Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Заровени танкове

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Знаеш ли, проблема е във форума, но аз не го упреквам. Може би е трудно технически. Аз сканирам за мен на 24 бита, 600 пиксела без компресия. След преработка с Адоби излизат по добре от оригиналите!
    Мойте файлове, обаче са от порядъка между 20 и 40 МВ единия! Форума казва-не повече от 1 МВ! Е за какво говорим! Че то снимката на самолетоносача при мен е картина, а тук е пародия! Но това е! Аз съм
    доволен, че и това е възможно. Нека са живи и здрави тези, които създадоха този форум! Браво!:tup: За текст е идеално!

    Comment


      еМГето, трябва да намалиш снимката, да я обърнеш в grayscale-режим (за черно-бели снимки), след което да използваш функцията save as webpage (ако използваш Photoshop), да избереш .jpg за тип на файла и да зададеш качество от порядъка на 45-50. За пикселен размер - за форума или Интернет е добре да ги намалиш до 2000-2500 пиксела по по-голямата страна. И без друго няма смисъл от повече. Като ги намаляваш, използвай "bicubic sharper".
      Между другото, няма смисъл да ги сканираш на 600 DPI, особено ако са от вестник.

      Comment


        Ъъъъъъ, малко ви е грешен подхода... оригиналната снимка на ягдпанцера има много "шум" (или "прах") - това е от текстурата на оригиналната снимка при сканиране. Каква беше хартията, еМГето? (повечето стари снимки са на гнусна грапава хартия, която при дигитализиране прави снимката гадна) Скенерите бълват снимки със свинска резолюция, на които всички тия гадни детайлчета се виждат. Не съм запознат особено с тънкостите при сканирането, вероятно самите скенери си имат настройки за компенсиране на това. Но по принцип както вече казахте това се компенсира с photoshop - той има много anti-noise и anti-dust филтъри, пък и обикновен blur би свършил работа.

        ... ама в случая това не е нужно. Използвайте microsoft-ския Image Resizer PowerToy...

        Намерете от списъка вдясно Image Resizer и си я инсталирайте. Как действа - като щракнете с десен бутон на някоя снимка в контекстното меню има опцията "Resize Pictures", а оттам избирате някаква подходяща резолюция. Това е най-бързият и най-ефикасен начин за смаляване на снимки - качеството се запазва. С Image Resizer можете да смалявате и много снимки наведнъж.

        Взех оригиналната ти снимка, еМГе, и я смалих с Image Resizer - сега е 463 х 600, идеална резолюция за интернет обмен. Вижте я прикачена - всичко си се вижда, но шума не си личи. Смаляването с photoshop е много по-трудоемко, а резултатът е същия.

        Досега не съм пробвал resizer-a за уголемяване на снимки - не мисля и да пробвам, не очаквам да се получи нещо


        Апропо, онова над калника изобщо не ми прилича на попадение... би могло всъщност, но от 90-мм снаряд ?!! доста компактна дупчица, по-тясна е дори от цевта на оръдието
        Attached Files

        Comment


          Благодаря на всички за съдействието! От това ще спечели форума и всички участвуващи.Това е за нас! Всеки ден се сблъсквам с хора, които
          не знаят какво е туй Междусъюзническа война! Бъркат я с Първата све
          товна!Изобщо трагедия! Ако става въпрос за историята на осторовите Фиджи нямаше даже да го забележа.А иначе те мислят, че са тор (понеже
          знаят изтънко кога ще дават пенсиите или какво казал Азис)!
          За Panzer IV/48 (снимката)предполагам. Аз писах-Вероятно е гръмнат от
          90 мм(ова) "Светулка"(Firefly), понеже едва ли някоя от американските или английските бръкми е в състояние да приближи това чудо. Бронята му
          (на челния панел) е 6 см! Дайте по-добра идея!

