзите му са разположени по средата на тялото на ракетата. Активира се на известно разтояние от установката. Има и начален стартов заряд за изхвърляне на ракетата от контейнера.
Бойната глава е кумулативна, единична.
За повече подробности вижте това:
Comment