          Comment


            Да, при намаляване повечето от проблемите ще изчезнат, но ще трябва след това да се изостри самата снимка. Иначе за преоразмеряване предпочитам Photoshop, защото дава по-голям контрол върху алгоритъма на преобразуването. Както и да е, това не е такъв тип форум.
            Апропо, онова над калника изобщо не ми прилича на попадение... би могло всъщност, но от 90-мм снаряд ?!! доста компактна дупчица, по-тясна е дори от цевта на оръдието
            Цевта на оръдието е по-близо до теб, а отвора на попадението по-далеч, затова е и по-малко (ако го приближиш перспективно, ще се окаже дори по-голямо). След това, ако е от западняшко оръдие, най-вероятно снарядът е бил или подкалибрен или дори APDS, т.е. ядрото, котео пробива бронята е значително по-малко от пълния калибър на снаряда, затова и оставя по-малка дупка. Но не знам дали попадение там би било фатално, де.

            Comment


              gollum тя просто няма вериги (някакви останки).Аз не съм виждал вериги цели по края а издънени в средата! Моята версия е, че след удара
              който е останал жив е избягал. Тази снимка е направена сигурно два-три
              дена след случката.

              Аз лично смятам, че тази машина е стъпала на мина и поради липса на
              време (близост на противника, липса на влекачи и пр.), понеже е изправна иначе, е просто покрита с мрежа и оставена в засада. Не е пора
              зена с ръчни оръжия (гранати или магнитни мини), защото е покрита с антимагнитна паста ( тук не се вижда добре, но при мен се вижда даже релефа на пастата). Освен 90 мм. изтребител-единственото, което Запада
              имаше в тази война, кое друго? Кажете вие!
              Компактна дупчица! По нататък ще покажа и с по-комрактни дупчици.
              Наистина не е за вярване, но и огромния кит умира от харпун,който в
              сравнение е като карфица!
              Last edited by еМГето; 06-03-2008, 19:52. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

              Comment


                еМГето написа
                Компактна дупчица! По нататък ще покажа и с по-комрактни дупчици.
                Наистина не е за вярване, но и огромния кит умира от харпун,който в
                сравнение е като карфица!
                Уместна метафора - зависи от харпуна, зависи и от попадението на снаряда една Пантера (борд 634) при Курската дъга излиза от строя едва след 4 45-мм и 3 76-мм пробойни, но, факт - на повечето машини и един снаряд им е достатъчен. Макар че конкретно за този ягдпанцер споделям мнението на голъм - попадение на това място не ми се вижда фатално.

                Comment


                  Ето какво може GIMP с едно кликване на мишката. А с повече кликваня може да прави чудеса.
                  Attached Files

                  Comment


                    що не преместите техническите въпроси?


                    thorn

                    Средновековните църкви в България

                    Comment


                      Като се рових из книжата попаднах на една рядка снимка.
                      Един "Ягдпанцер" 4, но смесица от модел 48 и 70.
                      Корпуса е от 48 - вижте заварения картечен порт на челния панел (зад фара).Не зная дали ще е ясно видим като го постна.
                      Оръдието е L48 но са запазили дулния спирач, а щита му е от модел 70.
                      Къде е правена тази снимка нямам представа. Мисля да е някъде на Запад или в Италия. Не посочва и годината, но съм сигурен, че е 44-та.
                      Надпис има, но както и на предната снимка е на японски,а аз от японски нямам дори елементарна представа.
                      Тази кола е повредена (няма ход).Веригите са свързани така, че изключват предните (двигателни) колела.Това е направено вероятно за да бъде влачена по-лесно. При нормално скачване ще се тътри, което е изключено! Мисля, че има блокаж на двигателните колела.

                      Нека тези от вас, които имат познания не ми се сърдят за начина на описание.Нека не забравяме,че не всички сме компетентни.
                      Attached Files
                      Last edited by еМГето; 07-03-2008, 01:14.

                      Comment


                        Подочух един слух тези дни.
                        15-те български Пантери също били заровени по границата с Турция, но в периода 1992 - 1996 г. са изкопани и изнесени зад граница.
                        Как ви звучи това?

                        Comment


                          От мен едно 3D моделче на осколъчния снаряд за немското противотанково оръдие с конична цев 20/28-mm Schwere Panzerbuchse.
                          Ако дадете чертежи на снаряди от войната, може да ги моделирам триизмерно. Става сравнително лесно.


                          Comment


                            Ето го след изстрел:


                            Comment




                              Вадят "Майбах" от търга.


                              thorn

                              Средновековните църкви в България

                              Comment


                                "Българска армия" бр. 16813 от 19.03.2008 г.

                                Националният военноисторически музей ще разменя майбахове със сродни музеи по света. Демилитаризирахме сто седемдесет и две танкоогневи точки.

                                Бригаден генерал Бойко Рабаджийски, началник на управление "Логистика" в Генералния щаб на армията: В полоса с дължина около 150 км и приблизителна площ около 1100 кв.км от село Босна до Вълча поляна има 56 единици немска техника. Продължаваме работата в дълбочината й и в нови райони


                                Изграждането на отбранителните съоръжения по южната ни граница е започнало още в годините преди Втората световна война и се подновява от 50-те до 90-те години на миналия век. Формирана е картечно-артилерийска бригада с център град Елхово, съставена от четири картечно-артилерийски батальона в Любимец, Болярово, Мамарчево, Гранитово и отделен гаубичен дивизион в Елхово. През 1962 г. бригадата е разформирана.
                                През 1956-57 г. на автомобилни траулери е предислоцирана бронетанкова техника немски образци, доведена е до състояние на неподвижни огневи точки и вкопана в отбранителната полоса от село Факия до село Лесово. В периода 1965-67 г. с масовото навлизане на съветска техника и поради неактуалността на немската и невъзможността тя да бъде поддържана я снемат от въоръжение. Част от нея е превърната в картечни гнезда. За да бъдат оформени гнездата, оръдейните системи са демонтирани, снети са елементите от корпусите и куполите. Друга част се вгражда в укрепени фортификационни съоръжения и укрития. Останалата е приведена до легендировъчна - за имитация, за заблуждение по предния край - в землищата на селата Факия, Желязково, Горска поляна, Воден, Ружица, Голямо Шарково, Малко Шарково, Мамарчево, Раздел, Мелница и Лесово.
                                Общият брой на немската техника в този район е 56 единици. Използвани са 75-милиметрово танково оръдие KVK 40 L на базата на танк Т4 - един от най-широко разпространените немски танкове през Втората световна война, от който у нас има две модификации G и H. На машините са монтирани различни най-вече по мощност двигатели "Майбах". Използва се също щурмова самоходна установка, въоръжена със 75-милиметрово оръдие 40 L, която е създадена на базата на немски среден танк Т3, също използван през Втората световна война. Използва се и 76-милиметрово оръдие ЗиС 3 вградено в куполата на танк Т 4, 76 -милиметрово оръдие Ф34 с купола на танк Т 34 образец 1943 г.(със 76-милиметрово оръдие - такива са били Т 34 до есента на 1943 г. - изключително рядко се намират).
                                През 70-80 години на м.в. се изграждат 171 бр. танкоогневи точки на базата на елементи от съветските танкове Т 34 (85-милиметрови танкови оръдия ЗИС С 53 в танкова купола) и една с купола на танк Т 62 (115-милиметрово оръдие 2А20) и бетонни укрития, които са били зачислени и обслужвани от картечно-артилерийските батальони. От 1992 до 2006 г. по различни причини са снети от отчет 19 бр. танко-огневи точки Т 34.
                                Отделните картечно-артилерийски батальони (ОКАБ) бяха разформирани, материалната част на огневите точки и легендировъчната техника заведена на отчет в поделения 24200 (Ямбол) и 36120 (Хасково). В началото на 2007 г. е предложено и със заповед на началника на Генералния щаб са снети от въоръжение. Съветът по отбранителна аквизиция към министъра на отбраната през юни м.г. е предложил и военният министър е снел от въоръжение и употреба 85-милиметровите танкоогневи точки и едната 115-милиметрова и легендировъчната техника към тях.
                                В армията е създадена организация и план-график за логистична операция за демонтирането им, за предислоцирането и за сдаването им на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на министерството на отбраната" (ИА ДС МО). По искане на структури на МО през етапите на операцията през февруари са демонтирани и транспортирани 12 единици и още толкова през март. Към 12 март т.г. в регионалния сектор в Ямбол на ИА ДС МО са предадени танк Т4 - 15 бр., 76-милиметрово оръдие ЗИС 3 в купол и база на танк Т4 - 2 бр., щурмово оръдие на база на танк Т4 - 1 бр., щурмова самоходна установка на базата Т3 - 5 бр., 76-милиметрово оръдие Ф34 с купол на танк 34 образец 1943 година - 1 бр. В хода на логистичната операция са демилитаризирани и приведени до негодни за бойно използване 171 бр. танко-огневи точки (Т 34) и една танкоогнева (Т 62).
                                Вкопаването на 75 единици немска бронетанкова техника започва през 1956 г.
                                В нашата армия бронетанкова техника постъпва на 1 март 1935 г., което е и началото на бронетанковите ни войски. Още през 1941 г. на летните маневри, провеждани от нашия брониран полк, тогава все още дружина, с немска танкова дивизия, Цар Борис III преценява, че немската бойна техника би била най-добра и препоръчва във всяка българска армия да се сформира по една бронирана бригада. Снабдяването започва от пролетта на 1943 г. по план 43 и план 44, обобщени в плана "Барбара"на немското командване, първоначално със заявка за танк Т4 (известен като "Майбах" и преценен като най-добър в света среден танк по това време), Т3 и Т1 - 10 бр. учебни машини. До края на 1943 г. в състава на бронирания полк от бронираната бригада има 97 немски танкове Т4, и до края на 44 г. още 50 самоходни щурмови оръдия на базата на танковете Т3 и Т4 - наскоро Благой Миленов, заместник-началник на Националния военноисторически музей, проследи историята на немската бронетанкова техника, която армията вади от укрепения отбранителен район на южната ни граница. Във войната нашето участие в първата фаза е с бронирания полк, а във втората поради големите загуби и невъзможността да ги попълним - с една дружина. По време на втората фаза бронираната дружина е попълвана два пъти от III украински фронт чрез батальона за МТО, известен като трофеен батальон. България приключва войната с 57 бр. изправни средни танкове Т4 (Майбах). Немската бронетанкова техника продължава да се използва и след подписването на Парижкия мирен договор през 1947 г. Наблюдателите докладват в ООН, че държавата ни нарушава клаузите му и през 1948 г. се взима решение България да се освободи от цялата бронетанкова и друга техника несъветско производство. До 1952-54 г. армията я използва като учебна, от 1956 г. започва вкопаването на останалите 75 бр. танкове и щурмови оръдия по югоизточната ни граница.

                                EAMCI steht für: Europa-Arbeitsgemeinschaft für Mensch-Computer-Interaktion Die Nutzung der Möglichkeiten des Computers in einem multikulturellen Kontext und ihre gesellschaftlichen Implikationen – hierzu bietet sich der Standort Bulgarien an der Grenze von Orient und Okzident idealerweise an. Der fortschrittliche Einsatz von Computern, insbesondere die neuen Chancen des Internets für Marketing und politischen Dialog, sollen hier aufgezeigt […]


                                Ще бъдат запазени автентични и обезопасени укритията и инженерните съоръжения на два командни пункта с принадлежащите им общо дванадесет танкоогневи точки на Ямболско-воденското стратегическо направление като мемориален комплекс, оставащ от възхитително добре изградената укрепена линия "Крали Марко" на южната ни държавна граница. Единият е вдясно от пътя, водещ към село Воден, другият вдясно от пътя към село Малко Шарково. Те са добре запазени и същевременно добре личащи на фона на местността. Танкоогневите точки са с оръдия и куполи на танк Т 34, а в самия команден пункт са бетонирани четири оръдия с куполи на немски среден танк Т 4 (т.нар. майбахове). Министерството на отбраната е обещало да предостави на Националния военноисторически музей (НВИМ) шест от най-добре комплектованите машини немски образец, тип майбах. С едни от тях музеят ще попълни колекцията си, четири ще се опита да размени с интересуващи се сродни музеи. Това е необходимо, защото нашият не разполага примерно с ФИАТ - Ансалдо, т.е. с някои от първите образци техника, били на въоръжение в началния стадий на развитието на бронетанковите ни войски - каза Благой Миленов, заместник-началник на НВИМ, офицер от резерва, подполковник, инженер. Последните две постъпили заявки са от музеи от Германия - от немския бронетанков музей предлагат Ансалдо - ФИАТ и танк "Шкода", които са били на въоръжение в нашата армия, но ние ги нямаме.
                                Кога се очаква обещаните машини да стигнат до музея? Когато бъдат достатъчно добре доокомплектовани, ремонтирани, възстановени. Най-добре би било дори да са боядисани, а музеят само да излее бетонните постаменти на мястото на изложението. Но изброените действия ще започнат, след като цялото количество техника немски образец бъде извадено и събрано в регионалния сектор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" в Ямбол, за да се види откъде какво ще вземе музеят и определи кое ще участва в подготвяния за месец май явен търг.

                                EAMCI steht für: Europa-Arbeitsgemeinschaft für Mensch-Computer-Interaktion Die Nutzung der Möglichkeiten des Computers in einem multikulturellen Kontext und ihre gesellschaftlichen Implikationen – hierzu bietet sich der Standort Bulgarien an der Grenze von Orient und Okzident idealerweise an. Der fortschrittliche Einsatz von Computern, insbesondere die neuen Chancen des Internets für Marketing und politischen Dialog, sollen hier aufgezeigt […]


                                Историческите факти понякога са по-ясни, когато дистанцията във времето е по-голяма. Това е необходимо и за преосмисляне на някои постановки, както и за по-пълноценното очистване на историята от политически и други налепи. Такъв е случаят и с така наречените майбахове, темата за които все още е актуална, интересна и любопитна не само за специалистите по военна история, но и за широката общественост. Както вече беше уточнено и в армейския вестник, майбаховете са немски средни танкове "PzKpfw IV". Въпреки че много медии се "изказаха" по въпроса, все още има неизяснени моменти от историята на тези танкове и използването въобще на така наречените дълготрайни огневи точки (ДОТ) по южната ни граница, най-вече с Република Турция.
                                Създадена беше така наречената уровска бригада. Наименованието идва от укрепен район за отбрана, съкратено - УРО. Задълженията на това подразделение обхващаха района от Вълче поле - Свиленградско, до Ново село, Левка, Студена, Лесово и до Факия. Огневите точки общо бяха около 30 броя. През 1968 г. бригадата беше разформирована и на нейно място е създадена картечно-артилерийска бригада, дислоцирана основно в селата Раздел и Маломирово. Това си спомни специално за читателите на вестник "Българска армия" полковник от резерва Христо Стойков - служил в 12-и мотострелкови полк и 7-и разузнавателен полк в Елхово в периода 1969-1977 г.
                                По това време като огневи точки са поставени танкове Т-34 с 85-милиметрови оръдия. Някои от тях са вкопани без веригите, за да може, когато се стреля, посредством ролките да има откат на оръдието. Всяка огнева точка разполага с телефон за връзка и има определен сектор за стрелба. Предназначението на този тип военни съоръжения беше да посрещнат първия удар от евентуалния ни противник, по това време - Република Турция. Моят племенник беше войник там - в Раздел. Поддръжката на тези точки беше планомерна чак до 1990 г., когато те губят стратегическото си значение за отбраната на страната, посочи в заключение полковник от резерва Христо Стойков.
                                Специално за армейския ежедневник мнение по въпроса за вкопаните по южната ни граница съоръжения даде и бригаден генерал от резерва Тодор Георгиев, който е бил началник-щаб, заместник-командир и командир на елховския полк в онези години. Според него още немците са използвали релефа, естествената защитеност на местността в тези райони.
                                Местните хора са държали в домовете си затворите, необходими за оборудване на вкопаните съоръжения. Те са били мобилизирани при учения и учебни тревоги. Разполагали са с 1-2 часа, за да стигнат до вкопаните машини и да ги оборудват, а специализираните части, които са били отговорни за работата на дотовете, са имали разчет да бодат на мястото за 8-10 часа. Според бригаден генерал от резерва Георгиев намесата на съветски войски е трябвало да бъде реализирана едва два дена след началото на евентуални бойни действия.
                                По това време страната ни е била в Одеския военен окръг. Така наречената укрепена линия "Крали Марко" е била всъщност първоешелонна полоса по тогавашните бойни разчети. Бригаден генерал от резерва Георгиев си спомня, че вкопаните машини, които са били на подчинение на елховския полк, са имали възможност да се въртят и да стрелят настрани и нагоре, докато тези в Левка не са имали тази възможност. С тези данни на практика се оспорват твърденията, че нашата армия е трябвало да задържи евентуален нападател в рамките на седем минути преди намесата на съветски части. Според друг ветеран от елховския полк - Димитър Стефанов, е трябвало да задържим първоначалния удар до 20 минути. Според него от вкопаните танкове се е стреляло до към 70-те години. Поддръжката пък на съоръженията се извършвала на всеки 3-4 месеца от запасняци. Цялостната поддръжка обаче била поверена на така наречените кабове - картечно-артилерийски батальони, към ямболската мотострелкова дивизия.
                                Една кратка разходка в южния двор на Националния военноисторически музей може да ни даде много точна представа за така наречените майбахове. Там са запазени машини, както са записани на табелите: "Среден танк "Майбах" Т-4", "Щурмово оръдие (САУ)-"Майбах" - Т-4", "Щурмово оръдие (САУ)-"Майбах" - Т-3" и много други. Възниква въпросът, какво да се правят извадените вече машини от така наречените дълготрайни огневи точки? Те имат висока историческа стойност и естественото им място е във Военния музей - там, където има реставратори, където могат да бъдат "осиновени", защото тази практика също беше развита неотдавна, там, където хората могат да ги видят.
                                Обслужването на съоръжението се извършвало от трима човека - мерач, командир и топогеодезист. Боекомплектът включва около 40 снаряда за 76-мм. оръдие, произвеждани в тогавашното ГДР. До всеки вкопан танк е имало бетонни картечни гнезда с по две стари картечници - "Максим", които служели за спиране на пехотата, твърди генерал-полковник от резерва Панайот Панайотов. Той, както и бригаден генерал от резерва Тодор Георгиев са единодушни, че вкопаните съоръжения са били поставяни на такива места, където се е предполагало, че от военно-стратегическа гледна точка могат да преминават евентуални вражески танкове. На практика, вкопаните машини са можели да дадат, според генерал-полковник от резерва Панайотов, не повече от 7-8 изстрела, след което, противникът, навлизайки в така наречената "мъртва зона", е можел да пробие отбраната. Може би именно от тук идва и заблудата, че е трябвало противника да бъде задържан в рамките на седем минути. Според генерал-полковник от резерва Панайотов, това време е било 72 часа, преди идването на съветски военни части.
                                До 1989 г. дотовете са били оградени с бодлива тел, като се очертавал кръг от около 20 метра. Бригаден генерал от резерва Тодор Георгиев сподели, че тези оградени съоръжения биха могли да бъдат използвани за лъжливи цели, или пък за опорни пунктове, за действия дори и в рамките на учения и тренировки. Според него историческата стойност на вкопаните съоръжения е голяма, но тя все още не е толкова историческа, колкото военностратегическа. Това е така, защото машините, ако бяха подържани и пригодени за учебни действия, можеха да се използват дори и днес. От друга страна, ако допуснем, че те вече са изчерпали военно-стратегическия си ресурс, това означава, че историческата им стойност се е повишила неимоверно. Дали за лъжливи цели, или за исторически атракции, тези танкове и съоръжения все още имат място в тази част на страната ни - в бившите "укрепени райони", твърди бригаден генерал от резерва Георгиев.
                                Има и още нещо, за което могат да се използват вкопаните и вече извадени машини. Ако те наистина са толкова ценни, защо да не ги разменим за машини, от които нямаме нито един екземпляр, например в областта на летателната техника? Струва си да помислим и в тази насока! Подобно мнение представи неотдавна на страниците на вестник "Българска армия" и майор от резерва Манол Тенчев.

                                EAMCI steht für: Europa-Arbeitsgemeinschaft für Mensch-Computer-Interaktion Die Nutzung der Möglichkeiten des Computers in einem multikulturellen Kontext und ihre gesellschaftlichen Implikationen – hierzu bietet sich der Standort Bulgarien an der Grenze von Orient und Okzident idealerweise an. Der fortschrittliche Einsatz von Computern, insbesondere die neuen Chancen des Internets für Marketing und politischen Dialog, sollen hier aufgezeigt […]
                                We don't see things as they are, we see them as we are
                                ---Anais Nin----

                                Comment

                                Working...
                                X